Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 134 по
описа за 2018 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5,
вр. чл.171, т.1 б. Б ЗДвП.
Образувано е по жалба на Ж.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. Н., ШАК,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0869-000293
от 26.03.2018 г. на ВПД
Началник сектор ПП към ОД на МВР град Шумен, с която на основание чл.171 т.1 б. Б от ЗДвП е наложено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водач до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е изразено несъгласие с така
издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения при противоречие с материалния закон
и целта му, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Същият оспорва фактическата обстановка, която е
възприел административният орган, въз основа на която е издал процесната
заповед. Отправено е искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият редовно призован, се представлява от адв.
Д. Н., ШАК, който излага съображения в подкрепа на направеното искане.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от юриск. С., редовно
упълномощена, която оспорва жалбата и претендира разноски по делото.
Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената
заповед, както и са събрани гласни доказателства по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0869-000293 от 26.03.2018 г. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР град Шумен, на
оспорващия, на основание чл.171 т.1 б. Б
от ЗДвП е временно отнето на свидетелството за управление на МПС № *********, в
качеството му на водач на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В мотивите на издадената ПАМ е прието, че на 17.02.2018г.
около 01.30 часа в община Шумен, на път Общински № SHU182, на 6 км. преди входа на гр. Шумен в посока гр.
Шумен оспорващият като водач на МПС “Фолксваген голф“ с рег.№
Н 15 86 ВР, собственост на Яна Георгиева Цветкова: 1/ при избиране скоростта си
на движение водачът не се е съобразил с конкретните пътни условия и на дясна
крива губи контрол над МПС, излиза в дясно по пътя по посока на движението и се
завърта извън него; 2/ водачът категорично отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техн. средство дрегер
алкотест 7510 № ARBA-0092. Издаден е талон за
медицинско изследване № 0014212, но водачът не е дал кръвна проба. Прието е, че
жалбоподателят с това си действие нарушава чл.174, ал.3 ЗДвП и на основание чл.
22 от ЗАНН и чл.171, ал.1, т.1, Б.Б от ЗДвП му е наложена
описаната по-горе принудителна административна мярка.
От приложената в заверено копие административната преписка, се установява,
че на жалбоподателя е съставен АУАН № 617858 от 23.03.2018 г. , приложен е и
талон за медицинско изследване № 0014212, оформен при условията на отказ от
страна на жалбоподателя за подписване на последния.
Представени са Заповед МЗ № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на МВР,
с която са определени
структурите на МВР осъществяващи контрол по ЗДвП и
Заповеди № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР и Заповед № 372з-111/11.01.2018 г. на
директора на ОДМВР-.Шумен във връзка с компетентността на издателя на акта.
По делото е представено ИЗ №2909 на МБАЛ-Шумен, от което е видно, че
оспорващият е приет на 17.02.2018 г. в 4.20 часа с диагноза „Съчетано счупване
на диафизите на лакътната и лъчевата кост“.
По искане на страните са допуснати и разпитани
следните свидетели по делото: Д.И.Й., Л.С.Г., С.М.С., Б.И.Я., Е.С.Б., Ц.П.К., Г.П.М.,
Д. В.Д., Д.Н.Х., Д.С.Д.и Д.С.Д..
Показанията на разпитаните свидетели очертават
различна фактическа обстановка: св. Д. Й. е очевидец на ПТП и сочи като водач на
МПС именно оспорващия, като заявява, че първоначално автомобила е управляван от
Л.Г., но същият е спрял и са се разменили с оспорващият, от който момент и при
настъпване на ПТП е управлявал именно Ж.Д..
При пристигане на полицейските служители
оспорващият и св. Л. Г. са били в близост до МПС, като са заявили, че никой от
тях не е управлявал автомобила. На мястото е пристигнал и св. Д. Й., чиито
показания са възприети от полицейските служители и съпоставени с материалните щети
на МПС и травматичните увреждания на оспорващия са послужили за формиране на
извод за авторството на деянието.
Показанията на св. Г. и Я. са в противоречие с
установените факти, като първоначално се сочи, че оспорващият е счупил ръката
си по време на спречкване до бунгало в с. Лозево, където заедно с други лица са
употребявали алкохол. В последствие, на мястото на ПТП пред полицейските
служители заявяват, че процесното МПС е било изчезнало, св. Г. и оспорващият
тръгнали да го търсят по пътя от с. Лозево към гр. Шумен, където оспорващият
паднал и счупил ръката си.
Поради съществените противоречия в показанията им,
съдът не ги кредитира с доверие.
От разпита на св. Д. С. и Д. С.се установява, че
на въпросната дата са били изпратени по сигнал за скандал в с. Лозево. При
пристигането им били посрещнати от св. Д. Х., който подал сигнала и установили
следи от побой и кръв в едно от бунгалата. През това време звъннал мобилен
телефон, който изписал името „Л.“ и последният съобщил, че са катастрофирали,
има пострадали и е необходима помощ.
При така установената фактическа обстановка и
при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на
правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок
по чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по
делото компетентност съгласно т.1.2 на заповед № 372з- 111/11.01.2018г. на
директора на Областна дирекция на МВР-Шумен, с която
началник сектор ”Пътна Полиция” при ОДМВР-Шумен, или
длъжностно лице, което го замества или изпълнява функционални задължения е измежду
длъжностните лица оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
а по делото не е спорно, че издателят на заповедта заема длъжност ВПД
Началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен.
Следователно заповедта е издадена от орган, с установена по делото
компетентност.
Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на
административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК,
включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от
нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически
основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП,
като е посочено времето и мястото, вида на управляваното от него МПС,
отказ да бъде изпробван за алкохол с техн. средство дрегер алкотест 7510 № ARBA-0092. Издаден е талон за медицинско изследване №
0014212, но водачът не е дал кръвна проба.
Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може оспорващият
да разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му
ПАМ, изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед “Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса от съда, но за не повече от 18 месеца“.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146,т.3 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, за управление
на МПС с концентрация на алкохол, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага
принудителна административна мярка „ временно отнемане свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от шест месеца“. Предпоставка за издаването на заповед на основание
чл. 171, т.1, б."б" ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно
средство административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените
по-горе предпоставки на чл. 171, т.1,б.“б“ ЗДвП, тъй като от
доказателствата по делото - адм.преписка е установено, че по времето и мястото,
посочени в оспорената заповед оспорващият е управлявал МПС и при проверка от
контролния орган е отказал да бъде изпробван с техническо средство дрегер
алкотест 7510 № ARBA-0092 за употреба на
алкохол. Въпреки издаден талон за медицинско изследване № 0014212
водачът не е дал кръвна проба. Факта, че оспорващият е отказал да бъде
изпробван за алкохол на въпросната дата и час не се отрича и от
самия него.
Налице е и съставен АУАН №617858 от 23.03.2018 г. Разпоредбата на
чл.171, ал. 1 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл.171, ал.1, т.1, б.”а” до “е ” вкл. ЗДвП, административният орган
е длъжен да наложи ПАМ - отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице
материалните предпоставки на чл.171, ал.1,т.1, б.“б“ ЗДвП за нейното
издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо АПК доказателствата, събрани
редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.
Същите не са опровергани. Следователно, са налице предпоставките за налагане на
принудителна административна мярка.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона-
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши
други нарушения на правилата за движение по пътищата.
Възраженията на жалбоподателя, относно съставения АУАН касаещи допуснати
нарушения по процедурата на неговото съставяне са неотносими към
предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящето
производство. Същите са относими в процедурата по оспорване на НП,
но не и в настоящето производство.
Неоснователни са и възраженията за недоказаност на авторството на деянието.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата
на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над. 0.5 промила, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.
Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на
моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с
акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила
до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на
жалбоподателя.
Описаните в акта за установяване на
административното нарушение фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред, поради което са налице
предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0869-000293 от
26.03.2018 г. на ВПД
Началник сектор ПП към ОД на МВР град е издадена от
компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при
липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същата
не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
По изложените съображения съдът счита, че
оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради
което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира,
че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във
вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Д., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д. Н., ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0869-000293 от 26.03.2018 г. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на
МВР град Шумен, с която на основание
чл.171 т.1 б. Б от ЗДвП е наложено временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС № ********* на водач до решаване въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на Областна дирекция на МВР гр. Шумен направените по делото разноски в размер
на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: