№ 103
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000448 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „В. П.“ ООД, ЕИК ... представляван от
адв. П.Б. против определение от 13.04.2021г., постановено по т.д. № 17 по
описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по откриване
на производство по несъстоятелност на „Ф.Ф.“ ООД. Според жалбоподателят
атакуваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а
искането отправено до въззивния съд е същото да бъде отменено, а делото
върнато за продължаване на съответните производствени действия и
разглеждане по същество.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. №
273733 на 27.04.2021г., а акта, който е подложен на проверка с нея не е
редовно връчен на жалбоподателя. Казаното налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук
налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
1
С обжалваният съдебен акт е спряно производството по делото, след
като съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4
ГПК – наличието на спорове, решенията, по които са от значение за
правилното решаване на спора по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „Ф.Ф.“ ООД. Конкретно е посочено, че образуваните т.д.
№ 84/2019г. по описа на ОС Благоевград и т.д. № 410/2020г. по описа на ОС
Пловдив имат за предмет признаване за установено вписването на
несъществуващи обстоятелства по партидата на длъжника, като и по двете
дела са постановени удовлетворяващи решения, които не са влезли в законна
сила. Така съдът е приел, че освен обективното финансово икономическо
състояние на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е
необходимо да се изследват и обстоятелствата наложили изпълнението или
неизпълнението на задължения по търговската сделка от длъжника, от
значение за наличието на предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността е приел, че от данните,
съдържащи се в образуваните производства се установяват извършени
незаконосъобразни действия, които са повлияли пряко на поведението на
стопанския субект в търговския оборот, съответно установяването им, респ.
отричането им ще обусловят и преценката на съда относно евентуално
установено неизпълнение от длъжника.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 621а, ал.3 от ТЗ в
производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно
спиране на производството по съгласие на страните, но намират субсидиарно
приложение разпоредбите на процесуалния закон, доколкото в част IV на ТЗ
за производството по несъстоятелност няма особени разпоредби.
Следователно останалите основания за спиране по чл. 229, ал.1 от ГПК са
приложими, ако са съвместими с характера на производството по
несъстоятелност и ако са налице визираните в процесуалния закон
предпоставки.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че спирането
на производството е постановено по искане на лице, което не е страна в
производството по несъстоятелност. В конкретният случай спиране на
производството по несъстоятелност съдът е постановил, след като е взел
предвид служебно известни му данни за страните и предмета на образуваното
т.д. № 410/2020г. по описа на ОС Пловдив, съответно е отчел такива,
съдържащи се по делото за другото образувано като т.д. № 84/2019г. по описа
на ОС Благоевград. Наличието на преюдициален спор съдът може да зачете и
съответно да спре производството по делото при условията на чл. 229, ал.1, т.
2
4 ГПК и без да е сезиран, което всъщност е сторено и в настоящия случай.
Затова и изводът е, че оплакванията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения от съда при постановяване на оспорения съдебен акт
са неоснователни.
С оглед спецификите на производството по несъстоятелност, предмет
на молбата по чл. 625 от ТЗ на кредитор, подадена срещу длъжник е
установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на
свръхзадълженост, върху което състояние и неговия начален момент се
формира силата на пресъдено нещо, чийто субективни предели се
разпростират върху всички /чл. 630, ал.3 от ТЗ/, като решението за откриване
на производство по несъстоятелност има незабавно действие спрямо всички.
В конкретният случай тази преценка е обусловена от това налице ли е вземане
на кредитора, по повод молба, на който е образувано производството с
произход търговска сделка, което не е изпълнено от длъжника и каква е
причината за това неизпълнение – обективна невъзможност за неизпълнение
или непогасяването на задължението се дължи на спорност на това вземане.
Именно по отношение преценката на този факт от значение са образуваните
т.д. № 84/2019г. по описа на ОС Благоевград и т.д. № 410/2020г. по описа на
ОС Пловдив, които са с предмет искове за признаване за установено
несъществуването на вписани по партидата на длъжника обстоятелства,
касаещи притежанието на дружествените дялове в „Ф.Ф.“ ООД и
представляващия същото дружество.
В този смисъл и отчитайки спецификата на производството по
несъстоятелност, въззивният съд счита, че е налице основание за спиране на
производството по молбата на кредитор по чл. 625 от ТЗ до приключване с
влязъл в сила акт на производството по цитираните търговски дела, в който
смисъл е и оспорения съдебен акт, който като съобразен със закона следва да
бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.04.2021г., постановено по т.д. № 17
по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е спряно производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4