Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 23 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 28.11.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско
дело № 2610 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б.Д.И. с ЕГН ********** ***
срещу С.Б.Д. с ЕГН ********** ***, К.Т.П. с ЕГН ********** *** и М.Г.И. с ЕГН **********
***.
Ищецът
твърди, че с ответниците са обвързани от устен договор за наем на собствен на
ищеца недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед №
952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. (без сградите), по който ответниците
имат качеството на наематели, срещу месечна наемна цена 100,00 лева. Поддържа
се, че тримата ответници са съсобственици при равни права на комбинирана
търговска сграда (млекопункт), на два етажа, със застроена площ от 242 кв.м.,
заедно с правото на строеж върху собствения на ищеца урегулиран поземлен имот,
както и че на 01.09.2017 г. ответниците дошли в поземления имот и започнали да
го ползват за търговска дейност, включително като поставили кафе-машини в
имота. Ищецът поискал от ответниците да му плащат наем за собствения му имот,
но ответниците не му се издължили.
Искането към съда, съгласно уточнителна молба с вх. №
11915/15.07.2019 г. на Врачански районен съд, е да осъди ответника С.Б.Д. да заплати на ищеца сумата 733,33 лева –
главница за наемна цена по устен договор за наем между страните, за недвижим
имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-476
по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед № 952/23.07.2010 г., с площ
от 1643 кв.м. (без находящите се в имота сгради), за периода от 01.09.2017 г. до 01.05.2019 г. и сумата 135,66 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2017 г. до 28.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от 02.07.2019 г.
до окончателното му изплащане; да осъди ответника К.Т.П. да заплати на ищеца
сумата 733,33 лева – главница за наемна цена по устен договор за наем между
страните, за недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед №
952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. (без находящите се в имота сгради), за
периода от 01.09.2017 г. до 01.05.2019
г. и сумата 135,66 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
01.09.2017 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главното задължение,
считано от 02.07.2019 г. до окончателното му изплащане, както и да осъди ответника
М.Г.И. да заплати на ищеца сумата 733,33 лева – главница за наемна цена по
устен договор за наем между страните, за недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В.,
одобрен със заповед № 952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. (без находящите
се в имота сгради), за периода от 01.09.2017
г. до 01.05.2019 г. и сумата 135,66 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 01.09.2017 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от 02.07.2019 г. до окончателното му изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
Предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 232, изречение второ, във връзка с чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
С.Б.Д. твърди в отговора си по чл. 131 от ГПК, че нито ползва посочения в
исковата молба урегулиран поземлен имот, нито развива търговска дейност в него,
както и че ползва само комбинираната търговска сграда (млекопункт), на два
етажа, със застроена площ от 242 кв.м., но не лично, а чрез трето за делото
лице, което има в сградата фризьорски салон, без да е налице уговорка за
заплащане на наем на ответника Д.. Поддържа, че в близост до имота, но на
тротоара на улицата е поставена кафе-машина, която обаче се стопанисва от трето
за делото лице – ЕТ „Джорето-2000-П.И.“ с. Л..
Ответникът
К.Т.П. твърди в отговора си по чл. 131 от ГПК, че не ползва посочения в
исковата молба урегулиран поземлен имот и не
развива търговска дейност в него, както и че ползва само комбинираната
търговска сграда (млекопункт), но осъществява достъпа си до нея от улицата, без
да влиза в поземления имот. Също сочи, че в близост до имота, но на тротоара на
улицата е поставена кафе-машина, която обаче се стопанисва от трето за делото
лице – ЕТ „Джорето-2000-П.И.“ с. Л..
Ответникът
М.Г.И. твърди в отговора си по чл. 131 от ГПК, че не ползва посочения в
исковата молба урегулиран поземлен имот и не
развива търговска дейност в него, както и че в съсобствената му
комбинирана търговска сграда (млекопункт) се помещава фризьорски салон, без
ответникът Д. да получава наем за това или да има претенции за такъв. Поддържа,
че в близост до имота, но на тротоара на улицата е поставена кафе-машина, която
се стопанисва от трето за делото лице – ЕТ „Джорето-2000-П.И.“ с. Л..
И
тримата ответници навеждат твърдения, че между тях, от една страна, и ищеца, от
друга страна, липсват каквито и да било правоотношения, включително наемни
такива, като не оспорват обстоятелството, че ответниците са съсобственици при
равни права на комбинираната търговска сграда (млекопункт).
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт № 137, т. III,
рег. № 3302, дело № 292/2017 г. на нотариус С.П.с рег. № 006 в Нотариалната
камара, с него ищецът Б.И. е признат за собственик въз основа на давностно
владение на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед №
952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. По силата на договор за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 53, т. III, рег. № 3718, дело № 252/2006 г. на нотариус С.Б.ищецът е
придобил собствеността, ведно с правото на строеж, върху построените в имота:
едноетажна масивна сграда-„Търговски обект-ресторант-гостилница“ със застроена
площ 246 кв.м.
С определение от 29.10.2019 г. съдът е отделил като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
тримата ответници – С.Д., К.П. и М.И. са съсобственици при равни права на
комбинирана търговска сграда (млекопункт), на два етажа, със застроена площ от
242 кв.м., заедно с правото на строеж върху урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед №
952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. Същото обстоятелство се установява и от
представения нотариален акт № 143, т. V, рег. № 3926,
дело № 424/2015 г. на нотариус С.П.с рег. № 006 в Нотариалната камара.
От намиращата се на л. 39 от делото скица на УПИ III-476, квартал 23 по плана на с. Л. се установява, че в имота
освен притежаваната от ищеца Б.И. едноетажна масивна сграда-„Търговски
обект-ресторант-гостилница“ със застроена площ 246 кв.м. е построена и
комбинирана търговска сграда-собственост на ответниците С.Д., К.П. и М.И., като
притежаваната от ответниците сграда е с лице към улица, а част от гърба на
същата сграда е допряна до една от стените на притежаваната от ищеца сграда.
По делото са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите П.С., Т.Т., Д.И., П.Д., П.Д. и К. Х..
Свидетелят П.С. дава показания, че в имота, за който се
води делото са построени две сгради – притежаваната от ищеца кръчма и
недовършена сграда, за която свидетелят не знае чия собственост е. Самият
поземлен имот е собственост на ищеца. Свидетелят знае, че недовършената сграда
се стопанисва от К.кмета (ответника К.П.) и затова смята, че е негова
собственост. Ответникът П. правил някакъв ремонт на недовършената сграда, копал
нещо, направил стълбище, докарал една кафе-машина, извършил и други ремонтни
дейности. В недовършената сграда се използва само фризьорския салон, а
останалата част от сградата стои заключена, като ключът е в ответниците П. и Д..
Ключът от фризьорския салон е у съпругата на ответника И., тъй като тя работи в
същия салон. Свидетелят не знае през процесния период ответниците да са
ползвали поземления имот, но е виждал строителни отпадъци в близост до
недовършената сграда. Ищецът е искал от тримата ответници да му плащат наем, но
те не са се съгласили и така са приключили преговорите за наемане на имота.
Свидетелят Т.Т. дава показания, че в имота има две
сгради-довършена-кръчма, ползвана от ищеца и недовършена, купена от трима
човека. Ищецът предложил на тримата собственици на недовършената сграда да купи
сградата от тях, както и им предложил да му плащат наем, например 100,00 лева,
но те отхвърлили и двете предложения. В недовършената сграда има фризьорски
салон, стопанисван от съпругата на ответника И.. Пред недовършената сграда е
монтирана кафе-машина, за която свидетелят е чувал, че е на жена от селото на
име П.. Стълбите за недовършената сграда са построени отпред, откъм улицата.
Свидетелят Д.И. дава показания, че довършената сграда,
както и частта от двора откъм същата сграда се ползва от ищеца, а откъм
недовършената сграда двор няма. В недовършената сграда има отделни помещения и
всяко от тях си има врата. Свидетелят не знае между страните по делото да е
имало уговорки за плащане на наем за сградите и двора. От лицевата страна на
недовършената сграда, където е фризьорският салон, на самия тротоар, е
разположена кафе-машина, която се стопанисва от свидетеля И., за което същият
има разрешително от общината. Други кафе-машини не е имало там в последните две
години. Тримата ответници влизат в своите помещения в недовършената сграда
откъм тротоара, а не откъм двора на поземления имот.
Свидетелят П.Д. дава показания, че довършената сграда-кръчмата
в имота и по-голямата част от двора се ползва от ищеца, а останалата част от
двора не се ползва. Недовършената сграда дълго време не е била ползвана, а от
известно време намиращият се в нея фризьорски салон се ползва от съпругата на
ответника И.. Тъй като имотът е с денивелация, плочата на първия етаж на
недовършената сграда е на едно ниво с високата част от поземления имот, където
е кръчмата. Част от плочата на първия етаж е била ползвана от ищеца като склад
за амбалаж. Свидетелят е виждал хора да строят върху плочата на първия етаж на
недовършената сграда, но не знае какви ремонти са правени, не знае и дали там
има разположени кафе-машини.
Свидетелят К. Х. дава показания, че построената в имота
довършена сграда-кръчма и по-голямата част от двора се ползват от един и същи
човек, различен от ответниците, а останалата част от двора е оформена като
градинка и там се изнасят скари. В близост има недовършена сграда, но
свидетелят не знае дали е в същия имот. Свидетелят не знае между страните по
делото да има уговорки за заплащане на наем. В недовършената сграда има три помещения,
две от които са необитаеми, а третото-фризьорски салон, се стопанисва от
съпругата на ответника И.. Достъпът и до трите помещения е откъм улицата. Пред
едно от необитаемите помещения в недовършената сграда, откъм улицата, е
разположена кафе-машина, която се държи от свидетеля Д.И..
Съдът възприема показанията на всички разпитани по делото
доказателства като последователни, логични и добросъвестно дадени.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По главния иск:
Ищецът, в чиято доказателствена тежест бе това
обстоятелство, не доказа наличието на каквито и да било облигационни отношения
между страните.
Наемното облигационно правоотношение възниква въз основа на
двустранна правна сделка, задължително необходимо условие за което е наличието
на две съвпадащи волеизявления на договарящите страни, при което за едната
договаряща страна (наемодател) възниква задължението да предостави на другата
страна една вещ за временно и възмездно ползване, а за другата страна
(наемател) – да му плати определена цена.
Нито един от разпитаните по делото свидетели не установи
между страните да е постигнато съгласие относно съществените условия на
евентуален договор за наем, липсват и други доказателства за това, при което
съдът е обвързан на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК да приеме, че между
страните не е възниквало облигационно правоотношение, съответно за страните не
са възниквали права и задължения по такова правоотношение.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на главния
иск.
Основателно
се явява и своевременно заявеното правоизключващо възражение на ответниците, че
имотът-предмет на евентуален договор за наем между страните не е предаван от
ищеца на ответниците, което е необходима предпоставка за възникване на
задължение на ответниците да заплащат наемна цена по договора. По делото
липсват доказателства относно това, че ищецът е предал фактически имота-предмет
на евентуален договор за наем за ползване. В решение № 27 от 16.04.2014 г.,
постановено по търг. дело № 1893/2013 г. на Върховния касационен съд, II т.о. се приема, че доказването на ползването е факт от
съществено значение за основателността на предявения иск по чл. 232, ал. 1, във
вр. с чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. По цитираното дело е било установено, че
ответникът-наемател е навел извън срока по чл. 131 от ГПК правоизключващото си
възражение, че не му е предоставен наетия имот, но предвид уговореното в
договора задължение на страните да съставят писмен протокол за предаване на
владението ВКС е приел, че не е възникнало задължение на наемателя за плащане
на наем, тъй като ищецът не е доказал изпълнение на насрещното задължение на
ищеца-наемодател да му предостави по предвидения в договора ред на разположение
вещта, обект на наемното правоотношение. В решение № 238 от 04.09.2013 г. по
търг. дело № 123/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о. пък се приема,
че договорът за наем е неформален и че за валидното възникване на наемно
правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се
предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението (наемната цена),
която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие
относно посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен,
като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално
е предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на
наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението
на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. По така цитираното
дело е установено, че наемодателят не е изпълнил това свое задължение – той не
е предал наетия имот на наемателя съобразно уговорения в т. 7 от договора начин
– чрез съставяне на двустранно подписан приемо-предавателен протокол, поради което
за наемателя не е възникнало насрещното задължение да заплащана наемната цена
по договора.
Предвид
липсата на доказателства за предаване на вещта, предявеният главен иск се явява
неоснователен и недоказан и на това основание.
По акцесорния иск:
Неоснователността на главния иск за заплащане на наемна
цена има за последица отхвърляне като неоснователна и недоказана и на
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата.
По разноските:
При този изход от делото ищецът дължи на ответниците
направените разноски за внесен адвокатски хонорар, както следва: на С.Д. –
сумата 470,00 лв.; на К.Т. – 480,00 лв.; на М.И. – 460,00 лв.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от Б.Д.И. с ЕГН ********** *** срещу С.Б.Д. с
ЕГН ********** ***, К.Т.П. с ЕГН ********** *** и М.Г.И. с ЕГН ********** *** обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, изречение
второ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за
осъждане на ответника С.Б.Д. да заплати на ищеца сумата 733,33 лева – главница
за наемна цена по устен договор за наем между страните, за недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот III-476
по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед № 952/23.07.2010 г., с площ
от 1643 кв.м. (без находящите се в имота сгради), за периода от 01.09.2017 г. до 01.05.2019 г. и сумата 135,66 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2017 г. до 28.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от 02.07.2019 г.
до окончателното му изплащане; за осъждане на ответника К.Т.П. да заплати на
ищеца сумата 733,33 лева – главница за наемна цена по устен договор за наем
между страните, за недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В., одобрен със заповед №
952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. (без находящите се в имота сгради), за
периода от 01.09.2017 г. до 01.05.2019
г. и сумата 135,66 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
01.09.2017 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от 02.07.2019 г. до окончателното му изплащане; за осъждане
на ответника М.Г.И. да заплати на ищеца сумата 733,33 лева – главница за наемна
цена по устен договор за наем между страните, за недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот III-476 по плана на с. Л., община В.,
одобрен със заповед № 952/23.07.2010 г., с площ от 1643 кв.м. (без находящите
се в имота сгради), за периода от 01.09.2017
г. до 01.05.2019 г. и сумата 135,66 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.09.2017 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главното задължение, считано от 02.07.2019 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Д.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на С.Б.Д. с ЕГН **********
*** сумата 470,00 лева – разноски по
гр. дело № 2610/2019 г. за внесен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Д.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на К.Т.П. с ЕГН **********
*** сумата 480,00 лева – разноски по
гр. дело № 2610/2019 г. за внесен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Д.И. с ЕГН ********** ***
да заплати на М.Г.И. с ЕГН **********
*** сумата 460,00 лева – разноски по
гр. дело № 2610/2019 г. за внесен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: