№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 7.07. 2022 г., в
състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с
участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1333 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от
АПК.
Образувано е по жалба на „Д.В.“ ООД, представлявано от С.С.Щ., против решение № 545/ 19.04.2022 г. по НАХД № 519/2022 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна НП № 03-2100151/ 3.11.2021 г. , като наложената на дружеството имуществена
санкция от 1800 лв. е намалена на 1500 лв.
С
развити в жалбата доводи за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, явяващо се резултат от установяване на фактите при несъответствие със
събраните за тях доказателства, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на
делото за отмяна на обжалваното НП
и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., включително с представената писмена защита
с.д.10680/7.07.2022 год.
Ответникът - директорът на дирекция „Инспекция
по труда“-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.1
от КТ на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 153, ал.3 от КТ, а именно
: затова, че на 3.09.2021 г. в обект-ресторант
„Джанъм“ гр. Варна, в качеството си на работодател не е осигурил седмична
почивка в размер не по-малък от 24 часа за периода от 28.08.2021 г. до
3.09.2021 г. включително , на работещите
в ресторанта, в това число на И.А.Д. на длъжност „готвач“, при сумирано
изчисляване на работното време съгласно представеният Правилник за вътрешния
трудов ред, графици за работа за месеците август и септември 2021 г. и присъствени форми за същите месеци.
За да измени НП, районният съд е приел за недостоверни представеният в съдебно заседание от наказаното дружество
нов график за работа за м.09.2021 г. и събраните по негово искане гласни
доказателства – показанията на свидетеля И.А.Д. , а наложената имуществена
санкция е намалил до минималния предвиден в закона размер с мотива за наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство - първо
за дружеството нарушение на трудовото законодателство.
Касационният
съд намира, че не е налице наведеното с
жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за нарушение на материалния закон – установените от въззивния
съд факти са обосновани със събраните по делото доказателства, а материалния
закон е правилно приложен спрямо тях.
Повдигнатият
пред въззивния съд спор основно е бил
свързан с посочените в НП факти, които според
жалбоподателя били установени при недостатъчно проявена от наказващия орган
процесуална активност - противно на посоченото
в НП се твърди от него , че И.А.Д. се намирала в почивка на датата 3.09.2021
г., за което същият представя като ново писмено доказателство нов график за
работа от 1.09.2021 г. и иска разпита на същата като свидетел по делото.
Разпоредбата
на чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ определя, че редовно съставените по КТ актове
имат доказателствена сила до доказване на противното, от което следва извода,
че във въззивното производство доказателствената тежест за опровергаване на
фактите по АУАН, респективно НП, принадлежи на дружеството-жалбоподател. В тази връзка,
касационният съд намира, че тогава представеният
от наказаното дружество график за работа
с променено в сравнение с предходния такъв съдържание относно датата 3.09.2021
г., не опровергава изложените в АУАН и НП
факти – от наказващият орган е събрана
като писмено доказателство присъствена форма за м. септември 2021 г., според
която на 3.09.2021 г. И.Д. е била на
работа, а показанията на същата правилно са преценени от въззивния съд като
недостоверни с оглед нейната материална зависимост от работодателя, при който
същата е продължавала да работи и към
момента на проведеният във въззивното производство разпит.
Към
правилно установените по гореизложените
съображения факти за работа без почивка на Д. в периода от 28.08. до 3.09.2021
г. включително , районният съд е приложил правилно материалния закон, като в съответствие с обжалваното пред него НП е квалифицирал същите
като извършено от работодателя нарушаване
на регламентираното в чл.153, ал.3 от КТ право на седмична почивка на Д.,
респективно като осъществен състав на
адм. нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ –
при регламентирана от закона петдневна работна седмица и фактическата ангажираност на
Д. в работна смяна от 12.00 ч. до 20.30
ч. през периода от 28.08. до 31.08.2021 г. и от 12.30 ч. до 21.00 ч. през периода от 1.09. до 3.09.2021 г. , правото
по чл. 153, ал.3 от КТ на непрекъсната седмична почивка в размер не по-малък от
24 часа е възникнало след 21.00 ч. на 1.09
.2021 г. , но не е предоставено от работодателя, тъй като по негово нареждане Д. е започнала на 2.09.2021 г. в 12.30 ч. следващата си работна смяна, т.е. след време по-малко от 24
часа. Същевременно, като е потвърдил дадената с НП правна квалификация и е отказал да квалифицира деянието като маловажен
случай на адм. нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, ВРС също е приложил
правилно материалния закон, мотивите за което изцяло се споделят от касационният
съд без необходимост от преповтарянето
им, съгласно чл. 221, ал.2, изр.2 от
АПК.
Що се касае до
повдигнатото с касационната жалба възражение за допуснато от ВРС нарушение на материалния закон,
поради пропускът му да констатира
допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение по чл. 52, ал.4
от ЗАНН, то касационният съд намира същото за лишено от правна логика предвид фактът, че от страна на „Д.В.“ ООД не
е било подавано възражение, което да е породило процесуално задължение за наказващият орган за произнасяне по този ред.
Така, като е изменил НП единствено в частта му
относно размера на наложената имуществена санкция намалявайки го до минималният предвиден такъв в нормата
на чл.414, ал.1 от КТ от 1500 лв. ,
въззивният съд е постановил материално законосъобразно решение.
Освен материално
законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка не се
констатираха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното
решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в
частта му за разноските.
При този изход на делото
сторените от касатора разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН основателна е претенцията на ответника за
разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Н. процесуално
представителство по касационното дело ,
поради което следва да се присъдят такива в полза на ЮЛ към което принадлежи
наказващия орган в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 545/ 19.04.2022 г. по НАХД № 20223110200519/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Д.В.“
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ за разноски по делото сумата от
80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :