№ 864
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110105977 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно и кумулативно съединени
искове от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********** с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА),
Община СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, ЖК „М.-4“, Б.п.С. сграда 6 срещу КР. М. Г., ЕГН
********** с адрес Област Варна, Община А., гр. А., ул. П.к. № 9 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи:
сумата от 21,21 лв. - задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание Договор за мобилни услуги № ********* от
22.12.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ***********, за периода
25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 53,81 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2017г., при
условията на които се ползва мобилен номер ***********;
сумата от 39,99 лв. - задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание Договор за мобилни услуги № ********* от
30.04.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер **********, за периода
25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 128,11 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 30.04.2018г., при
условията на които се ползва мобилен номер **********;
сумата от 67,20 лв. - задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание Договор за мобилни услуги № ********* от
19.09.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер **********, за периода
25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 169,23 лв. - задължение за заплащане на неустойка поради предсрочното
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2018г., при
условията на които се ползва мобилен номер **********;
1
сумата от 11,96 лв. - задължение за заплащане на лизингови вноски на основание
Договор за лизинг от 30.04.2018г., с който се предоставя за ползване мобилно
устройство ALCATEL U5 Black , - четири текущи дължими лизингови вноски за
периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 38,87 лв. - тринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 25.03.2019г. - 30.03.2020г., на основание Договор за лизинг от 30.04.2018г., с
който се предоставя за ползване мобилно устройство ALCATEL U5 Black;
сумата от 38,36 лева четири текущи дължими лизингови вноски за периода
25.11.2018г. - 24.03.2019г. на основание Договор за лизинг от 19.09.2018г., с който се
предоставя за ползване мобилно устройство NOKIA 3.1 Blue;
сумата от 163,03 лева тринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 25.03.2019г. - 19.08.2020г на основание Договор за лизинг от 19.09.2018г., с
който се предоставя за ползване мобилно устройство NOKIA 3.1 Blue, ведно със
законната лихва върху главниците (възлизащи на общо 731,77 лева), начислена за
периода от датата на подаване на заявлението в съда – 06.01.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №260543/28.01.2021г. по гр. дело №93/2021г. на
ВРС, на осн. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се поддържат твърдения, че страните са обвързани в
облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги № ********* от
22.12.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* от 30.04.2018г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.09.2018г., Договор за лизинг от 30.04.2018г. и
Договор за лизинг от 19.09.2018г. На ответника е предоставен достъп до
телекомуникационната мрежа на оператора, като му е предоставен мобилен номер
***********, **********, **********, като за процесните периоди абоната не е
заплатил дължимите месечни абонаментни такси и потребени от него мобилни услуги.
Договорите за мобилни услуги № ********* от 22.12.2017, №********* от 30.04.2018г
и № ********* от 19.09.2018г са прекратени поради неизпълнение на задължението на
абоната да заплаща дължимите абонаментни такси и използвани услуги, като
ответникът претендира съответните неустойки поради предсрочно прекратяване по
съответния договор.
Твърди, че по Договор за лизинг от 30.04.2018г. и Договор за лизинг от
19.09.2018г. на ответника са предоставени устройства ALCATEL U5 Black и NOKIA
3.1 Blue, по които договори абоната не е изпълнил задължението си за плащане на
дължимите текущи лизингови вноски, които претендира с исковата си молба.
Претендира и съответно дължимите предсрочно изискуеми лизингови вноски до края
на срока на всеки един от договорите за лизинг. Твърди, че правото на оператора да
отнесе задължението за заплащане на лизинговите вноски като предсрочно изискуеми
възниква от съдържащите с в чл.12 от ОУ на оператора по договорите за лизинг
условия. Устройствата, които да били предоставени на ответника не са върнати от
него, уговорената за тях лизингова цена не е била заплатена изцяло от последния.
Ищецът не е упражнил правото си за разваляне на договорите за лизинг, като същите
са запазили първоначално определените в тях срокове за действие.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
назначеният му от съда особен представител. Излагат се възражения, че между
страните не са възникнали валидни облигационни правоотношения. В евентуалност
намира, че ответникът не е потребил реално посочените и фактурирани от мобилния
оператор услуги. Договорите за мобилни услуги, договори за лизинг и общи условия
към тях не били подписани от абоната на всяка страница, поради което не може да
бъде прието, че уговорките в същите са били възприети от страната. Излага
възражения, че ответникът не е запознат с общите условия на оператора. Оспорва, че
ищецът е предал мобилните устройства предмет на договорите за лизинг на ответника.
2
Счита, че ищецът не е довел до знанието на ответника намерението си да прекрати
договорите, поради което претенцията за присъждане на неустойка е неоснователно. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по
ДАВНОСТ. В евентуалност посочва, че се претендира неустойка превишава
трикратния размер на стандартна месечна абонаментна такса. По първия договор
месечната такса възлиза на 7,99 лева, а трикратния размер на неустойката възлиза на
23,97 лева,а с исковата молба се претендира сумата от 53,81 лева, по втория договор
абонаментната такса възлиза на 14,99 лева, при което същата в трикратен размер
възлиза на 44,97 лева, а се претендира неустойка в размер на 128,11 лева, съответно по
третия договор размера на абонаментната такса възлиза на 24,99 лева, при което
трикратния размер на неустойката възлиза на 74,97 лева, а с исковата молба се
претендират 169,23 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги от 22.12.2017г., по силата
на който ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на
абоната - ответник достъп до далекосъобщителната си мрежа чрез мобилен номер
+**********, при определяне на месечен абонаментен план от 7,99 лева на месец, с
падеж 25-то число на съответният месец. Срокът на договора е определен на 24
месеца,като същия изтича на 22.12.2019г.
Представена по делото е декларация – съгласие от ответника от 22.12.2017г., с
която тя е декларирала, че е запозната с Общите условия на оператора.
Представен по делото е договор за лизинг от 22.12.2017г., по силата на който
ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на абоната –
ответник мобилно устройство – детски часовник „МайКи“ при цена на лизинговата
вещ в размер на 42,77 лева, която е платима на разсрочени лизингови вноски от по 0,99
лева за период от 23 месеца.
Представен по делото е договор за мобилни услуги от 30.04.2018г., по силата
на който ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на
абоната - ответник достъп до далекосъобщителната си мрежа чрез мобилен номер
+***********, при определяне на месечен абонаментен план от 14,99 лева на месец, с
падеж 25-то число на съответният месец. Срокът на договора е определен на 24
месеца,като същия изтича на 30.04.2020г.
Представен по делото е договор за лизинг от 30.04.2018г., по силата на който
ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на абоната –
ответник мобилно устройство марка „Алкател“. Уговорен е погасителен план по
договора за лизинг, съобразно който е разсрочено задължението за плащане на
лизинговата цена на 23 бр. вноски.Първоначалната вноска в размер на 24 лева е
уговорено, че следва да бъде заплатена при получаване на мобилния апарат.
Представена по делото е декларация – съгласие от ответника от 30.04.2018г., с
която тя е декларирала, че е запозната с Общите условия на оператора.
3
Представен по делото е договор за мобилни услуги от 19.09.2018г., по силата
на който ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на
абоната - ответник достъп до далекосъобщителната си мрежа чрез мобилен номер
+**********, при определяне на месечен абонаментен план от 24,99 лева на месец, с
падеж 25-то число на съответният месец. Срокът на договора е определен на 24
месеца,като същия изтича на 19.09.2020г.
Представен по делото е договор за лизинг от 19.09.2018г., по силата на който
ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор предоставя на абоната –
ответник мобилно устройство марка „Нокия“. Уговорен е погасителен план по
договора за лизинг, съобразно който е разсрочено задължението за плащане на
лизинговата цена на 23 бр. вноски.
Представена по делото е декларация – съгласие от ответника от 19.09.2018г., с
която тя е декларирала, че е запозната с Общите условия на оператора.
Представени по делото са фактури от 25.12.2018г. на стойност в размер на 57,64
лева, фактура от 25.01.2019г. на стойност в размер на 122,26 лева, фактура от
25.02.2019г. на стойност от 183,79 лева, фактура от 25.03.2019г. на стойност в размер
на 185,38 лева, както и фактура от 25.04.2019г. на стойност от 746,35 лева, с която са
начислени неустойки за прекратяване на договори в общ размер на 351,15 лева.
Представена по делото е покана от 27.03.2019г. от ищеца до ответника, връчена
на подления на 03.04.2019г., с която кредитора е уведомил длъжника, че в случай на
неизпълнение на задължението в 10-дневен срок от получаване на съобщението следва
да прекрати договорите за мобилни услуги и лизинг поради не изпълнение. Общия
размер на задължението на длъжника в поканата е посочено, че възлиза на 746,35 лева,
от които 185,38 лева стойност на незаплатени услуги, 351,15 лева неустойки по
договори и 209,82 лева оставащи лизингови вноски.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД,
по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключени между тях договори за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг,
съответно че на ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта
4
предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените
по размер и в срок лизингови вноски.
От представените по делото договор за мобилни услуги от 22.12.2017г., от
30.04.2018г. и 19.09.2018г., съдът приема, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които ищецът в качеството му на
мобилен оператор е предоставил достъп на ответника, като абонат до мобилната си
мрежа посредством предоставяне на съответните мобилни номера. Представените по
делото договори са с положен подпис от страна на ответницата, който подпис не е
оспорен в хода на съдебното производство, при което съдът приема, че с полагане на
същия в договора, ответницата е изразила насрещно волеизявление, с което е поела
задължения по договорите да заплаща стойността на предоставените й мобилни услуги
и уговорени абонаментни такси. От представените по делото фактури, с които ищецът
е начислявал изразходваните услуги се установява, че ответницата е изразходвала
определено количество мобилни услуги под формата на изходяща телефония, така и
мобилни данни в рамките на съответния отчетен период. При тези съображения
възраженията на ответника за липса на надлежно възникнало облигационно
правоотношение по договорите за мобилни услуги следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Представени по делото са и два договора за лизинг от 30.04.2018г. и
19.09.2018г., с които оператора е предоставил на ответницата мобилни апарати
съответно марка „Алкател“ и „Нокия“. Договорите за лизинг са подписани от
ответницата в качеството й на лизингополучател, който подпис също не е оспорен в
хода на съдебното производство, при което също следва да бъде прието, че с полагане
на същия в съответния договор е релевирано насрещно волеизявление, с което
получилата лизинговата вещ страна приема задължение за заплащане на уговорената
лизингова вноска. Видно от съдържанието на процесните договори за лизинг и в
частност разпоредбите на чл.4 от същите съдържат уговорка съобразно която, при
сключване на договорите лизингодателя е предал в държание на лизингодателя
съответното устройство предмет на всеки отделен договор. Тази уговорка по своята
същност има характер на разписка за получената вещ предмет на договора за лизинг,
поради което следва извода, че страните са надлежно обвързани по същите, съответно
че лизингодателя е изпълнил своето задължение,като е предал на лизингополучателя
лизингованата вещ.
Следващата категория възражения на ответника са свързани с
незапознаването й с общите условия към договорите, като тук възраженията са, че не
всяка страница на Общите условия е подписана от абоната.
По делото ищецът е представил декларации, които изхождат от ответницата,
по силата на които последната изрично декларира, че на 22.12.2017г., 30.04.2018г. и
5
19.09.2018г. същата е запозната, съответно получила Общи условия на оператора към
договорите. Едностранното волеизявление на ответницата, с което същата
извънсъдебно признава един неизгоден за нея факт е доказателствено средство
установяващо този факт, което обстоятелство съдът следва да прецени съобразно
разпоредбата на чл. 175 ГПК. Обстоятелството, че на абоната са известни приетите
Общи условия на оператора може да бъде изведено и от съдържанието на съответните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, в които е изразено волеизявление на
абоната/лизингополучателя, че същата е запозната с общите условия на оператора,
съответно, че същите са неразделна част от договора, в която насока е уговорката н
чл.6 от договорите за лизинг. При съпоставка на цитираните декларации – съгласие от
ответника, с изявленията й съдържащи се в договорите за мобилни услуги и договори
за лизинг, съдът достига до извода, че на същата е сведено до знание тяхното
съдържание, поради което следва извода, че към момента на възникване на всяко едно
отделно облигационно правоотношение съдържащите се в общите условия задължения
на абоната са й известни.
Задължение на мобилния оператор е да остойностява ежемесечно стойността
на изразходваните от абоната мобилни услуги, като посочва размера, който същия
дължи за този отчетен период. В изпълнение на това си задължение ответникът
представя фактури за периода 25.12.2018г. – 25.04.2019г., в които посочва размера на
дължимите предоставени от него услуги. Видно от съдържанието на счетоводните
документи, е, че същите съдържат данни за задължения за предходни периоди, което
задължение в последната фактура е посочено в размер на 185,38 лева, съответно
стойност на лизингови вноски дължими от абоната в размер на 209,82 лева.
Изложеното налага извода, че ответницата, като абонат на ищеца е допуснала
неизпълнение, като не е погасила на уговорения в договора падеж своите задължения
по договорите за мобилни услуги и лизинг.
Възраженията по същество на спора са свързани с обстоятелството не дали е
допуснато неизпълнение от страна на ответницата, а дали ищецът е осъществил своето
потестативно право да развали договора, което право да е надлежно достигнало до
знанието на насрещната страна.
С оглед доказване на този положителен за ищцовото дружество факт,
последното представи писмени доказателства по делото и в частност покана от
27.03.2019г., с която ответницата бива уведомена, че в случай на неизпълнение на
задълженията й към оператора за дължими предоставени услуги и лизингови вноски, то
следва договорите да бъдат прекратени. Видно от удостоверението на куриерското
дружество осъществило връчване, на 03.04.2019г. поканата за доброволно изпълнение
е връчена на ответницата.
Доколкото съдът прие, че ищцата е неизправна страна по договорите за
6
мобилни услуги и договори за лизинг, като е допуснала неизпълнение на задължението
си да заплаща предоставените й услуги и лизингови вноски, то следва да бъде прието,
че ищецът, в качеството му изправна страна по договорите надлежно е упражнило
правото си да поиска прекратяване на договорите, което преобразуващо право е
надлежно доведено до знанието на насрещната страна. Няма по делото доказателства,
че в рамките на предоставения 10-дневен срок от получаване на съобщението, ищцата
да е изпълнила задълженията си за плащане към кредитора, поради което ефекта на
упражненото потестативно право следва да бъде зачетен, като бъде прието от съда, че
оператора надлежно го е упражнил и довел до знание на абоната това си намерение.
Съдът прие, че страните се намират във валидни облигационно правоотношения
по договори за мобилни услуги от 22.12.2017г., от 30.04.2018г. и 19.09.2018г. Прие, че
ищецът е изправна страна по същите, като е предоставил на ответницата достъп до
мобилната си мрежа за процесния период, като и че ответницата е използвала услуги
на оператора в рамките на процесния срок, съответно не се доказа, че е заплатила
стойността на тези услуги, поради което следва да бъде прието, че сумата от 21,21 лева
по договор от 22.12.2017г., сумата от 39,99 лева по договор от 30.04.2018г. и сумата от
67,20 по договор от 19.09.2018г. е дължима.
Така посочените суми по трите договора представляват незаплатено задължение
за месечни абонаментни такси и потребени услуги, които са предоставени за периода
25.11.2018г. – 24.03.2019г. По своята същност тези задължения имат характер на
повтарящи се през определен период от време едноредно задължения, което придава
техния периодичен характер, в който смисъл и задължителната съдебна практика
съдържаща се в ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Като периодични платежи
задълженията се погасяват по давност по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичане на 3-
годишни срок от момента на възникване на съответното задължение. Задължението
става изискуемо след изтичане на срока за плащане след остойностяването му от
оператора с издаване на съответната фактура. Съобразно уговореното в договорите за
мобилни услуги и в частност на приложенията към тях представляващи ценова листа,
плащането на сумата посочена във фактурата се осъществява в срока посочен в
същата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.
Първата от процесните фактури на стойност от 57,64 лева е издадена на
25.12.2018г. В същата не е указан краен срок за плащане, поради което следва
приложение да намери уговорката в договора за мобилни услуги или това е в срок от
18 дни от издаване на същата или крайния срок за изпълнение на това задължение е
бил до 12.01.2019г., поради което считано от 13.01.2019г. ответницата изпада в забава
за него. От този момент започва да тече и погасителната давност на това периодично
задължение. За да бъде приложена тя следва да бъде посочено, че настоящото
производство се развива по реда на чл. 422 ГПК, като същото представлява
продължение на заповедното производство, а исковата молба следва да се счита за
7
предявена в съда считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК в съда – 06.01.2021г. Считано от изпадане в забава за плащане на това
задължение – 13.01.2019г. до депозиране на заявлението в съда – 06.01.2021г. не са
изминали повече от 3 години, поради което не може да бъде прието, че задължението
се е погасило по давност. При тези съображения възражението на ответника,
релевирано чрез особеният й представител е неоснователно.
Следва да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
21,21 лева по договор от 22.12.2017г., сумата от 39,99 лева по договор от 30.04.2018г. и
сумата от 67,20 по договор от 19.09.2018г. е дължима.
Съдът прие от доказателствата по делото, че страните освен по договорите за
мобилни услуги са обвързани и по два договора за лизинг от 30.04.2018г. и
19.09.2018г., по които се установи, че реално на лизингополучателя са предоставени
два броя мобилни устройства марка „Алкател“ и марка „Нокия“. Доказателства за
реалното предаване на вещите предмет на договорите за лизинг се намира в самите
договори, като изрично в уговорките на чл.4 от същите е посочено, че при сключване
на договора лизингодателя предава в държание на лизингополучателя лизинговата
вещ.
По договора за лизинг от 30.04.2018г. е уговорено, че предмет на този договор
ще бъде мобилно устройство „Алкател“, като общата стойност на лизинговата вещ
възлиза на 92,77 лева. Първата лизингова вноска е определена в размер на 24 лева на
осн. чл. 3, ал.1 от договора за лизинг, която вноска е посочено, че е заплатена при
сключване на този договор. Останалата стойност в размер на 68,77 лева е уговорена да
бъде заплатена на разсрочени лизингови вноски в размер от по 2,99 лева за 23 месеца.
Няма спор по делото, че първите 6 бр. лизингови вноски са заплатени от ответницата,
като предмет на спора са четирите дължими за периода 25.11.2018г. – 24.03.2019г. в
размер на 11,96 лева, като и останалите 13 бр. до края на срока на договора
30.04.2020г.
По договора за лизинг от 19.09.2018г. е уговорено, че предмет на този договор
ще бъде мобилно устройство „Нокия“, като общата стойност на лизинговата вещ
възлиза на 220,57 лева. По този договор не уговорена първоначална лизингова вноска,
като задължението за заплащане на лизинговата вещ е разсрочено на 23 бр. лизингови
вноски от по 9,59 лева всяка. По този договор няма спор, че първите 2 бр. лизингови
вноски са заплатени, като предмет на спора са четирите дължими за периода
25.03.2019г.-30.03.2020г., както и останалите тринадесет до края на срока на договора
19.08.2020г.
По делото липсват доказателства, че ответницата е изпълнила задължението за
плащане на лизинговите вноски на уговорения в договора падеж. Видно от
погасителния план към договорите за лизинг, дата, на която ще настъпи падежа за
8
плащане на всяко едно отделно задължение не е уговорена, но в разпоредбата на чл. 3,
ал.2 от договорите, страните са уговорили, че лизинговата вноска по договора следва
да бъде заплатена в сроковете, условията и начина на плащане на задълженията, които
произтичат за лизингополучателя в качеството му на абонат по договор за мобилни
услуги. При тълкуване съдържание на посочената норма по правилата на чл. 20 ЗЗД с
оглед разкриване на действителното съдържание на тази разпоредба, съдът намира, че
страните са уговорили падеж на съответната лизингова вноска, който съвпада с падежа
на задължението за плащане стойността на потребните за всеки един процесен период
мобилни услуги. В насока към тези мотиви говори и обстоятелството, че договорите за
лизинг (от 30.04.2018г. и 19.09.2018г.) са сключени в момент, в който са възникнали и
облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги също от 30.04.2018г. и
19.09.2018г. По изложените съображения следва да бъде прието, че падежа на
задължението за плащане на съответната вноска по договор за лизинг е определен на
дата на издаване на фактурата – 25 число на месеца, а крайният срок за плащане е 18
дни от момента на остойносяване на задължението.
Липсват по делото доказателства, че предадените лизингови вещи по
договорите за лизинг са върнати от лизингополучателя на лизингодателя, които той е
задържал включително и след разваляне на облигационните правоотношения по тези
договори, поради което последния дължи заплащане на стойността на тези вещи.
Липсват по делото доказателства, че са заплатени четирите лизингови вноски по
договора от 30.04.2018г. до неговото разваляне, съответно след успешно упражняване
на правото да развали договора и достигане до знание на насрещната страна за това
преобразуващо право на кредитора, на същия се дължат и останалите предсрочно
изискуеми лизингови вноски, доколкото общата стойност определя стойността на
невърнатото устройство. Аналогична е ситуацията и по договора за лизинг от
19.09.2018г., при който също липсват заплащане на четирите текущи лизингови
вноски, както и тези дължими след релевиране на потестативното право за разваляне на
договора. При така изложените съображения предявените искове за установяване
дължимостта на сумата от 11,96 лева – четири текущи лизингови вноски по договор от
30.04.2018г., както и 38,87 лева по същия договор представляващи предсрочно
изискуеми такива, съответно сумата от 38,36 лева – четири текущи вноски за лизинг по
договор от 19.09.2018г., както и 163,03 лева дължими след прекратяване на договора и
не връщане на устройството, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Неоснователно се явява възражението за погасяване по давност на тези
задължения. Дори и да бъде прието, че плащанията по лизинговите вноски по договор
за финансов лизинг имат периодичен характер, поради което за вземанията на
лизингодателя за тези вноски е приложима разпоредбата на 3-годишната давност.
Както вече съдът посочи, падежа на плащане на съответната погасителна лизингова
вноска е свързан с изтичане на 18 дневния срок от издаване на съответната фактура по
9
договора за мобилни услуги, а това е 25-то число на съответния месец. Първата
издадена фактура, която съдържа плащане включително и на лизингови вноски по
договорите е от 25.12.2018г., поради което ответницата за това задължение изпада в
забава от 13.01.2019г., от който момент до депозиране на заявлението в съда –
06.01.2021г. не се изминали повече от три години.
По отношение на неустойките:
Размера на неустойките се формира от три стандартни месечни абонаментни
такси, ведно с добавена разлика между стандартната цена на предоставените
устройства на ответницата без отстъпка, съгласно ценова листа на оператора и
дължимата преференциална цена по съответния договор за лизинг, който срок
съответства на срока на договора за мобилни услуги. С други думи ищецът твърди,че в
качеството му на оператор е предоставил на ответника в качеството му на потребител
три мобилни устройства на преференциални цени, чиято стойност е следвало да бъде
заплатена разсрочено съобразно договорите за лизинг. Условието на тази
преференциална цена от общата ценова листа е, потребителят да използва и заплаща
мобилни услуги към същия този оператор за срок, който е равен на договора за лизинг.
Изложеното налага извода, че размера на неустойката се определя двукомпонентно,
веднъж от стойността на три стандартни месечни такси по съответния договор за
мобилни услуги (което по размер съвпада със споразумението с КЗК и ищеца като
мобилен оператор от началото на 2018г.), и втори път от разликата в цената с и без
преференция на предоставеното и невърнато мобилното устройство.
По въпроса за дължимата от абоната неустойка, която се определя от
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, се формира съдебна
практика, която е обективирана в решение №1193/08.07.2021г., постановено по в.т.дело
№ 861/2021г. на ВОС. С цитираното решение се приема, че така уговорена неустойката
удовлетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в пропускане на
обвързване с друг клиенти при по-изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на
нови клиенти, търсещи услуги след прекратяването и компенсира справедливо
предвидимите вреди за доставчика. Приема се, че тази неустойка не излиза извън
пределите на нравствеността допустимост и придадените й по закон функции.
При тези съображения и придържай се към установената съдебна практика,
съдът намира, че неустойка поради прекратяване на всеки един от трите договора за
мобилни услуги се дължи до размера на три стандартни месечни такси.В тази насока
възраженията на ответника са основателни, като доколкото по договора мобилни
услуги от 22.12.2017г. е уговорена стандартна месечна цена от 7,99 лева, то размера на
компенсаторната неустойка възлиза на 23,97 лева, по договора от 30.04.2018г. при
уговорена стандартна месечна такса от 14,99 лева размера на неустойката възлиза на
44,97 лева, а по договора от 19.09.2018г. при уговорена стандартна месечна такса от
10
24,99 лева, то размера на неустойката възлиза на 74,97 лева.
По отношение на втория компонент, който определя общия размер на търсената
неустойка, а именно разликата на цената на предадените на ответника устройства с и
без преференция. Тази разлика съобразно твърденията на ищеца се формира от цената
по съответния договор за лизинг и актуалната ценова листа за предлагани от оператора
устройства. В договорите за лизинг липсва вписване на стандартната цена на
устройството, т.е. непреференциална такава. Не са представени по делото
доказателства за съответните ценови листи на оператора към момента на възникване на
облигационните правоотношения по договорите за лизинг, за да бъде направен извод за
размера на тази разлика. Липсата на доказателства по делото, че ищецът е предоставил
на ответницата мобилни устройства на преференциални цени обосновава
неоснователност на претенцията за неустойка в размер над трикратния размер на
уговорените стандартни месечни абонаментни планове до претендирания размер, в
който смисъл и решение 198/18.02.2022г. по в.т.дело №2554/2021г. на ВОС, ТО.
По изложените съображения следва да бъде прието за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 23,97 лева – неустойка поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 22.12.2017г., като за разликата над
уважения размер до пълно предявения размер от 53,81 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена. По договора за мобилни услуги от 30.04.2018г. се следва неустойка, при
което искът следва да бъде уважен в размер на 44,97 лева, като за разликата над този
размер до пълно предявеният размер от 128,11 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По договора за мобилни услуги 19.09.2018г. се дължи неустойка в размер на 74,97
лева, като за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 169,23
лева предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
На ищецът се дължат разноски съразмерно уважените искове, разноски сторени
както в заповедното производство, така и в исковата такова.
Общия материален интерес, за който съдът бива сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК възлиза на 746,35 лева. С решение
по реда на чл. 422 ГПК е установена дължимост на сумата от общо 524,53 лева. Тук
следва да бъде посочено, че с определение №2856/29.06.2021г. постановено по
исковото производство част от същото бе прекратено, като без обезсилена и частично
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, за които искове не се
предявиха, което обстоятелство също следва да се отчете при присъждане на разноски.
Разноските в заповедното производство възлизат на 385 лева, от които 25 лева
заплатена ДТ и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство. Съответно
уважената част на предявените искове на ищеца се дължат разноски за заповедното
производство в размер на 270,57 лева.
11
Разноските в исковото производство възлизат на 1135 лева, от които 775 лева
съдебно – деловодни разноски и 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство. За исковото производство на ищеца с оглед уважената част на
предявените искове се следват 797,67 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че КР. М. Г.,
ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., гр. А., ул. П.к. № 9 ДЪЛЖИ на
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********** с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА), Община
СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, ЖК „М.-4“, Б.п.С. сграда 6
сумата от 21,21 (двадесет и един лева и 21 ст.) лева – неплатено задължение за
заплащане на месечни абонаментни такси и потребени услуги по Договор за мобилни
услуги № ********* от 22.12.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер
***********, за периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 23,97 (двадесет и три лева и 97 ст.) лева дължима неустойка поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
22.12.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ***********, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 23,97 лева до пълно
предявения размер от 53,81 лева;
сумата от 39,99 (тридесет и девет лева и 99 ст.) лв. - неплатено задължение за
месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание Договор за мобилни
услуги № ********* от 30.04.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер
**********, за периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 44,97 (четиридесет и четири лева и 97 ст.) лева дължима неустойка
поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
30.04.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер **********, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 44,97 лева до пълно
предявения размер от 128,11 лева;
сумата от 67,20 (шейсет и седем лева и 20 ст.) лв. неплатено задължение за
месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.09.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер
**********, за периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
сумата от 74,97 (седемдесет и четири лева и 97 ст.) лева дължима неустойка
поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
19.09.2018г., при условията на които се ползва мобилен номер **********, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 74,97 лева до пълно
предявения размер от 169,23 лева;
сумата от 11,96 (единадесет лева и 96 ст.) лева - неплатено задължение за
лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 30.04.2018г., с който се
предоставя за ползване мобилно устройство ALCATEL U5 Black , - четири текущи
дължими лизингови вноски за периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г.;
12
сумата от 38,87 (тридесет и осем лева и 87 ст.) лева - тринадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25.03.2019г. - 30.03.2020г., на основание
Договор за лизинг от 30.04.2018г., с който се предоставя за ползване мобилно
устройство ALCATEL U5 Black;
сумата от 38,36 (тридесет и осем лева и 36 ст.) лева четири текущи дължими
лизингови вноски за периода 25.11.2018г. - 24.03.2019г. на основание Договор за
лизинг от 19.09.2018г., с който се предоставя за ползване мобилно устройство NOKIA
3.1 Blue;
сумата от 163,03 (сто шейсет и три лева и 3 ст.) лева тринадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25.03.2019г. - 19.08.2020г на основание
Договор за лизинг от 19.09.2018г., с който се предоставя за ползване мобилно
устройство NOKIA 3.1 Blue, ведно със законната лихва върху главниците за
периода от датата на подаване на заявлението в съда – 06.01.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №260543/28.01.2021г. по гр. дело №93/2021г. на
ВРС, на осн. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА КР. М. Г., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., гр. А.,
ул. П.к. № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********** с адрес Област СОФИЯ
(СТОЛИЧНА), Община СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, ЖК „М.-4“, Б.п.С. сграда 6 сумата
от 270,57 (двеста и седемдесет лева и 57 ст.) лева разноски в заповедното
производство, както и сумата от 797,67 (седемстотин деветдесет и седем лева и 67
ст.) лева, разноски сторени в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13