Решение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20202300600070
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

                             Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

  63                                  20 .08.2020 год.                            гр.Ямбол                                         

 

                      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                       

Ямболският  окръжен съд,                        I-ви наказателен  състав

На  24 юни                                                                       2020 година,

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕПА   ЧИЛИКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:Н.И.                     

                                                                   ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА          

 Секретар :Иванка Златева

 Прокурор:

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия  П.Чиликова

 ВНЧХД № 70  по описа  за 2020 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

        Производството пред Ямболския  окръжен съд  е  образувано  по   въззивна  жалба  на подсъдимия  Н.  Я.Н. ***, депозирана  чрез  редовно  упълномощения му  защитник- адвокат  С.Р. ***   и  по  въззивна  жалба на   тъжителя  П.  Д.П. ***, депозирана чрез повереника му- адвокат М. ***, против Присъда11/22.01.2020 год., постановена по НЧХД № 678/2019 год. по  описа на РС-Ямбол.

        С  атакуваната  присъда въззивникът- подсъдим Н.Я.Н.   е признат за виновен в това, че на *****г., около 14.00 ч., в гр.*****, на кръстовището между  улиците "*****." и "*****", е казал нещо  унизително  за честа  и достойнството на  П.Д.П. -"какво  стоите  като  мутри, селяндури, селянчета, нагли полицаи" в качеството му  на длъжностно лице - полицейски  инспектор в  РУ-***** , в негово присъствие, като  обидата е  разпространена  по друг начин, чрез качването  на  видео клип във "Фейсбук", поради  което  и на осн. чл. 148, ал.1, т.2 и т.3 ,вр. с чл.146,ал.1, вр. с чл.55,ал.2,вр. с ал.1, т.1 от НК е  осъден  на "глоба"  в размер на 1500 лева.

         Със същата  атакувана  присъда  въззивникът- подсъдим Н.  е признат  за невиновен и  на  осн. чл.304  от НПК- оправдан, за това  да  е изрекъл  думите "от кое  село си?", "вижте  го  този   наглия"  и  "резил за *****ските  полицаи".

        С оспорваната присъда  въззивникът- подсъдим Н. е  осъден  да заплати  на  тъжителя П.П.  обезвреда за причинени  от престъплението  неимуществени вреди  в размер  на  500 лева  като гражданският  иск   е  отхвърлен  за разликата  от 500 лева  до  предявения  размер от 5000 лева. Обезщетението  е  присъдено  ведно   със законната лихва  ,считано  от датата  на  увреждането  до  окончателното  изплащане  на сумата. присъдени  са в тежест на  подс.Я. и направените  от тъжителя   П. разноски  в размер на 1400 лева. В тежест  на въззивникът- подсъдим Я. са  възложени и  направените по делото  разноски  в размер на 591 лева  както и  ДТ в размер на  50 лева, вносими по сметката на  РС-Ямбол , бюджет на   съдебната  власт.

         Във   въззивната  жалба на  подс.Н., депозирана  чрез  упълномощени я му  защитник- адвокат С.Р. *** се  развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения  от РС-Ямбол съдебен акт. Излагат се  аргументи, че  решаващият съд  неправилно  е  интерпретирал  заключението  на  приетата   комплексна видео - техническа и лицево- идентификационна   експертиза като  не  е съобразил, че    обидни  думи  и  изрази  са насочени  към  свид. С.,  а  не  към тъжителя  полицай П.. На следващо  място  се оспорва  процесуалната  годност  на  този  доказателствен  източник  и се настоява  заключението  на комплексната  видео-техническа  и  лицево - идентификационна  експертиза  да не се кредитира  от страна на въззивната  инстанция. Излагат се доводи, че  неправилно  решаващият съд  е присъдил в тежест на подсъдимия  разноски  в размер на 1400 лева,  без да  отчете обстоятелството, че  тези разноски  са направени  за  адвокатско възнаграждение    по тъжба  за две престъпления   и за  граждански  иск в размер  на  5000 лева, а подс.Н. е  осъден само за едно престъпно деяние  и  му  е възложена в тежест  обезвреда   в размер само на  500 лева. Правят се  две  алтернативни  искания - за  отмята  на атакуваната  първоинстанционна  присъда  и постановяване на нова  такава  от  въззивния  съд, с която  подс. Н.  Я. да бъде признат  за виновен и  оправдан или да се постанови въззивно решение, с което се намали  размера  на наложеното на  подсъдимия  наказание "глоба",  а   размера  на гражданския  иск  за неимуществени вреди  да се намали до  сумата  от 100 лева.

       Във въззивната  жалба на   тъжителя П., депозирана чрез  повереника му- адвокат М. ***  се навеждат доводи  за необоснованост, неправилност, незаконосъобразност и  явна несправедливост  на атакуваната първоинстанционна присъда. Настоява се  за  отмяна  на  оспорваната присъда  в частта и, с която  подс.Н. е признат за невиновен и  оправдан и  да се постанови  от страна на проверяващата  инстанция  нова  присъда,  с която  въззивникът - подсъдим да бъде признат за виновен и  осъден  по вмененото му в тъжбата  престъпно деяние. Оспорва се  присъдата и в гражданско- осъдителната  и част като се настоява  в полза на тъжителя П. да се присъди  обезвреда в пълния  претендиран размер от 5 000 лева. Алтернативно се претендира  за  изменение  на  оспорвания  съдебен акт   като се настоява  да  се  отмени  приложението  на чл. 55, ал.2, вр. с ал.1, т.1  от НК и  се  определи наказание  в условията на чл.54  от НК, предвид липсата на предпоставки  за приложение на привилегирования  текст на чл.55  от НК.   

        В съдебно заседание  въззивникът - подсъдим Н.Н., редовно  призован,  се  явява лично  и наред с упълномощения  си   защитник - адвокат Р. ***. Поддържа  въззивната  си  жалба  изцяло   и  оспорва депозираната  от тъжителя П. въззивна  жалба.Чрез защитата се  развиват доводи, че липсват  обективните и субективните признаци на  деянието, за което  е  осъден  подс.Н., т. к. обидните  думи и   изрази  са  отправени  към свид. С. , а не към   тъжителя П.. Твърди се  ,че по делото  за налице  безспорни доказателства,   които  сочат, че  към инкриминирания  момент   тъжителя   П. се  е намирал вътре  в купето на полицейския  автомобил и  е  съставял АУАН. Претендира  се присъждане на направените  по делото  разноски.   

         В съдебно  заседание  въэззивникът- тъжител П.П. , редовно призован, се  явява лично и с упълномощен повереник- адвокат Е.М. ***. Лично  и чрез повереника  си    тъжителят П. изцяло   поддържа  въззивната  си  жалба срещу постановената  от РС- Ямбол присъда. Излагат се  аргументи, че  събраните  по делото доказателства  неоспоримо сочат ,че   изречените  от  подс.Н. обидни  думи и   изрази  са  адресирани  не само и  единствено към полицай С., а  и към  полицай  П., т. к. от  видео -техническата   и  лицево-идентификационна  експертиза  се  установя, че  всички  думи и  изрази, изречени  от подс.Н. са в множествено число. Претендират се направените   пред въззивната  инстанция  разноски.   

        Съдът след като се запозна с изложеното в двете въззивни  жалби, с  доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

         Въззивните жалби са  ДОПУСТИМИ  като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват  и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледани по същество се преценява както следва: въззивната  жалба на  подс.Н.  като НЕОСНОВАТЕЛНА, а  въззивната  жалба на  тъжителя П. като  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

        ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

        Фактическите  положения, приети  за  установени  по  несъмнен
 начин от  първостепенният съд са правилни  и се подкрепят от събраните  по делото  доказателства. На базата на задълбочен  и подробен анализ  на доказателствената  съвкупност, в съответствие с  процесуалните правила възведени в чл.13 и  чл.14, ал.1  от НПК, решаващият съд е достигнал  до законосъобразни  и обосновани правни  изводи, че  подс.Н.  е осъществил  вмененото   му престъпление  с правна квалификация  по чл.148, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК. Правилно, обосновано и законосъобразно   подс.Н. е признат  за  невиновен и  на осн. чл.304  от НПК- оправдан  за това, да  е   отправил  спрямо тъжителя П. ***?", "вижте  го този наглия" и "резил  за *****ските  полицаи". Проверяващата  инстанция  споделя  изцяло приетото  за  установено   от  фактическа  страна  в хода на първоинстанционното   съдебно следствие   и след служебна проверка,  обсъждайки на свой ред поотделно  и в тяхната съвкупност  събраните  и приложени по делото  доказателства, се присъединява към  изводите  на  РС-Ямбол досежно  приетата за несъмнена  ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА,  а именно:

        Въззивникът П.П. работи като  полицейски  инспектор в РУ-*****. За времето  от 08.30 ч. до 17.30 ч. на *****г., той  заедно с колегата си свид. В.С. , м.п.и.в РУ-***** са на работа в участък "Петолъчката", обслужвайки  селата *******, *******и *******. Около 13.45 ч.  на  инкриминираната дата тъжителят П. управлява личния  си  автомобил "****", с рег.№ ******, който е без полицейско обозначение, движейки  се  по  ул."*****."***  в посока  гаражите на  РУ  на  МВР-*****. Непосредствено зад  тъжителя  П.  се  движи   свид. С. ,  който  управлява  патрулен полицейски  автомобил. Когато  двата  автомобила достигат до  кръстовището  на ул."*****."***, движещият се пред  тъжителя  П.  лек  автомобил "******",управляван от подс.Н.Н. , предприема  движение на заден  ход с цел промяна  посоката си на движение.Незабавно  въззивникът- тъжител  П. подава звуков сигнал, за  да се   избегне   евентуално  ПТП. Целта на подс.Н.   е  да паркира  автомобила  си  в тревната  площ. Тази  маневра  на подс.Н.  наложила  частният тъжител  П. да направи  рязка  маневра със завой  наляво  за да  избегне  удар между  двата  автомобила.След като  подсъдимият окончателно  спира   автомобила си   в затревен  участък до бл.* на  ул."*****", непосредствено до него  свид.С.  паркира   патрулния  полицейски  автомобил  и слиза  от него.Незабавно   свид. С.  иска  от подс.Н.  документите  му  за проверка. Към него се присъединява  и  частният тъжител  полицай П.. В този момент  подсъдимият  превъзбудено  ръкомаха и  говори на  висок тон. Обръща  се към частния  тъжител П. с израза "ти  мутра  ли си  ?".  П.  обяснява  на подс.Н. , че му се  извършва полицейска проверка във връзка  с допуснато от него  нарушение  на правилата за движение  по пътищата,  а свид.С.  го уведомява, че  ще му  бъде съставен  АУАН. веднага след това  тъжителят П. влиза  в  полицейския  автомобил и  започва  да  съставя  АУАН на  подсъдимия. В този  момент   подс.Н.   казва  на приятелката си - свид.И.да снима с телефона си  полицаите. Изрично свид. С. заявява, че не  желае  да бъде  сниман,  но  въпреки това   подс. Н.  му   отвръща,  че ще прави каквото си  иска  и  изважда  мобилния  си телефон, с който  снима  клип . Клипът е  "качен"  в реално време  от подс.Н. във "Фейсбук". В този клип  подсъдимият  обвинява двамата  полицаи в тенденциозност и твърди, че  нямат право да  го  спират, т. к. не  е допуснал нарушение  както  и че те се заяждат с него  и  неоснователно  задържат  документите  му.  След като   тъжителят П.  съставя  АУАН, той  излиза  от  патрулния  полицейски  автомобил и  го  предявява  за подпис на подсъдимия. Последният  първоначално  отказва да подпише  акта ,  а  след това  го  подписва  и  получава  екземпляр  от него като  в това време  отправя  обидни  думи  към двамата  полицаи,  които нарича "селянчета", "селяндури" и "нагли  полицаи",  които се притесняват да спират  по- лъскави  коли от  неговата.

        Същата  вечер-*****г.  тъжителят П.  и свид.С. са  на  коледно  тържество, заедно със свои  колеги. В разгара  на  празненството  някой  от  колегите им вижда  качения   от подс.Н.  в Интернет   клип и  го показва  на   останалите. Започват  коментари  и насмешливи  подхвърляния,  вкл. и закачки, ако П. и С. "дърпат повече  гориво"  да  дадат и  на тях. Тъжителят и  колегата му  С.  се  чувстват неловко и  неудобно на полицейското   тържество от  изговореното  във връзка  с качения  клип  с тяхно  присъствие и  си  тръгват преждевременно.През следващите  дни  тъжителят П.  е напрегнат  и се чувства унижени  подтиснат  от случилото, а с цел да  избегне  неудобни  обяснения  при контакти  с колеги  и близки,   излиза  в отпуск. В отпуск  излиза  и колегата  му  - полицай С. като последния  дори  търси  и получава  медицинска  помощ и  такава  от психолог.

        Подсъдимият  Н.Я.Н. не е осъждан.

 

        ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

        Изложената   фактическа   обстановка  несъмнено се  подкрепя  от събраните  и проверени  по съответния  процесуален ред  от първоинстанционния  съд   доказателствени  източници-обяснения на подсъдимия,  показания  на свидетелите С., И., Ж.и  Р.и  И., кореспондиращи  със заключението на вещото  лице  по  изслушаната  по делото  видео-техническа  експертиза  и  допълнителните  обяснения  по реда на чл.282,  ал.2  от НПК на вещото лице Ю.Г.,  както и  от приложените  по делото  писмени доказателства: докладна  записка,   скица на  кръстовището  на  ул."*****"  и ул."*****."***/******г. с наличните  пътни  знаци, справка  за съдимост на подсъдимия, График за работното време на Пи,Мл.ПИ и КО в участък "Петолъчката" при РУ -***** за времето  от ******г. до ******г., АУАН № 3653/*****г.,  НП № 17-0804-003653/27.02.2018 г., Решение № ******г. на РС-*****  и  от  веществените  доказателства- СД- диск 700 МВ.

        Според проверяващата  инстанция, събраните  и проверени  доказателства,  релевантни  към  предмета на доказване, са  еднопосочни  и в логична  последователност, безпротиворечиви са и  се допълват взаимно,  а  обсъдени  поотделно  и в съвкупност,  установяват по несъмнен начин правно- значимите  факти.

         Обосновано  и правилно,   първоинстанционният  съд  кредитира изцяло  свидетелските  показания  на  полицай  С., който  е  свидетел-очевидец  на  събитията  и  непосредствено възприема   обидните  думи  и изрази,  отправени  както към колегата му  П., така и към самия  него. Същият свидетелства, че   по време на  полицейската  проверка и  съставянето  от страна на  полицай  П.  на   АУАН , подс. Н.  се  е държал  невъзпитано като  ги е  обиждал  с думите "мутри",  "нагли  полицаи",  "селянчета"  и  "селяндури" , на които  " не им стиска"  да спират и проверяват  по- класни  и по- лъскави  леки  автомобили.  Правилно и  обосновано, тези свидетелски показания  са кредитирани като достоверни - същите  са в пълна кореспонденция с възприетото  от свид.  Г.Ж., който  от непосредствена  близост наблюдава   проверката, която  извършват  двамата  му  колеги   и чува  как подсъдимия  ги нарича "мутри"  и  ги  снима  с мобилния  си  телефон, обяснявайки  как "цяла България   ще види какво правят *****ските  полицаи". Този свидетел  възпроизвежда  и  впечатленията си от служебното   коледно  тържество, на което   всичките  му колеги  гледат   качения  от подсъдимия  в Интернет  клип   и възприема  негативните   коментари, закачките  и  подхвърлянията, на които са подложени  полицаите  П. и  С.,  което  ги принуждава  да си  тръгнат преждевременно  от празненството  във видимо  лошо  настроение и  разстроени. В този смисъл  са  и  показанията  на свид. Т.Р., който  след като  изгледал качения  в Интернет  клип   го  показва  на колегите си полицаи  на  служебното коледното  тържество на  *****г. и  този клип става повод за  обсъждания  и  коментари, което  пък  принуждава  видимо засегнатите  полицаи  П. и С. да си  тръгнат  от банкета. Този свидетел потвърждава и  обстоятелството, че  обстановката  след  излъчването на клипа  принуждава    тъжителя П.  да си вземе отпуск , т. к. коментарите  на колегите му  го  карат да се  чувства неконфортно. Обосновано и правилно, коментираните   свидетелски  показания  на полицаите  С. , Р.и  Ж., като  еднопосочни  и  логично последователни, са кредитирани  от  първостепенния  съд, чийто  изводи настоящата  инстанция  споделя  изцяло. В тази връзка са и  показанията на свидетеля  И.И. - същият е категоричен, че е чул  как подсъдимия обижда  двамата полицаи, които  го  проверяват  и как ги  нарича "селяни, които нямат ташаци  да спират джипове и  луксозни  автомобили". Според този свидетел и двамата полицаи,  които  извършват  проверка  на  подс.Н. категорично  са отказали да бъдат снимани,  но въпреки това  проверяваното лице  е продължило  да ги снима с мобилния  си  телефон . Тези показания,  като  кореспондиращи  с анализираните по- горе,  въззивната инстанция  намира  за достоверни  и кредитира  на свой  ред. Свидетелите  П. Д.П. и  И.И., които са в  близки   отношения с подсъдимия, възпроизвеждат част  от  обидните  думи и  изрази,  отправени  към двамата полицаи- свид. П. твърди, че  подс.Н.  е наричал двамата полицаи  "нагли", т. к. никой  от тях  не  му  е отговарял на  въпросите  "защо  го проверяват " и  " защо  му задържат документите",  а  според свид. И.двамата полицаи  са се държали  "нагло", защото не  са проверили всички  ,  автомобил  които  правят нарушение  на ЗДвП  на това  място ,  а  само  подс.Н. . Тази свидетелка, в кореспонденция  с всички  останали  гласни  доказателствени  източници , съобщава  за  направен от  подс.Н. клип  на действията на двамата полицаи- тъжителя П. и свид. С., който е  качен в Интернет пространството.

        Правилно  и  обосновано,  първостепенният съд в контролирания  съдебен акт   кредитира   заключението на вещото лице Г., изготвило назначената  и  изслушана  в хода  на  съдебното следствие  видео- техническа  и  лицево-идентификационна  експертиза,  именована  като Протокол № 2М-о1  от 11.05.2018 г./л.64- л.81,НЧХД №******г. на РС-*****, защитена и  потвърдена  с допълнителните  обяснения  на вещото лице  Г.по реда на чл. 282, ал.2  от НПК  в с. з. /л.54-л.55, НЧХД № ******./.Въззивната  инстанция  намира  за неоснователни  възраженията на  защитата на подс.Н., че  решаващият съд  в нарушение  на процесуалните правила  е приел, приобщил и  кредитирал  заключението на  вещото лице,  изготвило тази експертиза. Не се развиват  аргументи  във връзка с това възражение, но въззивната инстанция  има повод  да констатира, че  в хода  на  съдебното следствие е  изслушан   приложения  като веществено доказателство  диск /СД-диск 700 МВ/   в условията на непосредственост, след което  е  прочета и  приобщена  към доказателствената съвкупност  изготвената от вещото лице  Г.видео-техническа и  лицево-идентидификационна   експертиза, а вещото лице дава  допълнителни  обяснения  по  изготвеното  от  него  писмено заключение  в съответствие  с разписаните  в нормата на чл.282, ал.2  от НПК  процесуални правила.  Експертът  Г.е категоричен, че  изследвания  от него  запис не  е манипулиран ,  а   от непосредственото му  изслушване в съдебна зала,  решаващият  съд  възприема  употребените  от подс.Н.  обидни  думи "селяндури", "селянчета" и "нагли". Следва  да се  отбележи и  обстоятелството,че в хода на  първоинстанционното производство  защитата на подс.Н. не  оспорва  процесуалната  годност  на този  доказателствен  източник нито в хода на   съдебното  следствие, нито  входа на  съдебните  прения. Не се  оспорва  и  достоверността  на  вещественото  доказателство. Въззивната  инстанция  на свой  ред намира,че  заключението на вещото  лице   Ю.Г.по  назначената,  изготвена,  изслушана  и приобщена към доказателствената съвкупност по съответния  процесуален ред  видео- техническа  експертиза, следва да се кредитира  като компетентно,  обективно,  ясно, точно  и  изчерпателно, при  липсата на данни  за   евентуална заинтересованост или предубеденост на  вещото лице.                 

       

        ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         При правилно  установена  фактическа  обстановка,  решаващият съд  е  извел  законосъобразни , правилни  и  обосновани  правни  изводи  за наличието на обективните   и  субективни признаци  на престъпния  състав по чл.148, ал.1, т.2  и т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК. Съвкупният  анализ на  събраните и  проверени  по делото доказателства и  доказателствени средства по безспорен начин сочи, че на  *****г., в гр.***** , на кръстовище между   улиците "*****." и "*****", подс.Н.Я.Н.  е казал нещо  унизително  за честта и  достойнството на П.  Д.П.  в качеството му  на длъжностно лице- полицейски  инспектор  в РУ-*****, в негово присъствие и при  изпълнение на службата му, като  обидата  е  разпространена  по друг начин - чрез интернет   след   качване на видео клип във "Фейсбук".  

      От обективна страна  обидата   е престъпление, засягащо личната  оценка  на  гражданите  за  достойнство и чест. За да  е налице  обида , всякога  следва  подсъдимия  да е  казал  в присъствието на тъжителя  думи и   изрази, които  са  годни  да накърнят  собственото му  чувство за чест и  достойнство. За  да  е  налице  съставомерно престъпление  обида  по смисъла на чл.146  от НК ,  то  изречените  обидни  думи  и  изрази  следва  всякога да  са в присъствието на  потърпевшото  лице, като не  е от значение  формата и  начина  за  изричане  на  обидата, стига  тя   да е  възприета лично  и  присъствено  от лицето,  за което  се  отнася.

        Въззивната  инстанция  счита, че  е безспорно  авторството на престъпното деяние- подс.Н. не  спори  досежно  този факт,  който  се  извежда  от  показанията на всички  разпитани по делото свидетели  и се потвърждава несъмнено и безспорно  от  материала, съдържащ се на  изслушания  в с. з. от  решаващия  съд  СД-диск 700 МВ  и от  писменото заключение на изготвената, прочетена и приобщена  към доказателствената   съвкупност  видео-  техническа  и  лицево- идентификационна   експертиза.  

        Несъмнено,  изреченото  по  отношение  на  тъжителя  П. и разпространено от подс.Н.  /"качено"/ в Интеирнет-пространството,   под  формата на  клип,  публикуван  в социалната  мрежа "Фейсбук", в който   са  отправени към полицейските  служители  П. и  С.  думи  и  изрази :  "селяндури", "нагли полицаи", "какво стоите като  мутри", "селянчета"  , в тяхно  присъствие , респективно в присъствието на тъжителя П., покрива   от  обективна страна  признаците на престъпното деяние  "обида"   ,правилно  квалифицирано  от   решаващият съд като  такова  по чл. 148,  ал.1 ,т.2  и  т.3, вр. с чл.146,  ал.1 от НК. Несъмнено  обидните  думи  и  изрази  отправени  към полицай  П. / и  полицай С./са станали достояние  на широк кръг от лица,  включително   и на колегите  на  тъжителя  П.. Несъмнено  е, че  казаното,  пряко  отправено  към  полицаите / думите са в множествено число/, са   унизителни  за честта и достойнството на тъжителя П., който е дългогодишен служител в системата на МВР. Думите и  изразите съдържат  негативна  оценка  за тъжителя /и за  колегата му С./, в качеството му  на  полицай, който и  в момента  изпълнява  служебните  си задължения като казаното, преценено на плоскостта на морално- етичните  норми  на човешкото  общуване, несъмнено  има  унизителен характер. Изложеното сочи, че  изричането  на  тези   думи  и  изрази , пряко и  непосредствено насочени  към полицай  П.  и  колегата  му - свидетеля  С. /думите и  изразите  са в множествено  число/, изразяват    негативната  отрицателна  оценка, която  изричащия  ги  подсъдим Н.  Н.  дава  за личното  достойнство  на тъжителя.

        От обективна страна е  безспорно , че  думите и  изразите  са  изречени  в присъствието  на  тъжителя  П. и  колегата му  С. като   обидните  думи  и изрази  са възприети   и от двамата полицаи,  извършващи   полицейска проверка.

         Съгласно  разпоредбата на чл. 93, т.2  от НК  "орган на власт" са  органите на  държавна власт , органите на държавно  управление, органите на съдебната  власт, както и  служителите  при  тях,  които са натоварени  с упражняването  на властнически функции.Несъмнено  въззивникът- тъжител П.П.  полицай-  служител на РУ  на МВР-*****, което  е  част от  изпълнителната власт и в този смисъл той   е длъжностно лице  с властнически правомощия,  които  са  подробно  разписани от законодателя в Закона  за МВР. Безспорно е  установено  по делото/с писмени  и гласни доказателствени  източници/, че  тъжителят П.П. , като полицейски  инспектор в РУ-*****, на  *****г., за времето  от 08.30 ч. до 17.30 ч. е  изпълнявал  полицейските си задължения  в  участък "Петолъчката",  а  подс.Н. е  осъществил квалифицирания  състав на престъплението "обида4 , като е  казал нещо  унизително  за честа  и достойнството на тъжителя  именно   в качеството му на длъжностно лице  по смисъла на чл. 93, т.1,б"а" от НК- полицай, който  изпълнява служебните  си задължения, като обидата  е разпространена  в Интернет.

        От субективна страна подс.Н. е  извършил  деянието  виновно, с форма на пряк  умисъл  по смисъла на чл.11, ал.2  от НК, т.- к. е съзнавал  общественоопасния  му  характер, предвиждал е  неговите  общественоопасни  вредни  последици и  е  искал и  пряко   е целял  тяхното настъпване. Като  човек с нужното ниво на  интелигентност и  с достатъчно  житейски  опит, подс.Н. е съзнавал , че  изречените  от него  думи  и изрази  са  унизителни за честа  и достойнството  на  двамата  полицаи, както  е съзнавал, че  "качването" на видеоклипа  в интернет- пространството засегнатите  чест и достойнство на  полицай  П.  в това му  качество  ще  стане  достояние  на  много  широк кръг лица ,  но  е  искал и  целял настъпването  тъкмо на този вредоносен престъпен  резултат- извършил е  целенасочени  действия  по"качването" във "Фейсбук"  на клипа  и  излъчването му  в реално  време.

        Гореизложеното  дава  аргументи  на въззивната  инстанция да прецени като неоснователно възражението  на защитата на подс.Н. за недоказаност на обвинението от обективна страна. Анализът на доказателствената съвкупност  сочи  категорично  на  осъществено престъпление както  от обективна  ,така и  от субективна страна, поради което  и въззивната  инстанция  изцяло споделя  правните  изводи на решаващия  съд,  изложени  в контролирания  съдебен акт и намира ,че правилно и законосъобразно  подс.Н. е признат за виновен  за  осъществено престъпление  с правна  квалификация  по чл. 148, ал.1,т.2 и т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК.

       Като  законосъобразно  , правилно и  обосновано  се преценява  признаването на подс.Н. за невиновен в това, да е   употребил по  отношение  на  тъжителя П.  обидните  думи  изрази "вижте го тоя   наглия" , " от кое  село си ?"  и "резил за *****ските  полицаи", поради  което  правилно  и законосъобразно, на  осн. чл.304  от НПК   подс.Н. е  оправдан  по първоначално  възведеното  му  обвинение.   

      

        ПО ВИДА  И РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЕТО :

        За осъщественото  от подс.Н.  престъпление, материалната  норма предвижда наказание "глоба" в размер от три  хиляди  до  десет  хиляди  лева  с кумулативно предвидено наказание "обществено порицание".

       Касателно  подс.Н.  липсва    законово допустима възможност за   определяне на  наказание  в условията на чл.78а от НК, т. к. е  налице пряката забрана въведена в нормата на чл.78а,  ал.7 от НК- несъмнено  престъплението е извършено спрямо орган власт при или по повод изпълнение на службата му.

        Правилно и  обосновано, в контролирания  съдебен  акт,  решаващият съд е    преценил  като  смекчаващи отговорността на подс.Н.  обстоятелства  чистото му съдебно  минало, доброто  му процесуално  поведение, частичните му самопризнания, способствали  за разкриване на обективната  истина,  както  и  факта ,че още  в деня  на осъществяване на деянието, подс.Н. е "свалил"  от  интернет- пространството "качения"  от него  през деня  клип. Проверяващата  инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че така  изброените  смекчаващи  отговорността на подс.Н. обстоятелства  покриват критерия  за многобройни  или  изключителни  такива , поради което  наказанието следва да се определи в условията  на чл. 54 от НК. За  този  извод  допринася  и   аргумента, че  събраните  и  проверени гласни доказателствени  източници, преценени  ведно  със съдържанието  на  клипа, разпространен  в Интернет- пространството,  еднопосочно и в кореспонденция,  сочат  на проявена  от страна на подс.Н.  упорита  воля за демонстрация на  незачитане  на  правилата за  поведение в обществото. Изложеното  налага  извод, че  няма  основание  да  се  констатира, че  и най- лекото предвидено  в материалната  норма  наказание  би било несъразмерно  тежко  за престъпната  деятелност на подс.Н.- несъмнено  ЯРС  е проявил снизхождение  при  определяне на  наказанието  на подс.Н.. В този смисъл и  атакуваната  първоинстанционна присъда  следва  да  се  измени  като се  отмени приложението  на  чл.55, ал.2, вр. с ал.1, т.1  от НК  и на  подс.Н. се наложи  наказание в условията  на чл.54 от НК. Според  въззивната  инстанция следва  да се отмери  наказание  при значителен превес на  смекчаващите  отговорността на подс.Н.  обстоятелства, в рамките  на предвидения  законов минимум -"глоба"  в размер  на   ТРИ  ХИЛЯДИ  лева  ведно  с кумулативно предвиденото  наказание "Обществено  порицание, което  да  се  изпълни  чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения на  Община *****.   

        Така  отменото  наказание, според  проверяващата  инстанция, е справедливо  и  относимо  към вида  и  характера на   престъпното деяние и съответства  на  ниската  степен на  обществена  опасност на дееца. Кумулативно  наложените  наказания, преценени  поотделно и в съвкупност, са съответни  и на обществената  опасност на  деянието  и на неговата  морално-етична  укоримост. Въззивният съд намира, че  така  отмерените  наказания  ще  допринесат за  поправянето  и превъзпитанието  на подс.Н. и  ще способстват  той  да   осъзнае , превъзмогне  и коригира поведението  си  от  една страна , а  от друга  ще  подействат  превантивно - възпиращо  на останалите  членове на  обществото, с което  ще  се постигнат  целите  на генералната и  специална  превенция, визирани  в нормата на чл.36  от НК.

 

        ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

        Безспорно е, че основанието  за ангажиране  на гражданската  отговорност  в адхезионния  процес, са нормите  на чл.45 и сл. от ЗЗД,  уреждащи  института на непозволеното  увреждане. Както правилно и  обосновано  се приема  от  решаващият  съд  в контролирания  съдебен акт, несъмнено  са налице  основанията  за  реализиране на деликтната  отговорност на подс.Н. - осъществено е   противоправно  деяние, което  е  извършено виновно,  а претърпените от  пострадалия  отрицателни  емоции - неудобство, притеснение и  срам, несъмнено  са в причинна връзка  с  поведението и  действията  на подсъдимия. Изложеното  сочи, че  са налице предпоставките  за   ангажиране на гражданската  отговорност  на подс.Н.. До  този  правилен   и законосъобразен  извод  е  стигнал  в атакувания съдебен акт    и решаващият съд, но въззивната  инстанция  намира, че така  определената  сума  за  обезвреда не  покрива   критерия за "справедливост", въведен в нормата  на  чл. 52  от ЗЗД. Според проверяващата  инстанция, в значителна степен са накърнени  от престъпната деятелност на подс.Н.  честта  и достойнството на тъжителя П. - и като  гражданин  и като  полицейски  служител  с дългогодишен стаж. Безспорно  обидните  думи,  отправени  към тъжителя  П. и разпространени чрез Интернет- пространството  са станали достояние  на широк  кръг  лица, поради което  и  отчитайки  степента и  интензитета  на търпените  от П.  неудобства, пряк  резултат  от  престъпното поведение  на  подс.Н., въззивната  инстанция  намира  за справедлив размер  на обезвреда  сумата  от 1000 лева. В този смисъл  оспорваната присъда на РС-Ямбол следва  да се измени  и в гражданско- осъдителната  и част като се  увеличи  от 500 лева  на  1000 лева размера на присъденото  обезщетение  за неимуществени вреди. Правилно и  обосновано, обезвредата е  присъдена в оспорваната присъда  ведно  с  претендираната законна  лихва, считано  от датата на  увреждането - *****г.  до окончателното  изплащане на  сумата.

 

        ПО РАЗНОСКИТЕ:

        При  този  изход на делото, законосъобразно   подс.Н. е  осъден  да  заплати  на  тъжителя- граждански  ищец  направените  от него  разноски в размер на  1400 лева. Видно  от приложеният  по делото /л.13, НЧХД № *****г./ договор  за правна  помощ,  тъжителят П.  е  изплатил напълно  и в брой  договорената   с  повереника му  - адвокат М. парична  сума  в размер на 1400 лева. В този смисъл  като неоснователни  се преценяват  възраженията  на  защитата  на  подс.Н.  за  неправилно  възложени  в тежест на  Н.  разноски. Постановена  е  осъдителна  присъда, което  сочи на основателност  на претенцията на  тъжителя  за присъждане  на направените по делото разноски в пълния  им размер- размера  на  уважения граждански иск за неимуществени вреди  не  влияе  на  основателността  и  размера  на претенцията  на пострадалия  от престъплението  за присъждане  на  разноски, т. к. гражданския  иск  в наказателния  процес всякога  има акцесорен характер. Право пораждащият  факт, от който  зависи  присъждането  на направените по делото разноски  несъмнено  е  постановената осъдителна присъда. В този смисъл  и  възраженията  на  защитата на подсъдимия  по  размера  на  възложените  в негова тежест разноски, направени   от тъжителя  и  граждански  ищец  П.П., са  неоснователни.

        Пред въззивната  инстанция    повереникът  на тъжителя  П. - адвокат М. от СлАК  е направил  искане  за присъждане на  направените  пред ЯАС  разноски , което се преценява като  основателно при този  изход на делото. Предвид  приложеният договор  за правна  помощ,  от който  видно,  че  тъжителят П. е  изплатил напълно и  в брой  договорената  сума  от 300 лева, то  тази  сума следва да се възложи за  изплащане в тежест на подсъдимия.

       Предвид гореизложеното  и  на  осн. чл. 337,ал.2, т.1 и  ал.3, вр чл.334, т.3 от НПК,  Ямболския  окръжен съд,

                              

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

        ИЗМЕНЯ Присъда  № 11/22.01.2020 г., постановена  по НЧХД № 678/2019г. по описа на Ямболския районен съд като отменя  приложението  на чл.55, ал.2, вр. с ал.1, т.1  от НК  и в условията  на чл.54 от НК УВЕЛИЧАВА размера на  наложеното  на  Н.Я.Н. , ЕГН **********, наказание  "глоба"  от 1500 лева  на  ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА  като  го  ОСЪЖДА  и на "обществено  порицание",  което  да се  изпълни  чрез обявяване на присъдата на таблото  за съобщения на  Община  *****.

        ИЗМЕНЯ  Присъдата  и в гражданско-осъдителната  и част  като  УВЕЛИЧАВА  размера на присъденото  в полза на П.  Д.П.  обезщетение  за  неимуществени вреди   от 500  на  1000 / хиляда/ лева.

        ПОТВЪРЖДАВА  Присъдата  на  Ямболския  районен съд в ОСТАНАЛАТА  И  ЧАСТ.

        ОСЪЖДА Н.Я.Н. да заплати  на  П.Д.П. направените  пред въззивната  инстанция  разноски в размер на 300 /триста/ лева за адвокатско  възнаграждение.

        Решението  е  окончателно.       

     

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.