О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..,
град
Шумен, 26.11.2020г.
Шуменският административен съд в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бистра Бойн
като разгледа докладваното
от съдия Бойн адм.д.№ 404 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.166
ал.4 от АПК във вр. с чл.217
ал.2 от ЗУТ, образувано по искане на Т.Б.И. с ЕГН: ********** и Ф.М.И. ***
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 138/21.01.2020г.
на Кмета на Община Върбица, издадена на
основание чл.195 ал.6, във връзка с ал.3 от ЗУТ. Искането е депозирано с
допълнителна молба от 19.11.2020г.
Със Заповедта на основание чл.195
ал.6 от
ЗУТ е наредено на жалбоподателя Т.И., в
качеството ѝ на собственик на имотите, находящи се в УПИ II-2, кв.31 по
плана на стопанския двор на с. Бяла река, град Върбица, обл.Шумен
представляващи обект „Обор краварник“ и „Пристроена битовка“ в срок до 30 дни
да предприеме необходимите действия по премахването им за своя сметка. В същата
заповед на основание чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ Кметът на общината е разпоредил, че
подаването на жалба не спира изпълнението на заповедта. По силата на закона, а
именно на разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на административния
акт, с оглед на което съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК и следва да се произнесе по този ред.
Видно
от приложената заповед, същата е връчена лично на оспорващия Т.И. по поща на 29.01.2020г.,
а жалбата е депозирана чрез административния орган на 14.10.2020, като по
същата пред АдмС град Шумен е образувано адм.д.№404/2020г. В настоящия случай молбата
от жалбоподателя Т.И. по реда на чл.166 от АПК е предявена извън
законоустановения срок, поради което се явява процесуално недопустима. В хода на съдебното производство по същество на спора,
предстои установяване на датата на връчване на акта и лицето, което го е
получило съобразно направените твърдения в жалбата. По отношение на
жалбоподателя B=R=.- съпруг на придобилата собственост върху имота Т.И.,
оспореният акт е връчен от съда на 17.11.2020г. и искането по реда на чл.166 се
явява депозирано в срок и процесуално допустимо
и следва да бъде разгледано.
В жалбата освен доводи по същество на спора, твърдения,
че вещото лице по назначената експертиза няма да успее да я изготви и че
предстои продажба на имота, не са посочени доводи за това, че предварителното
изпълнение на заповедта ще доведе до значителни вреди на оспорващия. Липсват и
посочени нови обстоятелства, възникнали след издаването на оспорения акт.
Съдът след като се запозна с приложените по
делото доказателства и твърденията на жалбоподателя намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на издадените
заповеди по чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Съгласно чл.217
ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по
ал.1, с изключение на тези по т.2. Следователно налице е допуснато по силата на
отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на чл.166
ал.4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на
искането за спиране на изпълнението– да не се предвижда забрана за съдебен
контрол. Такава забрана ЗУТ не съдържа. На трето място, условие за допустимост
на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на
административния акт, по отношение на който специален закон допуска
предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото по образувано
дело по оспорване на процесната Заповед е направено искането за спиране на
предварителното изпълнение на същата.
Разгледано по същество искането на Ф.И. е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон (какъвто е и процесния случай), когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166
ал.2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда.
Анализът на текстовете води до обоснования
извод, че в тежест на жалбоподателя, поискал спиране на предварителното
изпълнение е да докаже вероятността това предварително изпълнение да му причини
значителна или трудно поправима вреда. Твърдения и доказателства в тази насока
в настоящото производство не са налице. Липсват каквито и да са твърдения в молбата,
както и в петитума на същата за наличие на основания по чл.166 ал.2 от АПК, а
именно в какво се изразяват евентуално значителни или трудно поправими вреди. Изложените
доводи и съображения в жалбата единствено са насочени по отношение на нейната
незаконосъобразност и нарушения на процедурата по издаването ѝ, които са
неотносими при преценка за наличие на основанията по реда на чл.166 ал.2 от АПК. В съдебното производство съдът не би могъл с мотивите си в постановен от
него съдебен акт да замести липсващо изявление на жалбоподателя в тази насока.
Производство по реда на чл.166 от АПК е такова, по което съдът следва да се
произнесе с определение и поради това не предполага оставянето на това производство
без движение за представянето на нови доказателства. Преценена по
предпоставките от чл.166 АПК, жалбата е неоснователна.
На следващо място, искането е за спиране на
акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на
ЗУТ. В закона изрично е предвидена възможност Кметът да допусне предварително
изпълнение в специална хипотеза- "Когато строежът създава непосредствена
опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска
предварително изпълнение на заповедта". С тази хипотеза е гарантирана
защитата от непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, при
която дори при административен акт - предварително изпълняем по силата на
закона, органът има право да допусне самостоятелно предварително изпълнение,
основано на предотвратяване живота и здравето на гражданите от непосредствена
опасност. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по
чл.60
ал.1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и
държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на
законодателя, независимо, че има произнасяне в тази насока и от самия
административен орган. Очевидно вредите които ще има жалбоподателя са преценени
като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който
следва да бъде защитен. Следва да се отбележи, че в конкретният случай се цели
защитата на здравето и живота на гражданите, тъй като разпоредените действия в
заповедта са необходими с оглед състоянието на сградите и указаната проверка за
наличие на опасни сгради в общината от РП-гр.Велики Преслав.
Отделно
от това от жалбоподателя не се посочват нови обстоятелства, които да обосноват
спирането на предварителното изпълнение на заповедта. Още един аргумент за
неоснователност на искането е и фактът, че евентуалните вреди от обявения за
незаконосъобразен административен акт– било имуществени или неимуществени
такива, подлежат на репарация по реда на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203
и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за
спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.
В жалбата са изложени твърдения, че имотите
предстои да бъдат продадени, но без приложени доказателства за наличие на предварителен
договор.
При съобразяване на горните факти и
обстоятелства се налага изводът за неоснователност на искането за спиране на
предварителното изпълнение на процесната заповед.
Водим от горното и на основание чл.166
ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Б.И. с ЕГН ********** против Заповед
№138/21.01.2020г., издадена от кмета на община Върбица, в частта ѝ, с
която се допуска предварително изпълнение на акта.
ОТХВЪРЛЯ искане на Ф.М.И. с ЕГН **********,***
за спиране на предварително изпълнение на Заповед №138/21.01.2020г., на Кмета
на Община Върбица.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: