Р Е Ш Е Н И Е
№ 4822 / 19.12.2016 г.,гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 18.11.2016г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5201 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца А.П.А. ЕГН **********, с адрес *** срещу ответницата С.А.Д. ЕГН **********,
с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 232, ал.
2, пр. І и ІІ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните,че ответницата дължи на ищеца следните суми, а
именно:
-
сумата в общ размер от 9625,00 лв. , представляваща сбор
от неизплатени наемни вноски по
договор за наем от м.09.2012г., подновен с договор за наем от м.08.2013 г, на
магазин № 5, в сградата в гр.Варна, ул. „***" №8-8а, I-ви етаж, за периода
15.09.2013г. -31.12.2015г. / по 350,00 лв. месечно/, както и обезщетение за забава на задължението
за заплащане на наемните вноски в общ размер от 1260,68 лв.,
представляващо сбор от законната лихва за всяка закъсняла наемна вноска за
периода от падежа на всяка неплатена вноска-първо число на месеца, следващ този
, за който се дължи, до 07.03.2016г.,
-
сумата в общ размер от 595,30 лв. –
представляваща сбор от неизплатените задължения за ползвана и неизплатена
електроенергия по фактури, издадени за
период от 12.04.2013г.-18.09.2014г.,
ведно с обезщетение за забава в общ размер от 126,61 лв. ,
представляващо сбор от законната лихва върху всяка от платените от ищеца суми
от датата на плащане на всяка фактура до 07.03.2016 г.
- сумата в общ размер от 23,90 лв.
– представляваща сбор от неизплатените задължения за ползвана и неплатена вода
за наетия имот по издадени фактури за период 12.06.2013г. - 14.07.2014 г.,
ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер от 3,98 лв.,
за период от последното плащане-18.07 2014г. до 07.03.2016 година.
- Законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението в съда-10.03.2016 година до пълното изплащане на
сумите, за които суми е издадена
Заповед № 1264/12.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2684/2016г. по описа на ВРС-VІІ състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
през м. септември 2012 г, с ответницата са сключили писмен договор за наем на
собственият му магазин №5, в сградата в гр.Варна, ул. „***" №8-8а, I-ви
етаж, за срок от една година, считано от 01.10.2012 година, с месечна наемна
цена 350.00 лева. Впоследствие, подновили наемното отношение с писмен договор
от 25.08.2013г., считано от 01.09.2013 г., с нов срок от една година, при
същата наемна цена и условия. Срокът на договора изтекъл на 01.09.2014 г., но
ответницата продължила да ползва имота и на основание чл. 236 ЗЗД, наемното
отношение станало безсрочно. Поради неизпълнение на задълженията на наемателя
по т. 2 и т.4 от раздел III на договора - неплащане на дължимата наемна цена и
консумативни разноски за ел енергия и ВИК, след многократни устни и писмени покани,
ищецът прекратил договора за наем, считано от 01.01.2016 г., с писмено
уведомление, получено от ответницата на 01.12.2015 г. С писмен отговор от
07.12.2015 година, ответницата признала периода на задълженията си за наеми,
както и тези за ел енергия и вода, поискала намаляване на наемната цена със
задна дата/от м. 01.2015/, както и разсрочване на главниците за неопределен
срок. На 28.12.15 г. и 14.01.2015 г., ответницата превела два наема по 350.00
лева, с които ищецът покрил най-старите задължения - за м.07 и 08. 2013г, и на
02.01.2016 година ответницата освободила помещението. След издаване на
заповедта от 12.03.2016 и подаване на възражението, че не дължи сумите,
ответницата превела още една вноска за наем на 17.03.2016 год. Към момента на
подаване на заявлението/10.03.2016г/, оставали неиздължени от ответницата
наемни вноски за периода 15.09.2013 - 31. 12.2015 г./по 350.00 лева месечно/ -
общо 9625.00 лв., както и неизплатени
консумативи за ползвана електроенергия и ВиК услуги.
С оглед на изложеното, се моли да се уважи предявената искова претенция и
да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение. Претендират се и направените в заповедното
поизводство разноски в размер на 882,71лв.
Ответната страна С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***»
№ 18, ет. 5, ап. 9 , в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост и частична основателност на предявената
искова претенция. Излага се следното:
- Твърди се ,че основателно се претендира платена електроенергия за
периода на ползване на помещението по договор за наем от 25.08.2013 г., чиято
продължителност, съгласно чл. 2 от раздел Първи от същия, има
срок една година, тоест до 31.08.2014 г. за този период. Претенцията, целяща установяване на задължението е конкретизирана
-„задължение за ползване на електроенергия по време на договора".
За този период сумата е 467,79 лв., като сумата се формира от фактура № **********/19.10.2013
г., която обхваща периода от месец септември.2013 г. и приключва с фактура №
**********/18.09.2014 г. Не се признава за основателна претенцията за
предходните периоди, тъй като те не се обхващат от представеното, като
доказателство основание - договор за наем от 25.08.2013 г. По т. 3, ал. 3 и 4
от договора за наем от 25.08.2013 г. има предвиден депозит в размер на един
месечен наем, който, съгласно същия член, първа алинея, е в размер на 350
/триста и петдесет/ лева и съгласно ал. 5 на чл. 3 ще бъде възстановен, след освобождаване на апартамента / в чл.
1 от договора е посочен обект магазин № 5, с предназначение
за офис, а не апартамент, като такъв договор не е представен от ищеца.
-
Претенцията за 126,61 лв., представляваща обезщетение
за забава е неоснователна, на няколко основания: първо - такова обезщетение не
е договорено. Съгласно чл. 79, ал.
1 от ЗЗД ако задълженото лице не изпълни точно задължението
си, то кредиторът има право да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забавата
или обезщетение за неизпълнение. В исковата молба не е
конкретизирано какъв вид е обезщетението - за забава или за неизпълнение.
В договора за наем, представен от ищеца, също не е обсъден този въпрос. Ако се приеме, че това е обезщетение за забава, то съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД е следвало ответницата да бъде поканена от кредитора, за да
започне началният момент на забавата. Това той е направил с покана от
01.12.2015 г., от който момент следва да тече периода
на забавата. Крайният момент на периода на забавата следва да
бъде този, на подадената искова молба - 10.03.2016 г. В исковата молба
обезщетението е изчислявано от датата на плащането.
- Ответницата е плащала ползваната от нея електроенергия от личната си
банкова сметка. *** са били платени
всички задължения и би следвало да се върне депозита, даден по представения
договор. Като се направи прихващане се получава, че остава неплатена
електроенергия в размер на 117,79 лв., която сума ответницата е платила на
30.04.2016 г. с пощенски запис от 150,00 лв., доказателство, което се представя
/ ответницата твърди ,че на записа пише наем, но тя го приема за разходи за
електроенергия 117,79 лв. и лихва 3,31 лв. или общо 121,10 лв., като остават още 28,90 лв. за претендираните ВиК услуги/. От тази разлика ответницата
приспада допълнително платените лихви за периода от 10.03.2016 г. до 30.04.2016
г., която е 1,67 лв. /4,98 -
3,31/ и остава платено в повече 27,23 лв. /28,90 -
1,67/. Лихва върху претендираната, като неплатена електроенергия в размер на
депозита от 350 лева, не следва да се начислява, тъй като ищецът е получил
депозит до 10.09.2013 г. - 175,00 лв. и при плащане на
наема за месец септември.2013 г. още 175.00 лв., тоест преди да възникнат
задълженията за ползваната електроенергия. Съгласно чл.
4, ал. 2 от договора за наем от 25.08.2013 г. страните
са се договорили, че „настоящият договор се счита за разписка за платен депозит
и месечен наем.", което удостоверява плащането на
депозита, в общ размер на 350,00 лв. и наема за месец
септември.2013 год., в размер на 350,00 лв.
- По
отношение на претендираните суми, в размер на 23,90
лв., за ползвани и неизплатени ВиК услуги, се счита претенцията за частично
основателна, отново за периода на действие на договора за наем от 25.08.2013
г., тоест само в размер на 16,73 лв., считано от фактура №
**********/14.10.2013 г. до фактура № **********/14.07.2014 г. По отношение на
лихвата за забава се счита, че лихва за забава се дължи от момента на поканата
01.12.2015 г. и само върху ползваните ВиК услуги за периода на наема. От
платените на 30.04.2016 г. 150,00 лева, след
приспадане на разходите за електроенергия и лихвите върху тях, обсъдени в
предходния абзац, остава разлика 27,23 лв. От тази разлика ответницата приспада
17,20 лв., които представляват разводи за ВиК услуги
16,73 лв. и лихва за забава 0,47 лв. и остават преведени в повече за консумативи 10,03 лв. От
тази разлика ответницата приспада допълнително платените лихви за периода от
10.03.2016 г. до 30.04.2016 г. 0,24 лв. /0,71 -0,47/ и остават накрая преведени в повече 9,79 лв.,
които следва да бъдат приспаднати от задълженията за наемни вноски.
- По
отношение на претенцията за неплатени наемни вноски, в размер на 9625,00 лв. и обезщетение за забава, за
периода 09.2013 - 12.2015 г., в размер на 1260.80 лв., становището на
ответницата е следното:
При внасяне на възражението по реда на чл. 414 от
ГПК, ответницата е представила и още един договор за наем - от 21.09.2012 г., с начален момент 01.10.2012 г. и срок на договора,
съгласно чл. 2 от раздел Първи на договора, една година, тоест до 30.09.2013 г.
Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, като в исковата молба същият
потвърждава този факт, както и в исканията си, по т. първа и втора моли да бъде
приложено ч.гр.д. № 2684/2016 г. по описа на VII-ми състав ВРС, като
потвърждава твърдяното от нас обстоятелство за наличие на още един договор - от
2012 г. и прави изявление, че ще се ползва от този договор. С оглед на това
ответницата възражение и по този договор, а именно - в частта на платен
депозит, в размер на 350,00 лева, по начини и размери,
посочени в чл. 3, ал. 4 и 5, от
раздел Първи, вр. с чл. 4,
ал. 2 от раздел V „Други условия" и че депозитът
и наема за месец октомври.2012 г. са платени. В
договора за наем от 21.09.2012 г. не е обсъден въпроса какво ще се случи с
платения депозит, но в чл. 2 от раздел V, страните са
постигнали съгласие за изрично неуредените въпроси да се прилагат нормите на
ЗЗД. Съгласно чл. 104, ал.
1, вр. с ал. 2 от ЗЗД, ответницата прави изявление за прихващане, до размера на
платения депозит от 350.00 лв. по договора от
2012 г., от претенцията за плащане на наемни вноски. След прихващане остават
претендирали 9275,00 лв. /9625,00
- 350,00/. В договора за наем от 25.08.2013 г., в чл. 4, ал. 2 от раздел V,
ищецът е направил изявление, че е получил наемната вноска за месец септември
2013 г., тъй като, съгласно чл. 2 от раздел Първи, договорът е започнал своето
действие от 01.09.2013 г. В исковата молба се твърди, че за месец
септември.2013 г. не са били платени 175,00 лв., което
противоречи на изявлението в договора. Върху тази сума е изчислена и лихва за
забава, в размер на 43,31 лв. Оспорва се искането за
заплащане на сумите от 175,00 лв., месечен наем за м.
септември.2013 г. и 43,31 лв. лихви за забава. Остава
сума за претендиране 9100,00 лв., в частта на
главниците и 1217,49 лв. лихви за забава.
Друго
основание, на което се оспорва иска в частта на главницата за неплатени наемни
вноски, респективно лихви за забава върху тях, е фактът, че договорът за наем е
изтекъл на 31.08.2014г., предвид изричната норма на
чл. 2 от раздел Първи „Предмет на договора". Съгласно това съглашение между страните, което, на основание чл.
9 от ЗЗД, има сила на закон между страните, наемното
отношение не е било подновено и следователно е било прекратено, по силата на
съглашението. След тази дата не е налице наемно отношение и следователно
претенцията за периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2015 г., в частта на главница
и лихви е неоснователна, тоест 5600,00 лв. наемни
вноски и 460,37 лв. или общо 6060,37 лв. Остават за
доказване, че искът е неоснователен за претендираните наемни вноски в размер на
3500,00 лв./ 9100,00 - 5600,00/ и лихви 757,00 лв.
/1260,68 - 43,31 - 460,37/.
В
обобщение:
Прави се
възражение по отношение на иска за заплащане на електроенергия и вода, че
претендираните суми са платени на 30.04.2016 г., с пощенски запис, като се
признават по настоящия иск, така, както е предявен - по договор за наем от
25.08.2013 г., само консумативите за този период. Ответницата твърди ,че е платила и лихвите за забава, както е посочено
по-горе.
Прави се
възражение срещу претенцията на неплатени наемни вноски за периода от
15.09.2013 г. до 31.08.2014 г. в размер на 4025,00 лв., като се твърди на две
основания, че са недължими -първото е, че са платени и второто основание -
алтернативно, ако не са декларирани, че са платени, то в договора за наем от
2012 г. и 2013 г., в раздел V „Други условия" е записано, че наемните
вноски за първите месеци от началото на договорите са платени, тоест това са два
наема по 350 лв., има преведени от ответницата четири
вноски по 350 лв. с пощенски записи, както и два депозита по 350 лева, които
следва да се прихванат, тъй като и двата договора, по които са платени, са
изтекли. Следователно при втората хипотеза има платени 2800,00
лв. /8 х 350,00/ и от общата сума от 4025 лв. остават за плащане 1225,00 лв.
Твърди се
,че периодът след края на наемния договор, тоест от 01.09.2014 г. до 31.12.2015
г. е период, през който не се дължи наем, а обезщетение и по тази причина възразяване
срещу предявения иск за наем. Също на две основания - първото е, че за периода
от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г. дължимото е платено и би останало, като
обезщетение само за 2015 г., а второто основание, че не е предявен иск за
заплащане на обезщетение, ответницата не е поканена да плати обезщетение, нито
в настоящия процес има направено такова искане.
С оглед на изложеното , се моли да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за наем на недвижим имот от
21.09.2012г., приложен в заповедното производство с възражението на длъжника ,
ищецът в качеството му на наемодател се е задължил да отдава , а ответницата в
качеството й на наемател се е съгласила да ползва срещу заплащане недвижим
имот, представляващ магазин № 5 на първия етаж на жилищна
сграда , с административен адрес:
гр.Варна ул.*** № 8 и № 8А с предназначение за офис. В раздел І т.3 от договора
е посочено ,че наемателят ще заплати в
полза на наемодателя депозит в размер на един месечен наем на две вноски по
следния начин и срокове: до 10.10.2012г.-175 лв. и 175 лв. при заплащане на
наема за месец ноември. Наемната цена е в размер на 350 лв. при срок за
изплащане – от 15-то до 20-то число на всеки следващ месец. Наемателят е
задължен да заплаща наема в срок, както и да заплаща ежемесечните консумативни
разходи. Посочено е ,че при закъснение наемателят дължи на наемодателя
законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от договор за наем на недвижим имот от
25.08.2013 г., ищецът в качеството му на наемодател и ответницата в качеството
й на наемател са сключили договор , по силата на който наемодателят отдава , а
наемателят наема недвижим имот ,представляващ магазин № 5 , на първия етаж на
жилищна сграда , с административен
адрес: гр.Варна ул.*** № 8 и № 8А с предназначение за офис. Договорът се
сключва за срок от една година, считано от 01.09.2013г. Посочено е , че този
срок може да бъде продължен само с допълнително писмено споразумение между
наемателя и наемодателя. В чл.3 от договора е посочено ,че наемната цена за
отдавания под наем недвижим имот е в размер 350 лв. , като при сключване на
договора, наемателят заплаща в полза на наемодателя месечен наем в размер на
175 лв. , което представлява половин месечен наем за периода от 01.09.2013г. до
15.09.2013г.; посочено е ,че наемателят ще заплати в полза на наемодателя
депозит в размер на един месечен наем на две вноски по следния начин: до
10.09.2013г.-175 лв. и 175лв. при заплащане на наема за месец септември.
Посочено е ,че депозитът ще бъде възстановен на наемателя при освобождаване на
апартамента след извършена проверка от наемодателя за неплатени сметки за
електроенергия и вода и предаване на имота в състоянието , в което е бил към момента
на наемането му. Отразено е ,че наемът се заплаща всеки месец от 15-то до 20-то
число на всеки следващ месец. В договора е посочено ,че наемодателят има право
да получи дължимия наем в определения по-горе срок. Задължение на наемодателя е да заплаща в срок
наемната цена / раздел ІІІ, т.4/, да заплаща ежемесечно консумативните разходи
, свързани с ползването на ток , вода , които той самостоятелно ползва / раздел
ІІІ , т.2/. В раздел ІV от договора е
посочено ,че договорът се прекратява с изтичане на договорения срок с
двумесечно предизвестие , както и когато наемателят закъснее с изплащането на
една наемна вноска повече от тридесет дни.
В раздел ІV т.3 е посочено , че при закъснение на плащането на наемната
цена , наемателят дължи на наемодателя законна лихва за всеки просрочен ден.
По делото е представена покана от А.П.А. до С.А.Д. с
дата 01.12.2015 г., в която е посочено ,че ответницата в качеството й на
наемател по договор за наем на магазин № 5 в сградата в гр.Варна ул.*** № 8-8а,
му дължи сумата в общ размер от 10792,00лв., която включва, както следва:
наемни вноски за периода от 01.07.2013г. до 30.11.2015г.-10150,00лв., потребена
ел.енергия – 595,30 лв., вода 23,90 лв. и консумативи 23,00 лв. Посочено , че
въпреки многократните му покани и обещания от страна на ответницата , до
момента на изготвяне на поканата , същата не се е издължила. Моли се
незабавно да изплати цялото задължение
към ищеца, както и лихвите върху наемните вноски за посочения период, съобразно
раздел ІV т.3 от договора. С поканата ищецът уведомява ответницата , че счита
договора за наем за прекратен, поради неизпълнение от нейна страна.
Видно от отговор на покана от С.А.Д. до А.П.А. с дата 07.12.2015 г. , ответницата
посочва ,че не оспорва, че има неплатени наеми , като приема ,че периодът , за
който дължи плащане на наем е този , посочен от ищеца , т.к. не се съмнява в
неговата почтеност и честност. Ответницата прави уточнение, че в началото на
2015г. е поискала да й бъде намален наема , като отговорът на ищеца е бил, че
може да преговарят , след като изплати дължимото. Ответницата посочва,че й е
невъзможно да изплати наведнъж цялата сума , т.к. не разполага с такъв ресурс и
не може да изтегли кредит, а пенсията й е 158,10 лв.- инвалидна пенсия. По
отношение на консумативите, ответницата посочва ,че няма никакви възражения,
като посочва, както следва: „Бяхте достатъчно търпелив да не получавате наем ,
а да ми плащате консумативи. Мога само да Ви благодаря.“ Ответницата посочва,че
ще изплати и консумативите , но също частично, защото не е в състояние да
намери такава сума , т.к. дължи сума в
размер на 9000 лв. за операциите й. Ответницата моли да й бъде намален месечния
наем , като се преизчисли дълга; ако ищецът не приеме това предложение , то
остава да напусне помещението. Ответницата посочва ,че ще заплаща задълженията
си с пощенски записи , докато ищецът й даде банкова сметка, ***.
Представен е пощенски запис от 28.12.2015г., от който
се установява,че ответницата е превела в полза на ищеца сумата от 350
лв.-посочен е наем м.август 2014г.
Представен е пощенски запис от 14.01.2016г., от който
се установява,че ответницата е превела в полза на ищеца сумата от 350
лв.-посочен е наем м.юли 2014г.
Представен е пощенски запис от 17.03.2016г., от който
се установява,че ответницата е превела в полза на ищеца сумата от 350
лв.-посочен е наем м.май 2014г.
Представени са касови бонове за платена ел.енергия,
както следва: от 13.05.2013г.- за 34,42лв., от 28.06.2013г.-за 29,81 лв., от
10.05.2013г.- за 63,28 лв., от 09.12.2013г.-за 31,64лв., от 13.11.2013г.- за
33,33лв., от 07.10.2013г.- за 26,14лв., от 06.02.2014г.- за 48,92 лв., от
10.01.2014г.- за 45,46лв., от 08.04.2014г. – за 48,78лв., от 11.03.2014г.- за
49,13лв., от 11.07.2014г.- за 22,94лв., от 12.06.2014г. за 13,48 лв., от
10.05.2014г.- за 38,57 лв., от 08.08.2014г.- за 30,00лв., от 09.09.2014г.- за
37,33лв., от 07.10.2014г.- за 42,07лв.
Представени са фактура №
**********/12.06.2013 г.; фактура № **********/12.07.2013 г.; фактура №
**********/13.09.2013 г.; фактура №**********/2013 г.; фактура №
**********/14.11.2013 г.; фактура № **********/14.12.2013 г.; фактура за
платена вода от 06.02.2014 г.; фактура № **********/11.02.2014 г.; фактура от
дата 10.05.2016 г. за заплатени от ищеца ВиК услуги за процесния недвижим имот
, всяка от които на стойност 2,39 лв.
Представен е фискален бон за
заплатени от ищеца ВиК услуги от 17.07.2014 г. на стойност 2,39 лв.;
По делото са представени
електронни разпечатки за преведени от ответницата на Енерго-Про Продажби АД суми- видно от преводно нареждане от ЦКБ от 11.11.2015 г.-ответницата е превела сумата от
44,56 лв.; видно от преводно нареждане от ЦКБ от 12.12.2015 г. ответницата е
превела сумата от 48,51 лв., но от преводните нареждания не може да се установи
какви точно задължения са погасени.
Видно от преводно нареждане от
13.08.2015г. ответницата е превела сумата от 17,06 лв. на ВиК- Варна, като не е
посочено за какво точно задължение е преведената сума.
Ответницата е представила
фискални бонове за платени ВиК услуги , но същите не касаят процесния период.
Видно от служебен бон от
30.04.2016г., ответницата е превела запис на ищеца за сумата от 150
лв.-посочено е като основание „наем офис 5 С.Врачански, частично“.
Видно от служебен бон от
27.09.2016 г., ответницата е превела със запис на ищеца сумата от 150 лв. – с
посочено основание „обезщетение м.05 2015г. за офис“.
Представени са покана за пощенски
запис от 29.09.2016 г.; покана за пощенски запис от 30.04.2016 г.
Видно от удостоверение от
пощенска станция Севлиево Ц от 06.07.2016 г., ответницата е превела на ищеца
следните суми по пощенски записи-на 28.12.2015г.-350 лв., на 14.01.2016г.-350
лв. и на 17.03.2016г.-350 лв.
По делото е постъпила справка от
Националната агенция по приходите на 30.09.2016 г. за предоставяне на
информация относно получени доходи от наем през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. от А.П.А. и предоставят данни
актуални към 21.09.2016 г.
Видно от показанията на допуснатия на
ищцовата страна свидетел *** /без дела и родство със страните/, ответницата
дължи на ищеца суми за неплатени наеми и неплатени разходи за консумативи за
ползване на наето помещение, находящо се в гр.Варна, ул.“***“. Свидетелката също е наела помещение на адреса
и излага, че ищецът заплаща разходите за консумативи , след което същите се
погасяват от наемателите. Свидетелката твърди,че ищецът й е споделял, че
ответницата има много натрупани сметки, за които той е отивал при нея, представял
е доказателства за плащането, но не е получавал никакви пари от ответницата.
Последната е имала множество неизплатени задължения към ищеца по натрупани
сметки. Ищецът споделял на свидетелката , че не винаги я е намирал, но винаги в нейния офис имало човек, с който
кореспондирал и й оставял доказателствата за заплащане на консумативите на служител
в офиса.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже, че е учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2
от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч.
валидно учредено между страните наемно правоотношение, изправността си по
договора, изискуемостта на вземането за наемна цена; основание на претенцията
за консумативните разходи, както и факта на настъпилата тяхна изискуемост;
фактът, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията за
плащане на наемна цена и консумативни разходи и моментът на забавата/, както и
по размер и длъжник; размера на
претендираните суми; настъпилата
изискуемост на претендираните сума, а в тежест на ответника е да докаже всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число
и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане на претендираните процесни суми , в случай, че
ищецът докаже тяхната дължимост, по възражението за прихващане: факта, че е
изплатил два депозита за всеки отделен договор и размера им.
Видно от представените по делото
договор за наем на недвижим имот от 21.09.2012г. и договор за наем на недвижим
имот от 25.08.2013 г., между страните е
налице договорната обвързаност, имаща характера на наемно правоотношение
, по силата на което ищецът е предоставил за ползване на ответницата недвижим
имот, представляващ
магазин № 5 , на първия етаж на жилищна сграда
, с административен адрес: гр.Варна ул.*** № 8 и № 8А с предназначение
за офис срещу заплащане на месечна
наемна цена в размер на 350 лв.. Видно от договора от 25.08.2013 г., срокът на действие на
договора е бил една година , считано от 01.09.2013г. Между страните не се
оспорва обстоятелството , че ответницата е продължила ползването на наетия
недвижим имот, поради което съдът намира,че следва да се приложи разпоредбата
на чл.236 от ЗЗД , по силата на която ако след изтичане на наемния срок,
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
От представената по делото покана
от страна на ищеца до ответницата от 01.12.2015г. за незабавно изплащане на
наемни вноски за периода от
01.07.2013г. до 30.11.2015г. , както и от депозирания от същата отговор на
поканата от 07.12.2015г., съдът формира извод , че същата не оспорва
дължимостта на претендираните в поканата наемни вноски. Във връзка с горното ,
видно от представените по делото писмени доказателства, ответницата е превела
пощенски записи на 28.12.2015г. за 350 лв. и на 14.01.2016г.- за 350 лв., като
ищецът излага ,че с тези суми е покрил
най-старите задължения- за м. 07 и м.08 2013г., което съдът намира, че
се установява от горепосочените писмени доказателства. Предвид горното , по
отношение на тези суми , съдът намира, че същите не касаят процесния период.
Съдът съобразява представения по
делото пощенски запис от 17.03.2016г., от който се установява,че ответницата е
превела в полза на ищеца сумата от 350 лв.-посочен е наем м.май 2014г., който е
относим към процесния период , поради което съдът намира,че исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна в частта относно претенцията за наем,
поради изплащане на сумата от 350 лв.
Съдът съобразява и приложения на
л.53 от делото служебен бон от 30.04.2016г., от който е видно ,че ответницата е
превела запис на ищеца за сумата от 150 лв.-посочено е като основание „наем
офис 5 С.Врачански, частично“, поради което съдът намира,че претенцията за наем
следва да бъде намалена със сумата от 150 лв., т.к. счита ,че плащането касае
процесния период, с оглед съдържанието на пощенския запис.
Съдът намира,че следва да
съобрази и представения по делото служебен бон от 27.09.2016 г., от който се
установява,че ответницата е превела със запис на ищеца сумата от 150 лв. – с
посочено основание „обезщетение м.05 2015г. за офис“ , като счита ,че счита ,че
плащането касае процесния период, с оглед съдържанието на пощенския запис.
От съвкупния доказателствен материал
не може да се установи,че ответницата е заплатила депозит в размер на 350 лв.
по всеки от представените по делото
договор за наем на недвижим имот от 21.09.2012г. и договор за наем на недвижим
имот от 25.08.2013 г. В договорите е посочено , че ответницата ще заплати
депозит в цитираните в договора срокове , но не са представени доказателства,че
ответницата е заплатила сумите по депозита. Вследствие на изложеното , съдът
намира,че предявеното от ответницата възражение за прихващане на сумите за наемни
вноски срещу депозитите по двата договора за наем , следва да бъде отхвърлено
като неоснователно, т.к. ответницата не е представила доказателства за
заплащането им.
С оглед изложеното, съдът
намира,че претенцията на ищеца за заплащане на претендираните наемни вноски
следва да бъде уважена частично , като бъде отхвърлена поради плащане на сумата
в общ размер от 650,00лв. , от които 350 лв. - изплатени с пощенски запис от пощенски запис от 17.03.2016г., 150лв.-
изплатени с пощенски запис от 30.04.2016г. и 150 лв.- изплатени с пощенски
запис от 27.09.2016 г.
Видно от договорите за наем,
страните са договорили срок за заплащане на наемните вноски , като при
закъснение ответницата дължи законната лихва за всеки просрочен ден, поради
което съдът счита,че заплащането на наема не се нуждае от покана , поради което
намира, че претендираното от ищеца обезщетение за забава на неизплатените
наемни вноски е дължимо от ответницата.
Видно от съвкупния доказателствен
материал , ищецът е представил доказателства за заплащане на ел. енергия и ВиК
услуги за процесния период. Ответницата от своя страна не е представила
доказателства за изплащането им и т.к. същата е задължена за изплащането им ,
на основание сключения между страните договор за наем, то същите са дължими от
ответницата.
По отношение на претенциите на
ищеца за заплащане от страна на ответницата на обезщетения за забава на
задълженията за изплащане на ел.енергия и вода , доколкото не са представени
доказателства от ищеца за покана до ответницата по отношение на тях , то същите
следва да бъдат отхвърлени , т.к. в този случай, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД , съгласно която когато няма определен ден за
изпълнение длъжникът изпада в забава , след като бъде поканен от кредитора.
И двете страни са направили
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Видно
от представения от ищцовата страна списък с разноските по чл.80 от ГПК ,
приложен на л.96 от делото , се претендира присъждане на държавна такса-402,72
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 880,00 лв. , за което са
представени доказателства за заплащането им. Видно от представения от ответната
страна списък с разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.94 от делото ,
претендираните разноски , за които са представени доказателства за
реализирането им , са 5,00лв.- държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение и 1000,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, за които са
представени доказателства за заплащането им.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски , съобразно уважената част от исковата претенция, в размер на 1196,67
лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК за изплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно
т.12 от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство, претендирани от
ищеца, съобразно уважената част от исковата претенция, в размер на 823,49 лв.
От своя страна ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски , съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, в размер на 67,42 лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК за издаване на съдебно удостоверение и изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А.П.А. ЕГН **********, с адрес ***, от една страна и ответницата С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 , от друга страна, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
-
сумата в общ размер от 8975,00 лв. , представляваща сбор
от неизплатени наемни вноски по
договор за наем от м.09.2012г., подновен с договор за наем от м.08.2013 г, на
магазин № 5, в сградата в гр.Варна, ул. „***" №8-8а, I-ви етаж, за периода 15.09.2013г. -31.12.2015г.,
както и обезщетение за забава на задължението за заплащане на наемните вноски в
общ размер от 1260,68 лв., представляващо сбор от законната лихва
за всяка закъсняла наемна вноска за периода от падежа на всяка неплатена
вноска-първо число на месеца, следващ този , за който се дължи, до 07.03.2016г.,
- сумата в общ размер от 595,30 лв. – представляваща
сбор от неизплатените задължения за ползвана и неизплатена електроенергия по
фактури, издадени за период от
12.04.2013г.-18.09.2014г.
- сумата в общ размер от 23,90 лв.
– представляваща сбор от неизплатените задължения за ползвана и неплатена вода
за наетия имот по издадени фактури за период 12.06.2013г. - 14.07.2014 г.
- ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-10.03.2016 година до окончателното
изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 1264/12.03.2016г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2684/2016г. по описа на ВРС-VІІ състав, на
основание чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца А.П.А. ЕГН **********, с адрес *** срещу ответницата С.А.Д. ЕГН **********,
с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , както следва:
- за разликата над уважения размер на
наемните вноски от 8975,00 лв. до предявения размер от
9625,00лв. като погасен
, поради плащане от страна на ответницата;
- за претендираното обезщетение за забава в
общ размер от 126,61 лв. , представляващо сбор от законната лихва
върху всяка от платените от ищеца суми за ползвана и неизплатена електроенергия
по фактури, издадени за период от
12.04.2013г.-18.09.2014г., от датата на плащане на всяка фактура до 07.03.2016
г.
- за претендираното обезщетение за забава
върху сумата в общ размер от 23,90 лв., представляваща сбор от неизплатените
задълженията за ползвана и неплатена вода за наетия имот по издадени фактури за
период 12.06.2013г. - 14.07.2014 г., в
размер от 3,98 лв., за период от последното плащане-18.07 2014г.
до 07.03.2016 година, за които суми е
издадена Заповед № 1264/12.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2684/2016г. по описа на ВРС-VІІ състав
, на основание чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане , предявено от ответницата С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» №
18, ет. 5, ап. 9 срещу ищеца
А.П.А. ЕГН **********, с адрес ***,
за вземането на ответницата за два изплатени депозита по договор за наем на
недвижим имот от 21.09.2012г. и по договор за наем на недвижим имот от
25.08.2013 г., всеки в размер на 350,00 лв., с претенцията на ищеца за неплатени наемни вноски за периода от 15.09.2013
г. до 31.08.2014 г., като неоснователно.
ОСЪЖДА С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9
ДА ЗАПЛАТИ на А.П.А. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1196,67 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и
сумата от 823,49 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 2684/2016г. по описа на
ВРС-VІІ състав, съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 сумата от 67,42 лв. , представляваща сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: