РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На
петнадесети октомври
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2732 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „У.Б.” АД против Наказателно Постановление № В-0046992/11.05.2020г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „У.Б.” АД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 10000 лева,
на основание чл. 78 ал.1 от ЗКНИП.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в НП, моли то да бъде отменено.
В съдебно
заседание редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител
Въззиваемата страна, редовно призована, явява се представител и оспорва жалбата.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа
страна следното:
При направена
проверка на 19.08.2019г. в гр. Варна, ул. „Дружба" № 20, в обект -банков
офис стопанисван от „У.Б." АД, ***, където дружеството извършва тъговско-
банкова дейност като предлага на потребителите ипотечни, потребителски,
разплащателни и застрахователни продукти. Проверката се извършва във връзка с
жалба, с вх. №В-03-1409/29.07.2019г., подадена от Христина Йорданова, относно
сключен договор за банков ипотечен кредит между нея и „У.Б." АД. В жалбата
си потребителката заявява, че съглано подписания договор- „отчетна дата 15
число на месеца", като служител в офиса и е уточнил, че в случаите, когато
дата 15 е събота или неделя, дължимата вноска по кредита ще се „взема"
предходния работен ден от сметката на г- жа Йорданова. С КП К-
2667263/19.08.2019г. е извършена проверка, като присъствалия служител е
запознат с текстовата част на жалбата и със съответния констативен протокол е
дадено нареждане да се представят документи относими до жалбата на
потребителката. На 30.08.2019г. с ППД №К- 0120504 са приети следните документи:
СЕФ, предоставен на потребителката, договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №328/0015/86659956, Общи условия, становище по
жалбата, пълномощни и погасителен план- 2 броя. При проверката на представените
документи е установено, че в погасителния план представляващ разпределението на
дължимите вноски по кредита по размер, брой и дати на изискуемост е описана и
изискана еднокртана такса за заплащане от потребителката в размер на 291.00
лева. С писмо с изх. №В-03-1409/04.11.19г. е изискана информация разяснение
относно естеството на вписаната „такса" в погасителен план, в размер на
291.00 лева. На насрочената проверка се яви упълномощено лице от дружеството и
не представи изисканата информация в писмен вид. С ППД №К- 0120341/07.11.19г. е
дадено нареждане на дружеството да предостави изисканата информация с писмо с
изх. №В-03-1409/04.11.19г. в писмен вид. С ППД №К- 0120343/12.11.2019г. е
приета информация/ разяснение относно естеството на гореописаната такса. От
дружеството заявяват, че таксата в размер на 291.00 лева представлява
еднократна комисиона за определяне степента на кредитния риск. При преглед на
представения договор за банков ипотечен кредит №328/0015/86659956, в точка 5
„Такси и комисионни" не е предвидена и описана еднократна такса или
комисионна за определяне степента на кредитния риск или кредитоспособността на
потребителя, представляваща дейност свързана с усвояване на кредита. „У.Б."
АД е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите /ЗКНИП/, като на 29.03.2019г., чрез погасителен план
изисква заплащане--еднократна такса в размер на 291.00 лева, която не е
предвидена в сключения договор за кредит с Хр. Йорданова. Нарушението е
извършено в гр. Варна на 29.03.2019г.
Своите констатации служителите
отразили в Констативен протокол. Въз основа на тях против „У.Б.” АД бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение, в който било описано констатираното
нарушение и същото било квалифицирано като такова по чл.78 ал.1 от ЗКНИП.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед № 165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че правилно
административно наказващия орган е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл. 23 ал.3 от ЗКНИП и правилно е приложил материалния закон като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността
на юридическо лице, в тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическо лице за неизпълнение
на задължение към държавата или общините е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
дружеството -жалбоподател „У.Б.” АД има
качеството „кредитор“ по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона
за кредитите
за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във
вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или
други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя
сметка и на собствен риск. Следователно за
него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПК да не изисква от
потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други
видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за кредит.
Граматическото тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че
несъобразяването с така формулираното ограничение се реализира по необходимост
единствено чрез действие и следва да се счита за довършено към момента, в който
е начислена съответната сума.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че в процесния договор за банков ипотечен кредит приложен по делото няма изискване от потребителя за заплащане на „еднократна комисионна
/такса/ за определяне на кредитния риск“. Същевременно
обаче посочената комисионна /такса/ е включена в Погасителен план и се изисква чрез погасителният
план, като цялата сума възлиза на 291 лв. за отпуснат кредит. Посочената такса не фигурира в Договора за банков ипотечен кредит
№ 328/0015/86659956 като посочената такса от 291 лева се заплаща еднократно от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не
предварително. В тази връзка са и събраните в хода на производството гласни
доказателства,
които съдът кредитира. С оглед на изложеното се
налага извода, че доколкото посочената такса /еднократна комисионна за
определяне на кредитния риск/ се изисква едва
след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в „Погасителен план“ на сключения между страните Договор за банков ипотечен кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само
допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по
разглеждане на договора, риск и други и същите безспорно са във връзка с
усвояването и управлението на кредита. С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си
на кредитор е нарушил разпоредбата на чл. 23,
ал. 3 от ЗКНИП и изисквайки посочената еднократна комисионна за
определяне на кредитния риск /такса/ от 291 лева е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение,
поради което правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на
чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП, предвиждаща административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер от 10 000
до 20 000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали
нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата
на чл. 23 от ЗКНИП. При индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с
обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗКНИП, а именно „Имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-жалбоподател
нарушението не следва да бъде
квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че Законът за кредитите на недвижими имоти на потребителите охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване
интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в
заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не
е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед
на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна
защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия
случай институтът на „маловажния случай“ е
неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло и от настоящия състав.
Съдът не приема и тезата, че доколкото комисионната за
определяне степента на кредитния риск върху общия размер на кредита е описана
както на стр. 1 от Погасителния план, така и на стр. 5 от Европейския
стандатизиран информационен формуляр за предоставяне на информация за кредити
на недвижими имоти по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП, подписани на всяка страница
от потребителката Я., не представлява нарушение по чл. 23, ал. 3 от ЗКНИП, тъй
като дружеството двукратно е уведомило предварително потребителката, поради
което се приема като индивидуално договорена комисионна. На първо място,
разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗКНИП категорично посочва, че кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми,
включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит. Т.
е. законодателят не предвижда подобна правна възможност. В случая в погасителния план към договора за банков ипотечен кредит е
посочено, че потребителя дължи плащане във вид на такса /комисионна/ в размер
на 291 лв. по договора за банков ипотечен кредит, която обаче не е
посочена в сключения договор за ипотечен кредит.
Не е налице и допуснато
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на
санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен
факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия
орган приема същите за неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на
спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази
необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още
повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на
жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, което е обсъдено и
в издаденото наказателно постановление.
Съдът
счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е
издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна
проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано
достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е
санкциониран. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като
негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и
реда на ЗКНИП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът намира, че са спазени
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият
орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че наказанието е определено
в предвидения в закона минимум, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит
на един свидетел, не е с фактическа или
правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В-0046992/11.05.2020г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „У.Б.” АД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 10000 лева,
на основание чл. 78 ал.1 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА „У.Б.”
АД да заплати на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: