Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4302 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен
от Р.Д.Р. срещу ЗАД ***иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата
от 10 лева
– частичен иск от общо 574,44 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна и задна десни врати на лек автомобил
марка ***, причинени в резултат на реализирано застрахователно събитие от
22.01.2018 г., дължимо по Договор 23.01.2017 г. за застраховка „Каско”, клауза
„Пълно каско”, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
Твърди се, че на 23.01.2017
г. между страните по делото е договор за застраховка „Каско", клауза
„Пълно каско" с обект личния автомобил на ищеца марка лек автомобил марка ***,
със срок на застрахователно покритие до 23.01.2018 г. Посочва се, че
автомобилът бил застрахован за сумата от 2900 лева, като застрахователната
премия в размер от 204,09 лева е заплатена
при сключване на договора. Навеждат се твърдения, че на 22.01.2018 г.
ищецът паркирал автомобила в гр. Варна, ул. *** като след около два часа, връщайки се при
автомобила, установил увреждания по предна и задна десни врати на автомобила. Посочва
се, че ответникът е заплатил на ищеца, като обезщетение за щетите само сумата
от 120,92 лева. Твърди се, че след проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили, ищецът установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 695,36 лв. В тази
връзка се поддържа, че сумата, която застрахователят следва да заплати на ищеца,
след приспадане на заплатената до момента сума, е в размер на 574,44 лева.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по размер. Посочва се, че в хода на процеса е
заплатена в полза на ищеца сумата от 471,13 лева, от които 316,04 за
обезщетение, сумата от 5,09 лева за законна лихва от предявяване на иска до
плащането, сумата от 50 лева за държавна такса и сумата от 100 лева за
адвокатско възнаграждение.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск за претенцията над заплатените суми.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Допуснато е изменение на предявения частичен иск,
чрез неговото увеличаване до размер от 169,81 лева.
В съдебното заседание, ответникът
не изпраща процесуален представител, но чрез депозирани молби от 03.09.2020 г.,
15.10.2020 г. и 29.10.2020 г. поддържа отговора на исковата молба и взема
становище по съществото на делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представената по делото
Застрахователна полица № **** се
установява, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско”, клауза
„Пълно каско”, със срок на застрахователно покритие от 24.01.2017 г. до
23.01.2018 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка „****.
Страните не спорят и че
в срока на застрахователно покритие по сключения между тях договор е настъпило
застрахователно събитие – на 22.01.2018 г., изразяващо се в увреждане на предната
и задна десни врати на процесния лек автомобил, във връзка с което е изготвен
Опис по щета № ***. и ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 120,92 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по сключения между тях договор.
В хода на процеса ответникът е заплатил още 471,13
лева, представляващи обезщетение за щетите по процесния лек автомобил.
От заключението по
възложената съдебно - автотехническа експертиза се установява, че общата
стойност на щетите на процесния лек автомобил, ведно с труда поотделно и като
обща сума по средни пазарни цени, изчислени
на база предлаганата цена в три сервиза с европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 и три сервиза без такъв сертификат е в размер от 606,75
лева.
Съдът дава вяра на
заключението, тъй като същото отговаря изчерпателно и обосновано на поставените
върпеоси.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Според
чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността
на предявения иск изисква ищецът да докаже: 1) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, 2) настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие,
3) вида и размера на причинените от събитието щети, 4) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
По делото не е спорно, че между страните е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен
договор „Каско” за лек автомобил марка „**** и в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск,
вследствие, на който на застрахования лек автомобил са причинени щети по предната и задна десни врати. Посоченото обуславя извода, че
са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Спорен
между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното
събитие щети. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва
от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ, уреждащи, че когато между
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ – в този смисъл Решение
№ 167/11.05.2016 г. по т. д. №
1869/2014 г. на ВКС, II т.о., актуално и след влизане в сила
на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност – в този смисъл Решение №
6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010
г.,
I т. о. В тази връзка, клаузата
на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса
за застраховането. Дори и застрахованият да е заявил изплащане на
обезщетение по експертна оценка, то това не може да доведе до отричане на
възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в
размер на действителната им стойност. В тази връзка
следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и действащ
застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия,
да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск,
каквото разрешение на въпроса е дадено в Решение № 155/05.12.2016 г., т. д. №
1092/2015 г., ВКС, II т.о. Влезлият в сила
застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените
от събитието вреди, достатъчно по размер за възстановяване на автомобила в
състояние годно за обикновената му употреба.
Съобразно заключение по
извършената съдебно – автотехническа експертиза, средната
пазарна стойност на щетите към момента на събитието е 606,75 лева. След приспадане на заплатената от
застрахователя сума от 436,96 лева.,
дължимото обезщетение възлиза в размер от 169,81 лева, в рамките на който
размер е претендираната с иска сума от 169,81 лева.
По
изложените съображения и при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
съдът приема,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. По делото са
представени доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: сумата от
50 лева за държавна такса, която е заплатена от ответника в хода на процеса,
сумата от 200 лева за извършената съдебно – автотехническа експертиза и сумата
от 480 лева за адвокатско възнаграждение, от която ответникът е заплатил 100
лева в хода на процеса. По тези съображения, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 580 лева, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски, от които сумата от 200 лева за извършената съдебно –
автотехническа експертиза и сумата от 380 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 169,81 лева
/сто шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна и задна
десни врати на лек автомобил марка ***, причинени в резултат на реализирано
застрахователно събитие от 22.01.2018 г., дължимо по Договор 23.01.2017 г. за
застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА
*** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляваща сторени в производството
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :