Решение по дело №229/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 630
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20221001000229
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Женя Димитрова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000229 по описа за 2022 година
взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК и по чл.248 ГПК и се развива по две молби
– съответно с вх.№ 18552/29.08.2022 г. и № 18764/01.09.2022 г., и двете от „Телесофт
консултинг“ООД, ЕИК *********, чрез управителя Е. У..
С първата от молбите е поискано допълване на постановеното по делото Решение №
379/07.06.2022 г., чрез допълване мотивите му с произнасяне по въведените с въззивната
жалба оплаквания на молителя за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила
при разглеждане на първоинстанционното дело, вкл. чрез произнасяне на допълнително
въведени с тази молба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от
страна на първоинстанционния съд при постановяване на решението му.
С втората молба е поискано изменение на постановеното решение в частта му
относно разноските, чрез редуциране на тези, присъдени в полза на насрещната страна,
предвид непълнотата на представения списък с разноските й, в който не било отразено, че
към него е приложима нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
В отговорите по двете молби насрещната страна поддържа на първо място
недопустимост и евентуално – неоснователност на първата и неоснователност на втората от
молбите.
За да се произнесе по тях, решаващият състав на АС София съобрази, че и двете
1
молби са процесуално допустими, като подадени в рамките на преклузивните срокове за
депозирането им – постановеното решение е обявено на страната на 05.08.2022 г., а молбите
са постъпили в рамките на месечния срок, считано от тази дата, и изхождат от активно
процесуално легитимирана страна – молителят и по двете молби е страна – въззивник в
производството, с признат правен интерес да поиска допълване, респ.- изменение в частта
му относно разноските на постановения в рамките на това производство съдебен акт.
По молбата по чл.250 ГПК.
Решаващият състав приема, че същата е неоснователна, предвид че според изричната
разпоредба на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК, страната може да поиска от съда да бъде допълнен
постановен по делото съдебен акт, само ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В казуса цялото искане на дружеството молител, с което въззивната инстанция е била
сезирана, е ясно определено и се изразява в такова за отмяна на постановените от
първоинстанционния съд решение и определение по реда на чл.248 ГПК в тяхната цялост.
Видно е от изложените мотиви и диспозитива на постановеното по настоящето
въззивно делото решение с № 379/07.062022 г., допълването на което се иска, произнасянето
на въззивния съд със същото изчерпва изцяло и напълно очертаното по предмет искане на
молителя, с което е сезирал въззивната инстанция, защото с решението си АС София ясно е
посочил, че потвърждава и двата обжалвани пред него съдебни акта – решение и
определение на първоинстанционния съд.
По изложените съображения решаващият състав приема, че в случая не е налице
законоуреденото в чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК условие за допълване на постановеното от
въззивната инстаниця решение - съдът да не се е произнесъл по цялото искане на молителя.
Доколкото в молбата се по чл. 250 ГПК последният напрактика излага несъгласието
си с мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото, то тези му доводи не са
относими към производството по чл. 250 ГПК, защото вкл. и в случай на непроизнасяне по
някои от наведените оплаквания за неправилност на обжалвания пред въззивната инстанция
акт на страната последното не е основание за допълване.
На отделно основание настоящият решаващ състав счита, че в конкретния случай се е
произнесъл по всеки един от последните, като подробно ги е разгледал.
На друго самостоятелно основание твърденията на страната за непроизнасяне на
въззивния съд по нейните аргументи по съществото на спора са оплаквания, с които същата
страна се стреми към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство
по чл. 250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт.
По тези съображения молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение.
По молбата по чл.248 ГПК.
Решаващият състав счита и тази молба за неоснователна, предвид липсата на
предпоставки за ревизиране на постановеното решение в частта му относно разноските.
За присъдените такива в полза на въззиваемата страна последната е депозирала
2
своевременно /в проведеното единствено открито с.з. пред АС София/ списък по чл.80 ГПК,
в който ясно е посочила претендирания размер на заплатените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител, вкл. е приложила доказателства за
заплащането им – копие от два броя фактури и извлечение от ел.банкиране, надлежно
заверени.
Във фактурите ясно е посочено основанието за извършване на плащането, вкл.
обстоятелството, че върху посочената данъчна основа е заплатен и съответния ДДС.
Последното е в категорично съответствие с нормата на §2а от ДР на Наредба №
1/2004 г., вкл. и с трайно възприетото в съдебната практика по приложението на същата
разбиране, че при присъждане на възнаграждение за оказана адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да
включва ДДС.
Решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към това разрешение и счита
доводите на молителя, че в списъка си по чл.80 ГПК страната следва изрично да се позовава
на приложимостта на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. ако тя е налице, за несъответни на
съдържанието и правната логика на приложимата материално-правна норма и на
константната практика по приложението й.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 18552/29.08.2022 г. на „Телесофт
консултинг“ООД, ЕИК *********, чрез управителя Е. У. за допълване по реда на чл.250,
ал.1 ГПК на Решение № 379/07.06.2022 г. по т.д. № 229/2022 г. по описа на АС София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с № 18764/01.09.2022 г. на „Телесофт
консултинг“ООД, ЕИК *********, чрез управителя Е. У. за изменение на Решение №
379/07.06.2022 г. по т.д. № 229/2022 г. по описа на АС София в частта му относно
разноските.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред ВКС на РБългария така, както се обжалва самото Решение № 379/07.06.2022 г.

Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4