Решение по дело №41847/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22091
Дата: 5 декември 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110141847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22091
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110141847 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

05.12.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №41847 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, изр. I oт ЗЗД, вр.
чл.240 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от цесионера
...... ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .......-
Прокурист, чрез адв.Р. Д. от САК, срещу А. П. С., във връзка с указания по реда на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта
по отношение на ответника на следните суми: сума от 1 000 лв., представляваща главница,
сума от 240,00 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 28.03.2023 г. до
28.10.2023г. и сума от 35,48 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 29.03.2023г.
до 07.11.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№65115/2023 г. на СРС, 165 състав. Ищецът твърди, че между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит ЕКСТРА №....г. по реда на ЗПФУР за сумата от 1 000 лв.
Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищеца, като
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. След обработване на
данните ответникът е потвърдил получения от него договор за кредит от разстояние и след
избиране на изпратения от „..... линк за потвърждение, заемната сума му била изпратена чрез
системата е-pay, като ответникът я получил още същия ден на каса на „....... Твърди, че
ответникът се е задължил да върне предоставения кредит с договорна лихва на равни
месечни погасителни вноски със следните падежи: 28.03.2023г., 28.04.2023г., 28.05.2023г.,
28.06.2023г. 28.07.2023г., 28.08.2023г. 28.09.2023г., 28.10.2023г., 28.11.2023г., 28.12.2023г.,
28.01.2024г. и 28.02.2024г. Към 07.11.2023г. ответникът не е погасил нито една от вноските
по кредита, като съгласно клаузата на т.6 от процесния договор кредитодателят има право да
направи предсрочно изискуем кредита при незаплащане на две поредни погасителни
вноски. Тъй като ответникът изпаднал в забава, му е била начислена мораторна лихва в
размер на 35,48 лв. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен на 16.08.2024 г., не подава
отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са разпечатка на горепосочения договор за отпускане
на паричен кредит, ведно с погасителен план към него и ОУ на ищеца.
Правните изводи на съда са следните:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. Договорът е израз на постигнато взаимно и насрещно съгласие на страните,
като при реалните сделки освен съгласието на страните, се изисква и наличието на втори
компонент- предаването на вещта. Договорът за заем или за потребителски кредит е реална
сделка, на осн. чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като с доклада по делото, връчен редовно
на ищеца на 21.10.2024г., са дадени указания на ищеца, че за предоставянето на заетата сума
не се сочат доказателства. С молба с вх. №376786/22.11.2024г., докладвана след приключване
на о.с.з. и обявяване на делото за решаване, подадена чрез ССЕВ на 15.11.2024г., се прави
доказат. искане от ищеца по реда на чл.192 от ГПК за задължаване на „...... да представи
разписката за предаване на заемополучателя на заетата сума. В случая проц. бездействие на
ищеца в срок да направи доказат. искания за доказване предаване на заемната сума от ищеца
на отв. заемополучател или да се яви в о.с.з. и да вземе становище, съобразно дадените съд.
указания, води до недоказаност на реалния елемент от фактическия състав на
правоотношението, което е основание за отхвърляне на исковата претенция като недоказана.
Акцесорният иск следва изхода на делото по отношения на главния иск.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
2
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „...... ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр........., представлявано от .......- Прокурист, срещу А. П. С.,, ЕГН:**********,
установителни искове за следните суми: сума от 1 000 лева (хиляда лева), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит ЕКСТРА №....г., сключен между страните по
реда на ЗПФУР, сума от 240 лева (двеста и четиридесет лева), представляваща договорна
лихва, за период от 28.03.2023г. до 28.10.2023г. и сума от 35,48 лева (тридесет и пет лева и
48 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 29.03.2023 г. до 07.11.2023 г.,
за които суми е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д №65115/2023г. по описа на СРС, 165 граждански състав, като недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3