№ 647
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500736 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Държавата чрез
министъра на земеделието чрез юрисконсулт А. Г. против решение № 327 от
03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 3016 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Варна, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 88087 от 20.12.2022 г.,
подадена от министър на земеделието чрез юрисконсулт А. Г. за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по
делото решение № 3944 от 13.12.2022 г. на основание член 247 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъбразност на атакувания
съдебен акт. Счита се, че искът е предявен срещу Държавата, представлявана
от министъра на земеделието, поради което и Изпълнителна агенция по
горите и Регионална дирекция по горите – Варна не са били конституирани по
делото, но за сметка на това последните две са били осъдени наред с
Държавата да заплатят разноски на ищеца. Също така се излага, че съдът е
възприел и се е произнесъл по молба с правно основание член 247 от ГПК, а
молбата е по член 248 от ГПК, тоест за изменение на решението в частта за
разноските. Иска се атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде уважено направеното с молбата искане.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на жалбата от
С. А. Д. чрез адвокат И. Н., с който същата се оспорва. Излагат се аргументи
за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и се иска
неговото потвърждаване. Набляга се, че Държавата чрез министъра на
1
земеделието няма правен интерес да обжалва решението, тъй като министъра
на земеделието не е процесуален представител на Изпълнителна агенция по
горите и Регионална дирекция по горите – Варна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Исковата молба от С. А. Д. е предявена срещу Държавата чрез
Министерство на земеделието, Изпълнителна агенция по горите и Регионална
дирекция по горите – Варна.
С решение № 3944 от 13.12.2022 г. е признато за установено в
отношенията между страните по предявения от ищеца С. А. Д.
срещу Държавата чрез Министерство на земеделието, Изпълнителна агенция
по горите, РД по горите – Варна, че ответникът не е собственик на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в
град Варна – СО „***", местност „***", съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със заповед № 18-9739
от 14.11.2018 г. на началника на СГКК-Варна, с площ по скица 1 047кв.м, а
съгласно предходен документ за собственост – 1 063 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план ***, при граници: имоти
с идентификатори №№ ***, на основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е
осъдена Държавата чрез Министерство на земеделието, Изпълнителна
агенция по горите, РД по горите – Варна, да заплати на С. А. Д. сумата от 2
071лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението по делото е постановено против Държавата чрез
Министерство на земеделието, Изпълнителна агенция по горите и Регионална
дирекция по горите – Варна, като е видно, че районният съдия ги възприема
като един ответник. Това обаче не е така, тъй като това са три отдели субекта.
Съгласно член 27, алинея 6 от Закона за горите по дела, които се отнасят до
горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред
съда от министъра на земеделието /не от Министерство на земеделието/ или
от оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно член 154, алинея 1 и
алинея 2 от ЗГ държавната политика в областта на горското стопанство се
осъществява от министъра на земеделието чрез Изпълнителната агенция по
горите, която е юридическо лице. Според член 2, алинея 1 от Устройствения
правилник на регионалната дирекция по горите регионалната дирекция
по горите е юридическо лице - структура на Изпълнителната агенция по
2
горите.
Поради това препис от решението трябва да бъде връчен на всяка една от
страните, включително и на Държавата, но чрез министъра на
земеделието, а не чрез Министерство на земеделието, както е сторил
първоинстанционният съд.
На 20.12.2022 г. е постъпила молба от Държавата чрез министъра на
земеделието чрез юрисконсулт А. Г. за изменение на решението в частта за
разноските, като се иска да бъдат заличени Изпълнителна агенция по горите
и РД по горите – Варна.
С решение № 327 от 03.02.2023 г., постановено по първоинстационното
дело, ВРС е оставил без уважение цитираната в предходния абзац молба за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното по делото решение № 3944 от 13.12.2022 г. на основание член
247, алинея 1 от ГПК.
Молбата от 20.12.2022 г. по своято същност представлява такава с правно
основание член 248 от ГПК, тоест за изменение на решението в частта за
разноските. Първоинстанционният съд обаче е приел молбата за такава с
правно основание член 247 от ГПК, тоест за поправка на очевидна фактическа
грешка в решението, и се произнесъл по нея на това правно основание.
Поради това решението е недопустимо като произнесено по непредявено
искане, тъй като в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Отделно от това в с
посочената молба, изхождаща от Държавата чрез министъра на земеделието
се иска в частта за разноските да бъдат „заличени“ Изпълнителна агенция по
горите и РД по горите – Варна. С право на иск, съответно искане, се ползва
лицето, чието право е нарушено, а според член 26, алинея 2 от ГПК никой не
може да предявява от свое име чужди права пред съд, което води до извод, че
правото принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от
правния спор. Третите лица, които не са носители на материалното право, не
са процесуално легитимирани да предявят иск/искане. Тъй като правната
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството, съдът следи за нея служебно и при липсата и е длъжен да
прекрати производството, независимо дали ответникът е формулирал такъв
довод.
Изложеното води до извод за недопустимост на така постановеното
решение с правно основание член 247 от ГПК, поради което решението
следва да бъде обезсилено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА решение № № 327 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.№
3016 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без
уважение молба с вх.№ 88087 от 20.12.2022 г., подадена от министър на
земеделието чрез юрисконсулт А. Г. за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение №
3944 от 13.12.2022 г. на основание член 247 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията, дадени в мотивите на определението, за
връчване на препис от решението на всички страни.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4