№ 1940
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100500854 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.11.2022 г., гр.д. 45275/2022 г., СРС, 33 с-в признава за
установено на основание чл. 439 ГПК, че „Холдингово акционерно дружество
- П.Х.“ АД не дължи на Агенция по заетостта сумите по издаден
изпълнителен лист от 28.11.2006 г. по гр.д. № 480/2006 г. по описа на PC –
Плевен, а именно: 4 286,96 лв., представляваща дължима неустойка по т. 7.5.2
от договор от 27.04.2004 г., ведно със законната лихва за периода от
16.02.2006 г. до окончателното заплащане на задължението, като осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 1 476,80 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска
Агенция по заетостта. Счита, че първоинстанционният съд се произнася
извън спора по чл. 439 ГПК, т.к. с диспозитива на решението приема, че
вземането не се дължи, т.е. пререшава се приключен правен спор относно
дължимост на същото вземане. По същество, съдът не обсъжда
новонастъпили факти, нито представените от ответника доказателства за
частично изпълнение чрез плащане, които прекъсват теченето на давността
1
преди водене на настоящото производство. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Холдингово акционерно дружество - П.Х.“ АД
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
В полза на ответника „Холдингово акционерно дружество - П.Х.“ АД
срещу ищеца Агенция по заетостта по реда на чл. 237, б. „а“, предл. 1 вр. чл.
242 ГПК/отм./ е издаден изпълнителен лист от 28.11.2006 г., гр.д. 480/2006 г.,
РС - Плевен за сумата 4 286,96 лв. - неустойка по т. 7.5.2 от договор, сключен
на 27.04.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2006 г. до
окончателното заплащане и сумата 1 476,80 лв. – разноски.
Противно на оплакването в жалбата, съобразно чл. 439, ал. 1 ГПК
допустим е както настоящият иск, така и произнасянето на
първоинстанционния съд по сезирането, а именно за установяване
недължимост на вземането въз основа на новонастъпили факти след влизане в
сила на изпълнителното основание, каквото в случая е твърдяното
последващо погасяване по давност на съдебно признатото вземане.
Процесуалната предпоставка за допустимост на специалния отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК е сходна с тази за
производствата за извънредна отмяна по чл. 240, ал. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т.
1 ГПК. Приложим е критерият за релевиране на нови обстоятелства и
представянето на нови доказателства, които не са били известни на страната и
тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа,
както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за
2
факти, ненавеждането на които не се дължи на собствената й небрежност.
Касае се до непълнота на фактическия или доказателствен материал. Под
„обстоятелства“ законът разбира новонастъпили факти от обективната
действителност, които имат спрямо спорното правоотношение значението на
юридически или доказателствени факти по съществото на спора, което
изискване по настоящото дело е спазено. Следва да се има предвид, че в
рамките на едностранното производство за издаване на изпълнителен лист, с
оглед ограничението на чл. 120 ЗЗД за служебно прилагане на давността,
съдът не разполага с възможност при липса на изрично възражение за изтекла
погасителна давност на вземането, да отхвърли изцяло или отчасти искането.
Принципно длъжникът може да предяви подобно възражение едва в рамките
на последващо исково производство.
Молбата за издаване на изпълнителния лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение и не прекъсва теченето на давността, да разлика от
заявлението пред заповедния съд - т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г, ОСГТК.
Влязлото в сила определение на съда по чл. 242 вр. чл. 237 ГПК/отм./
представлява самостоятелно изпълнително основание за издаване на
изпълнителния лист. Ползва се с изпълнителна сила, но не установява със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията, с каквато се ползва
единствено съдебното решение.
От момента на стабилизиране на определението започва да тече нова
погасителна давност. Нейният срок не е 5 години съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
приложим само за вземания, установени със съдебно решение. Срокът е 3
години спрямо вземането за неустойка от неизпълнен договор - чл. 117, ал. 1
вр. чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Давността последователно е прекъсвана съгласно чл. 116 б. „в“ и чл. 115
б. „ж“ ЗЗД с искането на взискателя и настоящ ответник да се предприеме
принудително изпълнение най-късно на 12.02.2007 г. Тогава с подадена до
ДСИ при РС – Плевен молба за образуване на изпълнително дело въз основа
на изпълнителния лист, взискателят едновременно овластява ДСИ да
извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и
настоящ ищец, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като посочва принудителен
способ – запор върху банкови сметки и МПС-та, в съответствие с
3
разясненията на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС.
По образуваното изп.д. 40008/2007 г., ДСИ, в отговор на запитване от
01.03.2007 г., с писмо от 06.03.2007 г. на ОДП – Плевен се предоставя справка
за притежавани в собственост от длъжника 4 броя леки автомобила. По
делото липсват данни за тяхното запориране.
От представена по изп. дело справка се установява, че длъжникът
разполага с банкови сметки в „Хеброс“ АД и „Булбанк“ АД. Не са
представени доказателства за наложени запори и постъпили при СИ суми от
сметките в „Хеброс“ АД.
На 10.04.2007 г., ДСИ налага запор върху банковите сметки на
длъжника в „Булбанк“ АД въз основа на искане в тази насока, заявено от
взискателя с молба от 04.04.2007 г. С писмо изх. № 500/18.04.2007 г., същата
банка уведомява ДСИ за извършеното на 18.12.2006 г. служебно закриване на
банковата сметка поради необслужване.
С постановление от 18.08.2021 г., ДСИ прекратява изпълнителното
производствона основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непоискано от
взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на 2
години.
Въз основа на нова молба, подадена от взискателя на 27.03.2022 г. е
образувано ново изп. д.202/2022 г., ДСИ при Плевенски районен съд.
Според разясненията на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС,
нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата на
поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на
всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя да извърши пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на
изпълнителното производство по право. Това прекратяване настъпва с
изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано
отново от последното поискано или предприето валидно изпълнително
действие.
В случая, на 10.04.2007 г., ДСИ предприема действие по налагане на
4
запор върху банкови сметки на длъжника, от които не постъпват плащания по
изпълнителното дело поради предходното им закриване. След това последно
принудително изпълнително действие, извършването на друго не е искано от
взискателя и не е предприемано от ДСИ. Затова на 10.04.2009 г. изтича 2-
годишния преклузивен срок, а на 10.04.2012 г. изтича 5-годишния давностен
срок.
По силата на самата законова разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с
изтичането на преклузивния срок, настъпва прекратяване на изпълнителното
дело. Постановлението на съдебния изпълнител от 18.08.2021 г. има
декларативен, а не конститутивен характер, като само прогласява
осъществяване на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК. От момента на
перимиране на изпълнителното производство, всички последващи действия
за принудително изпълнение се обезсилват по право като недопустими и без
юридическа стойност.
Предвид изложеното, щом като далече след изтичане на давностния
срок, взискателят подава повторна молба едва на 27.03.2022 г., образуваното
въз основа на нея ново изп. д. 202/2022 г. на ДСИ при Районен съд - Плевен и
извършените по него действия за принудително събиране на същото вземане,
не пораждат правни последици.
Основателен е искът по чл. 439, ал. 1 ГПК да се признае за установено,
че вземането не се дължи като погасено по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, пред. 1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява разноски от 1 500
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението
за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на
спора, приключил в рамките на едно съдебно заседание, при условията на чл.
78, ал. 5 ГПК възнаграждението следва да се намали близо до минимума по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно до размер на 400 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2022 г., гр.д. 45275/2022 г., СРС, 33
с-в.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, със седалище: гр. София, бул. **** да
заплати на „Холдингово акционерно дружество - П.Х.“ АД, със седалище: гр.
Плевен, бул. „Западна индустриална зона“, административна сграда ****
сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6