№ 1843
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20221100101526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба с вх. № 8561/15.02.2022 г., предявена от К. Б. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ул. ****, против И. Н. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к ****.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********,
починала на ***** г. След смъртта й, ищецът разбрал, че на 30.12.2021 г., в Агенция по
вписванията, е вписано саморъчно завещание, обявено на 08.11.2021 г. от нотариус
С.К., с което П. К. завещава на ответницата И. Н. В., жилището си в гр. София, имот в
с. Дебнево, община Троян и движимото си имущество. Твърди, че саморъчното
завещание нито е било написано от П. К.К., нито е било подписано от нея, поради
което и е нищожно, на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за нищожно саморъчно завещание от 20.12.2020 г., обявено на
08.11.2021 г. Ищецът претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът И. Н. В., е
депозирал отговор на исковата молба. Ответницата оспорва иска с възражението, че е
недопустим, тъй като ищецът не е легитимиран да го предявени. Ответницата оспорва,
че ищецът е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********, поради което счита, че
липсва правен интерес за предявяването на иска.
Сочи, че представеното Удостоверение за наследници с изх. № 2062/30.12.2021
г. не установява твърдяното от ищеца качество на наследник по закон и не били
1
представени доказателства за връзката между него и Е.А.Г., с ЕГН **********.
Евентуално, ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че завещанието не е било написано и подписано от П.
К.К.. Излага съображения, че завещанието е валидно, тъй като е спазена предвидената
от закона форма и съдържа всички необходими реквизити - написано е изцяло
саморъчно от завещателя, съдържа означение за датата, когато е съставено и е
подписано от нея, като подписа е положен след завещателните разпореждания.
Ответницата оспорва автентичността на представеното от ищеца „Писмо“, като
твърди, че ръкописният текст върху документа не е писан от П. К.К.. Сочи, че т.нар.
„Писмо“ е неподписан частен документ, без да има данни за неговия съставител, а и
бил датиран от 05.12.1992 г., което било 30 години по-рано от датата на саморъчното
завещание.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от
Закона за наследството (ЗН) - за прогласяване на нищожността на завещателно
разпореждане, извършено под формата на саморъчно завещание от 20.12.2020 г.
Съгласно ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт, с
който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята
смърт, в полза на едно или няколко лица. Саморъчното завещание е строго формален
акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и
да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо,
оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и
фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното
завещание като сделка.
При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не
е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да
установи неговата истинност, чрез пълно и пряко доказване (решение № 202/24.07.2001
г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение № 228/11.01.2013 г. по гр. д. №
388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС,
II ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014 г. по
гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013
г. на ВКС, II ГО и др.).
В настоящия случай, съдът приема за установено по делото, че ищецът К. Б. Г.
2
е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********, починала на ***** г.
Ищецът е наследник по закон на Е.А.Г., с ЕГН ********** (неин син), която е
била дъщеря на К.П.В. (К.А.И.), родена на **** г., починала на **** г., която е била
сестра на К.П.К. (роден на **** г., починал през 1951 г.) – баща на П. К.К.. Това се
установява от удостоверение за раждане на ищеца (л. 138), удостоверение за
наследници № 2062/30.12.2021 г., издадено от СО – район „Триадица“ (л. 7 и сл. от
делото), удостоверение за наследници с изх. № 14-4454/19.09.2022 г., изд. от Община
Плевен, удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 07-
290/11.10.2022 г., изд. от Община Плевен. Възраженията на ответника, в тази връзка са
неоснователни.
По делото е представено саморъчно завещание (л. 4), в което е посочено, че е
съставено на 20.12.2020 г. от П. К.К., с ЕГН: **********. В завещанието е посочено,
че П. К.К. завещава на И. Н. В., собственото си жилище в гр. София, бул. „Витоша“ №
56, ет. 2, ап. 4, и имот в село Дебнево, община Троян, както и своето движими
имущество. В завещанието е посочено, че това е последната воля на завещателката,
както и че завещанието е написано, подписано саморъчно от П. К.К., без поправки,
прибавки и съкращения.
На 08.11.2021 г., саморъчното завещание е било обявено от нотариус, с рег. №
526 от РНКРБ, за което е бил съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание
ОР № 9333/08.11.2021 г. на нотариус с рег. № 526 от РНКРБ.
По делото са приети заключенията по единичната и тройната съдебно –
почеркови експертизи.
Видно от заключението по извършената от вещото лице Л. К. Г. съдебно –
почеркова експертиза (СПЕ), подписът под ръкописния текст вдясно в саморъчно
завещание от името на П. К.К. от 20.12.2020 г., не е положен от П. К.К.. Ръкописният
текст в това завещание не е написан от П. К.К..За да достигне до този извод, вещото
лице е изследвало оригиналът на процесното завещание, съхраняван в кантората на
нотариус С.К.. При изследване на оспорения подпис и образците от подписа на П. К.К.,
вещото лице е констатирало различия по общи признаци (степен на обработеност,
наклон) и по частни признаци (форма на движение при свързване на букви, форма на
движение при свързване на елементи, направление на движение при изписване на
елементи на букви, относно разположението на елементи, и др.). Видно от СГЕ,
установените различия са характерни, индивидуални и по обем достатъчни за извода,
че оспореният подпис не е положен от П. К.К..
Вещите лица по тройната съдебно – почеркова експертиза (П. Х. Т., Д. А. Д. и
Д. К. В.) също са изследвали оригинала на процесното завещание. Относно
представените по делото образци от подписа на П. К.К., вещите лица са посочили, че:
3
образците са в достатъчно количество - 23 подписа;
полагани са в дълъг период от време – от 1992 до 2016 г., което позволява да се
установи устойчивостта (транскрипцията е винаги смесена, съдържа една и съща
монограмна буквена част, парафът е винаги примковиден) и вариантността
(изписва се различно количество букви в средната част на подписа) в почерка на
лицето при подписване;
сравнителните образци са съпоставими по вид и съдържание на транскрипцията с
подписа в изследваното завещание - транскрипцията на сравняваните подписи е
смесена;
сравнителните образци са относими във времево отношение с подписа в
завещанието, който е от 2020 г., а последните образци от подписа на лицето са от
2016 г.;
сравнителните образци са достоверни по произход (част от тях са полагани пред
длъжностни лица, като останалите подписи притежават аналогични почеркови
характеристики);
при сравнителното изследване между подписите на П. К. се установи, че същата
полага подписи с една и съща степен на обработеност и с едно и също
съдържание през различни години;
Въз основа на изложеното, вещите лица са направили извода, че има разлики
(варианти) в буквеното съдържание в средната част на подписа на П. К., но няма
изменения в подписа й, тъй като са полагани подписи с една и съща степен на
обработеност и едно и също съдържание през различни години. Изменение би имало,
ако са полагани подписи с различна степен на обработеност и с различно съдържание
през различни периоди от време. В конкретния случай, се касае само до вариантност в
буквеното съдържание в средната част на подписа на лицето, която се проявява през
целия период от време - 1992 - 2016 г.
Видно от тройната СГЕ, при сравнителното графическо изследване между
почерка, с който е изписан ръкописния текст в саморъчното завещание от 20.12.2020 г.
- обект на експертизата и почерка на П. К.К., е установено съвпадение в размера,
наклона и свързаността и различие в степента на обработеност. Наред с това, вещите
лица са установили различия в следните по-характерни частни графически признаци,
а именно:
Продължителност на движението при изписване на първия елемент на цифрата
„1“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;
Продължителност на движението при изписване на първия елемент на цифрата
„2“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;
4
Продължителност на движението при изписване на началната част на първия
елемент на буквата „К“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;
Продължителност на движението при изписване на началната част на първия
елемент на буквата „П“ - в сравнителните образци е значително по-голяма ;
Количество на движенията при изписване на елементите на буквата „т“ - в
сравнителните образци има допълнителен надредови хоризонтален елемент,
какъвто липсва в обекта;
Количество на движенията при изписване на елементите на буквата „ш“ - в
сравнителните образци има допълнителен подредови хоризонтален елемент,
какъвто липсва в обекта;
Форма на движението при изписване на третия елемент на буквата „ф“ в обекта е
овална, докато в сравнителните образци е елипсовидна;
Продължителност на движението при изписване на втория елемент на буквата
„ж“, както и връзката между втори и трети елемент в същата буква - в обекта е
по-малка отколкото в сравнителните образци, както и връзката е примковидна в
сравнителните образци за разлика от обекта;
Форма на движението при изписване на втория елемент на буквата „р“- в обекта е
„г“-образна, докато в сравнителните образци е елипсовидна;
Форма на движението при изписване на първия елемент на буквата „д“ - в обекта
е примковидно/дъговидна, докато в сравнителните образци е дъговидно/овална;
Продължителност на движението при изписване на началната част на буквата „С“
- в сравнителните образци има начален праволинеен елемент, какъвто няма в
обекта, и т.н.
Видно от тройната СГЕ, посочените различия в степента на обработеност и
най-вече в изброените по-горе частни графически признаци са характерни, устойчиво
се проявяват във всички сравнителни образци, поради което имат висока
идентификационна стойност и в своята съвкупност са достатъчни, за да се направи
категоричния извод, че ръкописният текст на изследваното саморъчно завещание от
20.12.2020г., не е изписан от П. К.К.. Установените съвпадения в част от общите
признаци нямат сами по себе си идентификационна стойност, поради което не оказват
влияние на направения вече отрицателен извод.
При сравнителното графическо изследване между подписа, положен в
саморъчното завещание-обект на експертизата и саморъчните подписи на П. К.К., ВЛ
са установили съвпадение във вида и съдържанието на транскрипцията, размера,
наклона, свързаността и различие в степента на обработеност, която е по-висока в
сравнителните образци. Наред с това, са установени различия в частни признаци, които
5
са подробно изброени и описани от вещите лица. Различията в степента на
обработеност и в частните графически признаци са характерни, касаят признаци които
са проява на автоматизма при подписване, поради което имат значителна
идентификационна стойност и в конкретния случай са достатъчни в своята съвкупност,
за да се направи категоричния извод, че подписът в изследваното саморъчно завещание
от 20.12.2020г., не е положен от П. К.К.. Установените съвпадения в част от общите
признаци и сходството в начина на изписване на част от елементите в заключителната
част на подписа, оценени в съвкупност с равномерния натиск и с
дорисуването/дооформянето на движения при полагане на подписа в завещанието,
могат да се обяснят със стремеж за наподобяване на саморъчните подписи на П. К.К.,
поради което не оказват влияние на направения вече отрицателен идентификационен
извод.
В заключение, вещите лица по тройната СГЕ също са приели, че ръкописният
текст и подписът в саморъчно завещание от 20.12.2020 г. от името на П. К.К., не са
изпълнени от П. К.К.. Заключението на ВЛ е и че има разлики (варианти) в буквеното
съдържание в средната част на подписите - сравнителни образци от П. К.К., но няма
изменения в подписа й през годините 1992 - 2016 г., от които са представените
сравнителни образци.
Заключенията по съдебно – почерковите експертизи са подробни, ясни и
обосновани, изготвени са от експерти, в чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Поради това,
съдът кредитира заключенията по съдебно – почеркова експертиза. Въз основа на тях,
съдът приема, процесното саморъчно завещание не е написано ръкописно от самия
завещател и не е подписано от него, поради което и не отговаря на изискванията на чл.
25, ал. 1 ЗН. Липсата на предвидените в чл. 25, ал. 1 ЗН формални изисквания за
завещанието обуславя нищожност на акта, съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН.
С оглед на горе изложеното, предявеният иск е основателен.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца следва да се присъди сумата от 1932 лева, в т.ч.: платена държавна такса
1682 лв. (л. 28) и депозит за СГЕ – 250 лв. (л. 56). Други доказателства за извършени
разноски не са представени (вкл. и за издаване на съдебни удостоверения), поради
което и такива не се присъждат.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Д., сумата от 4893.28 лева – адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно действащите към предявяване на исковата молба
разпоредби от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
6
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО , по предявения от К. Б. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Плевен ул. ****, против И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к
****, иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН, саморъчно завещание, в което е
посочено, че е съставено на 20.12.2020 г. от П. К.К., с ЕГН: **********, обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание ОР № 9333/08.11.2021 г. на нотариус с
рег. № 526 от РНКРБ.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к ****, да
заплати на К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен ул. ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1932 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к ****, да
заплати на адвокат К. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 4893.28 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7