№ 325
гр. Сливен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100125 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 240
ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и цена на иска 2432,22 лева.
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410
ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок А. В. Б. е възразила срещу същата, поради което на
осн. чл. 415, ал. 1. т. 1 от ГПК ищцовото дружество депозира настоящия установителен иск.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение
е подписан Договор за паричен заем № 5622531 от 15.07.2020 г. между „Вива Кредит" ООД
като Заемодател и А. В. Б. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят
удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името
на ищцовото дружество е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Препис извлечение от Приложение 1
към него от 03.02.2022 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол
на просрочени задължения" АД, считано от 25.11.2022 г./ изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на
ответника сума в размер на 2600 лева под формата на паричен заем. С подписването на
1
договора, А. В. Б. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 2600 лева,
като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 3271,20 лева, ведно с договорната лихва на 30 месечни
погасителни вноски.
По договора за паричен заем А. В. Б. е извършвала плащания в общ размер на
1149,00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1941,72 лв.
Сочи се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5622531 от 15.07.2020 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 340,48 лева за периода от 29.07.2020 г. - датата на първата вноска до 08.09.2021 г.
- датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е трябвало да изплати целия заем
на 08.09.2021 г. – последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова
молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, поради което
същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 150,02 лева от 09.09.2021 г. – датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 25.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
/правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД/ има следните
вземания срещу А. В. Б.: 1941,72 лв. главница; 340,48 лева договорна лихва за периода от
29.07.2020 г. до 08.09.2021 г.; 150,02 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница за периода от 09.09.2021 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 25.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се направените разноски.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Сочи се, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на
ЗПК. В случая следва да се приложи чл. 21 ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като
неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
2
лихвен процент няма да е 40.32%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 1090.20 лева, формално уговорено като неустойка.
Сочи се, че е нарушен чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
от 1090.20 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11
ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на
законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. По изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11 ал.1 т.9 и т. 10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен - чл.22 ЗПК. Кредиторът не е бил добросъвестна страна по сделката, тъй
като предварително не е информирал клиента за всички условия по кредита, както и че
потребителят не е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че
ответникът е подписал договора не може да санира неговата недействителност, като
противоречащ на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът не е банка, по договора няма
обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс ш не може да обоснове
уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна печалба, а няма
обезпечителна и обезщетителна функция.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено, че сключеният между
страните договор за паричен заем Standart 14 № 5622531/15.07.2020 е недействителен,
поради противоречие със Закона за потребителския кредит. Претендират се разноските по
делото.
Ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба
от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа исковата молба и настоящата молба. Няма възражения по проекто-доклада. Сочи,
че ответната страна навежда твърдения за нищожност на клаузата за неустойка при
неизпълнение на договорните отношения, като моли съда да приеме това за неотносимо към
правния спор, тъй като ищцовото дружество не е претендирало суми, които са дължими за
неустойка. В случай, че съдът счете, че исковите претенции не са доказани по размер или
ответникът възрази досежно размера им, се моли да бъде допусната съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на конкретно поставени в молбата въпроси. С оглед
процесуалното поведение на ответника и евентуални оспорвания в с.з., се моли за
възможност за ангажиране на допълнителни доказателства. В случай, че съдът счете делото
за изяснено от правна и фактическа страна, моли да бъдат присъдени всички разноски по
делото.
Ответникът А. В. Б. се представлява от процесуален представител, който оспорва
изцяло исковата молба по основание и размер. Поддържа отговора на исковата молба, в
който е направил своите възражения. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
3
На 15.07.2020 г. е подписан Договор за паричен заем № 5622531 между „Вива
Кредит“ ООД като Заемодател и А. В. Б. като Заемател, съгласно който Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 2600 лева под формата на паричен
заем. С подписването на договора, А. В. Б. удостоверява, че е получила от Заемодателя
заемната сума от 2600 лева, като се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3271,20 лева, ведно с
договорната лихва на 30 месечни погасителни вноски.
Ищецът твърди, че ответницата е извършвала плащания в общ размер на 1149 лева.
Падежът на последната вноска е на 08.09.2021 г.
На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Препис извлечение от Приложение 1 към него от
03.02.2022 г. между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, считано от 25.11.2022 г./ изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което на
02.11.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок А. В. Б. е възразила срещу същата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК въввр.чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че на 15.07.2020 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и А. В.
Б. като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 5622531. Съгласно договора "Вива
Кредит" ООД е предоставило на ответника заем в размер на 2600 лева, като страните са
посочили, че договорът има характер на разписка за предаване на заемната сума, поради
което с подписването му от ответника, факта на получаването й следва да се приеме за
доказан. С получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което
е породило задължение за ответницата да върне заетата сума, заедно с уговорената
възнаградителна лихва, в срок до 08.09.2021 г. – датата на последната погасителна вноска.
4
На 03.02.2022 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от между „Вива Кредит"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез
пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.
Ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Тъй като се касае сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд
дължи извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора
за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни
клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на
договора за предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка
относно наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на
наличието на такива пороци в документа.
Не се оспорва в производството , че ответницата е извършила плащания по кредита в
общ размер на сумата 1149 лева.
В с.з. процесуалният представител на А. Б. не оспорва предявените искове по размер.
С отговора на исковата молба прави възражение за нищожност на клаузата за
неустойка в договора.
5
С исковата молба не е предявена претенция за неустойка, не се установява и такава да
е била включена в месечните погасителни вноски, поради което този въпрос не следва да се
обсъжда в производството.
По отношение на възнаградителната лихва е направено възражение от пълномощника
на ответницата за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, което се явява
неоснователно. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32
%.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна лихва в размера от
40, 32%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било
релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в
сила от 23.07.2014 г.), до когато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е.
максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на 50 %. В случая, съгласно сключения
договор ГПР по кредита е 49.36 %. С поставянето на максимална горна допустима граница
на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на кредитополучателя
от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. Потребителят
може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения
в процесния договор тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва е
40, 32% фиксиран годишен лихвен процент и ГПР в размер на 49.36 % се явява
действителна.
Съдът следва да установи размерът на съществуващите задължения. Ответницата е
направила общо плащания в размер на 1149 лв. Не се оспорват исковето в производството
по размер, поради окето съдът следва да признае за установено, че ответницата дължи
главница в размер на 1941.72 лева , договорна лихва в размерва 340.48 лева и 150.02 лева
мораторна лихва върху нехогасената главница., считано от датата , следваща деня на
последната погасителна вноска.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответницата, които да
установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на оставащите дължими суми по
договора за кредит.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 129.04 лева д.т., 300 лева за
6
процесуално представителство, както и разноски в производството по издаване на заповед
за изпълнение в размер на 48.64 лева д.т. и 100 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *****, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3, сумите както следва:
- сумата 1941,72 лева (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за паричен
заем № 5622531 от 15.07.2020 година и Договор за цесия,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.11.2022 г. до окончателното
й изплащане,
- сумата 340,48 лева (триста и четиридесет лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 29.07.2020 година до 08.09.2021 година,
- сумата 150,02 лева (сто и петдесет лева и две стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 09.09.2021 година до 25.10.2022 година,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2704 от
02.11.2022 г. по ч.гр.д. № 4664/2022 г. на СлРС
.
ОСЪЖДА А. В. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3 направените
разноски в производството в общ размер на сумата 429.04 и разноски по ч.гр.д. № 4664/2022
г. в размер на 148,64 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
7
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8