№ _________
гр. Варна ________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1062 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.197 и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на „КС Тръкс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от управителя И. М. Г., чрез адв.С.Ж.,
против Решение на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция
Митници с рег.№
32-121586/13.04.2022г. към MRN ***/22.12.2021г.,
с което: 1/ е оставено без
разглеждане искането на дружеството за възстановяване на ДДС № 32-***/20.01.2022г.;
2/ прието е, че на основание чл.79, пар.1,
буква а) от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ за товарен автомобил: камион -
автовоз IVECO STRALIS 450, шаси ***, възниква митническо
задължение при внос;
3/ определена е митническа стойност
на стоката 27910,56лв.; 4/ изчислени
са дължимите държавни вземания: мито в размер на 4465,69лв. и ДДС в размер на 6475,25лв.,
ведно с лихва за забава.; 5/ на
основание чл.104, пар.1 от МК е разпоредено вземането под отчет на начислените
държавни вземания.; 6/ на основание
чл.79, пар.2, буква б) от МК, вр.чл.54, ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване на
задълженията е определена датата на приемане на митническата декларация за
износ – 22.12.2021г.; 7/ на
основание чл.79, пар.3, буква а) от МК за длъжник е определен жалбоподателя „КС
Тръкс“ ЕООД.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че административният орган дължи произнасяне по направеното искане за възстановяване, а в обжалваното решение липсват мотиви за причините, поради които същото е оставено без разглеждане. Твърди, че в конкретния случай органът може да остави искането без уважение като откаже възстановяване – в случай че го прецени като неоснователно, което произнасяне подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но не и да го остави без разглеждане. Сочи, че подобно произнасяне е възможно само ако искането е недопустимо – ако е направено от лице без надлежно овластяване или когато не е в правомощията на административния орган да се произнесе по него, но и в тези случаи се изисква излагане на самостоятелни мотиви. В допълнение сочи и че явно [не му] е било ясно, че митницата не възстановява ДДС, а уведомява данъчната администрация, че същото е недължимо платено, респ. уведомява НАП, което също следва да бъде надлежно мотивирано. По изложените съображения твърди, че неправилно административният орган е оставил искането за възстановяване на ДДС без разглеждане, а е следвало да се произнесе. Относно определените задължения за ДДС и мито твърди, че в случая не става въпрос за „внос“ – както е приел органът, а за „износ“, който е осъществен въз основа на подадената износна митническа декларация. Митницата е начислила вносно митническо задължение, ведно с дължимия ДДС по износната декларация. Независимо че стоките е следвало да бъдат реекспортирани, поради факта че никога не са били внесени на територията на Съюза, безспорен е фактът, че същите са напуснали ЕС и това не води до възникване на вносно митническо задължение, като в тази връзка твърди, че приложение намира хипотезата на чл.82, пар.1, буква а) от МК. В случая не е изпълнено едно от условията за износ на стоките, установени в митническото законодателство, т.к. те не са били със статут на общностни стоки, но т.к. износното мито е 0%, единственото важно обстоятелство е напускането на стоките от територията на ЕС да е осъществено. Дружеството няма декларация за внос, за да се твърди, че е нарушило някое от условията на чл.79, пар.1, буква а) от Регламент 952/13 на ЕС, т.к. не е извършило нередности при въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, нито е извършило действия по тяхното отклоняване от митнически надзор или движението им, усъвършенстването им, складирането им, временното им складиране, временния им внос или е извършил непозволено увреждане с тези стоки на тази територия. Самата разпоредба на чл.79, пар.1, буква а) от Регламент 952/13 на ЕС не предвижда хипотеза - износ или реекспорт, т.к. за това има самостоятелна правна уредба в чл.82 МК. В тази връзка твърди, че изложените в обжалваното решение мотиви сочат на неизпълнение на чл.82, пар.1, буква а) МК, т.к. е нарушено изискване за подаване на декларация за износ, което по никакъв начин не може да аргументира начисляването на вносно мито и дължимия ДДС. В допълнение сочи и че износната декларация е била разрешена от митническите органи, за което е задействана и процесната декларация за износ. Безспорно е, че стоките са изнесени от ЕС и затова съществува възможността по чл.337 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС – за подаване на износна декларация след извеждане на стоките от митническата територия на Съюза. По изложените съображения твърди, че митническите органи е следвало да установяват от придружаващите стоката документи, кой е бил правилният начин стоките да напуснат територията на ЕС и ако се приеме, че това е трябвало да стане с декларация за реекспорт, а такава не е подадена, да изискат това от декларатора на основание чл.337 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. В заключение сочи, че не се спори, че стоките са напуснали ЕС и не може да се твърди възникване на митническо задължение на посочените в решението основания. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и директорът на ТД Митница - Варна да бъде задължен да се произнесе по направеното от дружеството искане за възстановяване. Идентични доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се излагат и в представени писмени бележки с молба С.д. № 15439/17.10.2022г. Иска се отмяна на решението и в частта на начислените мито и ДДС. Претендират се разноски.
Ответната страна – директора на ТД „Митница-Варна“, чрез юрк.М.Р., оспорва жалбата. В пледоарията по същество сочи, че съгласно чл.269 от МК под режим „износ“ се поставят съюзни стоки, които са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза. Доколкото в случая неправилно е деклариран съюзен статус на стоката, на основание чл.79, пар.1, буква а) от МК за същата възниква митническо задължение. Счита и че правилно не е призната декларацията на износител в представената фактура за продажба, доколкото съгласно разпоредбата на чл.68 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г., за стоки със стойност над 6000 EUR, за да бъде призната декларацията на износител, същият следва да е регистриран такъв. В случая това условие не е изпълнено, поради което правилно митническите органи са приели, че не следва да бъдат предоставени преференции за стоката и правилно за същата е начислено мито и ДДС. Сочи и че безспорно е установено, че се касае за стока с произход трета страна. Предвид представената ЛРН, безспорна е и идентификацията на стоката, т.к. се касае за един и същ товарен автомобил, с посочени идентифициращи данни за номер на шаси. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
С фактура №15596/22.09.2021г. „КС Тръкс“ ЕООД закупило от F.W.*** (***) LTD, товарен автомобил – автовоз IVECO
STRALIS 450, шаси *** (в преводите
на български език на фактурата и свидетелството за регистрация, е допусната
техническа грешка при изписване номера на шасито), с дата на първа регистрация 10.04.2010г. Във
фактурата е вписано изявление, че износителят на стоките, обхванати от този
търговски документ, декларира, че освен ако не е указано друго, тези стоки са
преференциален произход от ЕС. Посочената във фактурата цена на придобИ.е на
товарния автомобил е 12000,00 GBP.
За стоката: товарен автомобил –
автовоз IVECO STRALIS 450, шаси ***, пред МП „Пристанище Варна“ (код BG 002005 в кл.5/27 от ЛРН) е подадена
декларация код Н1 за допускане за свободно обращение и специален режим –
употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба ЛРН 210000****Н000178,
в кл.3/1 от която като износител е посочен издателя на фактура
№ 15596/22.09.2021г. Стоката е декларирана с обща фактурна стойност 7000 GBP, статистическа стойност 16201,57лв. В
кл.1/10 е посочен искан режим 40 – едновременно допускане на стоки за свободно
обращение и освобождаване за потребление. Не са посочени предшестващ и
допълнителен режим. В кл.2/3 „Представени документи, сертификати и разрешения“
е посочена декларация за произход във фактура № 15596/22.09.2021г.
На 22.11.2021г. „КС Тръкс“ ЕООД заплатило по сметка на МП Варна-Ферибот, [депозит] ДДС в размер на 3250,31лв. с основание IVECO ***.
С фактура № 3614/22.12.2021г. „КС Тръкс“ ЕООД продало товарния автомобил на ***LLC, Батуми, Грузия.
На същата дата – 22.12.2021г., в МП Варна-Ферибот при ТД Митница - Варна била подадена и приета митническа декларация за режим износ с MRN *** за същата стока – употребяван товарен автомобил IVECO STRALIS 450, шаси ***. Към декларацията били приложени фактура № 3614/22.12.2021г. издадена от KS TRUCKS към MELAR LLC, GEORGIA и фактура № 15596/22.09.2021г. издадена от F.W.HARRISON LTD, ENGLAND към KS TRUCKS.
На 13.01.2022г. с вх.№ 32-11636, „КС Тръкс“ ЕООД, чрез К. Г.а, подало до директора на ТД Митница-Варна искане за възстановяване на сумата в размер на 3250,31лв. преведена по ЛРН 21000****Н000178 – поради неосъществяване на вноса на закупения товарен автомобил IVECO с шаси ***.
Във връзка с искането, с писмо рег.№ 32-***/20.01.2022г. директорът на ТД Митница-Варна уведомил дружеството, че искането е нередовно – не е подадено от управителя на дружеството, поради което на основание чл.12, пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, следва в 14-дневен срок от получаване, да представи доказателства за представителната власт на К. Г.а и да се посочи в какво качество заявлението се подава от „КС Тръкс“ ЕООД.
С искане вх.№ 32-26200/25.01.2022г. било представено пълномощно, удостоверяващо правата на Г.а да представлява И. М. Г., в качеството му на управител на „КС Тръкс“ ЕООД.
С писмо рег.№ 32-32334/31.01.2022г. директорът на ТД Митница-Варна
уведомил „КС Тръкс“ ЕООД, че искането за възстановяване на ДДС е прието за разглеждане
на 25.01.2022г. Със същото писмо, на основание чл.15, пар.2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., от дружеството е изискано в 30-дневен срок от получаването,
представянето на допълнителна информация и документация, която да докаже
съюзния статус на камион IVECO
с шаси ***,
деклариран за износ с MRN *** от
22.12.2021г. Вписано е предупреждение, че при непредставяне на становище с
необходимата информация и документация, ще бъде прието, че: 1/ за стоката неправилно е деклариран съюзен
статут и на основание чл.79 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. ще възникне
митническо задължение;
2/ писмото да се счита за
уведомление по чл.29, вр.чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр.чл.8
от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, въз основа на което ще се основават
мотивите за издаване на неблагоприятно решение.
Писмото било получено от дружеството на 02.02.2022г. и в указания 30-дневен срок същото не е представило изисканата допълнително информация и документация, както и становище по изложените в писмо изх.№ 32-32334/31.01.2022г. мотиви.
В тази връзка директорът на ТД Митница-Варна издал Решение рег.№
32-121586/13.04.2022г. към MRN *** от
22.12.2021г., с което на основание чл.19, ал.1 и ал.4, т.2 от ЗМ, чл.22,
вр.чл.5, т.39, чл.79, пар.1, буква а), вр.чл.101, пар.1 и чл.102 от Регламент №
952/2013г., вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр.чл.59 от АПК:
1/ е оставил без разглеждане искане
за възстановяване на ДДС № 32-***/20.01.2022г.;
2/ приел е, че на основание чл.79,
пар.1, буква а) от МК за товарния автомобил възниква митническо задължение при
внос; 3/ определил е митническа
стойност на стоката 27910,56лв.; 4/
изчислени са дължимите държавни вземания: мито – 4465,69лв. и ДДС 6475,25лв.,
ведно с лихва за забава; 5/ на
основание чл.104, пар.1 от МК е разпоредено вземането под отчет на начислените
държавни вземания; 6/ на основание
чл.79, пар.2, буква б) от МК, вр.чл.54, ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване на
задълженията е определена датата на приемане на МД за износ – 22.12.2021г.; 7/ на основание чл.79, пар.3, буква а)
от МК за длъжник е определен „КС Тръкс“ ЕООД.
При постановяване на решението е съобразено, че съгласно чл.134, пар.1 от МК от момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи съгласно чл.139, пар.1 от МК. Съгласно чл.153 от МК, всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. Видно от представената към декларацията за износ фактура № 15596/22.09.2021г. (с която е закупен автомобила), в същата е вписан текст на износител, който не отговаря на текста по Приложение ORIG-4: текст на декларация за произход към Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към ЕС и ЕО за атомна енергия. След проверка чрез МИС3А в митническата информационна система за внос, е установено, че автомобилът не е оформен под режим допускане на свободно обращение в РБ и стоката не е придобила съюзен статус. При тези констатации е прието, че дружеството неправилно е декларирало съюзен статус на стоката и за нея на основание чл.79, пар.1, буква а) от МК възниква вносно митническо задължение, на датата, на която е подадена декларацията за износ.
Със вх.№ 32-290021/30.08.2022г., „КС Тръкс“ ЕООД подало до директора на ТД Митница-Варна искане, сумата 3250,31лв., внесена в бюджетната сметка на Агенция „Митници“ на 22.11.2021г., да бъде използвана за частично погасяване на задължението по Решение № 32-121586/13.04.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
І. По отношение т.1 от Решение
рег.№ 32-121586/13.04.2022г. към MRN *** от 22.12.2021г., с което на основание чл.19, ал.1 и ал.4, т.2 от
ЗМ, вр.чл.22 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. директорът на ТД Митница-Варна е
оставил без разглеждане искане за възстановяване на ДДС № 32-***/20.01.2022г.
Оспорва
се изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до
него искане за издаване на административен акт – решение по чл.19, ал.4, т.2
ЗМ, поради което приложими са разпоредбите на Глава десета, раздел ІV от АПК –
чл.197 до чл.200 АПК.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока
по чл.197 АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, жалбата в тази част е ОСНОВАТЕЛНА.
При липсата на специални разпоредби в ЗМ и МК,
административнопроизводствените предпоставки за разглеждане на искането за
издаване на акт по същество, са предпоставките за неговата редовност и
допустимост по АПК. Когато органът прецени, че искането е недопустимо, т.к. са
налице отрицателните предпоставки по чл.27, ал.2, т.1 и 2 АПК, или липсват
положителните производствени предпоставки по т.4, 5 и 6, както и че искането не
е редовно, т.к. не са спазени изискванията на чл.29 АПК за форма, и
нередовностите не са отстранени по реда на чл.30, ал.1 и 2 АПК,
административният орган може да прекрати производството. Това негово
правомощие, в частта досежно нередовността на искането, е изрично посочено в
чл.56, ал.2 АПК. В частта досежно недопустимостта на искането, правомощието да
прекрати производството се извлича имплицитно от разпоредбата на чл.27, ал.2 АПК. Административното производство може да се прекрати и на основание чл.56,
ал.1 АПК – по искане на лицето, по чиято инициатива то е започнало.
В конкретния случай отказът за разглеждане по
същество на заявлението за възстановяване на ДДС, който представлява акт за
прекратяване на производството, не е мотивиран с конкретни факти, обстоятелства
и съображения, и това препятства извършването на съдебен контрол по реда на
чл.200 АПК.
В решението не са изложени нито фактите, нито правните разпоредби, относими към извършената преценка на редовността, респ. допустимостта на искането за възстановяване на ДДС. Всички изложени съображения касаят редовността на заявлението само в контекста на изискването по чл.27, ал.2, т.4 АПК (изискването на доказателства за представителната власт на лицето, подало заявлението – което е изпълнено в указания срок), респ., произнасянето в останалата част по решението, относно възникването на вносни митнически задължения за мито и ДДС, поради което е неясна волята на административният орган защо е отказал да разгледа заявлението по същество – дали защото е приел, че производството пред него е недопустимо, или защото констатирани нередовности в заявлението не са отстранени в срок. Превеждането на сумата в размер на 3250,31лв. по бюджетната сметка на МП Варна – Ферибот BG002007, е констатирано в т.4 от диспозитива на решението, относно установените публични задължения за събиране, но липсва формирано изявление за прихващане на сумата с установеното задължение за ДДС – което пък всъщност би било произнасяне по същество по искането за възстановяване.
При липсата на конкретни твърдяни факти относно редовността и
допустимостта на искането за възстановяване, съдът е поставен в невъзможност да
извърши проверката по чл.200 АПК, което налага отмяна
на обжалваното решение в тази част и връщане на преписката за ново разглеждане
и произнасяне по искането на „КС Тръкс“ ЕООД с вх. № 32-***/20.01.2022г.
С оглед изхода на спора в тази част, на
основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в
размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – като за
оспорване на акт без определен материален интерес, в редакцията към датата на
сключване на договор за правна защита и съдействие от 03.05.2021г., а именно
общо 550,00лв. (петстотин и петдесет лева).
ІІ. По отношение т.2-7 от Решение
рег.№ 32-121586/13.04.2022г. към MRN *** от 22.12.2021г.
Жалбата в тази част е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните в тази част е формиран по
въпросите налице ли е неизпълнение на задължение във връзка с въвеждането на
процесната стока на митническата територия на Съюза и ако е налице – приложима
ли е разпоредбата чл.79, пар.1, буква а) МК, регламентираща случай на
възникване на вносно митническо задължение, респ. изпълнени ли са условията за
прилагане на преференциални тарифни мерки на база произход?
За разрешаване на така формирания спор между
страните, съдът съобрази следните относими към фактите по делото и доводите на
страните разпоредби на митническото законодателство на ЕС:
Съгласно чл.139, пар.1 МК, стоките, които се
въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при
пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място,
определено или одобрено от митническите органи, или в свободна зона, от едно от
следните лица: а) лицето, което е въвело стоките на митническата територия на
Съюза; б) лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което е
въвело стоките на тази територия; в) лицето, което поема отговорност за превоза
на стоките след тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза.
Съгласно чл.5, т.33 МК, „представяне на
стоки на митницата“ означава уведомяването на митническите органи за
пристигане на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място,
определено или одобрено от митническите органи и разположението на тези стоки
за митнически контрол.
По арг. от разпоредбите на чл.127, пар.1, вр. пар.3 и пар.5, и чл.130, пар.1 МК, представянето пред митническите органи на стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, става посредством подаването на обобщена декларация за въвеждане по смисъла на чл.5, т.9 МК, респ. с уведомление по чл.127, пар.8 МК, или посредством подаването на митническа декларация по смисъла на чл.5, т.12 МК – за поставяне на стоките под някой от митническите режими по чл.5, т.16 МК.
Съгласно чл.172, пар.1 МК, митническите декларации, които отговарят на условията, предвидени в Глава 2 „Поставяне на стоки под митнически режим“, се приемат незабавно от митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са представени пред митническите органи. Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките и за всички други формалности при внос или износ – чл.172, пар.2 МК.
Според чл.171 МК, митническата декларация може да бъде подадена преди очакваното представяне на стоките на митницата. Ако стоките не се представят в рамките на 30 дни от подаването на митническата декларация, то тя се счита за неподадена.
Съгласно чл.134, пар.1, изр.1 МК, от момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Стоките остават под митнически надзор, докато е необходимо, за да се определи митническият им статус, и не се преместват от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи – чл.134, пар.1, ал.2 МК.
Съгласно чл.153, пар.1 МК, приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че не са съюзни стоки. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в пар.1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже.
Съгласно чл.201, пар.1 МК, несъюзните стоки, предназначени за пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обращение. Според пар.2 от с.р., допускането за свободно обращение включва следното: а) събирането на дължимите вносни мита; б) събирането ако е целесъобразно на други вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им; в) прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията, доколкото такива мерки не е трябвало да бъдат приложени на по-ранен етап; и г) изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките.
Допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки – чл.201, пар.3 МК.
Съгласно чл.210 МК, стоките могат да бъдат поставени под всеки един от следните специални режими: а) транзит, който включва външен и вътрешен транзит; б) складиране, който включва митническо складиране и свободни зони; в) употреба за специфични цели, който включва временен внос и специфична употреба; г) усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване.
Съгласно чл.211, пар.1, буква а) МК, за използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба, се изисква разрешение от митническите органи.
Съгласно чл.175, пар.1 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015г. за допълнение и определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на МК, в разрешението за използване на режим
специфична употреба се определя, че титулярят на разрешението трябва да
представи свидетелство за приключване на [режима]
пред надзорното митническо учреждение в рамките на 30 дни от изтичането на
срока за приключване. Според пар.3 от с.р. свидетелството за приключване трябва
да съдържа данните, изброени в приложение 71-06, освен ако надзорното
митническо учреждение е определило друго.
Съгласно чл.254, пар.1 МК, под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба. Според пар.4, буква б) от с.р., митническият надзор за режим специфична употреба завършва когато стоките са изведени от митническата територия на Съюза, унищожени са или са изоставени в полза на държавата.
Съгласно чл.269, пар.1 МК, съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ. Според пар.2, буква б) на с.р., параграф 1 не се прилага за стоки, изведени от митническата територия на Съюза, след като са били поставени под режим специфична употреба.
Съгласно чл.270, пар.1 МК, несъюзните стоки,
предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат на
декларация за реекспорт, която се подава в компетентното митническо учреждение.
Съгласно чл.79, пар.1, буква а) МК, митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Според пар.3, буква а) от с.р., в случаите по буква а) от пар.1 длъжникът е лицето, което трябвало да изпълни съответното задължение.
Съгласно чл.82, пар.1 МК, за стоки, подлежащи на облагане с износни мита, митническото задължение при износ възниква при неизпълнение на едно от следните: а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство за напускането на стоките; б) условията, при които е разрешено извеждането на стоките извън митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита.
Съгласно чл.337, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се е изисквала декларация за износ или реекспорт, но стоките са изведени от митническата територия на Съюза без такава декларация, износителят подава декларация за износ или реекспорт, съставена впоследствие. Декларацията се подава в митническото учреждение, компетентно за мястото, където е установен износителят. Това митническо учреждение удостоверява на износителя напускането на стоките, при условие че вдигането е щяло да бъде разрешено, ако декларацията е подадена преди стоките да напуснат митническата територия на Съюза, и то разполага с доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза.
Не се спори и от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че първоначално за процесната стока:
товарен автомобил – автовоз IVECO STRALIS 450, шаси ***,
е подадена декларация ЛРН 210000****Н000178 за свободно обращение и специален
режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба. Декларацията
е подадена преди представяне на стоката пред митническите органи и по същата на
22.11.2021г. е внесен депозит за дължимия при вноса ДДС в размер на 3250,31лв.
Идентичността на товарния автомобил по ЛРН и износната декларация е безспорна,
предвид посочените идентифициращи данни за номер на шаси.
Следва да се има предвид, че за разлика от класическите режими „допускане за свободно обращение“ и „износ“, които са еднократни и окончателни, специалните режими са временни и преминават през няколко етапа. Като вид специален режим, митническият режим „специфична употреба“ комбинира в себе си разпоредби за режима „допускане до свободно обращение“ и норми, характерни за специалните режими. Под този режим могат да се допускат за свободно обращение несъюзни стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба. При режим „специфична употреба“ митническият надзор на стоките продължава от поставянето им под режим, по време на специфичната им употреба, вкл. получаването на нов продукт, до предоставянето на свидетелство за приключване на режима.
По
делото липсват данни стоката по ЛРН 210000****Н000178 да е представена пред митническите
органи преди изтичане на срока по чл.171 МК, респ. да е издадено разрешение по
чл.211, пар.1, буква а) МК стоката да бъде поставено под режим „специфична
употреба“, поради което специалният режим по чл.210, буква в) МК не е задействан,
респ. не е надлежно приключен с допускане на стоката до обращение. Липсват и
данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана
друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето ѝ под
някой от допустимите и приложими митнически режими/направления – внос, временен
внос или временно складиране.
За пръв
път процесният товарен автомобил е представен на митническите органи едва при
подаване на износната декларация, поради което и с оглед обхвата на режима по
чл.269 МК – приложим само за съюзни стоки, правилно митническите органи са
изискали от
„КС Тръкс“ ЕООД доказателства за съюзния статус на стоката.
С Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, е прието, че статут на общностни стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза. В контекста на това тълкуване и на приложимите разпоредби относно представянето на стоките при въвеждането им на митническата територия на Съюза, признаването на съюзния статут на стоките е обвързано от изпълнение на задълженията, свързани с въвеждането им на митническата територия на Съюза, тяхното поставяне под митнически надзор до определянето на митническият им статут, както и на правилата относно представянето и митническата декларация, а в случая същите не са спазени.
В случая, жалбоподателят, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от МК, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза (където безспорно се е намирала при декларирането ѝ за износ), респ. избегнал е всички формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол
Неизпълнението на задължението по чл.139, пар.1, буква а) от МК, представлява неизпълнение на задължение, установено в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територията на Съюза по смисъла на чл.79, пар.1, буква а) МК, поради което правилно директорът на ТД Митница-Варна е приел, че за стоката по износната декларация е възникнало вносно митническо задължение.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.82, пар.1, буква а) МК, т.к. същата предвижда случай на възникване на износно митническо задължение при неизпълнение на задължения, установени в митническото законодателство за напускане на стоки, подлежащи на облагане с износни мита, а настоящият случай не е такъв.
Правилно по арг.чл.79, пар.2, буква б) МК с обжалваното решение е прието, че митническото задължение е възникнало на датата на подаване на износната декларация – 22.12.2021г., т.к. в този момент е установено, че поради недоказване съюзния статут на стоката не са изпълнени условията по чл.269 МК за поставяне на стоката под режим „износ“.
Правилно на основание чл.79, пар.3, буква а) МК за длъжник по митническото задължение е приет жалбоподателя, т.к. той е отговорното лице по чл.139, пар.1, буква а) МК за представяне на стоката при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.337 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и твърди, че митническите органи са имали задължение да му укажат правилния начин стоките да напуснат територията на ЕС, и ако се приеме, че това е трябвало да стане с декларация за реекспорт, а такава не е подадена – да изискат подаването на такава на основание чл.337 от Регламента за изпълнение.
Съгласно пар.1 от посочената разпоредба, когато се е изисквала декларация за износ
или реекспорт (вж.чл.267, пар.4 МК), но стоките са изведени от митническата
територия на Съюза без такава декларация, износителят подава декларация за
износ или реекспорт, съставена впоследствие. Така регламентираните правила за
подаване на декларация за износ или реекспорт, впоследствие – след извеждане на стоките от митническата
територия на Съюза, са неприложими в случая. Както следва от дефиницията по
чл.5, т.16 МК, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на
несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел
поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за
съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на
територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на
декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК,
предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на
митническата територия на Съюза – т.е. да са представени на митническите органи
за целите на митническия надзор, а настоящият случай не е такъв.
Правилно с обжалваното решение не е призната преференция за произход и е прието, че процесната стока се дължи мито, респ. – доначислен е ДДС.
Съгласно чл.56, пар.1 МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която според пар.2, букви г) и д), включва: преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии; преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии.
В случая в контекста на Общата схема от преференции съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета, приложимо е Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна – редакция Официален вестник на ЕС L 149/10 от 30.4.2021г.
Според чл.54, пар.1 от Споразумението, страната вносител предоставя при внос преференциално тарифно третиране за продукт с произход от другата страна по смисъла на настоящата глава въз основа на искане от вносителя за преференциално тарифно третиране. Според пар.2, буква а) от с.р., искането за преференциално тарифно третиране се основава на изготвено от износителя изявление за произход, с което се потвърждава, че продуктът е с произход. Искането за преференциално тарифно третиране и неговото основание, както е посочено в чл.54, пар.2, се посочват в митническата декларация за внос в съответствие със законовите и подзаконовите актове на страната вносител – чл.55 от Споразумението.
Според чл.56, пар.1 от Споразумението, изявление за произход се изготвя от износител на даден продукт въз основа на информация, доказваща, че продуктът е с произход, включително информация за статуса на материали с произход на използваните в производството на продукта материали. Според пар.2 от с.р., изявлението за произход се изготвя, като се използва една от езиковите версии на текста в приложение 7 във фактура или който и да било друг документ, съдържащ достатъчно подробно описание на продукта с произход, за да може този продукт да бъде идентифициран.
Според чл.57 от Споразумението, митническият орган на страната вносител не отхвърля искане за преференциално тарифно третиране поради незначителни грешки или несъответствия в изявлението за произход, или по причина единствено, че някоя фактура е била издадена в трета държава.
Съгласно чл.68, пар.1 от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато Съюзът има преференциално споразумение с
трета държава, в което се предвижда, че документ за произход може да бъде
попълнен от износител в съответствие с приложимото законодателство на Съюза,
износител, който е установен на митническата територия на Съюза, може да поиска
да бъде регистриран за тази цел.
Според чл.68, пар.4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато в приложимото преференциално споразумение не се уточнява прагът на стойността, до който даден износител, който не е регистриран износител, може да попълни документ за произход, прагът на стойността е 6000 EUR за всяка пратка.
Според Приложение 22-7 към Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, изявлението за произход се съставя върху всякакви търговски документи, върху които фигурират имената/фирмите и пълните адреси на износителя и получателя, както и описание на продуктите и датата на издаване. Според Приложение 7 към Споразумението – „Текст на изявлението за произход“, утвърденият текст на изявлението за произход, във версията на български език е: „Износителят на продуктите, обхванати от настоящия документ (митническо разрешение № …(2)), декларира, че, освен когато не е ясно отбелязано друго, тези продукти са с ...(3) преференциален произход“, като в „митническо разрешение“ се посочва номерът за идентифициране на износителя.
Съгласно
чл.80, пар.1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, Комисията
създава система за регистриране на износители, упълномощени да удостоверяват
произхода на стоките (система REX),
и я предоставя на разположение най-късно до 1 януари 2017г. Дефиницията за „регистриран износител“ за
целите на REX системата е дадена
в чл.37, т.21 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446.
При така действащите правила за признаване на преференциално тарифно класиране, правилно митническите органи са приели, че за процесният автомобил се дължи мито. Във фактура № 15596/22.09.2021г. е вписано изявление за произход, което не отговаря на утвърдените изисквания, т.к. в същото не е посочен REX идентификационен номер на износителя. Предвид стойността на автомобила – 12000,00 GBP, която надхвърля прага по чл.68, пар.4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, правилно митническите органи не са признали изявлението за произход на нерегистрирания износител.
Съобразно декларирания в ЛРН и в износната
декларация тарифен код 87012090, правилно е изчислен размера на дължимото мито,
съобразно митническата стойност на автомобила – 27910,56лв. (12000 GBP при курс за 1 GBP за митнически цели 2,32588) х
16% = 4465,69лв. Правилно на основание чл.55,
ал.1, т.1 ЗДДС е определена и данъчната основа за облагане с ДДС при внос:
(27910,56 + 4465,69) х 20% = 6475,25лв.
При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с
чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Териториална дирекция Митница-Варна, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и извършените от представителя на
ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде
определено в максималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 360,00лв. (триста и шестдесет лева).
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение рег.№ 32-121586/13.04.2022г. към MRN *** от 22.12.2021г. на директора на ТД Митница-Варна, в частта по т.1, с която на основание чл.19, ал.1 и ал.4, т.2 от ЗМ, вр.чл.22 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., е оставено без разглеждане искане № 32-***/20.01.2022г. на „КС Тръкс“ ЕООД.
ВРЪЩА преписката на директора
на ТД Митница-Варна за ново разглеждане и произнасяне по искането на „КС Тръкс“ ЕООД с
№ 32-***/20.01.2022г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция Митница-Варна, да заплати на „КС Тръкс“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от И. М. Г., разноски
за производството в размер на 550,00лв. (петстотин и петдесет лева).
В тази
част решението има характер на определение и може да се обжалва по реда на
чл.200, ал.2 АПК - с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в
7-дневен срок от получаване на съобщението!
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „КС Тръкс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от И. М. Г., против Решение на директора на
Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници с рег.№
32-121586/13.04.2022г. към MRN *** от 22.12.2021г.
в останалата част, с която: 2/ прието е, че на основание чл.79,
пар.1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/МК/ за товарен автомобил: камион - автовоз IVECO STRALIS 450, шаси *** възниква митническо задължение при внос; 3/ определена е митническа стойност на
стоката 27910,56лв.;
4/ изчислени са дължимите държавни
вземания: мито в размер на 4465,69лв. и ДДС в размер на 6475,25лв., ведно с
лихва за забава.; 5/ на основание
чл.104, пар.1 от МК е разпоредено вземането под отчет на начислените държавни
вземания.; 6/ на основание чл.79,
пар.2, буква б) от МК, вр.чл.54, ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване на
задълженията е определена датата на приемане на митническата декларация за
износ – 22.12.2021г.; 7/ на
основание чл.79, пар.3, буква а) от МК за длъжник е определен жалбоподателя „КС
Тръкс“ ЕООД.
ОСЪЖДА „КС Тръкс“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от И. М. Г. да заплати
на Териториална дирекция Митница-Варна, разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 360,00лв. (триста и
шестдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните!
Административен
съдия: