№ 6146
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100106267 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ— за осъждане на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД да заплати на ищеца Д. Е. Л. обезщетение за претърпени вреди
/имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 18.04.2022 г., в гр.
Вършец, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата около 11:30 ч. пострадал като
пешеходец в град Вършец, област Монтана, на кръстовището на ул. „Дончо
Станчев“ и ул. „Васил Левски“, когато при пресичане успоредно на пешеходната
пътека бил блъснат от движещ се автомобил, който не го пропуснал да премине.
След преглед в „Бърза помощ“ в град Вършец ищецът бил откаран до МБАЛ
„Д-р Стамен Илиев“ АД, град Монтана, където му била поставена диагноза
„множествени счупвания на подбедрицата“. Били установени тежка деформация
на ниво лява глезенна става и фрактура на вътрешен и външен глезен вляво с
ограничени болезнени движения. Под местна упойка било извършено закрито
наместване на счупването и била направена гипсова имобилизация. На 27.04.2022
г. ищецът постъпил за оперативно лечение във Военномедицинска академия –
МБАЛ София. На 28.04.2022 г. в хода на операцията било открито раздробяване на
фибулата (малък пищял), което наложило наместване и фиксиране с винтове и
плаки. Твърди, че за своя сметка е заплатил тези медицински консумативи на
1
стойност 1 596 лева, чието възстановяване иска. От датата на настъпване на ПТП
търпи негативни емоции – болки и страдания, както и отрицателни изживявания,
свързани с ежедневните затруднения в бита, като търси овъзмездяването им с
обезщетение в размер на 41 154 лева, която сума представлява разликата между
претендирания пред застрахователя размер на обезщетението от 50 000 лева и
изплатения от ответника размер от 8 846 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и вината на водача на застрахования при него
автомобил. Твърди, че е налице независимо съпричиняване на вредоносния
резултат, поради което намира размера на претендираното обезщетение за
завишен. Твърди, че определените и изплатени от него суми в размер на 8 000 лева
съответстват на претърпените от ищеца негативни емоции, а сумата от 846 лева е
достатъчна да обезщети имуществените вреди от произшествието.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 18.04.2022 г. около 11:30 часа в гр. Вършец, обл. Монтана, на
кръстовището с ул. „Васил Левски“ и ул. „Дончо Станчев“, лек автомобил „Шкода
Фабия“ с рег. № *******, управляван от Т.Б.Д., реализирал ПТП с пресичащия
пътното платно пешеходец Д. Е. Л., при което последният получил травматични
увреждания и бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД и
Военномедицинска академия – МБАЛ София.
По случая било образувано досъдебно производство. С влязло в сила
решение по АНД № 280/2022 г. на Районен съд – Берковица, втори състав, Т.Б.Д.
бил признат за виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. второ във
връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК
и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК с
налагане на административно наказание – за това, че на 18.04.2022 г. около 11:30
часа в гр. Вършец, обл. Монтана, на кръстовището с ул. „Васил Левски“ и ул.
„Дончо Станчев“, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 4
от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Д. Е. Л., изразяваща се в двуглезенно счупване на долен ляв
крайник /голям и малък пищял/, което е причинило трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник.
След инцидента ищецът бил приет в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД с
2
окончателна диагноза „Множество счупвания на подбедрицата, закрито“, при
което било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и
гипсова имобилизация. Ищецът напуснал лечебното заведение на 21.04.2022 г.
На 27.04.2022 г. ищецът постъпил във Военномедицинска академия – МБАЛ
София и бил изписан на 04.05.2022 г., където претърпял оперативно лечение, при
което се открило разбдробяване на фибулата, което също изисквало оперативна
намеса.
Във връзка с проведеното лечение, ищецът е заплатил сума в размер на
1 596 лева - за медицински консумативи на ВМА, за което е представена фактура и
фискален бон.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
(СМЕ), се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания –
счупване на двата глезена вляво и раздробяване на фибулата в дисталната й част в
областта на външния глезен, чието настъпване според вещото лице е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице
сочи, че от медико биологична гледна точка се касае за трайно нарушена функция
на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни. Възстановителният период
продължил около 180 дни. След операцията започнал етап на костно зарастване,
продължил от 70 до 90 дни, след което продължило функционалното
възстановяване. Първоначално ищецът имал силни болки и не можел да стъпва на
крайника, като след операцията болките били много силни във връзка с
преминаването през меките тъкани, наместването на фрактурата и развитието на
постоперативен оток и хематом. По отношение на претърпените оперативни
лечения вещото лице е посочило, че същинската операция с открито наместване и
фиксация с метални импланти е една и е предшествана от закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация с локална анестезия и имобилизация с гипс за 75
дни. При оперативното лечение била открита раздробена фибула и последвало
наместване по дължина, торация и ангулация, дефинитивна метална фиксация с
две плаки, наместване и фиксация с винтове. Поставен бил супрасиндесмален
винт, дренаж и кожен шев. Вещото лице сочи, че оперативните цикатрикси са
зараснали първично, а активните движения са възстановени в добър обем, като
налице бил дефицит в дорзалната флексия в лявата глезенна става от 5 градуса и в
плантарната флексия от 10 градуса спрямо дясната става. Наблюдавали се начални
белези на дегенеративен артрит в засегната става. В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че ищецът много добре възстановил функцията на крайника, като
е посочил, че при млади пациенти винтът се маха задължително, а при ищеца е
3
оставен и играе ролята на лек ограничител на функцията на крайника. Посочва, че
ако винтът се отстрани при рехабилитация има голяма вероятност за пълно
възстановяване, но е налице и леко деформиране в резултат на травмата, където
има и дегенеративен процес на ставата.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ). От същата се установява, че на 18.04.2022 г. около 11:30 часа в
град Вършец управляваният от Т.Б.Д. лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел в
посока от ул. „Дончо Станчев“ към ул. „Васил Левски“ при облачно време и суха
пътна настилка с добра дневна видимост. Автомобилът предприел ляв завой по ул.
„Васил Левски“, като в същото време до левия тротоар върху платното за
движение попътно на него вървял пешеходецът Д. Е. Л. с нормален и спокоен ход.
Пешеходецът продължил да се движи направо върху асфалтираната площ на
площада, пресичайки траекторията на ул. „Васил Левски“ след пешеходната пътека
на същата улица. Водачът на лекия автомобил е навлязъл на около 1,0-1,3 метра в
лентата за насрещно движение на ул. „Васил Левски“, а пешеходецът е вървял в
ляво пред автомобила с гръб към него и не го е виждал. Водачът Д. задействал
спирачки аварийно непосредствено преди удара, а от звука на гумите пешеходецът
се спрял, като автомобилът го ударил с крайната си лява предна част в десния крак
задно странично. По платното за движение не е имало надлъжни маркировки
определящи движението на МПС, а преди кръстовището е била налице пешеходна
пътека тип „Зебра“. Вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил е имал
пряка видимост за пешеходеца около 10 метра преди да навлезе в опасната зона за
спиране. С оглед на това се приема, че водачът е имал обективна възможност да
види и възприеме пешеходеца своевременно, както и да вземе мерки спрямо него
чрез намаляване скоростта на движение и спиране при необходимост, като в този
смисъл е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП. Причината за
настъпването му е в закъснялата реакция за спиране на водача, доколкото за него е
съществувала обективна възможност да види пешеходеца. Последният не е
пресичал по пешеходната пътека, а на около 2,5 метра след нея по пътното платно,
където е и ударен, като не се е огледал преди да предприеме пресичането, което
също е в причинна връзка с настъпване на произшествието.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Шкода
Фабия“ с рег. № ******* е застрахована при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване
на ПТП, както и че във връзка със застрахователна претенция, заявена пред
4
ответника на 17.11.2022 г., същият е определил и изплатил на ищеца обезщетение
по банков път в размер на 8 000 лева за неимуществени вреди и 846 лева за
имуществени вреди, за което ищецът е представил извлечение от банковата си
сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди
в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната
отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие
на влязлото в сила Решение от 17.10.2022 г. по АНД № 280/2022 г. на Районен съд –
Берковица, втори състав, се проявява по отношение на причинените на
пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на
деянието и виновността на делинквента. Доводите в противната насока,
поддържани от ответника, предвид наличието на влязло в сила решение на
наказателен съд, съдът отхвърля като неоснователни.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
5
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/задължителна за съда сила на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, съгласно
чл. 300 от ГПК/ - причинено на 18.04.2022 г. около 11:30 часа от Т.Б.Д. - водач на
застрахованото при ответника МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с per. №
*******, пътно-транспортно произшествие в град Вършец, който нарушавайки
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т.
1 от ЗДвП, виновно причинил средна телесна повреда на Д. Е. Л., изразяваща се в
двуглезенно счупване на долен ляв крайник..
Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът Т.Б.Д., който при
обективна възможност да види и възприеме пешеходеца, като предприеме мерки
спрямо него, не го е пропуснал, като е реализирал процесното ПТП /така САТЕ/.
Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество – ответник и собственикът
на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *******, с който виновно е реализирано
пътно-транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/заключението на вещото лице по СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на последните следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
По отношение размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходнооправдателни документи, от които се установява, че ищецът е заплатил за
медицински консумативи 1 596 лева, което плащане е направено във връзка с
лечението на причинените с ПТП увреждания, поради което този разход подлежи
на възстановяване.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
6
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и
трайната практика на ВКС на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички ”неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите — счупване на двата глезена в ляво и раздробяване на
фибулата, при което се наложило оперативно лечение, възрастта на пострадалия
към момента на настъпване на увреждането — 75 години, срокът за
възстановяване — периодът на възстановяване е продължил около 180 дни, като
при рехабилитация и отстраняване на винта има вероятност за пълно
възстановяване /така заключението по СМЕ/, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия
към 2022 г./ МРЗ от 710 лева/ съдът намира, че сумата от 40 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ/, че пострадалият е търпял и търпи негативни емоции —
болки и страдания в период от около шест месеца след произшествието, които били
силни в началото и се усилили след операцията, като няма данни към момента да
изпитва болки, а функцията на крайника била много добре възстановена с леки
дефицити, за които има възможност да бъдат напълно възстановени при
рехабилитация и отстраняване на винта. Предвид това, съобразявайки обичайното
проявление и характер на претърпените травми, които включват и болкови
симптоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да се
характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
при липсата на данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на
пострадалия, съдът намира че справедливия размер на обезщетението за
7
претърпените болки и страдания е в размер на 40 000 лв.
В настоящия случай ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед неправилното движение на пострадалия при пресичане на пътното платно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението по приетата по делото САТЕ се установи, че причина за
настъпване на процесното ПТП е в поведението на водача на лек автомобил
„Шкода Фабия“, който не се е съобразил с пресичащия пътното платно пешеходец
Д. Е. Л. и не го пропуснал пред себе си, в резултат на което възникнало
произшествието, при което на ищеца били причинени установените травматични
увреждания. Вещото лице посочва, че пешеходецът е вървял попътно върху
платното за движение успоредно на левия бордюр, а не по левия тротоар, като
достигайки ул. „Васил Левски“ вместо да предприеме пресичането по пешеходната
пътека, продължил да се движи на около 2,5 метра след нея, където именно е
настъпил и ударът. В заключението се сочи, че същият не се е огледал преди да
предприеме пресичане, което поведение е в причинна връзка с настъпване на
произшествието. Вещото лице пояснява, че всеки пешеходец има възможност да се
огледа и ослуша преди да предприеме пресичане. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП при пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да преминават на
означените за това места, както и да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая ищецът не се е съобразил с това правило, като сам се е
поставил в завишен риск, като не се огледал за приближаващи превозни средства и
не се е уверил, че може да премине. Все пак законът санкционира в по-голяма
степен поведението на водачите на МПС-та, отколкото пешеходците – последните
са по-уязвими участници в движението, а съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
водачите на МПС-та следва да бъдат внимателни и предпазливи към тях. Макар
приносът за настъпване на произшествието да е преимуществено на водача на
лекия автомобил /същият е следвало да съобрази, че пешеходецът е предприел
пресичане на пътното платно, като спре своевременно и изчака преминаването му/,
то в случая принос за настъпването на ПТП има и пострадалия.
8
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си, движейки се на пътното платно извън пределите на пешеходната
пътека, при наличие на такава в непосредствена близост, без да се огледа и
съобрази с приближаващото превозно средство, пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 20 %.
Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от 1 596 лева на
1 276,80 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и от 40 000 лева на 32
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото по делото безспорно се установи, че дружеството-ответник е
определило и изплатило по застрахователната претенция на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 846 лева и за неимуществени в размер на 8000
лева, то тези суми следва да бъдат приспадната от определения размер на
обезщетенията – съответно обезщетението за имуществени вреди следва да се
изчисли като 430,80 лева, а обезщетението за неимуществени – 24 000 лева.
Поради това съдът прие иска за доказан до размер от 24 430,80 лева, от които
24 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 430,80 лева – обезщетение за
имуществени вреди, в какъвто размер следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 09.12.2022 г. /датата на
която е изплатено застрахователно обезщетение от ответника, която дата съдът
приема за дата на произнасяне по претенцията/ до окончателното изплащане на
сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от момента на
окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за
произнасяне по нея. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за
забава до окончателното плащане на главниците, представлява материално правна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на заявяване на претенцията пред
застрахователя.
При този изход на селото страните имат право на разноски.
Претенция за такива е направена само от ищеца, поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да плати на
процесуалните представители на ищеца сумата от 2 326 лева – адвокатско
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
9
за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 977,23 лева държавна такса по делото и 571,48 лева – изплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*******“, бул. „*******,
да заплати на Д. Е. Л., ЕГН **********, на основание чл. 432 от КЗ още 24 430,80
лева, от които 24 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ и 430,80 лева – обезщетение за имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 18.04.2022 г. в гр. Вършец и причинено
виновно от водача Т.Б.Д., управлявал МПС, за което била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно
със законна лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълните предявени размери, ОТХВЪРЛЯ претенциите като
неоснователни.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*******“, бул. „*******,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на адв.
Я. С. и адв. И.С.,двамата от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 2 326
лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „*******“, бул. „*******,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, сумата от 1 548,71 лева – ДТ и
платени възнаграждения на ВЛ от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10