Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 12151 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 481095 от 03.09.2012г.,  постановено по гр.д. № 15793/2016г. по описа на СРС, 36 състав е признато за установено по предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу И.П.Т. в лично качество и в качеството си на наследник на Л. И. Т., ЕГН **********, починал на 12.09.2016г. заедно с останалите ответници Б.Л.И., Н.Л.И. и Р.Л.И.  искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК  във вр. с чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД , че дължат на ищеца разделно, всеки според квотите си в съсобствеността (а именно И.П.Т. -5/8 ид. части; а останалите ответници по 1/8 ид. част) следните суми 3999.50 лв. (от които 56.52 лв. – цена за дялово разпределение) – главница, представляваща незаплатена цена за доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м. 05.2013г. до 30.04.2015г.  за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. „***********, аб. № 204898, ведно със законната лихва  от 27.01.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 190.58 лв. – мораторна лихва да периода 30.06.2013г. – 20.01.2016г.  върху главницата за топлинна енергия, доставена в периода до м. 01.2014г. вкл.  За които суми на 01.02.2016г. е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4227 по описа на СРС за 2016г.  като отхвърля предявения иск за лихвата от 237.72 лв. (от които 5.55 лв.  върху стойността  за дялово разпределение) до пълния размер от 428.30 лв. Със същото решение ответниците са осъдени за заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  сумата от 1094.57 лв.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „М.Е.“ ООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете за мораторна лихва, както и в частта за разноските е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД. В нея се твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че сумите по обща фактура, публикувана на 15.08.2014г. за което има издаден констативен протокол. Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника  са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците жалбата Б.Л.И., Н.Л.И. и Р.Л.И.  и И.П.Т. депозират в срок отговор, в който изразяват становище, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Твърдят, че съгласно действащите Общи условия на ищеца не може да се направи извод за дължимост на претендираната главница и в това число и за дялово разпределение, поради което правилно съдът е отхвърлил искането за присъждане на мораторна лихва. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната от ищеца въззивна жалба като неоснователна и да потвърди решението в обжалваната с нея част.

  Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците  И.П.Т., Б.Л.И., Н.Л.И. и Р.Л.И.  . Обжалва се като неправилна частта от решението, в която е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникците дължат претендираната от ищеца сумата, представляваща главница за доставена топлинна енергия за процесния период и сумата, представляваща цена за предоставена от ищеца  услуга дялово разпределение. Поддържа се, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Оспорва се качеството на потребител на ответниците и наличието на облигационно правоотношение между двете страни, както и че ответникът е ползвал топлинна енергия. Твърдят, че по делото липсват доказателства за точното разпределение на енергията в процесния имот, както и че правилна и законосъобразна методиката за изчисление. Оспорват и дължимостта на таксата за дялово разпределение. Твърдят, че неправилно съдът е присъдил на ищеца суми за дялово разпределение без дружеството да е извършвало тази услуга, за която няма спор, че е осъществявана от трето лице - помагач. Предвид изложеното молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете на ищеца – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответниците част като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „М.Е.“ ООД не изразява становище по двете въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците И.П.Т., Б.Л.И., Н.Л.И. и Р.Л.И..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, е ответникът И.П.Т. е собственик на 5/8 идеални части от процесния имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, Община ***********, аб. № 204898. Собственици на останалите 3/8 ид.части при равни права са останалите трима наследници на покойния Л. И. Т., починал на 12.09.2016г.  - Б.Л.И., Н.Л.И. и Р.Л.И.. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  документ за собственост; справка за наследници за Л. И.; списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 02.09.2002г. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и формуляри за отчет на доставена топлинна енергия. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи първият ответник И.П.Т. е декларирала  съответно, че е собственик на имота, заедно с покойния и съпруг Л. И. Т. и титуляр на клиентска партида с № 204898- посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателите на ответника и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответниците са собственици на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че четиримата ответници са се  разпоредили с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

  От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – документ за главен отчет и справки за дялово разпределение, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в процесния имот е била доставена топлинна енергия. Сумите за стойността на доставената топлинна енергия са изготвени по данни за енергия, отдадена от четири монтирани отоплителни тела и съответно 4 топлоразпределителя и демонтирана лира в банята. През процесния период е осигуряван достъп за отчет на уредите, като отчетите от 28.06.2014г. и 27.06.2015г. са подписани от потребителите. За процесния период топлинната енергия за отопление на имот е изчислена на база снети отчети за четири уреда. Сумите за отоплителния период се формират от стойността на топлинната енергия, начислена на тръби  от втори кръг без индивидуален разпределител на разходите за отопление, разглеждани от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Методиката към нея. В този случай абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между всички абонати  пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Установено е, че в имота се полза топла вода, поради което е начислявана топлинна енергия за загряване на топла вода. В имота има два водомера за топла вода, отчетени от фирмата за дялово разпределение на 28.06.2014г. и 27.06.2015г. Върху отчетите е положен подпис от потребителите. Предвид изложено по делото несъмнено установено, че делът на ответника за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /при осигуряван достъп за отчет на уредите/, като ищецът бил отчитал за своя сметка технологични разходи, а средството за измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, било годно за измерване през исковия период. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология. Въз основа на тях е установено, че за процесния период м. 05.2013г. до м. 30.04.2016г. размерът на главницата за доставена топлинна енергия без изравнявания и без просрочени  или неплатени сметки, възлиза на 3943.08 лв.  Ищецът претендира от ответниците сумата от 3943.10 лв.. поради което с оглед установеното искът за главница за заплащане на доставена топлинна енергия е основателен в предявения с исковата молба размер.

Възззивниците-ответници оспорват и размера на присъдените суми  в размер на 56.20 лв., представляващи цена за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013г. – м. 04.2015г. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано несъмнено, че в сградата, в която се намира имотът на ответника, е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 02.09.2002г., ведно със списък /л. 19 от делото, в който фигурира и първият ответник, И.П.Т. под № 3/, на което е било взето решение за сключването на договор с „М.Е.“ ООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 27.09.2002 год. за срок от 3 г. Същевременно по делото са представени документ за главен отчет, от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет и справки за дялово разпределение за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. На следващо място СГС приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, Община ***********, аб. № 204898, които са подписани от потребител, акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, количеството и стойността на услугата дялово разпределение за имота. По делото е установено е също така, че абонатната станция, захранваща процесната сграда, общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип. С оглед на изложеното съдът намира за несъмнено установено, че за периода м. м. 05.2013г. – м. 04.2015г. за целия имот се дължи за услугата дялово разпределение сумата от 56.52 лв. като главница. С оглед на изложеното основателна се явява исковата претенция на ищеца срещу четиримата ответници за сумата от 56.52 лв. представляваща главница за дялово разпределение за съответния период. 

Следващият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това ответниците са в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС  изводи.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.

С оглед на изложеното  при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обема на отговорността на ответника първоинстанционният съд е приел, законосъбразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло. Ето защо двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не се дължат разноски на страните в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 481095 от 03.09.2012г.,  постановено по гр.д. № 15793/2016г. по описа на СРС, 36 състав, в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „М.Е.“ ООД ***.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/