№ 465
гр. Ямбол, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100801 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк” АД - гр.София
против С. Д. С. от с. Х., общ. Т., обл.Я. и В. Д. С. от гр.Я., пасивно субективно и обективно
съединени искове, с които се претендира осъждането на ответниците при условията на
разделност при равни квоти да заплатят сумите съответно от 1839, 90 лв. – главница, 328, 70
лв. – лихва за просрочена главница за периода 13.01.2021 г.-21.03.2022 г., 72,00 лв. разходи
за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен договор за банков
потребителски кредит на ФЛ, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** г.,
предоставило на Т. В. С. от с. Х., общ. Т., обл. Я. банков кредит в размер на 1000 лв. Между
посочените по-горе страни бил сключен и договор за залог на вземания за постъпления по
сметка № *** г., като срока на договора бил до 08.01.2009 г. Посочения кредит бил
използван, чрез предоставен лимит по сметка открита на Т. С.. В счетоводната система на
банката била придала на кредитната експозиция номер на контракт, който бил уникален
номер, който получавал съответния кредитен продукт в банката, с който се
индивидуализирал в системата. Ползването от кредитополучателя на овердрафта било
отразено в информация за сметка за период 08.01.2008 г.- 08.03.2022 г. ГЛП бил в общ
размер на 14 % и надбавка в него в размер на 7%. На 11.12.2008 г. бил сключен анекс № 1,
съгласно който разрешения кредитен лимит по соговора бил увеличен със сумата от 800 лв.,
като общият му размер станал 1800 лв., като бил променен и ГЛП. При изтичане на срока на
договора, при условие,че никоя от страните не била заявила воля за прекратяването му,
правото на кредитополучателя за ползване на сумите се подновявало с нов срок. Предвид
факта, че кредитополучателя спазвал условията на договора, не е бил в просрочие на нито
едно от задълженията си, както и не бил подал искане с отказ за удължаване на срока по
овердрафта, правото на ползване на разрешение кредитен лимит било удължавано
многократно, за последно считано от 08.01.2021 г. Кредитополучателя усвоил изцяло
кредитния лимит в размер на 1800 лв., поради което неиздължената ежемесечна лихва в
размер на 39,90 лв. на 11.11.2020 г. била отнесена като неразрешен овърдрафт. С датата на
изтичане на договора 08.01.2021 г. не били погасени дължимите суми по кредитния лемит,
1
поради което била начислена лихва за просрочие в размер на 328, 70 лв. През месец март
2021 г. банката възложила връчване на покани за доброволно изпълнение за настъпилата
изискуемост на адвокатска кантора, чрез съответен ЧСИ, като били направени разходи в
размер на 72 лв. В резултат на опит за връчване на поканата за доброволно изпълнение
получели информация, че кредитополучателя Т. В. С. починала на *** г., като нейни
законни наследници били ответниците С. Д. С. и В. Д. С.- нейни синове.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител , представят се
доказателства, претендират се разноски.
Правното основание на предявените искове е чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.60,
ал.1 ЗН.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
В. Д. С. и С. Д. С., озаглавен като заявление в който заявяват, че са съгласни с иска на
ищцовата банка.
В с.з. ответниците не се явяват и не се представляват.
В о.с. з. на 08.09.2022 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК ищецът е изменил размера на
предявения иск, като същия следва да се счита за предявен за сумата от 1800 лв. главница,
лихви вкл. и законна за сумата от 446, 36 лв., както и съдебни разноски за сумата от 30, 83
лв., като на основание чл.233 ГПК делото в частта му за главница над сумата от 1800 лв. да
предявения размер за сумата от 1839, 90 лв. и за сумата от 72 лв. разходи за уведомяване,
делото е прекратено с протоколно определение, поради отказ от иска.
В същото с.з. е направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови решение при признание на иска, ако ответникът признае същия, стига да липсват
отрицателните предпоставки по чл. 239, ал.3 от ГПК. В процесния случай са налице всички
предпоставки по чл. 237 от ГПК, с оглед на което съдът постановява настоящото решение,
което се основава на признанието на иска от ответниците – същите са заявили, че са
съгласни с иска на ищцовата банка. Отделно от това страните са сключили извън съдебно
споразумение на 22.08.2022 г., прието като писмено доказателство в настоящото
производство, в което са направили изявление за признание на иска и желание за разсрочено
плащане, като са направили вноска в размер на 600 лв., с която сума са погасили по-
голямата част от разноските и част от дължимата главница. Към сключване на посоченото
споразумение непогасеното вземане на банката по предоставения кредит възлизало на 1800
лв.-главница; лихви в размер на 446, 36 лв., съдебни разноски в размер на 30, 83 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 260, 32 лв., като им е предоставен срок за
доброволно погасяване на изискуемото вземане до 31.07.2024 г., разсрочено по години,
месеци и дати.
Ето защо, следва да бъдат изцяло уважени предявените от ищеца искове във
висящата им, непрекратена част, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцовата
банка сумата от 1800 лв. главница и лихви в размер на 446, 36 лв.
2
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 30, 83 лв.
Относно искането на ищцовата банка да и бъде върната половината от държавната
такса на основание чл. 78, ал.9 ГПК, същото се явява неоснователно. Посочената разпоредба
предвижда, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, какъвто не е настоящия случай. Делото приключва с признание на
иска, а не със съдебна спогодба, като искането на ищцовата банка се явява неоснователно.
Налице е императивна норма, която не може да бъде тълкувана разширително.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. С.,, ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на Т. В. С., поч. на *** г., при условията на разделност при равни квоти, да
заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София сумата от 1800, 00 лв. – главница, 446, 36 лв. – лихва ( включително законна) ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 30, 83 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София за връщане на половината половината от внесената държавна такса
на осн. чл.78, ал.9 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3