Решение по дело №1021/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 43
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 20 март 2019 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20195500601021
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  43                                       20.03.2019 г.                      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІІ Наказателен състав

На 20.02.                                                                                     Година 2019

В публично заседание в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА      

 

Секретар  РОСИЦА  РАДЕВА          

Прокурор ВЕРОНИКА  КАРАКОЛЕВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1021 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 81 от 18.12.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1201/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият С.К.А. е признат за виновен в това, че около 21.00 ч. на 09.06.2018 г. в с. ****общ. Павел баня, обл. Стара Загора, ул. „****“, до дом № 1, в условията на опасен рецидив, е причинил на С.Д.Д. от с. ****общ. Павел баня, средна телесна повреда – счупване на VIII, IX и X /осмо, девето и десето/ ребра в лявата гръдна половина, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата и контузия на левия бял дроб и травматичен хемопневмоторакс /набиране на кръв и въздух/ в лявата плеврална кухина и средностението, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.131а, предл.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ и чл.54 от НК е осъден на пет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.К.А., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. Р.К.. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно не е кредитирал разпитите на свидетелите и на пострадалия, които подкрепят извода, че деянието е извършено по непредпазливост. Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда, като признае подсъдимия А. за виновен в извършване на престъпление по чл.133 НК, а не по първоначално повдигнатото обвинение, както е сторил районният съд. Подробни съображения за това развива в пледоарията си адв. Р.К..

                                                                       - 2 -

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1201/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на С.К.А. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Възраженията на жалбоподателя А., че обжалваната присъда е необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя А., че обжалваната присъда е постановена без съдът да изложи своя доказателствен анализ и своите фактически и правни изводи.

Неоснователно е и оплакването, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че подсъдимият А. не е действал умишлено, а по непредпазливост.

Районният съд правилно е преценил, че по отношение на инкриминираното деяние не е налице правната квалификация по чл.133 НК, за която пледира защитата.

Производството пред районния съд е преминало по реда на чл.ХХVІІ от НПК – чл.370, ал.1, във връзка с чл.371, т.1 от НПК, като по искане на защитата в хода на съдебното следствие са разпитани само подсъдимият С.К.А. и свидетелят С.Д.Д..

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като е анализирал показанията на свидетелите С.Д.Д. /пострадал/, Р.Ф.Ш./очевидец/, Д.А.И.и А.А.Б./живущи в къщата, пред която е станал инцидента/. Показанията на последните трима свидетели са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК.

Районният съд е съпоставил обясненията на подсъдимия и показанията посочените свидетели както едни с други, така и със събраните по делото писмени доказателства. Позовавайки се на доказателствения анализ, районният съд е приел, че подсъдимият А. около 21.00 ч. на 09.06.2018 г. в с. ****общ. Павел баня, обл. Стара Загора, ул. „****“, до дом № 1, в условията на опасен рецидив, е причинил на свидетеля Д. средна телесна повреда – счупване на VIII, IX и X /осмо, девето и десето/ ребра в лявата гръдна

Старозагорски  окръжен   съд                       - 3 -                      в.н.о.х.д. № 1021/2019 г.

 

половина, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата и контузия на левия бял дроб и травматичен хемопневмоторакс /набиране на кръв и въздух/ в лявата плеврална кухина и средностението, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено с пряк умисъл.

Всички доказателства, събрани по делото, подкрепят изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.

Въз основа на тях районният съд е направил правилния извод относно съставомерността на извършеното от подсъдимия А. деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Показанията на пострадалия Д. кореспондират с показанията на свидетелките Исмаил и Б.– очевидци на агресивното поведение на подсъдимия А. по време на инцидента. Всички свидетели потвърждават приетата от районния съд за безспорно установена фактическа обстановка по делото.

А именно, че подсъдимият А., прескачайки през дворовете и носейки със себе си една дъска, отишъл пред дома на свидетелката Б.и заявил желанието си да влезе вътре. Там, пред двора на Б., били пострадалият Д., свидетелят Ш.и други хора, които искали да спрат подсъдимия А.. Тогава А. с главата си ударил главата на Ш.и той приклекнал. Пострадалият Д. се опитал да помогне на Ш.да стане и в този момент подсъдимият А. ударил Д. в областта на лявата гръдна половина и корема с дъската, която носил. Пострадалият Д. паднал на земята, а през това време намиращите се там хора взели дъската от А. и я хвърлили на покрива на къщата на Б..

Оръдието на престъплението представлява дъска – дървета летва, с дължина 1,11 м., ширина 13,5 см. и дебелина 2 см.,

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 245/2018 г. /назначена в хода на д.п. № ЗМ 768/2018 г. по описа на РУ – Казанлък /, на 09.06.2018 г. пострадалият Сергей Д. е получил гръдна травма – охлузване и кръвонасядане по кожата и лявата гръдна половина, счупване на VIII, IX и X ребра в лява гръдна половина, набиране на кръв и въздух в лявата плеврална кухина, контузия   на левия бял дроб, състояние след торакоцентеза /оперативно отваряне на гръдния кош/ в ляво, състояние след горна медиастинотомия /оперативно отваряне на средностението/, подкожен емфизем на лява гръдна половина, корема, шията и югулараната ямка в ляво. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговорят да са получени по време и начин, отразени в материалите на д. п. – нанасяне на удар с дъска в лява гръдна половина и корема. Счупването на VIII, IX и X ребра в лява гръдна половина е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата. Контузията на левия бял дроб и травматичния хемопневмоторакс /набиране на кръв и въздух/ в лявата плеврална кухина и средностението сами по себе си осъществяват медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето временно опасно за живота. При правилно протичане на оздравителния процес е необходим срок от около два месеца до пълното възстановяване.

                                                   - 4 -           

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал своите изводи относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Обсъдил е и е изложил своите съображения защо приема, че подсъдимият А. е осъществил горното деяние с пряк умисъл.

Тези изводи изцяло се споделят от въззивния съд, който счита че обвинението срещу подсъдимия А. е доказано по безспорен и несъмнен начин. Събрани са категорични доказателства /гласни и писмени/, че подсъдимият А. е причинил средната телесна повреда на пострадалия Д., в какво точно се изразява тази телесна повреда и как е причинена тя.

Поради това въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на жалбоподателя А., че районният съд не е обсъдил и съпоставил всички събрани по делото доказателства, че не е изложил подробни мотиви и че не е обсъдил защо приема, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние с пряк умисъл.

По делото няма никакви данни, че подсъдимият А. случайно е ударил пострадалия Д. и че престъпният резултат – нанасянето на средната телесна повреда, е станало по непредпазливост, каквито възражения прави защитата на подсъдимия Д.. Безспорно установено по делото е, че подсъдимият А. е дошъл на мястото на престъплението неканен, бил е агресивен и е ударил и други лица /свидетеля Шинев/, тъй като искал на всяка цена да влезе в дома на свидетелката Б..

Подсъдимият А. носел описаната по-горе дъска /чиито параметри я правят опасно оръжие/ и посягал с нея да удря присъстващите, поради което и свидетелят Ш.се опитал да я измъкне от ръцете му. И в момента, в който пострадалият Д. се приближил към Шинев, за да му помогне, подсъдимият А. ударил Д. с дъската /вкл. и със стърчащите от края й четири метални видии и пирон/ в областта на лявата гръдна половина и корема.

Оплакването на жалбоподателя А., че присъдата е постановена при нарушение на процесуалния и на материалния закон, е неконкретизирано и несъстоятелно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.131а, предл.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, извършено от подсъдимия А., ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, и му е определил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел добрите характеристични данни на подсъдимия А., критичното му отношение към стореното и посещението в болницата при пострадалия Д.. Районният съд е отчел и обремененото съдебно минало на подсъдимия А..

За престъплението по чл.131а, предл.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, законът предвижда наказание от пет до дванадесет години лишаване от свобода. Районният съд правилно е определил, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено

Старозагорски  окръжен   съд                       - 5 -                      в.н.о.х.д. № 1021/2019 г.

 

наказание в минималния размер – пет години лишаване от свобода, с оглед преценката за превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Законосъобразна и правилно районният съд е постановил, че на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС изпълнението на горното наказание следва да бъде при първоначален „строг” режим.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия А. наказание, тъй като не са налице и изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1  от НК.

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на  подсъдимия А. е справедливо, законосъобразно и правилно. Спазени разпоредбите на чл.54 от НК и това наказание е наложено на подсъдимия А. за едно тежко умишлено престъпление против личността. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на С.К.А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 81 от 18.12.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1201/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.