№ 7901
гр. София, 15.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110152695 по описа за 2024 година
С разпореждане от 12.11.2024 г., връчено на 29.11.2024 г. на заявителя е указано в
едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че е предявил иск относно
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В указания срок заявителят не е предявил иск, с оглед на което заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
По разноските:
С възражението процесуалният представител на длъжника е заявил претенция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., която на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна. Подаването на възражение в срока по чл. 414
от ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То
няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I
TO на ВКС). Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми
от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу
издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на
правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване,
включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.
Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 200 лева, която
сума се дължи, когато е подадено възражение и производството по делото не се е
развило в исков процес.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.09.2024 г., издадена по ч. гр.д. № 52695/2024 г. по описа на СРС, 87 състав, в полза на
„............“ АД срещу А. Г. Д..
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК ..........., с адрес в ..............., да заплати на адвокат
М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес в ............., офис-партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., сумата в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване от заявителя, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2