Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                 № 260268

 

                                           гр. Пловдив, 23.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански    състав, в  публично   заседание   на  двадесет и пети януари,  през   две  хиляди, двадесет и  първа   година  в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:    ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                         НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                           

 при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                   съдия  Мандалиева  гр.д.№2783 по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№268942/12.11.2020г депозирана от Н.Г.М. с ЕГН-********** ***  против Решение №260080/20.08.2020г. постановено по гр.д.№23510/2011г. по описа на ПРС, четвърти гр.с., с което се отхвърля предявения от Н.Г.М., ЕГН ********** против Г.Г.Й., ЕГН ********** иск по чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на решение № 2371 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив. Решението на първата инстанция се обжалва като  незаконосъобразно,  необосновано и  неправилно по съображения подробно изложени в жалбата. Жалбоподателката моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо това уважи молбата  и за обезсилване на решение № 2371 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив, поради липсата на уравняване на дела и в законоизискуемия  шестмесечен срок.  Не се претендират разноски.

Въззиваемата  страна  Г.Г.Й., ЕГН ********** не  взима становище по жалбата.

 ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен  интерес  да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради  което  се   явява  процесуално  допустима и като такава  следва да  бъде разгледана  по  същество.

 Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Н.Г.М. против Г.Г.Й. молба с правно основание  чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на постановеното съдебно решение по  извършване на делбата № 2371 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив, с  което допуснатият до делба недвижим имот – апартамент, е поставен в дял на Г.Г.Й., която за уравнение на дела  е осъдена да заплати на другия съделител Н.Г.М. сумата от 14 400 лева.

Съделителката Н.Г.М. твърди, че в шестмесечния срок от влизане на решението в сила, не и е изплатено паричното  уравнение на дела и от съделителя  Г.Г.Й.. С  оглед на това обстоятелство, моли на основание чл.349 ал.6 ГПК да бъде обезсилено решението за възлагане на имота, като имотът бъде изнесен на публична продан.

Съделителката Г.Г.Й., в чийто дял е поставен процесния имот намира искането за допустимо, но по същество за неоснователно. Изразява становище, че след като постановеното решение за делба е влязло в сила на 26.06.2013г. и е извършено съответното отбелязване в Службата по вписвания, то явно са били изпълнени условията на чл.349 ал.6 ГПК. Не сочи конкретни писмени доказателства и не се позовава на извършени от нея плащания за паричното уравнение на дела на Н.Г.М..

Първоинстанционният  съд  е отхвърлил претенцията на съделителката  Н.Г.М., като е приел, че е налице  забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, при която забава длъжникът не може да търпи негативни правни последици, тъй като се освобождава от собствената си забава. Констатирал е, че по делото са налице  доказателства /л.94-л.96/, че на 20.09.2013г. в полза на Н.Г.М., с три последователни пощенски превода от една и съща дата, е  преведена сумата  от  14 400 лева, колкото  е уравнението на дела ѝ. Преводите са извършени от С. П.С., упълномощена от Г.Г.Й., с приложено по делото пълномощно/л. 93/, което инкорпорира в себе си договор за мандат.                  Приел е, че пощенските записи доказват, че в полза на Н.Г.М. е направен опит да се извърши плащане. Районният съд е посочил, че дори  хипотетично се  допусне, че кредиторът е отказал да получи сумата по пощенските записи, то няма да е налице погасяване на задължението, но кредиторът ще бъде поставен в забава. Констатирал е, че нито една от страните не се позовава на приложените по делото разписки, но е направен  извод, че разписките за осъществените пощенски записи се явяват достатъчно доказателство за забава на кредитора, поради което длъжникът не следва да понесе санкцията на чл.349 ал.6 ГПК за обезсилване на възлагателното решение. 

Недоволен от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която твърди, че сумите по пощенските записи не са достигнали до нея. В тази връзка твърди, че преведените суми  с пощенски запис, са направени със знанието, че ще останат непотърсени, тъй като жалбоподателката основно живее в Испания, и  поради отсъствието и от адрес,  ще бъдат върнати на  подателя. Отделно от това сочи, че  преводите са извършени от трето за спора лице – С.С. чрез   пощенски запис, без  да  е  посочено основанието за превода на сумите  и без в разписките да е посочен адреса, до който са изпратени.

Въззиваемата страна Г.Г.Й. не взима становище по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното  производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценка им и като обсъди  доводите на страните, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

 Срокът  по  чл. 349, ал. 6 ГПК за  изпълнение и плащането на сумите за уравнение на дяловете имат характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. Ако паричното задължение за уравнение не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка.. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в  шестмесечния срок от  влизане на възлагателното решение в сила, то се  обезсилва  по  силата на закона, а  последиците на съдебния акт се  заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на   чл. 349, ал. 6 ГПК,   изключва  всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото ex lege обезсилване на възлагателното решение и  отпадане с обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение, поради което без правно значение е дали неизпълнението се дължи на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД  по отношение на длъжника, в   който смисъл е  т. 10 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията дадени  в т.10, за да се възстанови висящността на делбения процес, съделителят кредитор, в чиято полза е възникнало вземането  по  паричното уравнение на  дял, следва да  сезира с  писмена молба съда, като последният черпи правото си от отрицателния факт, че не е престирана определената сума пари в предвидения от закона срок. От друга страна -  съделителят длъжник, който възразява, че  е изпълнил точно паричното си  задължение, следва да докаже съобразно с правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК позитивните факти на плащането в срок. Тяхното доказване следва да  бъде пълно и пряко.

В конкретният случай, както е отбелязал в мотивите си районният съд, съделителят длъжник не се позовава на приложените по първоинстанционното дело три последователни пощенски превода от една и  съща  дата, извършени  в  полза на  Н.Г.М.,  от трето за настоящия спор лице С. П. С., с които преводи на съделителя кредитор   е  преведена общо сумата  от 14 400 лева.  Действително от приложено по делото пълномощно/л. 93/, въпреки че липсва изрично упълномощаване  в тази насока, би могъл да се направи извода, че съделителят длъжник Г.Г.Й. е упълномощила С. П. С., от нейно име да престира в полза на Н.Г.М., определената сума пари за изплащане дела на съделителя кредитор. За пълнота и прецизност, следва да бъде отбелязано, че  в нито един от трите превода не е посочено основанието, на което е извършен превода, нито е отбелязано качеството на лицето извършило превода.

Съгласно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното на длъжника точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Правилно районният съд е посочил, че забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава. Изпращането на парична сума с пощенски запис, какъвто е настоящия случай, преди изтичане срока за изпълнение на парично задължение, действително представлява предложено от длъжника точно  изпълнение на задължението. При такова точно изпълнение, необходимото съдействие, което кредиторът  е следвало да окаже, се изразява в  явяването му в пощенската станция,  за да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с пощенски превод  преди изтичане срока на плащане   дължима сума, то  той  не  дава необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение, поради което съгласно  чл.95 ЗЗД изпада в забава.

Би ли могло обаче в конкретният случай да се приеме, че неоправдано кредиторът не е приел  предложеното му от  длъжника точно изпълнение на задължението или  пък че не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си?  Видно от данните по делото на съделителката Н.Г.М.  е  бил назначен особен  представител в делбеното производство, тъй като  същата в хода на производството по делото  не е била открита на постоянния и настоящия  адрес. Това обстоятелство само по себе си  е  индиция, че  вероятно  съделителят кредитор и в периода на извършените преводи  е  бил извън пределите на Р.България, и същият по всяка вероятност не е открит на известния по делото постоянния и настоящия  адрес. Предвид на това не би могло да се приеме, че  е  налице една от хипотезите  за възникване на забава на кредитора, а именно неоправдано неприемане на предложеното от длъжника  точно изпълнение на задължението или недаване на  необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Дори обаче да приемем, че  кредиторът  е  открит  на  адреса  и  е получил уведомлението да се яви в пощенската станция, за да получи дължимата сума, но въпреки това съделителят кредитор не е потърсил сумите по пощенските записи, за  да  се  приеме, че съделителят длъжник е изпълнил точно  своето задължение, е било необходимо веднага след връщане на пощенските преводи като останали непотърсени, длъжникът да поиска от съда да му издаде удостоверение до банка, въз основа на което да му бъде разрешено да разкрие сметка  на името на кредитора, след откриването, на която  да внесе в нея дължимата сума и да уведоми затова кредитора. С оглед разпоредбата на чл.96 ал.1 ЗЗД, това изпълнение на съделителят длъжник следва да се приеме за точно изпълнение, което би  погасило паричното задължение спрямо съделителя кредитор.

Доколкото обаче такива данни по делото липсват, както липсват и твърдения в  тази насока, то  съдът намира,  че съделителят длъжник,  при условията на пълно и пряко доказване, не  установи,  че  е  изпълнил точно  паричното си  задължение. Ето защо доколкото не се установи   плащане  в  шестмесечния срок  от  влизане на възлагателното решение в сила, то съгласно  императивната  норма на   чл. 349, ал. 6 ГПК,  възлагателното решение се  обезсилва  по  силата на закона, а  последиците  на  съдебния акт  се  заличават с обратна сила.

Мотивиран от гореизложеното възлагателно   решение № 2371 от 03.06.2013 г. постановено по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив, следва да бъде обезсилено, в частта с която делбения имот е поставен в дял на Г.Г.Й. и в частта с която Г.Г.Й. е осъдена да заплати на Н.Г.М.   за уравняване на дела и сумата от 14 400лв, като вместо това  делбеният имот на основание чл.349 ал.6 изр.2 ГПК, следва да   бъде изнесен на публична продан, а получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността  по  1/2идеална част.

Като е достигнал до различни от горните изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това бъде обезсилено решението по възлагане.

Разноски не се претендират от жалбоподателката, поради което такива не и се присъждат.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ Решение №260080/20.08.2020г. постановено по гр.д.№23510/2011г. по описа на ПРС, четвърти гр.с.,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2371 от 03.06.2013 г. постановено по гр.д. № 23510/2011 г. на РС-Пловдив, в частта с която  на основание чл.349 ал.2 ГПК  е поставен в дял на Г.Г.Й., ЕГН **********, следният недвижим имот: апартамент с идентификатор 56784.540.566.2.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени  със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пловдив, ЖК „***,  находящ се в сграда №2 в поземлен имот  с идентификатор 56784.540.566, състоящ се от две стаи, готварна, с площ от 55.26 кв.м., изба №23 и 0.411% идеални части от  общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на имота: на същия етаж – 56784.540.566.2.46, 56784.540.566.2.48, под обекта- 56784.540.566.2.44 и в частта, с  която Г.Г.Й. е  осъдена да заплати на Н.Г.М. с ЕГН-**********  за уравняване на дела и сумата от 14 400лв./ четиринадесет хиляди и четиристотин лева/, ведно със законната лихва в 6 месечен срок от влизане на решението в сила,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба имот, а именно: апартамент с идентификатор 56784.540.566.2.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени  със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пловдив, ЖК „***,  находящ се в сграда №2 в поземлен имот  с идентификатор 56784.540.566, състоящ се от две стаи, готварна, с площ от 55.26 кв.м., изба №23 и 0.411% идеални части от  общите части на сградата и правото на строеж,при съседи на имота: на същия етаж – 56784.540.566.2.46, 56784.540.566.2.48, под обекта- 56784.540.566.2.44,  като  получената парична сума  от продажбата се разпредели между съделителите Н.Г.М. с ЕГН-**********  и  Г.Г.Й., ЕГН ********** съобразно дяловете им в  съсобствеността по  1/2 / една втора/ идеална част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

    

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: