Решение по дело №228/2019 на Районен съд - Харманли

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№            град Харманли       20.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                                 

                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

при секретаря: Антония Тенева

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №228 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

         Подадена е жалба от Г.П.Б., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление №19-0271-000537 от 30.05.2019 година на ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.  Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди се също, че не било извършено твърдяното нарушение, липсвали неговите обективни и субективни признаци. Наложените му наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и дава обяснения, в които отрича извършването на нарушението. Процесуалният му представител адв.Г. поддържа жалбата и моли за уважаването й.

          Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

          Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

 

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

           На 09.05.2019г. в общ.Харманли, в 21.00 часа, на път Автомагистрала Марица, км.68+680, в посока гр.София, жалбоподателят Г.Б., като водач на лек автомобил, управлявал МПС марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ”, с рег. №Х...АН, като бил спрян за проверка от органите на реда. В резултат на това в 22.00 часа отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG TEST ARKF-0022”. Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване №0058163/30.05.2019г., като по делото липсват данни за извършено от жалбоподателя химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

            Съставен е и протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби и др. от 09.05.2019г., видно от който на посочената дата в 21.30 ч е извършена проверка на лек автомобил марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ”, с рег. №Х..АН, при която не са били открити вещи, представляващи оперативен интерес. Претърсването е продължило около час и в присъствието на жалбоподателя, което се потвърди и от показанията на св.Г.К. ***, кредитирани от съда с доверие, като непротиворечиви и дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице.

              С оглед на така установеното е съставен АУАН № 537 от 09.05.2019г. от Я.Я. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG тест ARKF-0022 и чрез химическа експертиза. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 09.05.2019г., като акта е подписан от него с възражения.

              Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №19-0271-000537 от 30.05.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП е прието, че на 09.05.2019г. в общ.Харманли, в 21.00 часа, на път Автомагистрала Марица №А-1, км.68+680, в посока гр.София, жалбоподателят Б. управлявал МПС марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ”, с рег. №Х5443АН, като в 22.00 часа отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG TEST ARKF-0022”, както и че му бил издаден талон за химико-токсилогично лабораторно изследване №0058163/30.05.2019г., но не изпълнил предписанието за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.174 ал.3 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца.

               От страна на жалбоподателя също се ангажираха гласни доказателства чрез разпит на св.М.Димова, която заяви, че заедно с него посетили Бърза помощ, за да даде кръвна проба, но били върнати, тъй като изминало времето, в което следвало да се направи изследването. В този смисъл са и обясненията, дадени от жалбоподателя пред съда.

           Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №007297 от 08.05.2019г., талон за медицинско изследване №0058163/30.05.2019г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя Я.Я. и присъствалия при проверката М.А. ***, както и показанията на Г.К.,***. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. Показанията на св.М.Димова съдът не кредитира, тъй като същите са в противоречие с целия останал, събран по делото доказателствен материал, с оглед на което следва да се приеме, че обслужват единствено защитната версия на жалбоподателя.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

           Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

           Разгледана по същество е основателна.

          АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.   

          АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл.42 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

           При издаването на атакуваното наказателно постановление (НП), обаче, съдът констатира допуснати  съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство и обуславящи отмяната му. Съгл. чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН  НП трябва да съдържа описание на нарушението, вкл. датата и мястото на извършването му. В случая в НП не е посочено ясно и точно конкретното място на извършване на процесното нарушение, тъй като са отразени две различни местоизвършвания, а именно веднъж е посочено, че нарушението е извършено на Автомагистрала № А 1 км.68+680, след което пък е отразено, че е извършено на Автомагистрала „Марица”, км.68+680. Безспорно и общоизвестен факт е, че Автомагистрала №А1 и Автомагистрала „Марица” са различни автомагистрали, тъй като Автомагистрала А 1, нарина също Автомагистрала „Тракия”, свързва гр.София с гр.Пловдив и продължава към гр.Бургас, а АМ „Марица” свързва АМ „Тракия“ при ПВ Оризово с Република Турция при ГКПП Капитан Андреево. По този начин за жалбоподателя не става ясно точно къде АНО е приел, че същият е извършил процесното адм.нарушение, вменено му във вина, и съответно не е в състояние ефективно да организира защита си. Гореописаното противоречие в мястото на извършване на нарушението, посочено в НП, накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, който в крайна сметка не знае срещу какво точно да се защитава, бидейки лишен от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение. Безспорно процесуалното нарушение е съществено, тъй като засяга задължителен, имеперативен реквизит на НП, регламентиран в чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушаването му е винаги съществено, доколкото всяко нарушение има своите субективни и обективни признаци и всяко едно нарушение следва да има своето ясно и точно описание във времево и пространствено отношение. Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване на нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с действителната фактическа обстановка, както и наличието на разминаване между АУАН и наказателното постановление по отношение на посоченото място на извършване на нарушението, влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание. Така допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила, е опорочило атакуваното наказателно постановление до степен, водеща до неговата незаконосъобразност. Това обуславя и отмяната му на процесуално основание.

                За пълнота, макар че НП подлежи на отмяна, поради допуснатите съществени прецесуални нарушения, следва да се отбележи за доказано извършването от страна на жалбоподателя на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На първо място конкретните факти са надлежно квалифицирани в АУАН и в НП като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Правилно е приложена разпоредбата и в санкционната й част, като наложените наказания са съобразени с предвиденото в закона – чл.174 ал.3 от ЗДвП.

           Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП - "Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата”. Безспорно същият е управлявал процесното  МПС по АМ „Марица”, доколкото от събраните гласни доказателства се установи, че именно той е осъществил действия по привеждане на МПС-то в движение и по упражняване на контрол върху автомобила. Тези факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.   

              Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози, като изброяването на горепосочените  методи не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тези изводи следват и от анализа на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието - чл. 3а, т. 1. 

             В случая по делото се установи и не се оспорва от жалбоподателя, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като се доказа и че същият е отказал да даде проба за медицинско изследване. Това се потвърди от данните, съдържащи се в талон за медицинско изследване №0058163/30.05.2019г., в който изрично е отразено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, който отказ е удостоверил с подписа си, и независимо от даденото му предписание за явяване в ЦСПМ-Харманли в срок до 40 мин, не е изпълнил същото, а именно не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. Недоказани останаха твърденията му за обективна невъзможност да изпълни така даденото му предписание, тъй като от удостовереното в протокола за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби и др. от 09.05.2019г. и от кредитираните с доверие показания на св.Г.К. се установи по несъмнен начин, че претърсването на МПС-то е започнало в 21.30 ч и е продължило около час, т.е. до 22.30 ч, когато всъщност на жалбоподателя е връчен екземпляр от талона за мед.изследване, обстоятелство, удостоверено също с подписа на жалбоподателя. Следователно същият е имал възможността да даде кръв за химико-токсилогично лабораторно изследване, но независимо от това не го е сторил, с което е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, доколкото нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК.        

          Независимо от гореизложеното, предвид изтъкнатите по-горе аргументи относно допуснати съществени процесуални нарушения на имеративните реквизити на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът намира, че жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

          Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0271-000537 от 30.05.2019 година на ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Г.П.Б., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” от 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :