Решение по дело №10186/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 27.10.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

 Габриела Лазарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10186 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №130105 от 01.06.2019г., постановено по гр.дело №75853/2018г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Сдружение „С. на А.В.Б.“ с Булстат№******** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК********следните суми, с които се е обогатил без основание: 38,50лв- цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. в топлоснабден имот в гр.София, ул.„********, абонатен №014039 и припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение (в това число 31,84лв. цена на доставената топлинна енергия и 6,66 лв. сума за дялово разпределение), ведно със законната лихва върху главницата от 28.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,27лв.-  мораторна лихва за периода от 31.03.2016г. до 20.08.2018г., като са отхвърлени искът за главница за разликата над уважения размер до предявения такъв от 284,08лв. (за сумата 211,68лв.- цена на доставената топлинна енергия и 22,20лв.- сума за дялово разпределение) и искът за мораторна лихва за разликата над уважения размер до предявения такъв от 57,70лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2018г. по ч.гр.д. № 57101/2018г. по описа на СРС, 27 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 82лв. и разноски в заповедното производство в размер на 12лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника  разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 135лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“ ООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, а от заключенията на СТЕ и ССе се установявала дължимостта на всички претендирани суми с исковата молба. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски във въззивната инстанция.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент. Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът относно процесния обект е "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. Доколкото за процесния период между страните не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на топлинна енергия от "небитов клиент" е основание да бъде направен извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Относно размера на дължимите суми за стойността на реално доставената в имота топлинна енергия и услугата дялово разпределение за процесния период, по делото е прието и не е оспорено от страните заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което за процесния период в имота няма радиатори и абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имота, а дължи стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се разпределя от ФДР между всички абонати в сградата, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Според изчисленията на вещото лице, направени по представените по делото писмени доказателства, включително изравнителни сметки, за процесния период и за реално отдадената от сградната инсталация топлинна енергия (пропорционално на отопляемия обем на собствения на ответника имот, съотнесено към обшия отопляем обем на сградата по проект), ответникът дължи сумата от 31,84 лева. На тази база правилно са изчислени от първостепенния съд и припадащата се част от дължимата сума за дялово разпределение, както и дължимата мораторна лихва.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 160 лева, което е в минималния предвиден от закона размер.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.

 

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №130105 от 01.06.2019г., постановено по гр.дело №75853/2018г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД с ЕИК:********да заплати на Сдружение „С. на А.В.Б.“ с Булстат№******** сумата от 160 (сто и шестдесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/