Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Атанасова, разгледа докладваното от съдия Николов в.н.ч.х дело №440 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 19.04.2018г. по НЧХД №22044/2016г. Софийски районен съд –НО, 20 състав е признал подсъдимия Т.Т.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1 от НК вр. с чл.146,ал.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено допълнение към нея от подс. Т.Т.Л., чрез адв. Ц.С.. В жалбата и писменото допълнение към нея се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Посочва се, че от доказателствата по делото не се установявало по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е казал по адрес на тъжителя обидни думи. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като подс. Т.Т.Л. бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.148, ал.1,т.1 от НК вр. с чл.146,ал.1 от НК.
В разпоредително заседание на 07.02.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. Й. намира жалбата за неоснователна, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Адв. С. -упълномощен защитник на подсъдимия Т.Т.Л., моли жалбата да бъде уважена. Пледира, че подзащитния му не е наричал тъжителя „идиот“. Излага доводи за противоречие между показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция.
Подсъдимият Т.Т.Л. в последната си дума пледира за невиновен, като смята, че делото е недоразумение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
На 26.09.2016 г. се провело Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к.“*******“ /ж.к.“*********, вход „Л“ /11/, за избор на фирма „В.М.“ ООД за професионален домоуправител, като същото се състояло в самия вход на блока, в който присъствалите на него се събрали за времето около 19.30 - 20.30 часа. На събранието присъствали собственици на жилища във входа, които гласували лично или като упълномощени представители на други такива, както и някои несобственици - ползватели/обитатели на жилища във входа. За събранието бил изготвен протокол, в който били вписани като участници 14 души, между които и собствениците И. Г.Ч., Д. Х.Д.и Т.П.М.. На събранието присъствали и в него участвали и Т.Т.Л. и съпругата му А.Д.Л./която до тогава била касиер на входа много години/, които не били вписани в протокола за това събрание и не се подписали в него, за разлика от другите участвали собственици. Присъствал и представител на „В.М.“ ООД. Преценката на участващите в събранието дали да се сключи договор с външна фирма - в случая с „В.М.“ ООД, която да изпълнява функциите на домоуправител, не била единна, като Л. били против това, Л. излагал съображенията си на висок тон, неспокойно, разпалено и между участниците възникнала разправия по този въпрос. На мнението на Л. опонирали някои от другите участници в събранието, включително и М., който направил и обвинително изказване относно действия на Л. като касиер, а Л., който бил ядосан, го нарекъл пред останалите „идиот“. Съставеният за събранието протокол бил подписан от присъствалите и участвали в него собственици, но не и от Л..
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/ .
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните в въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на присъдата на районния съд.
Основният въпрос, на който въззивната инстанция следва да отговори, е дали подсъдимият е казал инкриминираната в тъжбата дума, с които е обидил тъжителя.
Настоящият въззивен състав счита за правилен извода на първостепенния съд, че събраната доказателствена маса е напълно достатъчна да се приеме от фактическа страна, че подсъдимиият Т.Т.Л., на инкриминираните в тъжбата време и място, е изрекъл по адрес на тъжителя Т.П.М. унизителна за достойнството му дума, наричайки го „идиот“.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са разпитани свидетелите И. Ч., Д.Д.и А. Л..
От показанията на свидетелите И. Ч. и Д.Д.се възпроизвеждат в процеса доказателствени факти, изясняващи обстоятелствата, касателно проведеното на 26.09.2016 г. общо събрание на собствениците на Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к.“*******“ /ж.к.“*********, вход „Л“ /11/, присъстващите на него лица, както и това че подс. Л., на събранието, е нарекъл тъжителя Т.М. „идиот“.
Тези показания правилно са кредитирани от първостепенният съд като правдиви, като в тази връзка въззивният съд не констатира в доказателствения материал по делото да се съдържат обстоятелства, позволяващи му да направи извод за заинтересованост на И. Ч. и Д.Д.от изхода на делото.
Напротив, от показанията на двамата свидетели се установява, че същите не се намират в родствена или друга зависимост от тъжителя и подсъдимия. Двамата са съседи на последните и поддържат с тях междусъседски отношения, с оглед на което въззивният съд намира техните показания за последователни, вътрешно непротиворечиви и обективни.
Обстоятелството, че подсъдимият и неговата съпруга-св. А. Л. са присъствали на общото събрание, се установява и от показанията на последната, които в тази им част обосновано първостепенният съд ги е кредитирал като достоверни.
Що се отнася до показанията на свидетелката А. Л., че не е чула подсъдимия да отправя обидни думи към някого от присъстващите на общото събрание, правилно първостепенният съд не ги е кредитирал за достоверни, тъй като същите изцяло се опровергават от показанията на И. Ч. и Д. Д., а и с оглед обстоятелството, че Л. е съпруга на подсъдимия, то в тази им част показанията на последната създават и сериозно съмнение за заинтересованост на същата от изхода на делото.
Факта, че в изготвения протокол от общото събрание липсват имената на подс. Л. и св. Л., не опровергава приетото от фактическа страна, че двамата са присъствали на същото, което, както вззивният съд вече посочи, по категоричен начин се установява по делото от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателствени средства.
Събраната и подробно анализирана в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствена съвкупност, изяснява фактическата обстановка, че подсъдимият Т.Т.Л., действително на 26.09.2016 г., на провело се общо събрание на собствениците на Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к.“*******“ /ж.к.“*********, вход „Л“ /11/ за избор на фирма „В.М.“ ООД, нарекъл Т.П.М. пред останалите присъстващи на събранието лица „идиот“.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Т.Т.Л. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
На първо място изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.146 от НК, се изразява в действие казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т.е. деецът изразява своя негативна личностова оценка чрез обидни епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия – напр.шамар. За да бъде осъществен квалифицирания състав на чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146 ал.1 пр.1 от НК законодателят изисква, освен горепосочените обективни признаци на изпълнителното деяние, да бъдат осъществени допълнителни такива, а именно обидата да е нанесена публично.
В тъжбата, тъжителят е направил фактическо описание на деятелност, която според него е засегнала честа и достойнство му, изразяваща се в употребен от подс. Л. по негов адрес обиден епитет „идиот“.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се установява, че действително подсъдимият Л., на 26.09.2016 г., на провело се общо събрание на собствениците на Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к.“*******“ /ж.к.“*********, вход „Л“ /11/ за избор на фирма „В.М.“ ООД, е нарекъл Т.П.М., в негово присъствие, „идиот“, като това е станало пред останалите присъстващи на събранието лица.
Въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че употребената дума „идиот“ е несъмнено обидна такава, тъй като същата според тълковния речник означава човек, който страда от вродено слабоумие, а в разговорен смисъл-се използва като епитет за глупав, тъп човек.
С оглед това, че подсъдимият е нарекъл тъжителя „идиот“ пред останалите лица присъствали на общото събрание и които са възприели обидата, то въззивният съд намира за изцяло законосъобразни изводите на първата инстанция, че извършеното от Т.Т.Л. деяние от обективна страна покрива състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146 ал.1 пр.1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че Т.Т.Л. от субективна страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно че пред всички присъстващи на общото събрание лица обижда тъжителя, наричайки го „идиот“, като пряко е целял това поведение, с което да накърни личното чувство за достойнство на тъжителя.
За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146 ал.1 пр.1 от НК законът предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. От това престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Подс. Т.Т.Л. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с оглед на което въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е приложил чл.78а,ал.1 от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност.
Първостепенният съд е наложил на подс. Т.Т.Л. „глоба”, в размер на 1000 лева.
Въззивният съд намира за правилно посочените от контролирания съд смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и това че е пожелал в хода на първоинстанционното дело да се извини на тъжителя.
Отегчаващи отговорността обстоятелства при подсъдимия въззивният съд не констатира.
Изхождайки от посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, с превес на смекчаващите такива, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният съд е наложил на подс. Т.Т.Л. административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК,вр. с чл.334‚ т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2018г., постановено по НЧХД №22044/2016г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 20 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.