№ 3158
гр. Варна, 16.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:З. Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501438 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. К. С. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 820/13.03.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20213110113344 по описа на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен в осъдителната му част предявения от С. К.
С. от гр. Варна, срещу С. К. И. от гр. Варна ревандикационен иск за
осъждането на ответницата да предаде на ищеца владението върху 1 / 2 ид.
част от следниет имот: Етаж първи, съставляващ Жилище – Апартамент № 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.22.1.1 по
КК на гр. Варна, със застроена площ от 62, 27 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна,
ул. „Д-р Аршинков“ № 5, състоящ се от входно стълбище, входен коридор,
две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за
избата, ведно с прилежащата изба № 3 с площ от 84, 20 кв. м., ведно с ид. ч.
от целия сутеренен етаж, състоящ се от 5 избени помещения, ведно с
припадащите се 26.3568% ид. ч. от общите части на сградата, както и на 1 / 2
/една втора/ ид. ч. от дворното място цялото с площ от 203 кв. м.,
съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2560.22, идентичен с парцел с
планоснимачен № I-12 в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон на
гр. Варна с номер по предходен план 73112, квартал 13, парцел IV – 12 при
съседи по КК – 10135.2560.21, 10135.2560.23, 10135.2560.25, 10135.2560.26 и
10135.2560.20.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
ищеца, настоящ въззивник, част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че в нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд не е взел
предвид настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право.
Не е съобразено, че независимо, че ответницата е предала на ищеца ключове
1
за процесния имот, същата е сменила патроните на бравите, поради което и
достъп до имота ищецът няма. Освен това ответницата е обявила имота за
отдаването му под наем целогодишно, което е в потвърждение на твърденията
на ищеца, че няма достъп до имота.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго, с което искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част
да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В жалбата е направено искане за допускане до разпит на двама
свидетели във въззивното производство за установяване на твърденията на
ищеца, че ответницата владее целия имот, препятства достъпа му до имота и
го отдава под наем. Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3
ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата
С. К. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва направеното
с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство.
В отговора е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели за
оборването на твърдените от въззивника факти, че са сменени ключалките на
всички стаи и че имотът се отдава под наем целогодишно, които факти били
новоузнати/новооткрити за ответницата.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата
искане за събиране на доказателства във въззивното производство е
основателно, като съображенията за това са следните:
С исковата си молба ищецът е поискал да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели за доказване на твърденията му, че ответницата владее целия
имот и препятства достъпа му до имота. В писмения си отговор ответницата е
оспорила това обстоятелство и е поискала допускане до разпит на двама
свидетели за да установи, че достъпът на ищеца до имота не е препятстван.
Първоинстанционният съд е допуснал до разпит един свидетел на
ищеца за установяване на твърдените от него обстоятелства, а на ответницата
– двама свидетели, като е приел, че свидетелите на ответницата ще бъдат
разпитвани за различни факти от предмета на доказване – единият свидетел
за това, че ответницата не препятства достъпа на ищеца до имота, а вторият –
за установяване на уговорките между страните на проведена на дата
23.04.2021 год. среща помежду им, в присъствието и на ангажирани от
страните адвокати, на която среща ответницата е предала на ищеца и
клюючове за имота – за твърдени от ответницата факти й е бил допуснат до
разпит един свидетел. /Следва да се изтъкне, че е ирелевантно
обстоятелството, какви са били уговорките между страните на проведена на
дата 23.04.2021 год. среща помежду им, в присъствието и на ангажирани от
страните адвокати, на която среща ответницата е предала на ищеца и
клюючове за имота/.
В съдебното заседание, проведено на 13.02.2023 год., ищецът не е довел
2
допуснатия му свидетел; разпитани са свидетелите, допуснати на
ответницата, като видно от протокола от съдебното заседание, те са
разпитвани относно един и същи обстоятелства – дали ищецът С. К. има
достъп до имота. В същото това заседание процесуалният представител на
ищеца е поискал да му се предостави възможност да води в следващо съдебно
заседание допуснатия му свидетел, посочил е причина, поради която не води
свидетеля – отсъствието му от гр. Варна. Съдът е отхвърлил искането,
отменил е и определението си, с което е допуснал до разпит един свидетел по
искане на ищеца.
При тези данни настоящият състав намира, че искането за събиране на
доказателства във въззивното производство е основателно. Съдът е следвало
да даде възможност на ищеца, вкл. и с прилагането на санкцията по чл. 92а
ГПК, да доведе свидетеля в следващо съдебно заседание за да бъде разпитан.
Отделно от това в нарушение на установения в чл. 9 ГПК принцип,
първооинстанционният съд е ограничил броя на свидетелите, поискани от
ищеца.
Искането на ответницата, направено в отговора й на въззивната жалба
за допускане до разпит на двама свидетели във въззивното производство е
неоснователно, доколкото в първата инстанция са й допуснати и са разпитани
двама свидетели.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. К. С. от гр. Варна,
чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
820/13.03.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110113344 по описа на
РС-Варна;
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при условията на довеждане от въззивника –
ищец С. С. ДВАМА СВИДЕТЕЛИ за установяване на твърдените от него
обстоятелства – че ответницата С. К. И. владее целия имот, препятства
достъпа му до имота и го отдава под наем;
ОТХВЪРЛЯ направеното с отговора на въззивната жалба искане от
въззиваемата – ответник по ревандикационния иск С. К. И. за допускане до
разпит на двама свидетели във въззивното производство;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4