ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1798 27.09.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1190 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Никан Лайн Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пирдоп, ул.“Сергей
Румянцев“ № 1, представлявано от управителя Ангел Николов Батаклиев, против решение № 41/26.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 416/2018 г. по описа на РС-Несебър.
С
първоинстанционното решение е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК *********, против „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан –Лайн”
ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
представлявано от синдика Димитър Богданов, иск с правно основание чл.42,
ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
за договорна ипотека № 131, том 1, рег. № 789, дело № 127 от 28.01.2008 г. на
нотариус Стоян Ангелов, вписан като акт № 38, том 1, дело № 246 на СВ – РС
Несебър, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 61056.501.439 по КККР
на с.Равда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК
*********, против „Общинска банка“ АД, ЕИК *********,
„Никан –Лайн” ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдика
Димитър Богданов, иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 131, том 1, рег.
№ 789, дело № 127 от 28.01.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан като акт №
38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в частта й относно поземлен имот с
идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК
*********, против „Общинска банка“ АД, ЕИК *********,
„Никан –Лайн” ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдика
Димитър Богданов, иск с правно основание чл.170 ЗЗД, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на
тъждественост между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и
действително възникналото такова на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 131, том 1, рег.
№ 789, дело № 127 от 28.01.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан като акт №
38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в частта й относно поземлен имот с
идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК
*********, против „Общинска банка“ АД, ЕИК *********,
„Никан –Лайн” ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдика
Димитър Богданов, иск с правно основание чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на
яснота относно обезпеченото вземане на договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 131, том 1, рег.
№ 789, дело № 127 от 28.01.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан като акт №
38, том 1, дело № 246 на СВ – РС Несебър, в частта й относно поземлен имот с
идентификатор 61056.501.439 по КККР на с.Равда.
С решението
„Никан Лайн Груп“ ООД е осъден да заплати на „Общинска банка“ АД сумата от 300
лв. за разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати
на „Транс Сити“ АД – в несъстоятелност, сумата от 765 лв. за разноски по делото
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивникът
„Никан Лайн Груп“ ООД изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен
извода на съда, че използването на термина „транш“ в текста на пълномощното и
термина „част“ в текста на нотариалния акт не представлява различие, както и
извода, че няма абсолютно никакво разминаване между волята на упълномощителя и
параметрите, при които впоследствие е подписан договора за ипотека от пълномощника.
Посочва се, че в рамките на договорения лимит с процесния договор за кредит от
2 500 000 евро са уговорени две напълно самостоятелни кредитни
задължения, всяко от които има индивидуално определен размер (І-ви транш –
1 500 000 евро и ІІ-ри транш – 1 000 000 евро),
индивидуално определен краен срок за усвояване, индивидуално определен
погасителен план и обезпечения, като е видно, че вторият транш, описан в
пълномощното на Теодора Филипова представлява конкретно и точно определено задължение,
което съгласно чл.5.2 от договора за кредит е следвало да бъде обезпечено с
договорна ипотека върху процесния имот. В тази връзка се сочи, че съгласно
договора за кредит, ипотеката е следвало да бъде учредена така, че ако
кредитополучателят изпадне в забава за изпълнение на плащанията по първия
транш, кредиторът да не може да се удовлетвори предпочтително от процесния
недвижим имот в с.Равда, тъй като съгласно чл.5.2 от договора ипотеката се учредява за обезпечаване само на
втория транш, който става дължим почти две години по-късно. Сочи се, че в този
смисъл е волята на упълномощителя в пълномощното, но подписаната от
пълномощника договорна ипотека е за обезпечаване на част от предоставения
банков кредит в размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателна
лихва, неустойките и разноските по принудителното събиране, разликата очевидна
и ипотеката е учредена по начин, че кредиторът да може да се удовлетвори
предпочтително от стойността на имота ипри неизпълнение на задълженията за
плащане по първия транш, въпреки уговорките в чл.5.2 от договора за кредит.
Поради това, според въззивника, в нотариалния акт за договорна ипотека не е
изразена волята на собствениците на поземления имот и сграда, обективирана в
пълномощното, нито волята на страните, обективирана в чл.5.2 от договора за
кредит, а някаква друга и различна моля на упълномощеното лице, поради което
районният съд неправилно е отхвърлил иска по чл.42, ал.2 ЗЗД.
За неправилни се считат и изводите на
съда за неоснователност на иска по чл.38, ал.1 ЗЗД, като се сочи, че при
сключването на договорната ипотека г-жа Теодора Филипова е представлявала като
пълномощник не са ищцовото дружество „Никан Лайн Груп“ ООД, но и
кредитополучателя „Транс Сити“ АД и третото лице „Никан Лайн“ ООД, т.е. тя е
договаряла едновременно от името на три лица, а в пълномощното липсва изрично
съгласие от тримата представлявани тя да договаря сама със себе си, което прави
договора за ипотека нищожен на това основание.
Според въззивника, съдът неправилно и
отхвърлил и исковете по чл.170, вр. чл.167, ал.1 и ал.2 ЗЗД, като се сочи, че
липсва тъждественост между описаното в нотариалния акт за ипотека обезпечено
вземане и действително възникналото такова по договора за кредит, тъй като в
чл.5.2 от банковия договор е уговорено ипотеката да обезпечава вземането само
по втория транш, а всъщност тя е учредена за обезпечаване както на втория ,
така и на първия транш. Сочи се също, че в нотариалния акт липсва яснота
относно обезпеченото вземане, тъй като не става ясно коя част от предоставения банков
кредит се обезпечава с ипотеката – тази, договорена между страните или някоя
друга, липсва и описание на „лихви за забава, такси, разноски, неустойки и
дреги подобни“, които се включват в дълга, което е съществен порок на
съдържанието на ипотеката и сочи на противоречие с чл.167 ЗЗД.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на
разноските за двете инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Общинска банка“ АД, подаден чрез пълномощника ю.к.Симеонова, в
който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба
и на предявените искове. Споделят се изводите на районния съд като правилни и
законосъобразни и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени
искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Транс Сити“ АД /в
несъстоятелност/, подаден чрез упълномощената от синдика адв.Н., в който са
изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските по настоящото дело.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Никан Лайн“ ООД, не се взема становище по въззивната жалба.
Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената
въззивна жалба и отговора, Бургаският окръжен съд намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1190/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Никан Лайн Груп“ ООД,
както и писмените отговори от въззиваемите-ответници „Общинска банка“ АД и
„Никан Лайн“ ООД
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.