О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 14.05.2021
год.
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито
заседание на 14 май, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа гр.д.№ 1271/2021г.
по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от „У.Н.И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Радослава Младенова Славянова, чрез пълномощника си адв. Иван-Александър Ч.Н. от САС със съдебен адрес за призовки и съобщения гр.София, СО район „Триадица“, ул.“Петър Парчевич“ № 15, ет.1, ап.2 против Е.И.М. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***1, с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 51 ТЗ вр. с чл. 286 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4200 евро (левовата им равностойност е 8214,49 лева) представляваща неустойка в размер на 6% от посочената в протокол от 31.03.2020г. офертна цена (сумата на която е изповядана сделката) - 70 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 4200 евро, считано от подаване на исковата молба-31.08.2020г.(подадена в РС-София) до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Поискал е да се присъдят и направените разноски в обезпечителното производство в общ размер от 1470,00 лв., от която сума 40.00 лв. представлява заплатена държавна такса и 664,00 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС, 84.00 лв. такса за ЧСИ и 685,00 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Е.И.М., чрез пълномощника си адв.Н.С. от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорил същата по основание и размер по изложените в него съображения.
С определение постановено в з.з. на 26.03.2021г. по реда на чл.140 от ГПК съдът е насрочил делото за 18.05.2021г. от 11:00 часа, за която дата и час страните са призовани, видно от върнатите разписки на призовките..
С писмена молба вх.№ 262893/12.05.2021г. депозирана по ел.поща на съда ищеца „У.Н.И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Радослава Младенова Славянова, чрез пълномощника си адв. Иван-Александър Ч.Н. от САС със съдебен адрес за призовки и съобщения гр.София, СО район „Триадица“, ул.“Петър Парчевич“ № 15, ет.1, ап.2 е поискал на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК съдът да спре производството по гр.д.№ 1271/2020г. по описа на БСлРС до приключване на стабилни актове на образуваните производства по прокурорска преписка № 31650/2020г. по описа на РП-София по която е образувано ДП във връзка със сигнал на ответника Е.И.М., както преписка на КЗП по жалба вх.№ С-03-7454815.12.2020г. на КЗП също подадено от ответника Е.М. по която е издаден АУАН № К-040992/09.04.2021г. на КЗП, срещу който е подадено възражение от „У.Н.И." ЕООД, но все още не е издадено НП.
Приложил е писмени документи.
Настоящият съдебен състав след
като се запозна с всички материали по делото, приема, че не са налице
предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.
По силата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което има определящо значение за правилното решаване на обусловеното от него друго дело. Правно релевантна в разглежданата хипотеза е единствено връзката на преюдициалност между делата, която в случая е налице.
За да е налице преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо. Изискването на закона „решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора” ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо.
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК ,в което се сочи :“В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.
Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая не е ясно доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора, а образуваната по жалба на ответника по гражданското дело прокурорска проверка, без да са налице данни същата да е приключила с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание за спиране на гражданското дело
В настоящия казус е установено, че има подаден сигнал от ответника М. ***, въз основа на който е образувано наказателно производство, което се намира във фазата на досъдебното производство. Спирането на гражданско дело във връзка с въпрос от наказателно-правно естество може да се допусне в две хипотези: 1/когато има висящо в съдебната фаза наказателно производство, защото крайният му изход би имал значение за конкретен гражданско-правен спор и 2/присъдата на наказателния съд има задължителна, обвързваща съда сила – чл.300 ГПК. В този случай спирането на производството се допуска по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК;
Само по себе си образуването на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за съответно престъпление наказуемо по НК, не е основание за спиране на настоящото гражданско производство, тъй като не се касае за висящо наказателно дело в съдебната фаза, с възможност за постановяване на присъда, противопоставима на гражданския съд.
На тази база е невъзможно формирането на извод дали тези обстоятелства биха оказали въздействие върху изводите на съда за валидността на оспорената сделка.
Също така няма данни дали има образувано административно производство пред компетентният съд в съдебна фаза във връзка с издаденият АУАН № К-040992/09.04.2021г. на КЗП, въз основа на подадена жалба вх.№ С-03-7454815.12.2020г. от ответника Е.М., срещу който има подадено възражение от „У.Н.И." ЕООД, но все още няма издадено НП.
Освен това в настоящият граждански процес следва да се установи истинността относно автентичността на протокол за оглед от 31.03.2020г. с откриване производството по чл.193 от ГПК относно неговото оспорване и доказване със специализирана СГЕ.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искането на ищеца „У.Н.И." ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв. Иван-Александър Ч.Н. от САС за спиране производството по гр.дело № 1271/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина до приключване на прокурорска преписка № 31650/2020г. по описа на РП-София по която е образувано ДП във връзка със сигнал на ответника Е.И.М., както преписка на КЗП по жалба вх.№ С-03-7454815.12.2020г. на КЗП също подадена от ответника Е.М. по която е издаден АУАН № К-040992/09.04.2021г. на КЗП, срещу който е подадено възражение от „У.Н.И." ЕООД, но все още не е издадено НП, за да се установи истинността относно автентичността на протокол за оглед от 31.03.2020г. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение./Определение №178/28.03.2016 по дело №3708/2015 на ВКС, ТК, II т.о./
Водим от горното и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца „У.Н.И." ЕООД, ***, чрез пълномощника си
адв. Иван-Александър Ч.Н. от САС за
спиране производството по гр.дело № 1271/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина до
приключване на прокурорска преписка № 31650/2020г. по
описа на РП-София по която е образувано ДП във връзка със сигнал на ответника Е.И.М., както преписка на КЗП по
жалба вх.№ С-03-7454815.12.2020г. на КЗП също подадена от ответника Е.М. по
която е издаден АУАН № К-040992/09.04.2021г. на КЗП, срещу който е подадено
възражение от „У.Н.И." ЕООД, но все още не е издадено НП, за да се установи истинността относно
автентичността на протокол за оглед от 31.03.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се изпрати на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: