№ 24349
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110107894 по описа за 2023 година
Ищецът Е. В. С. е предявил срещу ********** отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор за потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г.,
предвиждащи заплащане на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие
със закона като неравноправна, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г., въз основа на който на ищеца била
предоставена сума в общ размер от 1000 лв., със задължение да я върне на 18 месечни
вноски, при размер на възнаградителна лихва по договора от 41.00%, с
преференциален годишен лихвен процент от 34.97% и годишен процент на разходите
от 49.65%, като в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и
да е погасителна вноска, се прилагал фиксираният лихвен процент в размер на 41%.
Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 10, раздел V от договора ищецът
дължал неустойка в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20, раздел IX от договора. В този смисъл ищецът посочва, че
съгласно чл. 20 от договора в срок от 3 дни от сключването на договора следвало да
предостави обезпечение– поръчител, който да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 от
договора условия. Твърди, че поради неизпълнение на посоченото условия, му е
начислена неустойка в размер на 1058.40лв. и тази сума за неустойка била включена
към дължимите погасителни вноски в размер на 130.98лв. по договора, с което общото
задължение възлизало на сумата от 2357.68лв. Твърди, че клаузата по чл. 10, ал. 2,
раздел V от договора била нищожна поради противоречие с присъщата за неустойката
обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за заемателя и в процесния случай не били
предвидени при какви правила се определят вредите за кредитора от непредоставяне на
обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Поставените по договора
изисквания към поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни
задължението си по чл. 20, раздел IX от договора, така и предвиденият срок за
предоставяне на обезпечение бил кратък за изпълнение. Сочи, че непредоставянето на
обещани обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, а не за
начисляване на неустойка. Излага подробни доводи, че така уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на
1
насрещните престации, както и цели заобикаляне на закона и неоснователно
обогатяване за кредитора. Поддържа, че е налице противоречие с императивни правни
норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като договорената при тези условия неустойка,
представлява допълнителна печалба и не е включена в договорното съдържание като
договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания. Поддържа
се, че клаузите от договора, въз основа на която е начислена посочената неустойка, е
нищожна, тъй като е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК в
задълженията по договора са включени освен договорна лихва и неустойка, което
водело до нищожност на оспорената клауза, така и било налице заобикаляне на
изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и се накърнявали правата на
другата страна по облигационното отношение, поради което същата била нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне изискванията на закона. Искането
към съда е да се признае за установено, че оспорената клауза от договора е нищожна на
наведените основания.
Представя под опис 2 бр. писмени доказателствени средства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Признава наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № 130605 от 21.05.2021г. с посочените в исковата молба параметри. По
същество заявява, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че не е дал повод за
завеждане на иска и прави искане разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. С. да заплати сумата от 651.95лв. -
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на иска до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 122.95лв. - договорна лихва, начислена за периода от
21.12.2021 г. до 21.11.2022 г., сумата от 55.43лв. - лихва за забава за периода от
21.10.2022 г. до 20.04.2023 г., евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 651.95лв., представляваща сума, с
която ответникът се е обогатил без правно основание, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на иска до окончателно изплащане.
В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г., по силата на който ищецът бил
предоставил заем на ответника в размер на 1000 лв., със срок да издължаване от 18
месеца, като договорът бил сключен от разстояние при спазване изискванията на
ЗПФУР. Твърди, че на 21.05.2021 г. заемната сума е преведена на кредитополучателя
чрез преводно нареждане и е получена от същия на каса на „***** след представяне на
документ за самоличност. Поддържа, че ответникът по насрещните искове извършил
плащания в общ размер от 524.50лв. и преустановил изпълнение на задълженията си
по договора, като задължението му станало изискуемо с оглед настъпил падеж на
22.11.2022 г. В условията на евентуалност претендира за осъждане на ответника да
заплати сумата от 651.95лв. на извъндоговорно основание при твърденията, че на
21.05.2021 г. сумата е била представена на ищеца срещу предоставен документ за
самоличност на каса на „*****.
Представя под опис 8 бр. писмени доказателствени средства. Прави
доказателствени искания по чл. 192 ГПК и за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит, като
излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че било нарушено изискването
на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен
елемент от изискуемото договорно съдържание, доколкото липсвала ясно разписана
методика на формиране на ГПР- относно включените в същия компоненти и как се
формира посоченият в договора ГПР, така и в определеният ГПР не е включена
неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде
нарушено императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР
не отговарял на действително прилаганият, с което е налице заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, така и е в противоречие с принципа на справедливост и
еквивалентност на насрещните престации. Поддържа, че договорът бил нищожен на
основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради противоречие с императивни
правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Намира, че се дължало връщане единствено
на предоставената в заем сума, при съобразяване на извършените по договора
плащания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са отрицателен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите по чл. 10,
ал. 2, раздел V от договор за потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г., сключен
между страните, поради противоречие със закона като неравноправна, при
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие на същата
с добрите нрави; насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорената
неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при
непредоставяне на обезпечение (безспорно), което противоречи на императивна
законова разпоредба или на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи, че
оспорените клаузи са действителни, както и че договорът съдържа всички необходими
реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответника по
договор за потребителски кредит от разстояние (безспорно), че е получил съгласието
на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на
заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя (безспорно),
уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането (безспорно); че част от
съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва, както
и размерът на същата; наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
както и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези факти, в тежест
3
на ответника е да установи погасяване на вземанията. С оглед възраженията на
ответника в отговора на насрещния иск – в тежест на насрещния ищец е да докаже, че
са спазени изискванията по посочване на действителния ГПР, съответно че са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже е факта на плащане на процесната сума на ответника (безспорно). В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 130605 от 21.05.2021г. със соченото от страните
съдържание, по силата на който „******* е отпуснал заем в размер на 1000лв., както и
че сумата е усвоена от Е. В. С., сключен за срок от 18 месеца, както и че част от
съдържанието на договора е клауза по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 1058.40лв. при непредоставяне на обезпечение,
както и че към датата на предявяване на насрещните искове Е. В. С. е заплатил в полза
на ищеца погасителни вноски в общ размер от 524.50лв.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и
насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими
за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Ищецът по насрещния иск е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което е неконкретизирано, поради което следва да бъдат дадени указания
на ответника за уточняването му.
Искането по чл. 192 ГПК не следва да се уважава с оглед отговора по насрещния
иск, в който не се оспорва факта на получаване на сумата от 1000лв.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.09.2023 г. от 15:20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
4
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и насрещния иск писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ на този етап.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.192 ГПК като не необходимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5