Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 / 16.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието
на прокурора Стоян Павлов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 875
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от В.И.Г.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото, за
неимуществени вреди от фактическо бездействие на администрацията при Затвора-гр.
Пазарджик, за периода от 01.02.2022 г. до 14.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че след боледуване от COVID-19
ищецът е бил настанен в лоши
санитарно-битови условия, не са му предоставяни своевременно медицински грижи,
като не му е оказано необходимото внимание от медицинския персонал на затвора. Твърди,
че килия № 414, в която е настанен след боледуването му е мръсна, студена,
влажна и няма прозорец в тоалетната. Сочи, че в килията има мишки и хлебарки и
няма възможност да се проветрява. От м. юни 2022 г. е настанен в килия № 412.
Счита, че спрямо него не са предприети своевременни медицински грижи, не са му
предоставени необходимите санитарно-битови условия, предвид здравословното му
състояние и боледуването му от COVID-19, вследствие
на което здравословното му състояние се е влошило, чувства се безжизнен и
половин човек и допълнително е утежнило условията за изтърпяване на наказанието
му. Твърди, че от действията и бездействията на затворническата администрация и
най-вече на медицинския персонал са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
Пред съда и в ход по същество исковата молба се
поддържа изцяло от ищеца и от адвокат С.М., която пледира и за основателност на
иска. Счита, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от
представените по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че не му е
оказана необходимата медицинска грижа, спрени са му изписаните лекарства от МБАЛ
Пазарджик, не му е осигурена здравословна храна след преболедуване от COVID-19 като количество и качество. Твърди, че
медицинският персонал в затвора е знаел какви са последиците за човешкия
организъм от тази болест, поради което е следвало ищецът да бъде под строго
медицинско наблюдение. Сочи, че в тоалетната в килията е имало дупка наместо
прозорец, което не отговаря на изискванията на ЗИНЗС за санитарно-битовите
условия, имало е хлебарки и влага. Излага, че ищецът е претърпял физическо,
емоционално и духовно страдание и здравословното му състояние се е влошило.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че
ищецът не е приложил писмени доказателства за обстоятелствата, на които
основава иска, а претендираните вреди не били следствие на осъществяване на
административна дейност по смисъла на закона, ищецът не бил посочил конкретни
действия или бездействия, с които орган на държавата му е причинил вреди. Посочва,
че след м. март 2020 г. е направен основен ремонт на затвора, като са
премахнати дървените дюшемета и старите преградни стени, направени са нови ВиК
инсталации, електроинсталации, нова дограма. Твърди, че в санитарното помещение
в килията на ищеца има прозорец, а не дупка. Посочва, че е било спазено
изискването за 4 кв.м. жилищна площ, както и че храната отговаря на качествения
и количествения състав, съгласно изискванията на Министерство на
здравеопазването и че на Г. е осигурена храна за сърдечно болни. Твърди, че
ищецът е един от най-обслужваните лишени от свобода по отношение на
здравословното му състояние и полагането на медицински грижи. Ответникът чрез
процесуалния си представител счита, че не е налице твърдяното незаконосъобразно
действие или бездействие на затворническата администрация, не се доказвали
претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и липсва пряка
причинно-следствена връзка между двете. Твърдените от ищеца физически и
психически страдания не надхвърляли пределите на неизбежното страдание,
свързано с ограниченията, които следва да търпи при изпълнение на наказанието,
което изтърпява.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Сочи, че условията, при които
ищецът пребивава в затвора не могат да бъдат приети и квалифицирани като
унизителни, жестоко и нечовешко третиране на същия, поради което не се налице
нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Административен съд-Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата претенция е с правно основание чл. 284,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае
претърпени неимуществени вреди от бездействие на органи по изпълнение на
наказанията по този закон в периода от 01.02.2022 г. до 14.09.2022 г.
Не е спорно по делото, че ищецът в посочения
период е пребивавал в Затвора-гр. Пазарджик, както и че е бил настанен в 4-то
отделение, килия № 414 от 11.02.2022 г. и в килия № 412 от м. юни 2022 г.
В Справка вх.№ 8438/24.10.2022 г. на началника на
Затвора-гр. Пазарджик е отразено, че В.Г. не е подавал молби и жалби, свързани
с битовите условия, медицинското обслужване и настаняването в затвора. Килия №
412 е с утвърден капацитет от 5 места с обща площ 23,80 кв.м., като отделно
разполага със собствен санитарен възел (баня и тоалетна) с обща площ 1,81 кв.м.
Килия № 414 е с капацитет 3 места с обща площ 16,23 кв.м. и собствен санитарен
възел в площ 1,92 кв.м. Посочено е, че капацитетът на помещенията не позволяват
настаняване на повече от утвърдения брой лица, с което да бъде нарушено
изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на лице. Помещенията са обзаведени
според размера им с легла, шкафчета, маси и табуретки. Спалните помещения са
оборудвани с ПВЦ дограма и нови интериорни врати, с оптимален топло и
шумоизолиращ ефект. Помещенията разполагат с прозорци с пряк достъп до дневна
светлина и свеж въздух, а отоплението е локално парно на газ. Храненето се
извършва в специално оборудвано и сертифицирано за целта помещение, като се
допуска внасяне на храна в килиите. Обслужването на Г. се извършва от социален
асистент преминал психологически и режимен подбор, обучение и инструктаж.
Съгласно медицинската справка на директора на
Медицинския център при затвора, лишеният от свобода е настаняван неколкократно
в него. За процесния период е посочено, че на 21.01.2022 г., около 07.20 часа е
подаден сигнал, че Г. е в тежко състояние, като след преглед от медицинско лице
е извикана Спешна помощ и е транспортиран до МБАЛ-Пазарджик. Установено е, че
влошеното му състояние е в резултат на хидронефроза, вследствие запушване на
пикочните пътища с камъни и е настанен в урологично отделение. След изписването
му на 25.01.2022 г. от МБАЛ-Пазарджик е настанен в стационара в затвора, като
на 11.02.2022 г. е изписан и лечението е продължило в амбулаторни условия.
Извеждан е няколко пъти за смяна на поставения при хоспитализацията катетър.
На 05.04.2022 г. при контролен преглед в
МБАЛ-Пазарджик е дал положителен резултат за COVID-19,
върнат е в затвора, където е изолиран в стая в стационара. Проведен е
терапевтичен курс с антибиотици и е изписан на 15.04.2022 г. афебрилен и в добро
общо състояние, поради изтичане на карантинния срок. Посочено е, че терапията с
Клопидогрел, Доксазозин, Малтофер и Фамотидин е продължена в амбулаторни
условия и му се дава ежеседмично и към настоящия момент. Сочи, че му е назначен
социален асистент и се намира под постоянно наблюдение. Представена е извадка
от медицинския картон и епикриза за престоя му от 21.01.2022 г. до 25.01.2022
г. в МБАЛ-Пазарджик.
В представено становище от сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи“ при Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че ГДИН,
в качеството й на възложител по смисъла на ЗОП провежда обществени поръчки за
доставка на хранителни продукти за нуждите на всички териториални служби, в
т.ч. и за Затвора-гр. Пазарджик. Храната в затворническата кухня се приготвя в
съответствие с таблица, утвърдена от министрите на правосъдието и
здравеопазването, като калоричността на ястията варира между 2600-2800 калории
на човек. Изготвят се седмични менюта от готвач и се съгласуват с началника на
затвора, като храната се приготвя по рецептурници. По предписание на директора
на Медицинския център, Г. е включен в списък на хранещите се по Диета № 10 –
Болести на сърдечно съдовата система, при спазване на ограниченията на солта и
течностите, за което са представени произволно избрани седмични менюта.
Сочи се, че се извършват дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от
свобода, кухненския блок, общите помещения и прилежащите пространства за
провеждане на престой на открито в затвора, за което са представени сключени
договори и приемо-предавателни протоколи. Осигурени са средства за перилни,
миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, като В.Г. получава
хигиенни материали като социално слаб. Във връзка с противоепидемичните мерки
през 2020 г. са сключени допълнителни договори за доставка на домакински
принадлежности и предмети, дезинфектанти, почистващи препарати и сапун,
дезинфекциращи препарати за ръце на алкохолна основа или такива с активна
съставка натриев хипохлорид, както и на дезинфекциращи препарати за подове и
повърхности.
Свидетелят Иво Пламено С., разпитан по искане на
ищеца, споделя, че месеците май-юли 2021 г. с ищеца са били в една килия с още
трима човека. Г. е пил лекарства за COVID-19, изписани с рецепта, но лекарите в
затвора са му ги спрели. Твърди, че по квадратура килията не отговаря на
изискванията за 5 човека. Имало е санитарен възел, топла вода 2 пъти за по един
час в седмицата и светлина. Тоалетната била с малко прозорче. Имало хлебарки,
дървеници, мухъл. През 2022 г. не са били с ищеца в една килия, а в едно
отделение. През месец октомври-ноември 2022 г. е било много студено, като в
килията на Г. не е имало парно. Посещавал е неговата килия, в която е имало
хлебарки, дървеници и мухъл, а в тоалетната – прозорец. Г. се оплаквал, че не
му е обръщано внимание, когато търсил медицинска помощ. Твърди, че храната не е
била достатъчна и необходимата за неговото здравословно състояние. Сочи, че Г.
бил много зле.
Свидетелят С.Р.С. заявява, че на 11.02.2022 г. е бил
преместен заедно с ищеца в килия № 414, в която имало влага, буболечки,
хлебарки, а в тоалетната - дупка от тръба, наместо прозорец. Било студено,
нямало отопление. Били трима човека, като от администрацията им назначили
гледач, които да им носи храната, тъй като не можели да стават. В. бил с
катетър и пиел лекарства, но не му давали, тези които трябвало. Здравословното
му състояние се влошавало с всеки изминал ден.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 01.02.2022 г. до
14.09.2022 г., през който е излежавал присъда лишаване от свобода в Затвора-гр.
Пазарджик, е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на
правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.
205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка
от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното
по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за
такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване
на претърпени от В.Г. неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 3 КЗПЧОС: бездействие на администрацията на Затвора-гр.
Пазарджик да му осигури по- добри условия и медицинско обслужване след
боледуването му от COVID -19.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и
зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“
или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането.
Ищецът обосновава исковата си претенция с
твърдения за бездействие на затворническата администрация да му осигури
по-добри условия и медицинско обслужване след боледуването му от COVID-19. Твърди още, че килия 414, където е бил настанен
до м. юни 2022 г. липсва достатъчно дневна светлина, недостатъчно жилищна площ,
влага, липса на вентилация, на прозорец в тоалетната, както и наличие на
хлебарки и мишки.
От събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че на Г. не е осигурено адекватно медицинско обслужване през
исковия период. От представената към исковата молба експертиза, действително е
видно, че ищецът е преболедувал COVID-19, но същата е относима към друг период, а именно от 05.05.2021 г.
до 13.05.2021 г. Но дори и през този период, за него са положени адекватни
медицински грижи - ищецът е бил хоспитализиран, след което е изписан със субективно
и обективно подобрение без медицински риск. Изписана му е медикаментозна
поддържаща терапия с Хловазолин и Клопидогрел, която е продължена в условията
на Затвора-гр. Пазарджик. Видно от представената по делото медицинска справка,
след връщането му в затвора е настанен до 27.05.2021 г. в Стационара към МЦ за
наблюдение и след изписването му оттам му е осигурен личен асистент, както и
подходяща диета.
Отново от медицинската справка се установява, че поради
запушени пикочни пътища, ищецът е постъпил в Урологично отделение на МБАЛ-Пазарджик,
след което е преместен в стационара на затвора, където изписаната му терапия с
Клопидогрел и Доксазозин е продължена, а поради анемичен синдром е добавен
Малтофер. Лечението е продължило и в амбулаторни условия, като ищецът
многократно е извеждан за смяна на поставения при хоспитализацията му катетър.
При проведен на 05.04.2022 г. преглед, ищецът
отново е диагностициран с COVID-19, като е поставен в стационарни условия и е проведен терапевтичен
курс с антибиотици. Изписан е на 15.04.2022 г. в добро общо състояние и
медикаментозната терапия му е продължена, като му се дава ежеседмично и към
момента на изготвяне на медицинската справка. Осигурен му е и социален
асистент.
В обобщение, след извършения анализ на
представените по делото доказателства, съдът не констатира никакво бездействие
на затворническата администрация при диагностицирането, както и при
провеждането на съответното лечение на ищеца в амбулаторни и стационарни
условия. Напротив, установи се, че за същия са полагани своевременно достатъчно
медицински грижи, провежданите лечения са винаги с положителен резултат, назначена
му е специална диета, съобразена с конкретните потребности, а освен това му е
осигурен и социален асистент, който да го подпомага. Ето защо, в случая не е
налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Неоснователни са и оплакванията на ищеца, че в килия
414, където е бил настанен до м. юни 2022 г. липсва достатъчно дневна светлина,
няма достатъчно жилищна площ, има влага, липсва вентилация, прозорец в тоалетната,
както и че има хлебарки и мишки. Помещение № 414 е с утвърден капацитет за
трима души от 16,23 кв.м., видно от справка вх.№ 8438/24.10.2022 г. От
показанията на св. С. (разпитан по искане на ищеца) се установява, че във
въпросната килия е имало три легла и са настанени трима души, което съобразено
с квадратурата на помещението е повече от 4 кв.м. на човек. Другата килия, в
която е бил настанен ищецът в исковия период също има площ надвишаваща
нормативно изискуемата такава от 4 кв.м. Отново от справката от Затвора-гр.
Пазарджик се установява, че помещенията разполагат с прозорци, от които се
осъществява достъп до дневна светлина и свеж въздух, което оборва твърдението
за наличие на липса на светлина и вентилация. Недоказано е твърдението, че в
тоалетната на килия 414 липсва прозорец, доколкото от показанията на св. С. се
установява, че има отдушник, откъдето се осъществява вентилация. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно съвременните строителни стандарти множество бани и
тоалетни са проектирани без прозорец, като е достатъчно да се осъществява
вентилация за отстраняване на влагата и неприятните миризми.
Опровергани са и твърденията за наличие на
хлебарки и мишки в килия № 414, доколкото ответникът е представил договор за
извършване на дезинсекция и дератизация, както и приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи осъществяване на съответните мероприятия през исковия период. От
друга страна, наличието на инсекти и гризачи зависи до голяма степен от личната
хигиена на лишените от свобода и не може да се очаква, че при лоша хигиена и
нередовно почистване на помещението, колкото и редовно да се провеждат
въпросните мероприятия по дератизация и дезинсекция, те ще се окажат достатъчни
да елиминират напълно вредителите. Така или иначе, администрацията на ответника
е направила достатъчно в тази насока, за да се изключи нейно бездействие по чл.
3 ЗИНЗС.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан - не се установи незаконосъобразно
бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде
ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.
Неоснователността на главния иск обуславя
отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр.
Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с който претендира сумата от 40 000 лева, ведно със законната
лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди, претърпени от
фактическо бездействие на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода
от 01.02.2022 г. до 14.09.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/