и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 692/2005 г., постановена по НОХД № 696/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал Валентин Иванов Мандов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 13.03.2005 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 55,00 лв. от владението на Елена Тодорова Хаджидимитрова от гр.Кърджали и 2 броя метални чаши с вместимост от по 200 мл на обща стойност 6,00 лв. от владението на Павел Далеско от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 61,00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 35,00 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Валентин Мандев, който я обжалва като неправилна и необоснована. Твърди се, че съдът не бил отчел обстоятелството, че той бил в много близки отношения с пострадалите от деянието, като последното извършил на шега и нямал намерение да ощетява Хадхидимитрова и Далеско, а само се пошегувал с тях и имал намерение по-късно да им върне отнетите пари и чаши. От стойността на инкриминираното имущество – 61 лева и от начина на извършване на престъплението – елементарно джебчийство, извършено в пияно състояние, било видно, че се касае за маловажен случай и деецът следвало да носи отговорност по чл.194, ал.3 от НК. В жалбата се твърди също, че при определяне на наказанието, съдът се водил единствено от миналите осъждания на подсъдимия и не бил отчел, че имал положителна характеристика, че работил, че признал вината си и върнал откраднатите вещи. Моли съда, да измени присъда №692 от 15.12.2005 г. по НОХД № 696/2005 г. на Кърджалийския районен съди и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното обвинение и да бъде признат за виновен по чл.194, ал.3 от НК, като му бъде наложено наказание “глоба” или обжалваната присъда да бъде изменена като бъде намален размерът на наказанието 10 месеца “лишаване от свобода” към законовия минимум. В съдебно заседание жалбодателят Валентин Мандев поддържа жалбата си. Заявява в дадената му дума за лична защита, че никога не бил казвал, че е взел вещите, за да се пошегува. Признал се за виновен, върнал всичко, имал постоянна работа и извършеното било под въздействие на алкохола, за което много съжалявал. Счита, че ефективната присъда не е справедлива. Моли да му бъде наложено по-леко наказание. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е основателна, макар и по съображения различни от изложените от подсъдимия. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното: На 12.03.2005г. вечерта свидетелката Елена Хаджидимитрова заедно с дъщеря си Елеонора Георгиева и приятели празнувала рождения си ден в заведение “Лозана” в гр.Кърджали. По - късно при тях дошли и свидетелите Вахитин Билял и Павел Далеско, които били познати на първата. Заедно с тях бил и подсъдимият Мандов, когото рожденичката не била поканила, но и той се присъединил към компанията и така всички продължили празненството. Около полунощ свидетелят Павел Далеско предложил да отидат в неговия офис, който се намирал до Старата баня в района на “Горубсо”. Така петимата - деецът Мандов, свидетелите Елена Хаджидимитрова, Елеонора Георгиева, Павел Далеско и Вахитин Билял - отишли в офиса, където останали до 03.00- 04.00часа. Там слушали музика и пиели алкохол. През това време, тъй като била свършила водката, двама от компанията – подс.Мандов и свидетелят Павел Далеско - отишли до магазин, за да купят още алкохол, а през това време, другите трима останали в офиса. След като първите се върнали, свидетелката Елена Хаджидимитрова посетила тоалетната като си била оставила дамската чанта на дивана в офиса. През това време подсъдимият Мандов бръкнал в чантата и от там взел мобилният телефон на Елена, а от портмонето й - сумата от 55,00лв. Когато свидетелката Хаджидимитрова се върнала от тоалетната поискала да извади мобилния си телефон от чантата, но не го намерила и попитала дали някой не го е взел. Тогава свидетелят Павел Далеско казал: “Вальо извади телефона”. При което деецът Мандов го върнал на собственичката му. Около 4.00часа компанията решила да продължи празненството в друго заведение. На излизане от офиса подсъдимият Мандов взел две медни чаши, които се намирали върху един шкаф в офиса и ги прибрал в джоба на якето си без някой да го забележи. Петимата напуснали офиса като свидетелят Вахитин Билял си тръгнал, а другите четирима - подсъдимият и свидетелите Елена Хаджидимитрова, Елеонора Георгиева и Павел Далеско- отишли в “заведението на Точков”, където пили кафе. Там при плащане на сметката свидетелката Хаджидимитрова установила, че й липсват пари от чантата, но никой тогава не й повярвал. След известно време свидетелят Павел Далеско се обадил по телефона и извикал такси с шофьор свидетелят Енвер Аптула, за да откара компанията до кв.Възрожденци. В тази кола се качили Павел Далеско, Елена Хаджидимитрова и Елеонора Георгиева и подсъдимият Мандов. Таксито спряло в кв.Възрожденци, където подсъдимият ходил до тоалетна, като на излизане от лекия автомобил от якето му изпаднали на седалката двете медни чаши, които бил откраднал от офиса на свидетеля Далеско. Тогава всички решили да се върнат отново в офиса на свидетеля Павел Далеско, за да установят дали не е изчезнало и нещо друго. Така и направили. Върнали се до Старата баня и след като слезли от таксиметровият автомобил, свидетелите Елена Хаджидимитрова и Павел Далеско започнали да разпитват подсъдимия за откраднатите вещи. Последният без да обясни нищо - си тръгнал и отишъл в игрална зала “Никси”, където изиграл на покер машините сумата от 10 - 15лв. След това дошли органите на МВР и на тях свидетеля Далеско предал двете медни чаши, които били изпаднали в таксиметровия автомобил. Около един месец след инкриминираната дата подсъдимият възстановил сумата от 55 лв. на свидетелката Елена Хаджидимитрова.
От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло се установява, че стойността на откраднатите две медни чаши е 6.00 лева. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбодателя, следва да се направи извод, че последния е осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви помежду си, поради което и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда, по категоричен начин се установява, че именно подс.Мандов е автор на престъплението. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, изложените от първоинстанционния съд съображения са неправилни и незаконосъобразни. Съдът е приел, че деянието е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, т.е. такова извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът бил осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” – НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, като по първото дело било наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Тази извод е незаконосъобразен. Опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието за поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК, като е без значение размерът на наложените наказания. Изискването на цитираната разпоредба е изпълнението на поне едно от наказанията да не е отложено по чл.66 от НК, като не следва да се вземат предвид и наложените наказания за предишни умишлени престъпления от общ характер, когато те са без “лишаване от свобода”. Опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. Разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. В този смисъл Постановление № 2/70 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с П №6/83 и П №7/87 г. В настоящия случай действително подсъдимият е осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” – НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, като по първото дело наложеното наказание лишаване от свобода не е отложено по чл.66 от НК, но престъпленията и по трите дела са извършени при реална съвкупност, като това обстоятелство е видно от приложеното по делото влязло в сила определение от 18.01.2002 г. на Софийски районен съд по НОХД 2420/99 г., с което на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на подсъдимия Валентин Мандов за осъжданията му по трите присъди по: НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, е определено едно общо най-тежко наказание, а именно “лÞшаване от свобода” за срок от една година и пет месеца, което да изтърпи при първоначален “общ” режим на осн. чл.46, б.”в” от ЗИН. Т.е. въпросът за наличието на съвкупност по смисъла на чл.25 във вр. с чл.23 от НК за цитираните присъди по НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС е решен, с влязъл в сила съдебен акт. Или предвид изложеното по-горе за трите присъди следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Освен посочените осъждания, подсъдимият Мандов е осъждан и с присъда №18/06.03.1996 г. по НОХД №438/95 г. по описа на Кърджалийския районен съд по която на основание чл.197, т.1 във вр. с чл.55, б.”б” от НК му е наложено наказание “глоба” в размер на 5000 лева. Така установените относими за квалификацията на разглежданото деяние обстоятелства налагат извода, че извършената кражба не е при условията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, поради което и не следва същата да се квалифицира по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Настоящата инстанция прецени, че в случая не е налице и опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като последния изисква: деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода; изпълнението на това наказание да не е отложено по чл.66 от НК. Следва обаче да се отбележи също, че критерият на закона за наличието на опасен рецидив е осъждането на наказание не по-малко от една година лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, а не такова наказание, наложено по съвкупност на основание чл.23 и чл.25 от НК, каквото се явява в настоящия случай определеното общо такова от една година и пет месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Подсъдимият Валентин Мандов е бил осъждан за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както следва: с присъда №57/18.11.1998 г. по НОХД №259/1998 г. по описа на Районен съд Кърджали за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години и с определение от 14.02.2001 г. по НОХД №2420/99 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.414ж и сл. от НПК, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален “общ” режим. Или за тези осъждания не са налице предпоставките на чл.29, б”а” от НК. Другите две престъпления, за които е осъждан подсъдимият са по чл.197, ал.1, т.1 от НК и не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, т.е. и за тях не са налице предпоставките по чл.29, б.”а” от НК. Или от изложеното следва да се направи извода, че първоинстанционният съд е приложил неправилно закона – чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК, като е приел, че разглежданото деяние е извършено при условията на опасен рецидив. Настоящата инстанция намира, че инкриминирана кражба не е извършена и при условията на специалния рецидив по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, тъй като изискването на цитираната разпоредба е кражбата да не е маловажен случай, ако е извършена повторно. По делото бе безспорно установено от изложеното по-горе, че кражбата е извършена при условията на повторност - след като подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършена кражба, но случая предвид ниската стойност на откраднатите вещи – 61 лева, много под дори една минимална работна заплата и тяхното своевременно възстановяване, следва да се приеме за маловажен. След като не е налице кражба извършена при условията на опасен рецидив или такава при условията на повторност по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, то от значение за квалификацията на деянието е обстоятелството, което е безспорно установено по делото, че още на досъдебното производство откраднатите вещи са върнати, поради което подсъдимия следва да понесе наказателната си отговорност за извършеното от него деяние по предвидения в разпоредбата на чл.197 от НК привилегирован състав на кражба. Или предвид така установените факти и обстоятелства от значение за квалификацията на извършената от подс.Мандов кражба, то последната осъществява от обективна и субективна страна състава на извършено престъпление по чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК - на 13.03.2005 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 55,00 лв. от владението на Елена Тодорова Хаджидимитрова от гр.Кърджали и 2 броя метални чаши с вместимост от по 200 мл на обща стойност 6,00 лв. от владението на Павел Далеско от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 61,00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване но съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция следва да измени първоинстанционната присъда като преквалифицира деянието от такова по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК в такова по чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК. Относно квалифицирането на престъплението по чл.26, ал.1 от НК, изложените мотиви от районният съд са правилни и законосъобразни, и се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав не счита, че извършената от подсъдимия кражба представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, за да се приеме, че е осъществен състава на чл.194, ал.3 от НК, макар стойността на откраднатите вещи да е доста ниска. За да се квалифицира една кражба като маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК единствения водещ критерии на законе не е само стойността на отнетото чуждо имущество, а се вземат предвид и другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В настоящия случай, съдът съобрази следните обстоятелства: разглежданата кражба е извършена при условията на продължавано престъпление, като извършените деяния са две – т.е. налице са две кражби, но предвид, че всяко едно от деянията поотделно осъществява състава на едно и също престъпление, извършено през непродължителен период от време, в случая от няколко часа, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, то същите осъществяват по смисъла на чл.26, ал.1 от НК състава на една продължавана кражба; самите деяния се отличават с проявена безскрупулност и наглост – откраднатите вещи са собственост на лица, с които подсъдимият се е веселил и празнувал на инкриминираната дата, едно от лицата – Елена Хаджимитрова е била рожденничка и е поканила подсъдимия да празнуват заедно личния й празник, а другото лице – Павел Далеско е поканил компанията, включително и подсъдимия да продължат да празнуват в неговия офис, където подс.Мандов извършва кражбите; предишните осъждания на подсъдимия, които подробно бяха коментирани по-горе в решението, са само за извършени кражби от подсъдимия. Изложените обстоятелства не дават основание да се приеме, че извършената от подсъдимия кражба се явява маловажен случай т.е., че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението кражба. Във връзка с изложеното по-горе относно приложението на чл.195, ал.1 ,т.7 от НК следва да се отбележи, че макар единствената причина за отпадане на квалификацията “повторност” по цитираната разпоредба да е маловажността на престъплението, тази причина не означава от само себе си възможност за пряко преминаване към квалификацията “маловажен случай” по чл.194, ал.3 от НК. Маловажните случаи по чл.195, ал.4 от НК и по чл.194, ал.3 от НК се наказват еднакво, но закона ограничава еднаквата наказуемост на “обикновените” и “квалифицираните” маловажни случаи до само две хипотези – по т.2 и т.6 на чл.195, ал.1 от НК. В останалите хипотези, включително и по т.7 , наказването на маловажните случаи по чл.195, ал.1 от НК не е възможно в санкционните рамки по ал.4 на същия текст и следователно за тях е възможно квалификацията по чл.194, ал.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав съобрази следното: обществената опасност на деянието следва да се определи като средна по степен – засяга се неприкосновеността на личната собственост, но в случая следва да се отчете обстоятелството, че стойността на отнетото имущество е ниска; обществената опасност на дееца следва да се определи като завишена, предвид предходните осъждани на подсъдимия и лошите характеристични данни събрани по делото, но в същото време, съдът съобрази, че са налице и редица смекчаващи отговорността обстоятелства – възстановяването още на досъдебното производство на откраднатото имущество, признанието на дееца и искреното му разкаяние и съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина по делото, ниската стойност на инкриминираните вещи – общо в размер на 61 лева. Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвид, че и най-лекото наказание предвидено в разпоредбата на чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, което се явява три месеца лишаване от свобода, предвид, че текста предвижда лишаване от свобода до пет години, би се оказало несъразмерно тежко. Предвиденото наказание лишаване от свобода следва да бъде заменено с предвиденото в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание пробация, което да се изрази в следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за една година на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК. С така наложеното на подсъдимия Валентин Мандов наказание ще бъдат постигнати целите на същото, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира от такова по чл.196, ал.1, т.1 във във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК в такова по чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и подсъдимия се оправдае по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК, като следва също да бъде изменена присъдата и в частта на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване, като същото бъде намалено и на основание чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се наложи наказание пробация със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година и на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК - 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.332 т.3 и 6, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 и т.2 от НК и чл.336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 692/15.12.2005 год. по н.о.х.дело № 696/2005 год. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта й , с която подсъдимият Валентин Иванов Мандов, роден на 10.04.1969 г. в гр.Кърджали, живущ в с.гр., български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.03.2005 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 55,00 лв. от владението на Елена Тодорова Хаджидимитрова от гр.Кърджали и 2 броя метални чаши с вместимост от по 200 мл на обща стойност 6,00 лв. от владението на Павел Далеско от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 61,00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК - на 13.03.2005 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 55,00 лв. от владението на Елена Тодорова Хаджидимитрова от гр.Кърджали и 2 броя метални чаши с вместимост от по 200 мл на обща стойност 6,00 лв. от владението на Павел Далеско от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 61,00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, като оправдава подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, б.”б” от НК; както и в частта й, с която на подсъдимия Валентин Иванов Мандов е наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от десет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване, като намалява същото и на основание чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК налага на подсъдимия наказание пробация със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година и на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК - 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на РБ в 15-срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |