Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с-я Боряна
Петрова
при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 7287 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 338347 постановено на 14.02.2017г. по гр.д.№ 46210 по описа на
СРС, ГО, 51-ви състав за 2017г. е било признато за установено на основание чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че Н.В.Б. не дължи на „К.И.И.БГ“ЕАД сумата от
1157,40 лева – редовна лихва за периода от 15.06.2009г. до 18.01.2010г. и
сумата от 107,61 лева – наказателна лихва за периода 15.07.2009г. до
26.01.2010г., за които е издаден изпълнителен лист от 02.02.2010г. по ч.гр.д.№
3729/2010г. по описа на СРС, 39 състав, въз основа на който е било образувано
и.д.№ 20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я..
Със същото решение са били отхвърлени исковете на Н.В.Б. срещу „К.И.И.БГ“ЕАД
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
14 519,99 лева – главница, сумата от 315,70 лева – разноски за държавна
такса и 565 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист от 02.02.2010г. по ч.гр.д.№ 3729/2010г. по описа на СРС, 39 състав, въз
основа на който е било образувано и.д.№ 20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я..
С решението ищцецът Н.В.Б. е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
плати на „К.И.И.БГ“ЕАД сумата от 150 лева съдебно – деловодни разноски в производство
пред СРС, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК„К.И.И.БГ“ЕАД е осъден да плати в
полза на СРС сумата от 55,47 лева – държавна такса.
Недоволен от решението е останал ищецът,
който го обжалва с въззивна жалба в частта, с която са били исковете му срещу „К.И.И.БГ“ЕАД
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
14 519,99 лева – главница, сумата от 315,70 лева – разноски за държавна
такса и 565 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист от 02.02.2010г. по ч.гр.д.№ 3729/2010г. по описа на СРС, 39 състав, въз
основа на който е било образувано и.д.№ 20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я..
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение в обжалваната от него част е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че като е приел, че първото предприето
изпълнително действие по и.д. № 20107810400200 след 13.04.2010г. е от 05.08.2010г.
на която дата ЧСИ Д.е изпратил съобщение до длъжника за насрочване на опис на
движими вещи, СРС е направил грешният извод, че погасителната давността за
вземането е била прекъсната и е започнала да тече нова. Твърди, че такъв опис
никога не се е състоял, а освен това навежда доводи, че както от образуване на
изпълнителното дело - 19.03.2010г., така и от влизане на заповедта за незабавно
изпълнение в сила – 13.04.2010г. до 13.04.2012г. валидни изпълнителни действия
не са били предприемани, поради което изпълнителното производство е перимирано.
При тези аргументи моли решението на СРС да бъде отменено, в обжалваната от
него част, а исковете, предявени от ищеца за установяване недължимостта на
процесните суми поради погасяването им по давност, да бъдат уважени.
В срока
за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна
– „К.И.И.БГ“ЕАД, в който са изложени доводи за допустимост, правилност и
обоснованост на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение. Твърди,
че от образуване на изпълнителното дело ма 19.03.2010г. в последствие са
предприемани редица изпълнителни действия, които са прекъсвали 5-годишната
погасителна давност и които се състоят в изпращане на съобщения до длъжника за извършване
на описи на движими вещи на 27.04.2010г., на 09.09.2010г., на 29.03.2012г. При
тези доводи моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено от въззивния
съд.
Решение, в частта, му с която е било признато за установено на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че Н.В.Б. не дължи на „К.И.И.БГ“ЕАД
сумата от 1157,40 лева – редовна лихва за периода от 15.06.2009г. до
18.01.2010г. и сумата от 107,61 лева – наказателна лихва за периода
15.07.2009г. до 26.01.2010г., за които е издаден изпълнителен лист от
02.02.2010г. по ч.гр.д.№ 3729/2010г. по описа на СРС, 39 състав, въз основа на
който е било образувано и.д.№ 20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я., като
необжалвано е влязло в сила.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При изпълнение на посочените си правомощията
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, в
обжалваната от въззивника част. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на
които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част, настоящият състав
приема следното:
Съдът е сезиран
с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с
чл. 124, ал.1 ГПК.
Приобщено към
материалите по настоящото дело е изпълнително дело № 20107810400200 по описа на
ЧСИ Г.Д., от което се установява, че
същото е образувано на 13.04.2010г. по молба на Р.Б.Б.АД срещу длъжника –
кредитополучател Н.В.Б., въз основа на издаден изпълнителен лист от
02.02.2010г. на СРС, 39- ти състав по гр.д.№ 3729/2010г. Заповедта за незабавно
изпълнение, издадена по реда на чл.417 от ГПК, с която е издаден изпълнителният
лист, е влязла в сила на 13.04.2010г. след като е изтекъл двуседмичния срок по
чл.414, ал.2 от ГПК считано от
27.03.2010г., когато е била редовно връчена на длъжника заповедта, заедно с
поканата за доброволно изпълнение.
На 22.03.2010г.
е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в която, видно от писмо,
изпратено обратно от банката до ЧСИ се установява, че няма наличност. На
05.08.2010г. е изпратено до длъжника от ЧСИ Д.съобщение за извършване на опис
на движими вещи, насрочен за
09.09.2010г. от 10 часа. Няма данни описът да е бил действително извършен от
съдебния изпълнител.
На 26.02.2013г.
и на 27.05.2015г. са наложено запори върху няколко банкови сметки на длъжника в
други банки, в които също не се установява наличност.
На 11.07.2013г.
на основание договор за цесия взискателят Р.Б.Б.АД е прехвърлил вземането си
срещу длъжника – кредитополучател Н.В.Б. в полза на цесионера „К.И.И.БГ“ЕАД.
На 10.06.2016г.
и.д. №20107810400200 по описа на ЧСИ Г.Д. е прекратено по молба на длъжника на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 28.04.2017г.
е образувано ново и.д. №20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я. срещу длъжника Н.В.Б.
по молба взискателя „К.И.И.БГ“ЕАД.
При тези факти
съставът на въззивният съд намира въззивната жалба на ищеца за
основателна. Погасителната давност,
предвидена в чл.110 от ЗЗД започва да тече за процесните вземания считано от
13.04.2010г., когато е влязла в сила заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./,
като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива
случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване
на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД,
ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо и съгласно
посочените вече мотиви давността за вземанията изтича на 13.04.2015г. В периода
от 13.04.2010г. до 13.04.2015г. не е било предприето нито едно
изпълнителнително действие, което да прекъсне давността. Изпратеното до
длъжника съобщение от 05.08.2010г. не представлява действие по изпълнението,
което прекъсва давността, защото такова е фактическото извършване на опис и
оценка на имуществото на длъжника, а не уведомяването на същия, че такова ще
бъде извършено, а към 13.04.2012г. за
извълнителното производство и.д. №20107810400200 по описа на
ЧСИ Г.Д. се
прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Запорите на върху
банкови сметки на длъжника, наложени от ЧСИ Д.на 26.03.2013г. не са валидни
изпълнителни действия, които да могат да прекъснат давността, доколкото са
предприето след настъпилата законова перемпция на производството. Така е прието
и в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС , според които новата давност започва да тече от
последното по време валидно изпълнително действие.
Поради изложеното и предвид липсата на съвпадение на
крайните изводите на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния
съд относно крайния изход на спора решението, в обжалваната от въззивника част следва
да бъде отменено като неправилно, а предявените от ищеца искове – уважени като
основателни, на изложените по – горе мотиви.
По разноските:
С оглед приетия
изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има жалбоподателят,
който не право такова и с оглед диспозитивния характер на процеса разноски не
следва да му бъдат присъждани пред въззивния съд.
Предвид крайния
изход на спора решението на СРС следа да бъде отменено и в частта с която на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищеца са били възложени в тежест разноски в
размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение пред СРС. А ответникът „К.И.И.БГ“ЕАД
следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от още 616,03 лева –
държавна такса за производството пред СРС, а по сметка на СГС да заплати сумата от 308,01 лева – държавна
такса за производството пред СГС, т.к. делото е решено в полза на ищеца, който
е освободен от държавни такси.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 338347 постановено на 14.02.2017г. по гр.д.№ 46210 по описа на
СРС, ГО, 51-ви състав за 2017г. в частта, с
която са били отхвърлени исковете на Н.В.Б. срещу „К.И.И.БГ“ЕАД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
14 519,99 лева – главница, сумата от 315,70 лева – разноски за държавна
такса и 565 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист от 02.02.2010г. по ч.гр.д.№ 3729/2010г. по описа на СРС, 39 състав, въз
основа на който е било образувано и.д.№ 20178440401502 по описа на ЧСИ С.Я. и в частта, с която ищцецът Н.В.Б. е осъден на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да плати на „К.И.И.БГ“ЕАД сумата от 150 лева съдебно – деловодни разноски в производство
пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.439 от ГПК, че Н.В.Б. с ЕГН: ********** не дължи на „К.И.И.БГ“ЕАД с ЕИК: ********
сумата от 14 519,99 лева – главница; сумата от 315,70 лева – разноски за
държавна такса и сумата от 565 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 02.02.2010г. по ч.гр.д.№ 3729/2010г. по описа на
СРС, 39 състав, въз основа на който е било образувано и.д.№ 20178440401502 по
описа на ЧСИ С.Я..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6
от ГПК „К.И.И.БГ“ЕАД с ЕИК: ******** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от още 616,03 лв (шестотин и шестнадесет лева и 3
ст) – държавна такса и по сметка на Софийски градски съд сумата от 308, 01 лв
(триста и осем лева и 1 ст.) – държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.439 от ГПК, че Н.В.Б. не дължи на „К.И.И.БГ“ЕАД сумата от 1157,40 лева –
редовна лихва за периода от 15.06.2009г. до 18.01.2010г. и сумата от 107,61
лева – наказателна лихва за периода 15.07.2009г. до 26.01.2010г, като
необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: