МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 24 ОТ 01.02.2017г. ПО НОХД №526/ 2016г.***.
Подсъдимия
Д.Х.Р. - роден на *** ***, *****, ЕГН **********, е предаден на съд
по реда на чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както следва: за това, че на 05.10.2015 г.*** умишлено умъртвил Н. Н. С. с
ЕГН **********, нанасяйки й тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в остър
травматичен субдурален кръвоизлив и мозъчна контузия, което представлява
престъпление по чл. 115, от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението така както е внесено с обвинителния акт. В
подкрепа на обвинителната теза , анализира подробно доказателствата по делото
като единствената промяна във фактическата обстановка представлява установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към часа на деянието от 2,42
промила на 3,07 промила. Прокурорът намира за доказан и субективния елемент от
състава на престъплението считайки, че той се обхваща текста на чл.11 ал.2 НК
- пряк умисъл. Изводът се потвърждава от
обстоятелството, че ударите са нанесени върху жизнено важни части от тялото на
жертвата, с достатъчна сила и интензитет и са годни да причинят смърт,
обстоятелство което се е съзнавало от подсъдимия и е било негова цел.
Обвинението приема, че въпреки тежката
степен на алкохолно опиянение, подсъдимия е могъл правилно да оценява
ситуацията при осъществяване на деянието, като този извод се гради на
разясненията на вещо лице – съдебен медик.
При реализиране на наказателната отговорност
прокурорът изтъква смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията на
досъдебната фаза на процеса, съдействието от страна на подсъдимия при
провеждане на съдебното следствие, изразеното съжаление и отношенията, които са
имали с жертвата приживе. Като отегчаващо вината обстоятелство , прокурорът
намира обремененото съдебно минало на подсъдимия. Предлага да му се наложи
наказание около средния размер, което да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор. Предлага предявените граждански искове да се уважат по
справедливост от съда, веществените доказателства, собственост на подсъдимия да
му се върнат след влизане на присъдата в сила, а останалите да се унищожат като
вещи без стойност.
Повереникът принципно подкрепя казаното от
прокурора, но намира предложението да се приемат самопризнанията като
смекчаващо вината обстоятелство за неправилно. Посочва, че в досъдебната фаза
на процеса подсъдимия е дал противоречиви обяснения, като в първоначалните
признава авторството на деянието, а във вторите го отрича. Според повереникът ,
подсъдимия изобщо не е изразил съжаление. Относно предявените граждански искове
държи същите да бъдат признати от съда в пълен размер, като акцентира на
силната емоционална връзка между пострадалата и нейните деца – граждански ищци.
В подкрепа на горното се обръща внимание на обстоятелството, че пострадалата е
единствен родител поради смъртта на съпруга. Отправя се молба да се уважат и в
пълен размер направените разноски от страна на частните обвинители и граждански
ищци.
Частният обвинител и граждански ищец С.
поддържа казаното от повереника. Настоява за максимално наказание на
подсъдимия.
Защитникът намира обвинението за недоказано.
Оспорва доказателствената стойност на показанията на свидетелите Ч. и Ж., които
като полицейски служители пресъздават думите на подсъдимия, който по това време
е бил пиян. От друга страна са предубедени, защото са възприели фактическата
обстановка поради обстоятелството, че са запазили местопроизшествието. Приема ,
че тежката степен на алкохолно опиянение, в която се е намирал подсъдимия, не
му дава възможност да придобие реална представа за действителното състояние на
нещата и първоначалното самопризнание пред полицейските служители е повлияно от
това. Същото е отношението на защитата към показанията на свидетеля Д. –
служител на бензиностанция „Дега“, като същевременно изразява съмнение, че неговите
показания са манипулирани от полицейските служители. Показанията на
свидетелката К. определя като битовизми, които не хвърлят светлина към предмета
на доказване. Обръща внимание на показанията на свидетеля Г., който твърди, че
вечерта на деянието подсъдимия е бил у тях до около след полунощ. В подкрепа за достоверност на
тезата си, изтъква заключението на съдебно медицинската експертиза, която
приема, че ударите върху жертвата е възможно да са нанесени с юмруци, но при освидетелстването на подсъдимия по
горната част на ръцете му не са открити наранявания. Поставя под съмнение
наличието на три чаши намиращи се на масата в дома на подсъдимата, като това
обстоятелство също разколебава обвинителната теза, която се ограничава върху
факта, че подсъдимия и жертвата са били сами в помещението. По повод на
гражданските искове, моли съда да ги отхвърли като недоказани.
Подсъдимият поддържа казаното от защитата.
Не се признава за виновен. Също изразява несъгласие с изводите на обвинението
по повод третата чаша в дома на подсъдимата, както и обстоятелството, че му
липсва шишето с водка.
Реплика на обвинението изяснява становището
му касаещо тезата, че извършител е свидетеля Н. Х., като тази версия е
проверена и за нея липсват доказателства. Отхвърля твърдението, че при
освидетелстването на подсъдимия не са открити наранявания, които да не
кореспондират с механизма на деянието, показанията на свидетелката К.
характеризират взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата.
В последната си дума подсъдимия изтъква, че
пострадалата е била отритната приживе от
децата си, не са се интересували от нея, и е била алкохоличка. Моли съда да
бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.
Подсъдимият Р. живеел в наследствен
апартамент в гр. Бургас к/с „Л. „ бл. **. Пострадалата С. притежавала жилище
наблизо в същия жилищен комплекс в бл.***. С. , по време на запознанството с
подсъдимия била вдовица. Подсъдимият преди да извърши процесното деяние бил
безработен , като спорадично намирал работа в строителството. Практически не
разполагал с редовен доход и се издържал от пенсията на баща си, с когото живеел
на горния адрес. Подсъдимата в един период преди инцидента работила като миячка
в ресторант „Бургаска среща“, но след известно време била уволнена, поради
прекомерна употреба на алкохол и закъснения по тази причина. След като подсъдимият и пострадалата се
запознали, заживели заедно на съпружески начала, като ползвали двете жилища. И
двамата имали влечение към алкохола и често злоупотребявали с това.
Пострадалата флиртувала с други мъже от приятелското обкръжение на подсъдимия,
което се състояло от безработни, клошари и живеещи в същия район. Подсъдимият
проявявал ревност към нея и на тази основа между двамата възниквали конфликти.
Част от конфликтите прераствали във физическа саморазправа. Особена ревност
подсъдимият изпитвал от свидетеля Н.Х. / А.К. / по прякор „Мишката“ , който
също бил клошар и нощувал в сградата на бившето заведени „Пиргос“. Веднъж преди
деянието поради ревността на подсъдимия, между него и свидетеля Х. се стигнало
до физическо стълкновение и размяна на удари. Като резултат от начина си на
живот, пострадалата С., в последната година преди произшествието, не поддържала
редовни контакти с двете си деца – свидетелите И.А. и Х.С.. В следствие на честите скандали и конфликти между пострадалата
и подсъдимия, тя често се появявала с видими белези от насилие. Заради
влечението си към алкохола, подсъдимият и пострадалата не подбирали вида и
количеството спиртни напитки, като при липса на стандартен алкохол, купували
спирт от аптеката и го разреждали с вода.
На 04 октомври 2015 година , подсъдимият и
пострадалата, консумирали алкохол. По експертен ред е установена концентрацията
на алкохол в кръвта на пострадалата / 3,92 промила / и на подсъдимия / 3,07 промила /, към часа на
осъществяване на деянието. След
полунощ, около 2,30 - 3,00 часа на
05.10.15г. между пострадалата и подсъдимия избухнал поредния битов скандал.
Подсъдимият ударил пострадалата по лицето, а тя от своя страна му отвърнала,
като го одраскала с нокти. Побоя ескалирал, като подсъдимият започнал да удря
пострадалата с юмруци по лицето и общо в областта на главата, а тя се
отбранявала. В процеса на боя пострадалата паднала на пода. След удара на тялото в пода,
пострадалата останала неподвижна. След
като изчакал малко , подсъдимият виждайки, че пострадалата не се съвзема,
вдигнал тялото и го поставил на дивана. Тъй като пострадалата не дошла в
съзнание, подсъдимият решил да отиде до близката бензиностанция „Дега“ за да
потърси помощ. Това станало около 3,30 часа на същата дата. На бензиностанцията
в това време, на смяна бил свидетелят М.Д.. Подсъдимият го помолил да се обади
на полицията и да повика линейка, защото може би е убил човек. Свидетелят Д. се
обадил на свой познат – свидетеля М.Ч., който работил като полицай в V РПУ и същата вечер бил на смяна. На место пристигнал
полицейски автомобил със свидетелите – полицейски служители Ч. и Ж.Ж.. На
въпросите на полицаите подсъдимия отговорил, че се е скарал с приятелката си,
набил я и може би я е убил. След като чули тази информация, тримата с
подсъдимия се отправили към дома на С.. Подсъдимият отключил входната врата на
блока, а след това и входната врата на жилището. Вътре лампата светела и
полицейските служители видели лежащата на дивана жена, като на пода в стаята и
по нея имало кръв. Полицейският служител Ж. се приближил до пострадалата, навел
се над нея и установил, че не диша. Свидетелят Ч. от своя страна установил, че
пострадалата няма пулс. След това свидетелят Ж. поставил белезници на
подсъдимия, като ръцете му били закопчани от към гърба. На въпрос на свидетеля,
подсъдимия отговорил, че пострадалата му изневерила и затова е нанесъл побоя.
Полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигане на следствена
група.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съобразно чл.301 ал.1 т.1 НПК, съдът следва
да обсъди на първо място въпроса за това, дали има извършено деяние и доколкото
се разглежда фактология с свързана с лишаването от живот на пострадалата Н.С.,
то анализа на доказателствата трябва да установи, дали е на лице нейното
противоправно и виновно умъртвяване, както и да отговори на въпроси свързани с
това дали това деяние е осъществено от подсъдимия. На следващо място е
необходимо да се установи съставомерно ли е деянието и по кой текст от НК.
Безспорно смъртта на пострадалата не е
настъпила по естествен начин. По този повод съдът приема за обосновани и правилни
изводите на назначените и приети съдебно
медицински експертизи. Оглед и аутопсия на трупа на С. е извършен в 10.00 часа
на 05.10.2015г., което от своя страна гарантира липсата на обективни
компрометиращи причини за правилността на изводите. Непосредствената причина за
смъртта на С. е „.. остър травматичен субдурален мозъчен кръвоизлив, който е в
резултат от удари с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са
юмруците на човек, с падане на неравен терен и загуба на съзнание с мозъчно
сътресение, контузия и мозъчно притискане….“ / л.72 д.п. / В съдебно заседание
вещото лице разясни, че установената алкохолна концентрация от 3,92 промила в
кръвта на пострадалата е довела да ускоряване на леталния изход, заедно с описаните по горе травми. Съдът
намира този извод за обоснован и правилен, доколкото в първоначално изготвената от досъдебното
производство експертиза / л.73-77 / се забелязва несигурност в описанието на
значението и причинната връзка на алкохола в процеса на настъпване на смъртта.
Изводът на вещото лице , че смъртта би настъпила неминуемо, ако в разстояние на
около десет минути след травмата, не се предприемат адекватни медицински мерки
, с или без наличие на алкохол, съдът приема за правилен и отговарящ на
доказателствата по делото.
От външния оглед на трупа се установяват
множество кръвонасядания по тялото с различна давност, като са намерени пресни
такива и други датиращи от преди 12-14
дни. Пресните кръвонасядания по лицето на пострадалата отговарят да са получени
от твърди тъпи предмети с ограничена повърхност каквито са юмруците на човек.
Защитата възразява по повод на тези травми, че са нанесени от подсъдимия,
защото не съществуват реципрочни видими белези от такива удари по неговите
юмруци. Съдът намира това възражение за несъстоятелно . Вярно е , че при огледа
на тялото на подсъдимия и съставената по този повод съдебно медицинска
експертиза № 237/2015г./ л.79-80 д.п./ не са установени видими белези или
наранявания по горната повърхност на дланите му, но това не изключва
възможността да е нанесъл с юмруци описаните поражения по лицето на
пострадалата, тъй като не е задължително при такива удари / л.96 гръб от съдебното следствие, отговори
на в.л. , особено по меки части на тялото каквото е
лицето на човек / да остават видими трайни белези по ръцете на извършителя.
Трябва да се има предвид, че освидетелстването на подсъдимия е направено през
деня на 05.10.2015г. в кабинета на съдебния медик – доста след часа на
осъществяване на деянието. Съдът намира
този извод на съдебния лекар – вещо лице, за обоснован и правилен, съпоставен с
другите доказателства по делото , както и
изводите на останалите експертизи в това число и ДНК експертизата на
съдържимото от ноктите на жертвата / преимуществено от дясната ръка /, където е
установен ДНК материал от подсъдимия. От казаното до тук се налага
категоричният извод, че смъртта на пострадалата С. не е естествена и се дължи
на умъртвяване.
На следващо място , трябва да се даде
отговор от кого е осъществено деянието умъртвяване на пострадала и какъв е
неговия механизъм. В тази връзка съдът оценява липсата на обяснения от страна
на подсъдимия. Същият отказва да дава обяснения в съдебно заседание, а
същевременно дадените по време на досъдебното производство не са четени на
основание чл.279 НПК. В резултат на посоченото, съдът не следва да анализира
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство, доколкото същите
са противоречиви, а също така не може ида ги ползва като годно доказателствено
средство. Изводите за авторството на деянието трябва да се изведат от наличните
гласни доказателствени средства, веществени доказателства и експертни
заключения, които оценени по отделно и в съвкупност следва да посочат
единствено възможния извършител. На първо място по значение от гласните
доказателствени средства са показанията на свидетелите – полицейски служители Ч.
и Ж.Ж., както и на свидетеля М.Д. – служител на бензиностанция „Дега“. От
хронологията на събитията се констатира, че първия свидетел с когото е
разговарял подсъдимия след деянието е М.Д.. Двамата не са се познавали преди
този разговор, което / наред с липсата и на други причини / е основание съдът
да приеме, че е непредубеден в показанията си / л.76 гръб с.сл. /. При
разпита този свидетел в съдебна зала
посочи подсъдимия като лицето , с което е разговарял след полунощ , по време на
смяната и което го е помолило да се
обади на линейка и полиция, защото май е убил някого. Свидетелят е убедителен в
показанията си досежно казаното от подсъдимия по горе. Определено
категоричността на казаното от подсъдимия, е дало основание на свидетеля да се
обади на свой приятел – свидетеля М.Ч., работещ като полицай, който по същото
време е бил на смяна. Полицейските служители, посочени по горе и разпитани като
свидетели, изпълнявали патрулно постова служба, което е основание да имат това
процесуално качество, независимо от възраженията на защитата по този повод. Извършените
от свидетелите действия по запазване на местопроизшествието, не ги правят
предубедени, а показанията им негодни. В проведения разговор между подсъдимия и
двамата свидетели, категорично се налага извода, че първия ги е информирал за
нанесения побой от негова страна върху
пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. И двамата свидетели , по свой
начин по отделно, са констатирали настъпилата смърт, без да влияят върху
обстановката на местопроизшествието, задържали са подсъдимия и са уведомили
дежурния по управление, останали са на местопроизшествието до пристигане на
следствената група. Съдът приема
показанията им за достоверни и относими към предмета на доказване. Що се касае
до възраженията на защитата , че показанията на тези свидетели не следва да се
ценят поради това, че казаното от
подсъдимия е резултат от алкохолното опиянение и по тази причина е недостоверно,
съдът ще се позове на експертното заключение на комплексната психиатрично –
психологична експертиза / л.116 д.п. /. Заключението на вещите лица е , че
подсъдимия не е с психическа и физическа зависимост от алкохола. Употребата от
негова страна е от битов тип. Към момента на деянието е бил в средна степен на
алкохолно опиянение.. „ … поведението му е било нормалнопсихологично
мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени…“ „ …. Той е има запазен спомен за преживяното и подрежда събитията
правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост …“ Установената
малко по висока степен на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия, по
време на извършване на деянието, от назначената съдебно медицинска експертиза в
съдебното следствие – 3.07 промила / с.з. 01.02.2017г / не променя този извод,
независимо, че е определена като тежка степен на алкохолно опиянение. От това
заключение може да се направи категоричен извод, че подсъдимия при разговора си
с посочените по горе трима свидетели, е пресъздал правилно фактите за случилото
се по време на осъществяване на деянието. Очевидно жертвата се е защитавала
активно, поради наличния ДНК клетъчен материал под ноктите на пострадалата,
който безспорно принадлежи на подсъдимия. Липсват данни за клетъчен материал от
друго лице при изследване на доказателствения материал. Това изключва участието
на друг при извършване на деянието. Освидетелстването на подсъдимия и
изготвената на тази основа съдебно медицинска експертиза, установява
наранявания съответстващи на това да са нанесени от нокти на ръцете на
пострадалата. Друго обстоятелство изключващо извод, че трето лице е извършило
деянието, е факта, че подсъдимия не е
споделял такава информация, с посочените по горе свидетели. От назначената ДНК
експертиза / л. 83 д.п. / се установява, че по шортите и обувките на пострадалия,
с които е бил на инкриминираната дата, се установява ДНК профил от кръвта на
пострадалата. Извода на експертизата е категоричен, че на трето лица не се
открива ДНК профил по обектите на изследване
/ обувки, шорти и нокти от двете ръце на пострадалата /. Кръвта по
предната част на ризата на подсъдимия е с неговия ДНК профил, което доказва, че
по време на инцидента са му нанесени описаните при освидетелстването и от
съдебно медицинската експертиза наранявания по тялото .
Що се касае до установяване на механизма на
изпълнителното деяние, съдът отчита посоченото по горе обстоятелство, че в
обвинителния акт той е описан като
фактология намираща се в обясненията на подсъдимия. След като съдът не може да
се ползва от това доказателствено средство, не би следвало да развие мотивите
си с такива подробности по детайлите.
Доказан , според съда, е механизъм опиращ се на съдебно медицинската
експертиза. Той е свързан с нанасяне на удари по тялото и по главата на
пострадала с юмруци, като тялото е паднало на пода и в резултат са получени
описаните травматични увреждания, довели до леталния изход. На лице е причинна
връзка между нанесените от подсъдимия травми и настъпилата смърт. Този извод посочва,
както механизма на деянието, така и връзката му с вредоносния резултат.
На следващо, място съдът трябва да даде
отговор на въпроса, виновно ли е извършено деянието от подсъдимия. И ако
отговора е положителен каква е формата на вината. Разпитаните в съдебното
следствие, свидетелите К., М.А., Г.Т., П.Щ., О.С., З. и Х., очертават в
показанията си противоречивите отношения съществували между пострадалата и
подсъдимия. Показанията на тези свидетели се обединяват от няколко важни факта,
даващи основание за следните изводи: пострадалата и подсъдимия са употребявали
алкохол в степен доста над обществено приемливата.
Отношенията им са били опосредствани до голяма степен от този навик. Двамата
преди деянието са живели на съпружески начала. Пострадалата е имала връзки
преди да заживее с подсъдимия и с други мъже, а някой от тях са били и от
приятелското обкръжение на подсъдимия
/ например свидетеля Х. /. Пострадалата в известна степен е провокирала
подсъдимия с този факт, особено след употреба на алкохол. Посоченото е
прераствало във физическа саморазправа между двамата. Съдът намира, че такива
са били подбудите на подсъдимия, подтикнали го да нанесе побой на пострадалата,
на инкриминираната дата. Деянието е осъществено от подсъдимия виновно при форма
на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК. Становището на съда по
този признак на състава на престъплението се гради на следните доказателства:
Както беше посочено по горе – експертното заключение на комплексната съдебно
психиатрична – психологическа експертиза е, че подсъдимия е вменяемо пълнолетно
лице лице, тъй като не е страдал от умствена недоразвитост или от продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието, могъл е да ръководи постъпките си
и да разбира свойството и значението им. Категорично не е действал при
състояние на физиологичен афект. Независимо от наличното количество алкохол в
кръвта, подсъдимия е могъл да прецени действията си и в частност, че нанасяйки
побой на пострадалата, с посочената по горе интензивност / удари в уязвими
части на тялото в т.ч. и главата / може да се получат травми несъвместими с
живота. Отделно от това, подсъдимият е съзнавал и обстоятелството, че
пострадалата също е под влияние на алкохол , което от своя страна силно
компрометира възможността за самосъхранение. Доколкото този тип отношения
помежду им не са били изключение, съдът приема , че подсъдимия не е целял да
умъртви подсъдимата , но е допускал, че може да причини смъртта й. В случая
съзнаваната непредпазливост е изключена, защото не са на лице доказателства,
установяващи някакви действия или предприети мерки, които да говорят, че
подсъдимия се е надявал да предотврати вредоносния резултат. Настъпването на обществено опасните
последици, макар и да не са били пряка цел на подсъдимия , са съзнавани от него
и той е допускал този резултат. Обстоятелството , че след деянието е поискал от
свидетеля Д. да повика освен полиция и линейка, не опровергава извода за
евентуален умисъл на деянието на подсъдимия, тъй като успоредно с това
искане е съобщил, че май е убил пострадалата. В случая не се касае за поискана помощ
в смисъл на предотвратяване на вредоносните последици, за да се касае за
самонадеяност. Подсъдимият е съзнавал, че с побоя нанесен над пострадала е в
състояние да причини телесни увреждания, като същевременно се е отнасял с
безразличие към настъпването на по
тежкия резултат – смъртта на С..
На фона на анализа на доказателствата до
тук, изолирани остават показанията на свидетеля О.Г., който твърди, че вечерта
преди деянието подсъдимия е бил до полунощ в дома му и си е тръгнал около 01
.00 часа , след като му е казал, че е набил пострадалата, защото са се скарали.
От показанията на свидетеля З. се установява, че Г. е научил за убийството на
другия ден от него. Самите показания на свидетеля Г. са вътрешно противоречиви,
защото веднъж твърди, че убийството е станало на другата вечер след гостуването
на подсъдимия, а след това, че е станало на същата вечер. Отделно от това
свидетеля твърди, че е узнал за убийството от свидетеля З., който е отишъл у
тях привечер, а свидетелят З. твърди, че това е станало около обяд на същия ден
/ след убийството /. Съдът констатирайки , че свидетеля демонстрира несигурност
във възприятията си не дава вяра на показанията му за времето на гостуването на
подсъдимия в дома му, още повече, че по негови показания подсъдимия на месец е
бил в дома му около 5-6 пъти .
Що се касае до намерените и иззети от
местопроизшествието веществени доказателства, не бяха открити по тях следи
имащи отношение към предмета на доказване. Забележката от страна на защитата и
подсъдимия, че чашите на масата са три , с което се цели да се обори
твърдението на прокурора, че в помещението са били само подсъдимия и
пострадалата, се приема от съда като несъстоятелно. По тези веществени
доказателства не са открити никакви дактилоскопни следи, от които да се налага
извод за броя на хората, които са имали досег с тях. Според съда наличието на
три чаши на масата, в конкретния случай, говори единствено само за това, че на
масата е имало три чаши и за нищо друго.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От доказателствата посочени по горе може да
се направи категоричен извод, че на
05.10.2015 г.*** подсъдимият Р., умишлено умъртвил Н. Н. С. с ЕГН **********,
нанасяйки й тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в остър травматичен
субдурален кръвоизлив и мозъчна контузия, което представлява престъпление по чл. 115, от НК. Не се констатираха
доказателства даващи основание за друг правен извод и за друга правна
квалификация, както и в частност , свързан с квалифициращи признаци на състава
на престъплението по чл.116 НК.
Подсъдимият е съзнавал, че с деянието може
да причини телесни увреждания на пострадалата, като същевременно се е отнасял с
безразличие към настъпването на по
тежкия резултат – смъртта на С..
В
предходния раздел на мотивите, съдът подробно анализира доказателствата
свързани със субективния признак на деянието осъществено от подсъдимия р..
Касае се за деяние, осъществено при евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК. Подсъдимият
е вменяемо пълнолетно лице лице, което е наказателно отговорно. Подсъдимият е
могъл да прецени действията си и не е целял да умъртви подсъдимата , но е
допускал, че може да причини смъртта й. В случая не се касае до съзнавана
непредпазливост, защото подсъдимият не е извършил някакви действия или
предприел мерки, които да се установи, че се е надявал да предотврати
вредоносния резултат. Настъпването на
обществено опасните последици, макар и да не са били пряка цел на подсъдимия ,
са съзнавани от него и той е допускал този резултат. Обстоятелството , че след
деянието е поискал от свидетеля Д. да повика освен полиция и линейка не
опровергава извода за евентуален умисъл
на деянието на подсъдимия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на наказанието съдът съобрази решението си справилата предвидени в
гл.V НК.
Подсъдимият
е бил веднъж реабилитиран по право, след което е бил осъждан два пъти , първото
по НОХД 125/01г.*** за престъпление по чл.183 ал.1 НК и му е наложено наказание
глоба от 50 лева, а присъдата е влязла в сила на 20.04.2001г. С последното осъждане по НОХД 806/01г.***, с
Присъда № 33/ 14.01.2002г. в сила от 13.02.2002г. му е наложено общо наказание
три месеца лишаване от свобода , чието изпълнение е отложено на основание чл.66
ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Наказанието е наложено за
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 НК. От справката за съдимост на подсъдимия
може да се направи извод, че по отношение на него е настъпила реабилитация по
силата на чл.88“а“ НК и лицето е не осъждано. В този смисъл , съдът приема , че
това е първото смекчаващо вината обстоятелство. На следващо място, като
смекчаващо вината обстоятелство, съдът приема проявената добросъвестност и
известна степен сътрудничество с органите от досъдебната фаза на процеса, както
и към съда по време на съдебното следствие.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчита: че деянието е осъществено под
влияние на алкохолно опиянение, обществено неприемливия начин на живот , воден
от подсъдимия до извършване на деянието, както и безкритичното му отношение към
стореното.
Касае
се за деяние с висока степен на обществена опасност, проявено към най висшата
защитена ценност – човешкия живот. Трябва да се отчете също така, че
престъплението може би не би било осъществено, ако подсъдимия проявяваше по
критична гражданска позиция към себе си
и не употребяваше алкохол в описаната степен.
Посоченото
до тук налага извод, че за осъществяване целите на наказанието, предвидени в
чл.36 НК следва да се определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. По тези причини съдът наложи наказание в
размер на 15 / петнадесет / години лишаване от свобода.
Съдът
не констатира обстоятелства, които да са от вида на предвидените по чл.55 ал.1 НК.
При
действащите правила на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС към момента на
постановяване на присъдата, съдът определи наказанието да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
Съдът
на основание чл.59 ал.1 НК приспадна времето, през което подсъдимия е бил
задържан под стража, считано от 05.10.2015г. до окончателно влизане на
присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При
постановяване на решението относно предявените граждански искове от страна на
пострадалите и имащи неимуществен характер, съдът съобрази следното:
Категорично
са на лице основанията по чл.45 ЗЗД. Пострадалата е била родна майка на
гражданските ищци А. и С.. Безспорно са лица, които имат право да претендират
обезвреда за претърпените болка и страдания като резултат от смъртта на майка
им. Разпитани бяха свидетели / П. и П. / по искане на гражданските ищци и
повереника, които да установят отношенията между пострадалата и нейните деца.
Съдът се отнася с необходимото уважение и разбиране към принципно святата
връзка между майка и деца, но следва да отбележи, че показанията на тези
свидетели се отнасят преимуществено за един по ранен период от живота на това
семейство. От показанията на останалите свидетели по делото, както и от
показанията на свидетелката А., прочетени в съдебно следствие по предвидения в
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.3 НПК ред, се установява, че рамките на последните
няколко години преди смъртта на пострадалата, контактите с гражданските ищци са
били по скоро инцидентни отколкото редовни. Отчетено беше от съда , че
пострадалите са пълнолетни лица, с изградени семейства и връзката с майка им не
била продиктувана от налагащи се грижи и отговорности от нейна страна по
възпитанието и жизненото им утвърждаване, а свързана с природните принципи, които
диктуват отношенията между родители и деца. По тези причини, а и след преценка
на материалното състояние на подсъдимия, съдът прецени , че предявените
граждански искове от всеки ищец в размер на по 150 000 лева са прекомерно
завишени и присъждането им в тези размери ще е несправедливо. Според съда
справедлив размер на обезщетяване на пострадалите граждански ищци, а и възможен
за репариране от страна на подсъдимия, е граждански иск от по 70 000 лева за
всеки пострадал. В този смисъл е постановената присъда. Съдът отхвърли
гражданските искове за горницата от 70 000 лева до предявения размер от
150 000 лева като недоказан за всеки иск по отделно.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът
се разпореди с веществените доказателства по делото, като постанови , обувки ,
шорти и карирана риза, да се върнат на подсъдимия, а три броя стъклени чаши, празна кутия от
цигари, запалка и угарки от цигари, да се унищожат като вещи без стойност след
влизане на присъдата в сила
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Съдът
осъди подсъдимия да заплати разноските по делото както следва
-
По сметка на ОД МВР Бургас 2027,21
лева възнаграждения за изготвени експертизи
-
По сметка на БОС 113 .00 лева –
възнаграждения за вещи лица и по 5 лева за издаване на изпълнителни листове.
-
държавна такса по 2800 лева за всеки
граждански иск по отношение на одобрения размер , както и по 5 лева за издаване
на изпълнителни листове.
-
Изхождайки от обстоятелството, че
НПК не дава възможност на съда да констатира прекомерност на възнаграждения за
адвокатски хонорар, съдът присъди такъв
по 8000 лева за всеки един от гражданските ищци и частен обвинител ,
както и по пет лева за издаване на изпълнителни листове
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: