Решение по дело №162/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 259
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330100162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е 259/11.6.2020г.

                                                       11.06.2020 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 02.06                                                                                                  2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 162 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба, предявена от П.Д.Г.  против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200 лв./2078, 95 лв. след допуснато изменение/ – дължимо и незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 21.01.2017 – 21.01.2020  год., сумата от 120 лв./233, 54 лв., след допуснато изменение/ – лихва за забава за периода 21.01.2017 г. –21.01.2020 г.в едно със законната лихва от датата на исковата молба.

В исковата молба се посочва, че ищецът работи като *** при РС”ПБЗН”-гр.Я., към ГД”ПБЗН” към МВР-С., като работата била организирана на смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 21.01.2017 – 21.01.2020 г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № ***г. и Наредба № ***г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.На осн. чл. 84,ал.1 от ЗЗД работодателят бил изпаднал в забава, поради което и се иска присъждане на лихва за забава върху главницата, законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в производството.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд  се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания.

Претендират се разноски и се прави евентуално възражение  на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с.з. страните не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор, че през процесния период 21.01.2017 – 21.01.2020 год., страните са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Към отговора на исковата молба е приложено копие от кадрова справка от 06.03.2020 год. на мл. инс. П.Д.Г.. Представени са още графици за дежурства на служителите от група „ОЦ“ при РДПБЗН – Я. за периода м. януари 2017 год. – м. януари 2020 год. включително. Приети са и копия от Протоколи за отчитане на отработеното време между 22, 00 – 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в група „ОЦ“ към РДПБЗН – Я., касаещи последователни тримесечни периоди от януари 2017 год. до януари 2020 год.

Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за периода 01.2017 год. – 01.2020 год. включително.

По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключение на ССЕ, която съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице  се установява, че за процесния период ищецът е положил общо  212 дежурства, всяко от по 24 часа, включващи и времето от 22.00 до 06.00 ч.  Положеният от ищеца нощен труд , преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 325 часа, като паричната му равностойност е – 2529, 01 лв. Изплатеното възнаграждение е в размер на 450, 06 лв., като съответно незаплатената част е в размер на 2078, 95 лв. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от първо число на месеца следващ тримесечието, в което е положен труда до датата на завеждане на исковата молба, или 01.04.2017 – 13.01.2020 год. , с натрупване за периода на забавата, възлиза на общата сума от  233, 54 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР  и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. От тълкуването на цитираната норма не може да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР - редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали  в рамките на процесния период Наредби, които са относими към спора са - Наредба №***г. и Наредба № ***год. В предходен на процесния период приложими са били съответно - Наредба №*** г. и Наредба №*** г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №***г., Наредба №***г. и Наредба №***г., и чл. 3,ал.2 от Наредба № *** год.  са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В последните три посочени Наредби,  обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №*** г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №*** г. и Наредба №*** г.,  и чл. 33 от Наредба № ***год. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.

В подкрепа на гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5 от ГПК, прогласяваща основният принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви- според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и  морала. На следващо място, Конституцията на Р България  утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото Конституцията гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.

Предвид всичко изложено до тук, ЯРС намира , че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

Размерът му е установен от неоспорената ССЕ. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 2078,95 лева. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява доказана и по размер.  

Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва със съответното натрупване според неоспореното заключение  на експерта възлиза на общата сума от 233, 54  лева върху неизплатеното допълнително възнаграждение. До този размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло.

Разноски по делото:

            При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в претендираните им размери и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.  

           По отношение на направеното от ответника чрез процесуалният му представител още с отговора на исковата молба  възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно. В случая, съобразно цената  на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба***./отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 год. с решение № ***год. и решение № *** год. на ВАС, в сила от 15.05.2020 год./, възлиза на 279 лв.   С оглед обстоятелството, че  делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, както и е проведено едно о.с.з., в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, възнаграждението следва да бъде намалено до горепосочената сума

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 133, 16 лв., както и  разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда– 150 лева

 

           Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, към МВР – С., представлявана от *** *** Н. Н.., с адрес гр. С., ул.*** да заплати на П.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 2078, 95  лв. представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 21.01.2017 – 21.01.2020  год. , в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.01.2020 год. до изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД сумата от общо 233, 54  лв. – лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до  21.01.2020 год.

ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, към МВР – С., представлявана от ***  *** Н. Н., с адрес гр. С., ул.*** да заплати на П.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 279 лв. - разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК  ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, към МВР – С., представлявана от ***  *** Н. Н., с адрес гр. С., ул.***да заплати по сметка на ЯРС сумата от 133, 16  лв. – държавна такса и 150 лв. – разноски за вещо лице.

 

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от обявената в о.с.з. дата за постановяването му.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: