РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. М., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500419 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 309 от 26.09.2023 г. по гр. дело № 468/2022 г. Районен
съд-Лом е отхвърлил като неоснователен предявения от Л. И. О. срещу Й. М.
М. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване
недействителността на договор за покупко-продажба, сключен на 29.11.2019
г. (обективиран в НА № 174, том II, рег. № 2168, н. д. № 313/2019 г. на
Нотариус Б.К.в). С решението е отхвърлен и предявеният от Л. О. срещу Й.
М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за
продажба, като освен това ищцата е осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Л. О. чрез
пълномощник адв. Р. Б. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че представеният ордер за плащане на сумата не е годно
доказателствено средство, с което да се докаже плащането на продажната
цена, тъй като не е удостоверен с подписите на двама свидетели, нито е ясно
кое е лицето, чийто отпечатък е положен. Освен това се сочи, че свидетелски
1
показания са недопустими при доказване погасяването на парични
задължения, установени с писмен акт. В тази връзка се поддържа, че съдът
неправилно е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора
за продажба. Релевират се доводи за извършени процесуални нарушения,
изразяващи се в непроизнасяне на съда с нарочно определение по чл. 194, ал.
2 от ГПК досежно оспорването на истинността на платежния орден, като в
тази връзка се твърди, че истинността му не е доказана. Жалбоподателката
изтъква, че ответната страна не е доказала изпълнението на задължението си
по договора и същият следва да бъде развален. По отношение на иска по чл.
42, ал. 2 от ЗЗД твърди, че липсват мотиви защо съдът е приел, че действията
на разпореждане за трите имота са в рамките на учредената власт. Сочи, че
ответницата е ограничена да се разпорежда само с имотите, получени в
наследство от двамата наследодателя – Г.Е. и И.Е., като въпреки това, тя се е
разпоредила с имоти, придобити от друг, непосочен в пълномощното
наследодател – Й.Р.. Предвид това моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, като присъди
направените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Й. М. чрез адв. В. Ч., с който същата се оспорва като неоснователна.
Релевират се доводи за законосъобразност на решението като е посочено, че
районният съд се е произнесъл по всички претенции и правилно е приел, че
пълномощникът е разполагал с представителна власт да сключи договора.
Поддържа, че правилно са допуснати и кредитирани свидетелските
показания, тъй като същите установявали факти, свързани с постигнатите
уговорки между страните. В тази връзка се сочи, че съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключена сделката, характерът на преговорите и
кореспонденцията между страните. Съобразно това моли да се потвърди
решението като правилно и се присъдят сторените във въззивната инстанция
разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
2
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
договорът за покупко-продажба, обективиран в НА № 174/2019 г., е
действителен, тъй като е сключен от пълномощник, разполагащ с
представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителката
Ц.Б. при условия и спрямо лица каквито намери за добре. По отношение на
иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съдът е приел, че от доказателствата не се
установява неизпълнение от страна на ответницата, поради което отхвърлил
иска.
Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 02.05.2001 г. между Ц.Б.а и И.П. е сключен договор за доброволна
делба по отношение на останалите им в наследство от общите им
наследодатели Г.Г. /по документи Г.Г./, Г.Е. и Й.Р. съсобствени недвижими
имоти, намиращи се в землището на с. С., обл. М.. От договора е видно, че
Ц.Б. получава дял от съсобствеността и става собственик на следните
недвижими имоти:
1. От нива с площ от 45.151 кв.м., намираща се в землището на с. С., в
местността „К.“, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне, Б.
е получила 18.336 кв.м. от нивата, съставляваща имот № ***, съгласно
изготвения и одобрен проект за делба, при съседи: нива № ***24,
напоителен канал № ***15, нива № ***10 и полски път № ***05;
2. От ливада с площ от 16.879 кв.м., намираща се в същото землище в
местността „С.“, съставляваща имот № ***09 по плана за земеразделяне,
Б. е получила 8.439 кв.м. от ливадата, съставляваща имот № ***35,
съгласно изготвения и одобрен проект за делба, при съседи: имот №
***36, полски път № ***31, ливада № ***08, ливада № ***25, ливада №
***26 и ливада № ***27;
3. Нива с площ от 8.419 кв.м., намираща се в същото землище, в
местността „К.“, съставляваща имот № ***10 по плана за земеразделяне,
при съседи: нива № ***21, нива № ***18, напоителен канал № ***15,
нива № *** и полски път № ***05;
4. Лозе с площ от 1.030 кв.м., намиращо се в същото землище, в местността
„С.“, съставляващо имот № ***10 по картата на същото землище, при
3
съседи: нива № ***11, полски път № ***06, ливада № ***07, ливада №
***08, ливада № ***09, лозе № ***21 и лозе № ***22;
5. Лозе с площ от 1.192 кв.м., намиращо се в същото землище и местност,
съставляващо имот № ***17 по картата на това землище.
От приложени по делото извадки от регистъра на земеделските земи се
установява, че:
Имот № *** е възстановен с решение по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ОСЗГ
Лом наследниците на Г.Е.;
Имот № ***35 е възстановен с решение по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ОСЗГ
Лом наследниците на Г.Е.;
Имот № ***10 е възстановен с решение по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ОСЗГ
Лом наследниците на Г.Г.;
Имот № ***10 е възстановен с решение по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ОСЗГ
Лом наследниците на Й.Р.;
Имот № ***17 е възстановен с решение по чл.17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ОСЗГ
Лом наследниците на Й.Р..
На 18.11.2019 г. Ц.Б.а е упълномощила три лица, сред които и Й. М.
М., със следните права: „Да ме представлява пред нотариус като се снабди с
нотариален акт и продаде, дари или замени на когото намери за добре, при
цена и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и
трети лица, които също представлява, включително и при избран от него
начин на плащане и цена в случаите на продажба на притежаваните от мен
наследствени недвижими имоти, останали ми в наследство от покойните ми
наследодатели Г.Е. и И.Е. Г.“. Във втория абзац на пълномощното е посочено
„Да се разпорежда със собствените ми земеделски имоти“. В накрая на
пълномощното е записано: „имотът е платен на упълномощителя при
получаване на пълномощното“, както и „пълномощното да се тълкува
разширително в полза на упълномощеното лице“.
На 29.11.2019 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № 174, том II, рег. № 2168, дело № 313
от 2019 г., видно от който Й. М. М. като пълномощник на Ц.Б.а е продала на
купувача Й. М. М. петте недвижими имота, получени от нея при цитираната
по-горе делба за сумата от 19819,00 лева, която сума продавачът, чрез
пълномощника си, заявил, че получил предварително по банкова сметка от
4
купувача преди подписване на договора.
По делото е приложено платежно нареждане, видно от което на
28.11.2019 г. Й. М. М. е превела на К.П. сумата от 19819,00 лева, като на
основание за превода е записано „продажба на земед. земя в с. С., Ц.Б.а“.
Приложен е и Разходен касов ордер от 18.11.2019 г., видно от който
К.П. е дала на Ц.Б.а сумата от 19819,00 лева, като на основание е записано
„продажба на 5 бр. земед.земи с идентификатори № ***8.38.23, ***8.84.35,
***8.38.10, ***8.504.10 и ***8.523.17 в с. С.“.
Назначена и приета е дактилоскопна експертиза, която установява, че
пръстовият отпечатък, разположен след израза „Получил сумата“ в Разходен
касов ордер от 18.11.2019 г. не съдържа необходимия минимум
идентификационни признаци, необходими за сравнително изследване и
идентификация.
От комплексната съдебно-графологична и съдебно-химична експертиза
се установява, че ръкописният текст „Ц.Б.а“ в РКО от 18.11.2019 г. не е
изпълнен от ответника Й. М. М. и не е на свидетеля К.П., а е изпълнен от Л.
И. О.. Ръкописния текст и цифровото писмо – попълнени в РКО, са изпълнени
от К.П.. Експертизата установява, че няма следи от заличаване или умишлени
преправки и добавки в текстовете.
От показанията на св. П.К. се установява, че продажбата на земите в с.
С. е била организирана от Л. О.. Свидетелката К. заявява, че пълномощното е
заверено от нотариус в дома на Л. О., където се намирала и Ц.Б.. Последната
не могла да се подпише, тъй като й треперели ръцете, заради което положила
отпечатък от десния палец. Свидетелката сочи, че парите за продажбата са
дадени от св. К.П. на Л. О. преди да се завери пълномощното, като това
станало в присъствието на Ц. и на нотариуса. Според свидетелката сумата
била около двадесет хиляди лева и е дадена в брой, тъй като Ц. поискала да
види парите, а не да се плаща по банков път. За предаването на парите е
изготвен касов ордер. Твърди, че палецът поставен на ордера е на Ц., а самия
текст с трите имена на Ц. е написан от Л. О. (което се потвърждава и от
експертизата). Свидетелката заявява, че предадените пари са на св. К.П..
Посочва, че Й. М. по-късно е платила на св. К.П. парите по банков път, тъй
като двете се познавали от години и си имали доверие. Отделно от това М.
дала на св. К. и св. П. по 1000 лева за извършената услуга.
5
Свидетелката К.П. заявява, че заедно със майка си - св. П.К. отишли на
място в апартамента на Л. по повод сделката на Й. М.. В апартамента
присъствал и нотариус, който Л. извикала. Свидетелката посочва, че Ц.Б.
лежала в легло, но била адекватна. Свидетелката заявява, че в същия ден дала
парите по договора на Л. О., след което нотариусът прочел пълномощното, а
Ц. се подписала. Сумата била предадена в брой, защото Ц. поискала да види
парите, за да не бъде измамена. Сочи, че за плащането е съставен и ордер, на
който Л. написала трите имена на майка си Ц., а последната се подписала с
палец, защото й треперели ръцете. Свидетелката заявява, че след няколко
дена Й. М. й върнала парите по банковата сметка, а за извършената услуга й
дала допълнително 1000 лева на ръка.
Настоящата инстанция кредитира свидетелските показания като преки и
последователни. Същите кореспондират напълно с приетите по делото
експертизи, които следва да се кредитират като компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Изследването на предпоставките на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД изисква преди
това да се прецени дали между страните е налице валидно облигационно
отношение. В тази връзка съдът намира иска по чл. 42 от ЗЗД за
неоснователен, тъй като от втория абзац на пълномощното е видно, че Й. М. е
упълномощена да се разпорежда с всички земеделски имоти на Ц.Б.. Предмет
на процесния договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
174, том II, рег. № 2168, дело № 313 от 2019 г., са именно земеделски имоти.
Следователно, извършеното разпоредително действие е в рамките на
учредената представителна власт. Освен това в пълномощното изрично е
записано същото да се тълкува разширително в полза упълномощеното лице.
С оглед на това настоящата инстанция не споделя доводите на въззивника, че
пълномощното е учредено единствено за имотите, придобити от
наследодателите Г.Е. и И. Г..
За да бъде уважен искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, между страните трябва е
сключен валиден договор, длъжникът да не е изпълнил задължението си по
договора, неизпълнението да се дължи на причина, за която длъжникът
отговаря и кредиторът да е изправна страна.
В случая се твърди, че купувачът Й. М. не е изпълнила задължението си
6
по договора да плати продажната цена. Това твърдение се оборва напълно от
приложения по делото Разходен касов ордер от 18.11.2019 г., който
установява, че продажната цена е платена на продавача Ц.Б. 11 дни преди
сключването на договора за покупко-продажба.
В разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК е уредена забрана да се
доказва със свидетелски показания погасяването на парично задължение,
установено с писмен акт. Тази забрана изключва само свидетелските
показания, но не и другите възможни доказателствени средства. В случая с
разходния касов ордер се доказва изпълнението на задължението на купувача
да плати продажната цената. В тази връзка следва да се отбележи, че Ц.Б. е
положила отпечатък на десния палец на касовия ордер, тъй като й треперели
ръцете и не могла да се подпише. В този случай е приложима разпоредбата на
чл. 189, ал. 1 от ГПК, която изисква документът да бъде приподписан от
двама свидетели. Подписи на свидетели в случая липсват, от което следва да
се приеме, че документът е неподписан. Характерно за неподписаните
документи е, че разпоредбата на чл. 180 ГПК не намира приложение за тях.
Съответно не е налице формална доказателствена сила на документа, която да
задължи съда да приеме, че изявлението е направено от лицето, посочено като
негов автор. Обаче това не означава, че такъв документ не може да бъде
доказателство, тъй като в този случай съдът следва да прецени неговата
доказателствена сила свободно и с оглед на всички данни по делото. В случая
свидетелските показания несъмнено установяват авторството на документа, а
именно, че Ц.Б. се е подписала чрез полагане на отпечатък от десния си
палец. Установи се, че предаването на парите в брой се е случило поради
искане именно на Б., като за това е съдействала и нейната дъщеря – Л. О..
Комплексната експертиза установи, че ръкописният текст „Ц.Б.а“ в разходния
касов ордер е изпълнен от О..
Освен това и в пълномощното е записано „имотът е платен на
упълномощителя при получаване на пълномощното“. В тази си част
пълномощното има смисъла на разписка: то съдържа изявление на
продавачката, че е получила продажната цена още преди изповядване на
сделката. Досежно пълномощното безспорно се установи, че е подписано от
упълномощителката (продавачка) и заверено от нотариус, поради което има
характера на частен документ с безспорно авторство, съдържащ неизгодни за
издателя факти, поради което установява плащането по сделката, респ.
7
изправността на купувача. Всичко това, преценено съвкупно, води до извода,
че купувачът е изпълнил своето задължение да заплати продажната цена, като
това е станало преди сключването на договора за покупко-продажба. След
като продавачката е получил сумата, следва да се приеме, че фактическият
състав на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД не е налице, тъй като насрещната страна по
договора е изпълнила задължението си. Предвид това и искът за разваляне на
договора се явява неоснователен.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. О.
дължи на въззиваемата Й. М. сторените във въззивното производство
разноски в размер на 2040,00 лева.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309 от 26.09.2023 г. по гр. дело №
468/2022 г. на Районен съд-Лом.
ОСЪЖДА Л. И. О., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Р. № *, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да плати на Й. М. М., ЕГН **********, с адрес
с. Б., община М., ул. „Н.“ № *, разноски във въззивната инстанция в размер на
2040 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8