Присъда по дело №363/2021 на Окръжен съд - Ловеч
| Номер на акта: | 13 |
| Дата: | 7 октомври 2021 г. (в сила от 23 октомври 2021 г.) |
| Съдия: | Васил Анастасов |
| Дело: | 20214300200363 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
обвинение за престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в
гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент -
дебитна карта на Юл. Анг. Юл. от гр.Искър и данни за платежния инструмент /неговия ПИН
код/ без съгласието на титуляра като за периода 30.09.2020 г. до 05.10.2020 г. девет пъти
изтеглила суми на обща стойност 3 060 лева - на 30.09.2020 г. в 09:40 часа в гр. Ловеч 400
лева, на 30.09.2020 г. в 09:41 часа в гр. Ловеч 400 лева, на 01.10.2020 г. в 09:36 часа в гр.
Ловеч -400 лева, на 01.10.2020 г. в гр. Ловеч в 09:37 часа - 400 лева, на 02.10.2020 г. в с.
Дерманци в 03:22 часа - 400 лева, на 02.10.2020 г. в с. Дерманци в 03:24 часа - 400 лева, на
03.10.2020 г. в гр. Луковит в 06:06 часа - 400 лева, на 03.10.2020 г. в гр. Луковит в 06:07 часа
- 250 лева, на 05.10.2020 г. в гр. Ловеч в 11:06 часа - 10 лева, като деянието не съставлява по
- тежко престъпление.
В съдебно заседание делото бе разгледано по реда на глава 27 от НПК, по реда на чл.371, т.2
НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП – Ловеч, прокурор Г.А. в съдебно заседание заявява, че поддържа
обвинението на ОП – Ловеч по отношение на подсъдимата Д., така както е предявено в хода
на ДП и с обвинителния акт. Сочи, че с оглед реда на разглеждане на настоящото дело –
съгласно глава 27 от НПК, по реда на чл.371, т.2 НПК, фактическата обстановка е изяснена в
цялост. Твърди, че безспорно установено по делото е, че подсъдимата е автор на деянието за
което е предадена на съд.
По отношение индивидуализацията на наказанието по вид и размер предлага на настоящата
инстанция да съобрази чистото съдебно минало на подсъдимата и факта, че тя действително
има 6 деца, предвид което моли съда да й определи минималното посоченото в закона
наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, счита, че същото ще постигне напълно
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК моли наказанието да бъде редуцирано при
условията на чл.58 а от НК на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Моли съда кумулативно да наложи на Д. наказание глоба в размер на сумата, която
подсъдимата е изтеглила, а именно 3 060 лева. Счита обстоятелството, че подсъдимата има 6
деца и, че не работи не може да ограничи нейната наказателна отговорност и да го ползва, за
да не й бъде налагана глоба по съответния ред.
Адв. Х.Н. от ЛАК, процесуален представител на подсъдимата, посочва, че доверителката му
е признала вината си и е оказала пълно съдействие на разследването.
Изтъква, че при определяне вида и размера на наказанието в разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК изрично е посочено, че по тази процедура би следвало да се наложи наказание при
разпоредбата на чл.58а от НК. Излага, че в т.7 от ТР № 1/06.04.2009 г. е посочено, че при
признаване на фактите, признанието по реда на чл.371, т.2 от НПК, не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако същото е
съдействало в голям процент за разкриване на обективната истина по делото. Счита, че
конкретният случай е именно такъв и съдът следва да обсъди това като наличие на
изключително смекчаващо вината обстоятелство и да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
1
Моли настоящия състав да вземе предвид тези обстоятелства и тълкувателното решение и да
наложи наказание по реда на чл.58 а, ал.4 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и с оглед тази разпоредба да наложи съответното наказание като слезе
под определения минимум от 2 години. Предлага, с оглед факта, че Д. е неосъждана,
изпълнението на това наказание да бъде отложено с минимален изпитателен срок. Предлага
с оглед тежестта и обществената опасност на извършеното престъпление и на дееца, съдът
да не налага наказанието глоба, каквото е предвидена наред с наказанието лишаване от
свобода, тъй като при условията на чл.55, ал.3 от НК може да не се налага наказание глоба.
Счита, че искането на прокурора за налагане на глоба е изложено, с оглед справедливостта,
но следва да се има предвид, че 5 от децата на подзащитната му са малолетни, че тя
единствено полага грижи за тях, че Д. получава 180 лева детски, с които трудно издържа
децата. Сочи, че мъжът й не работи, оставил е грижата за семейството на жена си, която
изнемогва и това я е подтикнало да извърши престъплението.
Подсъдимата АКС. М. Д. в съдебно заседание призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, призна вината си, изразява съжаление и
критично отношение към извършеното. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник. По
отношение на наказанието заявява, че предоставя на съда, като моли да се има предвид, че
няма кой да гледа децата й, освен нея.
Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по
смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че направеното от подсъдимата
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :
Свидетелят Ю.Ю. / л. 58 / от гр. Искър, обл. Плевенска заедно със съпругата си работели в
ресторант в гр.Кьолн, ФР Германия. Семейството имали дъщеря, която оставили в България
и за нея се грижела майката на Ю. – св. М. А. / л. 61 /. Ю. притежавал валидна дебитна карта
/ л. 50/ , издадена от Пощенска банка. Той оставил картата на майка си за да може да й
привежда пари за издръжката на детето. Картата през месец май 2020 г. била празна /без
наличности/. На 20.05.2020 г. св. А. постъпила като придружител на дъщеря му в МБАЛ „Д-
р Георги Странски“ гр. Плевен. Изписа ли ги на 27.05.2020 година. На 14.09.2020 г. Ю.
привел по картата сума в размер на 90 евро и се обадил да й каже. Св. А. му заявила, че не
може да намери картата. На 28.09.2020 г. св. Ю. привел още 1500 евро по сметката на
дебитната си карта. В края на месец октомври 2020 г. семейството се прибрали в България.
Ю. отишъл в клон на Пощенска банка в гр. Плевен за да си изтегли парите от сметката тъй
като не могли да намерят карта. Там узнал, че сметката му е празна както и, че парите, които
привел са постъпили по сметката му, но били изтеглени. Ю. получил извадка за
транзакциите по сметката и установил, че са осъществени девет тегления от различни места
на обща стойност 3 060 /три хиляди и шестдесет/ лева.
Св. М. А. по време на престоя в болницата в гр.Плевен с внучката си била в стаята с още пет
жени - придружителки с пет деца. В същата била и подсъдимата А.Д. със сина си. А. ходела
сутрин да пазарува от лавката пред болницата, но процесната карта ведно с листчето с ПИН
кода била в друг портфейл който държала в сак, а сакът стоял в болничната стая и тя не го е
носила със себе си.
Подсъдимата А.Д. през месец май 2020 г. като придружител на седем годишният си син -
Е.А.Д. била приета в МБАЛ - гр. Плевен за лечение на алергична асма. Всеки ден по време
на хоспитализацията излизала да купува закуски от лавката намираща се пред самата
болница. Тя отнела дебитната карта с листчето с ПИН кода от сака на А.. Същият ден
2
пробвала да изтегли пари, но в картата нямало наличност. Подсъдимата задържала картата в
себе си и след изписването им от болницата. След това пак пробвала няколко пъти, но в
картата нямало наличност. През месец септември решила да опита пак и изтеглила 400 лева.
До началото на месец октомври на няколко пъти теглила все по 400 лева. Транзакциите били
от ATM устройства в с.Дерманци, гр.Луковит и гр.Ловеч. Един път изтеглила сумата от 250
лева в гр.Луковит, защото само толкова била наличността. Опитала в гр.Ловеч да изтегли
пари с процесната карта, но устройството пуснало само 10 лева. След това установила, че
банковата карта е блокирана.
От приложеното извлечение на „Юробанк България“ АД (л.20, л.50-51) е видно, че за
периода от 20.05.2020 г. до 13.10.2020 г. с картата издадена на името на св. Ю.Ю. са били
извършени следните транзакции : на 30.09.2020 г. в 09:40 часа - 400 лева, на 30.09.2020 г. в
09:41 часа - 400 лева - и двете от ATM на „Пощенска банка“ в гр.Ловеч, на 01.10.2020 г. в
09:36 часа - 400 лева, на 01.10.2020 г. в 09:37 часа - 400 лева - и двете от ATM на „Райфайзен
Банк“ в гр. Ловеч, на 02.10.2020 г. в
03:22 часа - 400 лв., на 02.10.2020 г. в 03:24 часа - 400 лева- и двете в с.Дерманци,
обл.Ловешка, на 03.10.2020 г. в 06:06 часа - 400 лева, на 03.10.2020 г. в 06:07 часа - 250 лева
и двете от ATM - ДСК в гр. Луковит и на 05.10.2020 г. в 11:06 часа - 10 лева от ATM на
„Райфайзен Банк“ - Ловеч. Видео запис от техния ATM не може да бъде предоставен, тъй
като устройството не е снабдено с видеокамера.
Така установената фактическа обстановка съответства на направеното от подсъдимата Д.
самопризнание, на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че подсъдимата
АКС. М. Д. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в гр.Ловеч, при условията на
продължавано престъпление използвала платежен инструмент - дебитна карта на Юл. Анг.
Юл. от гр.Искър и данни за платежния инструмент /неговия ПИН код/ без съгласието на
титуляра като за периода от 30.09.2020 г. до 05.10.2020 г. девет пъти изтеглила суми на
обща стойност 3 060 лева - на 30.09.2020 г. в 09:40 часа в гр. Ловеч 400 лева, на 30.09.2020 г.
в 09:41 часа в гр. Ловеч 400 лева, на 01.10.2020 г. в 09:36 часа в гр. Ловеч -400 лева, на
01.10.2020 г. в гр. Ловеч в 09:37 часа - 400 лева, на 02.10.2020 г. в с. Дерманци в 03:22 часа -
400 лева, на 02.10.2020 г. в с. Дерманци в 03:24 часа - 400 лева, на 03.10.2020 г. в гр.
Луковит в 06:06 часа - 400 лева, на 03.10.2020 г. в гр. Луковит в 06:07 часа - 250 лева, на
05.10.2020 г. в гр. Ловеч в 11:06 часа - 10 лева, като деянието не съставлява по - тежко
престъпление.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимата Д. чрез действие, като
последната лично на девет пъти е осъществила горецитиранете транзакции. Средството за
извършване на това престъпление е самия платежен инструмент - в случая дебитната карта.
Данните за платежния инструмент е неговия ПИН код, като ноторно известно е, че
дебитните карти са поименни. Така предмета на престъплението е чужд за дееца, което е
изискване за обективния му състав. За довършеността на това престъпление е достатъчно
платежния инструмент да се използва без знанието и съгласието на титуляра, не е нужно да
са изтеглени пари. Това престъпление е формално, на просто извършване. В случая има
изтеглени пари на обща стойност 3 060 лева. Имуществените вреди са изключени от
диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната квалификация. В този
смисъл решеващият съд съобразява : Решение № 86/13.05.2021 г. по н.д. № 294/2021 г. на ІІІ
н.о. на ВКС и Решение № 60134/02.07.2021 г. по н.д. № 488/2021 г. на І н.о. на ВКС. От
приложените разпечатки от банките се установява, че са извършени девет броя транзакции.
3
Предмет на престъплението не са получените пари, а неправомерното ползване на дебитната
карта и нейния ПИН код. В случая подсъдимата е ползвала дебитната карта с ПИН кода без
знанието и съгласието на титуляра – св. Ю.. От друга страна, деянието не съставлява по -
тежко престъпление с оглед изискването за обективния му състав.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, като форма на вина, при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и въпреки това е искала
тяхното настъпване. Д. е съзнавала, че дебитната карта е на друго лице, че не тя е нейн
титуляр. Знаела е и, че няма разрешение от този титуляр да тегли пари.
Съдът счита, че в конкретния случай е налице и продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като са налице девет деяния, конкретизирани по време, място, начин и
обстоятелства, въз основа на отделни решения, всяко от които е взето след изпълнението на
предходното. Тези деяния са извършени както следва : на 30.09.2020 г. в 09:40 часа - 400
лева, на 30.09.2020 г. в 09:41 часа - 400 лева - и двете от ATM на „Пощенска банка“ в
гр.Ловеч, на 01.10.2020 г. в 09:36 часа - 400 лева, на 01.10.2020 г. в 09:37 часа - 400 лева - и
двете от ATM на „Райфайзен Банк“ в гр. Ловеч, на 02.10.2020 г. в 03:22 часа - 400 лв., на
02.10.2020 г. в 03:24 часа - 400 лева - и двете в с.Дерманци, обл.Ловешка, на 03.10.2020 г. в
06:06 часа - 400 лева, на 03.10.2020 г. в 06:07 часа - 250 лева и двете от ATM - ДСК в гр.
Луковит и на 05.10.2020 г. в 11:06 часа - 10 лева от ATM на „Райфайзен Банк“- Ловеч.
Относно вида на престъплението - другия белег на този вид престъпление подсъдимата е
осъществила поотделно едни и същи състави на едно и също престъпление по чл.249 ал.1 от
НК. Те са извършени през непродължителни периоди от време - от 30.09.2020 г. до
05.10.2021 г. и при една и съща обстановка, насочени срещу един и същ непосредствен
обект, засягащи едни и същи обществени отношения. От субективна страна те са извършени
при еднородност на вината - при наличие на субективна връзка между включените деяния,
при една и съща форма на вина - пряк умисъл. В случая всяко от последващите деяния се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, тъй като е
вследствие на сродна психична дейност на субекта на престъплението, осъществено от него
при сродни поводи.
Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за
виновна и я осъди.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при
условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от
НПК, като определи наказанието на подсъдимата Д. във връзка с чл.58 а, ал.4 от НК. За
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от 2 /две/ до 8
/осем/ години лишаване от свобода. При определяне размера на конкретното наказание,
съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно : чистото й
съдебно минало, тежкото семейно положение – Д. следва да полага грижи за шестте си деца,
пет от които са непълнолетни и малолетни (справка – л.57), това, че същата е безработна
(л.73), критичното й отношение към деянието, това, че е изхарчила парите основно за
издръжка на семейството си. Настоящият състав прие, че в конкретния случай е налице и
още едно смекчаващо вината обстоятелство, а именно направеното от подсъдимата
самопризнание (л75). Същото според решаващия съд следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследвана процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, в
каквото насока връзка е и изложеното в т.7 от ТР № 1/06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г.
на ОСНК на ВКС.
4
Като отекчаващо вината обстоятелства в случая настоящият състав преценява, че това
престъплени е извършено с особена упоритост и интензивност на престъпното засягане на
непосредствения обект, тъй като за кратко време последователно са извършени общо девет
изтегляния на максимален размер парични суми от сметките на титуляра им, без съгласието
му.
Този състав на съда намира, че в конкретния случай налице са условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, а именно, многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до
определяне на наказание на подсъдимата под минималния размер от две години лишаване
от свобода, предвиден от законодателя. Като такива съдът преценява : чистото й съдебно
минало, тежкото семейно положение – Д. следва да полага грижи за шестте си деца, пет от
които са непълнолетни и малолетни, това, че същата е безработна, критичното й отношение
към деянието, това, че е изхарчила парите основно за издръжка на семейството си, както и
направеното от нея самопризнание, с което в голяма степен е спомогнала за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител.
При наличието на тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства, може да се обоснове
извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание в случая от 2 /две/ години
лишаване от свобода , би се оказало несъразмерно тежко, предвид което, настоящият състав
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като определи наказание на подсъдимата Д.
под най – ниския предел, предвиден в закона, а именно 18 /осемнадесет/ месеца лишаване от
свобода. Съставът на престъплението по чл.249, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода, предвижда и кумулативно налагане на наказанието глоба до двойния размер на
получената сумата, като в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи
по-лекото наказание глоба.
Тъй като наложеното наказание на Д. е 18 месеца лишаване от свобода, последната не е
осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по
делото касаещи личността й, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдената не е наложително същата да изтърпи наказанието
ефективно. В тази връзка съдът съобрази данните за личността на подсъдимата – касае се за
инцидентна проява в живота й, тежкото й семейно положение, това, че следва да полага
грижи за шестте си деца, пет от които са непълнолетни и малолетни, това, че същата е
безработна. Ето защо, решаващият съд не счита, че откъсването на подсъдимата от
социалната й и обществена среда ще допринесе за нейното поправяне. Предвид изложеното
и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила.
Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът постанови присъдата си по изложените мотиви.
5