Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
гр. Ботевград, 03.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 1606 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Ф.И.“ ЕАД срещу Д.Д.И. са
предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на Д.Д.И., че същата дължи на „Ф.И.“ ЕАД
сумата от 775,59 лв. – главница, представляваща непогасено парично задължение
по цедиран договор за паричен заем с № PLUS-*******/03.05.2013г.; 100,05 лв. – договорна лихва за периода от
05.11.2014 г. до 05.04.2015 г.; 180,03 лв. – мораторна лихва за периода от
06.11.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1163/2018
г. по описа на РС – Ботевград. На 02.04.2013 г. между Д.Д.И. и „Б. П. П. Ф.“
ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-*******. По силата на този договор на кредитополучателя се
отпускал заем в размер на 2127 лв. Сумата следвало да се погаси на 24 месечни
вноски, включващи и възнаградителна лихва. До един момент кредитополучателят
погасявал своевременно задълженията си, но считано от 05.11.2014г. преустановил
плащанията. От следващия ден започнала да му се начислява лихва за забава.
Крайният срок на целия договор настъпил на 03.04.2015 г. На 10.01.2017г.
дружеството „Б. П. П. Ф.“ ЕАД цедирало вземанията си срещу длъжника на „Ф.И.“
ЕАД. Цесионерът, като пълномощник на цедента, предприел действия да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание страните редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за паричен кредит с № PLUS-******* от 02.04.2013 г., на същата дата „Б. П. П. Ф.“ ЕАД
предоставил на ответницата кредит в размер на 2127 лв., като сумата за
погасяване е 2356,72 лв., като съгласно погасителния план, неразделна част от
договора, следва да се изплати на 24 равни месечни вноски от по 147,40 лв.
всяка. Ответницата е приела изрично общите условия по кредита, което се
установява от положения неин подпис на последната страница от същите.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. се установява, че ищецът „Ф.И.“ ЕАД е закупил всички вземания на
кредитора „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора за цесия. В цитираното Приложение № 1 под позиция № 2114 фигурира
процесният договор за потребителски кредит с № PLUS-******* на името на отв. Д.Д.И..
Видно от Пълномощно № 3135/2017 г. цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява от негово име длъжниците за прехвърлянето на
вземанията. Видно от Потвърждение за извършената цесия, е изпълнено изискването
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено уведомление без дата до отв. Д.Д.И.,
за което няма доказателства да е връчено на адресата, поради което съдът не го
коментира.
Съгласно заключението по ССчЕ последната погасителна
вноска по кредита е с падеж 03.04.2015 г. Размерът на остатъчната дължима
главница е 775,59 лв., на договорната лихва за периода от 05.11.2014 г. до
03.04.2015 г. е 100,05 лв., а на лихвата за забава от 06.11.2014 г. до
13.04.2018 г. е 185,53 лв. Съдът се доверява на заключението като неоспорено от
страните и обективно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД; 2.) изпълнение от страна на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД по договора,
т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава;
4.) валиден договор за цесия между ищеца и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД; 5.) съобщаване на
цесията на ответника и 6.) период и размер на всяко от вземанията.
Налице е кредитно правоотношение между ответника и „Б.
П. П. Ф.“ ЕАД, но същото не произтича от договор с дата 03.05.2013 г., от който
се твърди, че възникват процесните вземания, предмет на издадената Заповед № 3327/11.06.2018
г. по ч. гр. д. № 1163/2018 г. по описа на РС – Ботевград. Единственият
договор, който е представен като доказателство по делото е от дата 02.04.2013
г., т. е. той се явява различен от договора, посочен изрично в заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК и в самата заповед. Тук е мястото да се
отбележи, че исковото производство по чл. 422 ГПК е допустимо да има само
предмет, идентичен или по - ограничен спрямо този на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, съгласно разрешението, дадено в т. 17 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Исковото производство по чл. 422 ГПК се явява
специфично производство, което доразвива заповедното такова. Ищецът в петитума
на исковата молба желае да се признае за установена дължимостта на сумите по
Заповед № 3327/11.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1163/2018 г. по описа на РС –
Ботевград. По същия начин исковият съд е докладвал делото, като изрично в
Определение № 563/28.01.2019 г. е индивидуализирал претендираните вземания по
идентичен начин, както в заповедта по чл. 410 ГПК, а именно посочил е, че
произтичат от договор за паричен заем с дата 03.05.2013 г. Ищецът не е възразил
по така изготвения проекто – доклад. В исковото производство, където съдът
проверява наличието на вземанията, предмет на заповедта, не се доказа наличие на
договорно правоотношение по договор за паричен заем от 03.05.2013 г., от което
да възникват процесните претендирани суми, поради което и главният иск, и
акцесорните за възнаградителна и за мораторна лихва следва да се отхвърлят.
По
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът, но тъй като същият не претендира такива, предвид диспозитивното
начало разноски не следва да се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК: *********срещу Д.Д.И.
с ЕГН: ********** за признаване за установено по отношение на Д.Д.И., че същата
дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумите от 775,59 лв.
(седемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) – главница,
представляваща непогасено парично задължение по цедиран договор за паричен заем
с № PLUS-*******/03.05.2013г.; 100,05 лв.
(сто лева и пет стотинки) – договорна лихва за периода от
05.11.2014 г. до 05.04.2015 г.; 180,03
лв. (сто и осемдесет лева и три
стотинки) – мораторна лихва за
периода от 06.11.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата за които суми е издадена Заповед
№ 3327/11.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1163/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :