РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210103018 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от А.
П. Т., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник- адвокат Ю. Х. А. от АК-Благоевград,
съдебен адрес: *****- адвокатска кантора Ю. А., против П. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.****, съдебен адрес: *****, адв. кантора С. Б..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. Т., с ЕГН **********, че А. П. Т., ЕГН ********** е
собственик на основание сделка дарение, материализирана с Нотариален акт вх.рег.№3500,
Акт №195, том XI, дело №1936/01.08.2017г. на Сл.Вписванията при Благоевградския
Районен съд, а по описа на нотариус *****, с рег. №493 от регистъра при НК с район на
действие-Благоевградски Районен съд: Нот.акт №124, том I, рег.№2113, дело №117 от
01.08.2017год., на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№04279.614.253.1.13 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестотин и
четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка, тринадесет/, попадащ в
сграда с идентификатор №04279.614.253.1 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет,
точка, шестотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно/, в поземлен
имот с идентификатор №04279.614.253 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет,
точка, шестотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три/, по кадастралната карта и
регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г. на изп.Директор
на АК, с адрес на обекта: **** /пет/, етаж 4 /четвърти/, трети жилищен етаж, ап.“А“, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ 76,11 кв.м / седемдесет и шест
цяло и единадесет стотни кв.м/и брой нива на обекта: 1 /едно/, ВЕДНО с прилежащото на
същия МАЗЕ №2/две/ с площ 12,85 кв.м /дванадесет цяло и осемдесет и пет стотни кв.м/,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, както и да БЪДЕ ОСЪДЕН ответника П. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.****, да ПРЕДАДЕ на ищцата А. П. Т., ЕГН **********, собствеността и
владението върху собствения й недвижим имот, от който я лишава без правно основание.
На основание чл.537,ал.2, изр.посл.от ГПК се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит от
ответника по настоящето по давност, а именно: Нот.акт вх.рег.№5622/01.12.2017г., акт №147,
1
том XVIII, дело №2956/2017г. на СлВписв. при БлРС, и по описа на Нотариус **** с рег.
№415 на НК-н.акт №174, том III, рег.№12200, дело №441/2017г.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че ответникът по настоящето е неин баща, с когото от 4- годишната
си възраст не живеят заедно, поради факта, че е разведен с майката на ищцата - *****, с
влязло в сила решение на PC-Благоевград на 29.03.2011г. Излага се, че ответникът през
последните години трайно пребивава в чужбина-Великобритания, а ищцата живее с нейната
майка, на която съдът възложил родителските права, като същата сама я отглеждала, както и
до днес се грижи за нея, а ответникът не се интересувал и изплащал нередовно само
минималната издръжка, присъдена по съдебен ред.
Твърди се, че на 01.08.2017год. майката на ищцата направила в нейна полза дарение
на неин недвижим имот, който тя е придобила чрез покупко- продажба на 13.05.2011г., след
развода с ответника и представляващ нейно индивидуално имущество, с надлежно
разрешение от PC и назначен особен представител на ищцата, като малолетна към онзи
момент, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.614.253.1.13
/нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четиринадесет, точка,
двеста петдесет и три, точка, едно, точка, тринадесет/, попадащ в сграда с идентификатор
№04279.614.253.1 / нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно/, в поземлен имот с идентификатор
№04279.614.253 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
четиринадесет, точка, двеста петдесет и три/, по кадастралната карта и регистри на
гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на изп.Директор на АК, с
адрес на обекта: **** /пет/, етаж 4 /четвърти/, трети жилищен етаж, ап.“А“, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ 76,11 кв.м / седемдесет и шест
цяло и единадесет стотни кв.м/и брой нива на обекта: 1 /едно/, ВЕДНО с прилежащото на
същия МАЗЕ №2/две/ с площ 12,85 кв.м /дванадесет цяло и осемдесет и пет стотни кв.м/,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, съгласно схема №15-289807/21.06.2017г. на Сл.ГКК- Благоевград. Сделката се
материализира с Нотариален акт вх.рег.№3500, Акт №195, том XI, дело №1936/01.08.2017г.
на Сл.Вписванията при Благоевградския Районен съд, а по описа на нотариус *****, с рег.
№493 от регистъра при НК с район на действие-Благоевградски Районен съд: Нот.акт №124,
том I, рег.№2113, дело №117 от 01.08.2017год., при условие дарителката да си ЗАПАЗИ
правото на ПОЛЗВАНЕ върху целия имот- пожизнено.
Излага се, че тъй като в същата жилищна кооперация ответникът, притежава в
собственост три жилища-на различни етажи, по повод довършителни работи по общите
части на кооперацията, още през 2011год. е взел ключовете на жилището от майката на
ищцата, вкл. и този за входната врата на кооперацията, уж за кратко и не и ги е върнал. Сочи
се, че майката на ищцата междувременно създала ново семейство и двете се установили да
живеят в Р. Гърция-гр.Атина, като през годините назад майка на ищцата много често търсела
ответника да върне ключовете от жилището на ищцата, както и общия от входната врата на
блока, защото двете искали да се настанят в жилището й през времето на престоя им през
ваканциите в Благоевград, както и нейната майка искала да си ползва учреденото право на
ползване върху него, включително се твърди, че го поканили да предаде владението и чрез
нотариална покана, редовно връчена му на 14.11.2017год. Твърди се, че когато си идвали в
Благоевград през ваканциите, били принудени да отсядат при нейната баба, в жилището й в
ж.к. “****“ на Благоевград, а не в нейното собствено, ситуирано в центъра на града, защото
на техните търсения ответникът или не си вдигал телефона, или на ищцата, при разговори й
казвал, че: ще й ги даде като стане пълнолетна, и то само ако си ги заслужи. Посочва се, че
ответникът живее и работи от 10 години в Англия и се е случвало и двамата по едно и също
време да са в България, но ответникът се криел от ищцата и отказвал каквито и да било
2
срещи и разговори.
Твърди се, че на 10.01.2024г. ищцата навършила пълнолетие и отново започнала да
търси ответника със същото искане, защото й било необходимо да си помогне в издръжката
чрез отдаване на собственото й жилище или част от него под наем, но ответникът отказвал,
като не пропуснал веднага да прекрати присъдената й издръжка, въпреки че учебната година
не била свършила. Ищцата сочи, че през м.юни т.год. пристигнала в Благоевград и отново се
опитала да се свърже с него, дори и чрез адвоката му и когато му вдигнала телефона, изобщо
не реагирал, че е приета студентка, а по повод искането й да си взема ключовете от
жилището, за да си влезе в него, или да го отдаде под наем, ответникът и заявил, че ще й ги
даде:„...когато застана на правилната страна, засега не си заслужила и тоалетната!“
Твърди се, че ответникът не им е споменавал въобще, че се е снабдил с документ за
собственост и че не ищцата, а той е собственик на процесното жилище, т.е., никога не й е
оспорвал собствеността на имота, респ.-не е демонстрирал-пред ищцата и нейната майка и
други хора, че е собственик или го владее, като редовно връчената му нотариална покана е
прекъснала давността, на която се е позовал в нот.си акт.
Твърди, че депозирала заявление до Службата по кадастър в Благоевград и при
получаването на кадастралната схема с учудване установила, че като собственици на
процесното жилище в същата са описани ищцата и ответника при квоти 1/1, като разбрала,
че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт по давностно владение-Нот.акт
вх.рег.№5622/01.12.2017г.. акт №147, том XVIII, дело №2956/2017г. на Сл.Вписв. при БлРС,
и по описа на Нотариус **** с рег.№415 на НК-н.акт№174, том III, рег. №12200, дело
№441/2017г., т.е. снабдил се е с този документ още на 01.12.2017 год., т.е. само три месеца
след изповядване на сделката по дарение от майка на ищцата и 16 дни след получаване на
нотариалната й покана на 14.11.2017г,, с която законната й представителка го е приканила да
му освободи имота и предявила претенция за обезщетение срещу неползването му, като
тогава ответникът по настоящето се е снабдил с описания документ и впоследствие го
заявил в Сл.ГКК-Благоевград. Същевременно се сочи, че в Данъчна служба при Община-
Благоевград има само една партида на имота, и то на името на ищцата, т.е., ответникът не е
декларирал собственост на жилището и не е плащал данъци за него.
Излага се, че ищцата в момента е редовна студентка в Атински университет, няма
трудови договори или други източници на доходи и разчита единствено на нейната майка за
издръжката си, която се грижи и за второ малолетно дете, като по този начин ответникът я
лишаването й от правото да упражнява правото си на собственост, вкл. и да получава
плодовете от собствената си недвижимост в Благоевград.
С Разпореждане № 3488/26.11.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 09.12.2024 година чрез адвокат Б..
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 07.01.2025г. е депозиран писмен отговор, с който се иска от
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се, че ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като правото
на собственост по отношение на този недвижим имот е придобито от ответника на
основание осъществявано от него давностно владение, както и че не са налице основания за
осъждането му да й предаде владението върху същия, тъй като ответникът владее имота на
3
правно основание като негов собственик.
Не се оспорва, че ищцата е дъщеря на ответника. Не се оспорва, че сключения между
ответника и майката на ищцата граждански брак е прекратен с развод на 29.03.2011 год. Не
се оспорва, че ищцата и нейната майка са живели заедно след развода, но оспорва, че
ответника не е полагал грижи за първата, макар тези твърдения да са ирелевантни към
предмета на настоящия спор.
Не се оспорва, че ответника е ограничил достъпа на майката на ищцата до процесния
имот, но се оспорва, че това е станало едва през 2011 год. Твърди се, че от 2001 год. и до
сега ответникът ползва необезпокоявано процесното жилище, като от 2005 год. до 2007 год.
същото е било ползвано и като семейно жилище от майката на ищцата и ответника, а през
2007 год. ответника е установил самостоятелна фактическа власт върху процесния
недвижим имот, като след 2007 год. и до сега нито майката на ищцата, нито самата ищца е
имала достъп до този имот, нито го е ползвала.
Не оспорва, че ищцата и нейната майка са се установили да живеят в Република
Гърция, където са създали ново семейство. Оспорва се, че майката на ищцата е искала през
годините ответника да й предостави достъп до имота, като се сочи, че същата е била наясно,
че това жилище дори и формално да е било прехвърлено на фирмата на същата през 2007
год., то ответника не и е предавал владението никога, винаги е живял там и реално го е
придобил на самостоятелно основание. Освен това, дори и да е имала някакви претенции, се
излага, че ответника ги е отричал, както и самата тя твърди в исковата молба.
Оспорва се, че представената към исковата молба нотариална покана е връчена
надлежно на ответника. Твърди се, че такава покана до него не е стигала.
Оспорва се, че ответника е казвал на ищцата, че ще и даде достъп до имота, „ако си го
заслужи“, като се сочи, че нито ищцата, нито нейната майка имат права върху имота.
Оспорва се, че ответника е поставял условия да предаде ключове, „ако застане на правилната
страна“. Оспорва се, че ответника никога не е заявявал собственически претенции по
отношение на имота пред ищцата или пред нейната майка, дори напротив, сочи се, че и
двете са наясно, че това жилище е собствено на ответника и никога не са предявявали
собственически претенции въпреки формално извършваните сделки. Твърди се, че
ответника владее и свои повече от 10 години процесния имот и същия е негова собственост
на основание давностно владение, поради което се е снабдил с констативен нотариален акт.
Оспорва се, че отправената до ответника /ненадлежно връчена/ нотариална покана е
прекъснала давността. Твърди се, че владението му е било постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено и не му е отнемано, нито са извършвани действия от ищцата или
нейната майка, годни да го прекъснат. Обстоятелството дали е деклариран имота на името
на ответника и дали е заплащал данъци за него се сочи, че са изцяло ирелевантни за
придобивното му основание.
Оспорва се правото на собственост, както на ищцата, така и на нейната праводателка.
Предвид изложеното се твърди, че ищцата не е собственик на процесния недвижим
имот, тъй като към датата на предявяване на иска ответника е придобил правото на
собственост върху него на основание давностно владение.
Оспорват се изложените от ищцата факти и обстоятелства, като
действителната фактическа обстановка е следната:
Твърди се, че процесния апартамент е построен върху имот собственост на ответника,
винаги е бил собственост на ответника и владян само от него. Твърди се, че от 2001 год. и до
сега ответника владее необезпокоявано процесното жилище, като от 2005 год. до 2007 год.
същото е било ползвано и като семейно жилище от майката на ищцата и ответника. Твърди
се ,че през 2007 год. ответника формално го е прехвърлил на фирмата управлявана от
майката на ищцата, докато са били в брак, като въпреки прехвърлянето същия никога не е
4
предавал владението на юридическото лице приобретател -„Деа - Консултинг“ ЕООД, което
е видно и от самия Нотариален акт от 12.11.2007 год. Сочи се, че въпреки, че на 12.11.2007
год. ответникът е прехвърлил формално имота, то същия не е предал владението му, като е
продължил да го владее като собствено и към настоящем. Посоичва се, че дори и да приеме,
че този акт той е изгубил правото си на собственост, то считано от тази дата до 12.11.2017
год., се твърди, че той го е придобил на самостоятелно основание - давностно владение, тъй
като е продължил да го владее и до сега. Твърди се, че имотът е ползван и владян само от
ответника от 2001 год. и до сега като лична негова собственост, като въпреки формалното
прехвърляне през 2007 год., същия не е прекъсвал владението върху имота. Трети лица, вкл.
и праводателката на ищцата или ищцата се твърди, че не са ползвали имота, след 2007 год. и
до сега, както и не са допускани до него.
С оглед на това, че повече от 10 години ответника е упражнявал фактическа власт
върху имота с намерение за своене се твърди, че същия е придобил собствеността върху
имота на основание давностно владение. Счита се, че не е налице първата предпоставка за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а именно към момента на
депозирането му ищеца да е собственик на претендирания имот. Счита се, че не е налице и
втората предпоставка за уважаване на иска, тъй като ответника владее имота на правно
основание - той е негов собственик по силата на давностно владение, за което и се е снабдил
с документ за собственост.
Предвид неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС, се сочи, че е неоснователен и
предявения акцесорен такъв с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяната на
съставения в полза на ответника Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, издаден на основание чл.587, ал. 2 от ГПК №174, том III, рег.№ 12200,
дело №441/2017 год. по описа на Нотариус ****.
В проведените съдебни заседания ищцата, редовно призована не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител-адв. Ю. А.. Поддържа
предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства, по същество изразява становище
за основателност и доказаност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмена
защита. Претендират се сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител- адв. Б.. Поддържа се подадения писмен отговор, ангажира
писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за неоснователност на
предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски
с представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.
По делото са приети писмени доказателства, проведен е разпит на свидетели.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том VIII, дело №
2527/1993г., нотариален акт за отстъпване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за изграждане на жилищна сграда № 61, том I, рег. № 2409, дело № 74/2000г. на
Нотариус **** е, че към 2007г. процесния имот е бил лична собственост на ответника П. Т.
Т. като изграден въз основа на отстъпено право на строеж преди брака му с *****.
Няма спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че бракът между
ответника и *****, от който брак е родена и ищцата, е прекратен с влязло в сила на
29.03.2011г. решение за развод.
Преди прекратяване на брака видно от Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 108, том VІ, рег. № 13510, дело № 1005 от 2007 г. по описа на нотариуса
**** на 12.11.2007 г., П. Т. Т. със съгласието на съпругата си /към този момент/ **** Т. е
5
продал на „ДЕА-КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, представлявано към този момент от ****
Георгиева Т. следния свой недвижим имот /Процесния такъв/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификационен № 04279.614.253.1.13, с предназначение - жилище,
апартамент вписан с административен адрес гр. *****, трети жилищен етаж, ап. А с площ от
76, 11 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 04279.614.253.1.12, под
обекта: № 04279.614.253.1.11; над обекта: № 04279.614.253.1.15, ведно с мазе № 2 с площ от
12, 85 кв.м. и припадащите се идеални части от общите части на сградата и припадащото се
право на строеж. Липсва в нотариалния акт отразяване, че владението е предадено преди
това или се предава към момента на сделката.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том I, рег.№1100,
дело № 66/2011 год. по описа на Нотариус **** се установява, че на 13.05.2011г. /след
развода на ответника с **** Т./ дружеството „ДЕА-КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, чрез управителя
си **** **** е продало на **** **** /майка на ищцата/ процесния недвижим имот.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. №2113, дело №
117/2017 год. по описа на Нотариус ***** на 01.08.2017г. ***** е дарила на ищцата /към
този момент непълнолетна/ процесния недвижим имот, като си е запазила правото на
ползване на недвижимия имот до края на живота си.
От нотариална покана № 146, том I, рег. № 3191/09.11.2017г. на Ани Бакалова,
помощник-нотариус при *****, нотариус с рег. № 493 се установява, че със същата ***** в
качеството й на майка и законен представител на А. П. Т. е поканила ответника да предаде
владението на процесния апартамент, собственост на дъщеря му-ищцата, като е определена
дата за явяване за подписване на протокол за предаване на владението. Определен е и
месечен наем, считано от 12.11.2007г. в размер на 500, 00 лв. ежемесечно. Видно от
нотариалното удостоверяване нотариалната покана е връчена на 14.11.2017г. на адресата П.
Т. чрез неговия пълномощник **** А..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност,
издаден на основание чл.587, ал. 2 от ГПК №174, том III, рег.№12200, дело №441/2017 год.
по описа на Нотариус **** на 01.12.2017г. със същия ответникът е признат за собственик на
основание давностно владение на процесния недвижим имот-апартамент.
От Писмо изх.№ 70-00-35/04.02.2025 г. на Община Благоевград, справка данни за
деклариран имот с партиден № ********** 001 на Дирекция „Местни данъци и такси“ към
29.01.2025 г., справка данни за деклариран имот с партиден № ********** 001 на Дирекция
„Местни данъци и такси“ към 29.01.2025 г. се установява, че имотът е деклариран като
собствен от ***** от 12.10.2011г. и е плащан данък за периода 13.05.2011г. до 31.12.20217г. ,
а от 27.09.2017г. е подадена декларация от А. Т. и е с открита нова партида, но данъци са
заплащани от запазилия правото на ползване ползвател и са заплатени за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2024г.
Видно от представеното по делото Решение по гр.д. № 14/2012г. по описа на ОС-
Благоевград, със същото е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД
за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, с който ответникът е
прехвърлил процесния имот на „Деа-Консултинг“ ЕООД, като по същото е участвала като
трето лице помагач и свидетелката **** Самарджиева-Гаврилова.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката **** *****, майка на
ищцата, сочи в показанията си, че са живели в процесното жилище на семейни начела с П.
Т. две-три години преди да да сключат граждански брак, последният е сключен 2005г., че
през 2006г. се родила дъщеря им. Твърди, че след година ответникът сам предложил да се
прехвърли апартамента на фирмата, който притежавала към този момент свидетелката,
защото е по-сигурен, че няма да може да бъде обжалвано от другите му деца, от бившата му
жена. Сочи, че се развели с ответника през 2011 година, като преди това той й взел ключове
от апартамента за някакви ремонти, не й ги върнал. Твърди, че в апартамента останали доста
6
нейни и на детето неща, защото лятото на 2010г. отишла на море с детето с по един куфар,
не се върнала в апартамента и след това ответникът й взел ключовете, а тя подала молба за
развод. Свидетелката твърди, че ответникът никога не е претендирал, че апартамента е
негов, че той е собственик, винаги е казвал, че това е апартамента на дъщеря им, като се
гордеел с това. Сочи, че това го е казвал докато били заедно. Заявява, че през годините се е
опитвала да говори с него да имат някакви ключове, за да може да го ползват този
апартамент, докато са в България, но безуспешно. Опитала и с нотариална покана да го
покани, за да може да влязат в апартамента, той бил тогава в Англия, като майка му *** А. е
получила нотариалната покана, като негов пълномощник и след това в случаите, когато е
говорил с ищцата й е казал, че няма да й даде ключове, защото свидетелката щяла да се
настани да живее там. Твърди, че е присъствала на разговора по телефона между дъщеря им
и ответника и той й казвал, че ще й даде ключове, когато тя порасне. Сочи, че последните
две години няма никакъв контакт между тях. Ищцата се опитвала да се свърже с него, тъй
като тя е наясно, че има апартамент и може да живее в този апартамент, когато идва в
България, но той нито й вдигал телефон, нито пък й е връщал обаждане.Заявява, че през
2024г. ищцата пристигнала в България с идеята да работи преди учебната година и мислела
да живее в апартамента и да работи в Благоевград, ответникът пак не й вдигнал телефона и
чрез адвокат А. осъществили връзка с адвокат Б., която е говорила с баща й и той е казал, че
няма проблем да й даде ключове стига тя да му се обади. Сочи, че ищцата му се обадила
отново, похвалила се, че е приета студентка, но той й се накарал, че е „от грешната страна“,
чеи трябвало да си поправи поведението и ще получи ключ, твърди, че й е казал, че „няма да
получи ключ, защото трябвало да го заслужи, защото тоалетна не била заслужила“, като
това го знае от дъщеря си. Заявява, че накрая ответникът заплашил ищцата, че ако тя си
търси правата, той ще приключи всякакви отношения с нея, каквито имат до сега.
Свидетелката ***** твърди, че заминала с ищцата през лятото на 2015г., а ответникът
бил заминал по-рано същата година в Англия, от когато живее там непрекъснато. Сочи, че
си идвал в България, но живее постоянно в Англия, като е имало случаи ищцата и ответника
са се виждат, когато е в България. Твърди още, че ответникът е казвал, че когато дъщеря му е
търсила ключ, че като стане на 18 години тогава ще й даде ключ, защото ако й даде ключ
преди това майка й щяла да се настани там и всеки път, че трябва да си го заслужи, за да й
даде ключ.
Твърди, че ищцата е ходила след 2010 година при баща си в апартамента, защото
имали режим на контакти, а свидетелката не е била в апартамента, защото не я е допускал в
жилищото, защото то продължило да се полза от него. Сочи, че когато ответникът се връща
в България, той ползва жилището.
Свидетелката *****, баба на ищцата по майчина линия, сочи в показанията си, че
дъщеря й **** живяла заедно с ответника в процесния апартамент още преди да сключат
граждански брак /сключен 2005г./. Твърди, че през 2007 година, октомври месец, П. й
предложил да сключат спогодба за апартамента, за да може А. да има жилище, така че
другите му две деца да нямат претенции за нейното жилище, да няма кавги след време.
Направили сделката пред нотариус, с адвокат за покупко-продажба на апартамента, като той
продал апартамента на фирмата на дъщеря й. След това се хвалел, че е осигурил детето си за
в бъдеще. Свидетелката **** сочи още, че двамата живеели в жилището до август 2010г.,
когато дъщеря й с детето /ищцата/ заминала на море, като след като се върнала ответникът
не я пуснал в апартамента, като тогава **** подала молба за развод. Не я пуснал да влезе в
жилището и да си вземе дрехите на нея и детето.
Сочи едновременно с това, че когато дъщеря й се върнала от море ответникът й казал,
че ще прави ремонт и й потърсил ключа, трябвало да дава на майстори и не я пуснал повече
в жилището, като към този момент все още не била подадена молба за развод, а ответникът
казал да отиде при майка си, докато направят ремонта и повече не я пуснал в апартамента.
7
Сочи, че тогава майката на ищцата подала молба за развод, защото си търсела ключа, но той
не й го дал и й казал, че повече няма да влезе там. Сочи, че ответникът заминал за Англия
април-май месец 2015 година, а ищцата с майка й заминали юли месец 2015 година за
Гърция. Сочи, че до 2022г. ответникът взимал през лятото ищцата за режим на лични
контакти. През 2017 година дъщеря й чрез нотариус подала молба, че иска да си уредят
нещата с апартамента, била връчена на майката на ответника, която му била пълномощник,
но последния не се явил на датата.
Свидетелката **** твърди още, че когато ищцата е ходила при баща си му е искала
ключ, тъй като като излезе навън да играе, за да се прибере й трябва, но той й казвал, че още
е малка и като навърши 18 години ще й даде ключа. Сочи, че до тогава не й е казвал, че това
не е нейния апартамент, като от 2022 година ищцата е звъняла на баща си, но той не й
вдигал.
Твърди, че през 2024г. ищцата искала да работи през лятото и да отседне в
апартамента, като звъняла на ответника, но тъй като не вдигал чрез адвокат А., се свързали с
неговия адвокат и разбрали от него, че той е казал „нека да ми се обади ще й дам ключа,
когато поиска“. Тя пак му звъняла, той пак не вдигнал телефона и тогава пуснали дело.
Твърди още, че след 15 август 2024г. присъствала на разговор между ищцата и ответника,
тъй като бил пуснат на високоговорител, като 20 минути последният отправял обиди към
майка й, към нея, че не е възпитана, като накрая казал, че ще й даде ключа, когато тя го
заслужи, когато мине на правилната страна, на истината. Дори казал, „когато заслужиш,
дори и една тоалетна трябва да заслужиш, тогава ще ти дам ключа“. Свидетелката твърди, че
ответникът никога не е казвал, че това е негово жилище, винаги е казвал, че А. като порасне,
като навърши 18 години, като заслужи ще й даде ключа за апартамента. Никога не е казвал
„това е моя апартамент“. Свидетелката заявява още, че след като П. продал апартамента на
фирмата на дъщеря й, те продължилиха да живеят в него, а след развода дъщеря й не е
ползвала това жилище, а ищцата е ходила там, когато баща й я е взимал. Сочи, че знае от
ищцата, че ответникът й е казвал, че ще й даде ключ когато порасне, когато заслужи. Твърди,
че майката на ищцата няколко пъти е искала да разговаря с ответника, тъй като апартамента
бил все още на нейно име, но той отказвал да разговарят за жилището. Твърди, че знае от
дъщеря си и от съседи на П., че Явор Генов се грижи за жилищата и спи в едно от тях,
взима наем от квартиранти, които са в едната мансарда.
Свидетелат *****, без родство със старните, сочи в показанията си, че е приятел с
ответника от деца, че познава **** /бившата му съпруга/ по физиономия, както и познава
ищцата. Заявява, че П. има два апартамента на ул. „****, наследство от баща му, като 2000
година му преотстъпил право на строеж и построили кооперация и на него са два
апартамента в тази кооперация. Единият апартамент е на 3 етаж, от дясната страна, който си
е неговия апартамента, основния апартамент, в който си живее, като същия се състои от две
спални, баня, тоалетна, голям коридор и хол и трапезария с тераса на едно. Апартамента е 76
кв.м. Другият апартамент е на по-горен етаж, четвърти, мансарден апартамент, скосено е,
няма тераса, като той се състои от две спални, две тоалетни и хол и трапезария на едно.
Сочи, че ответникът си живее в апартамента на третия етаж, а мансардния го давал по-рано
под наем. Заявява, че ответникът и бившата му съпруга са живели от 2005г. до 2007г. в
апартамента, като през 2007 година **** искала да тегли заем, имала някаква фирма и
фиктивно се разбрали апартамента да бъде прехвърлен на нейната фирма, за да изтегли заем,
като това го знаел от ответника, от неговия брат и от майка им. Заявява, че през 2010г.,
когато **** подала молба за развод ответникът решил да смени бравата и да не я допуска
въобще до апартамента, като това го знае от П.. Заявява, че е ходил с ответника 2010 година
да сменят бравата, като след смяната на бравата **** не е идвала в апартамента, като се
сменила бравата и на входната врата на кооперацията. Заявява, че П. не е взимал ключ от
****, защото той сменил бравата, като след това правил ремонт през 2012г., за който
свидетелят му помагал. Твърди, че от 2007 година до сегашния момент апартамента се
8
ползва от П., като дъщеря му **** е ползвала апартамента пак с присъствието на П., когато е
бил там и вече след развода А. идвала, когато съдът бил присъдил дати за контакт, събота и
неделя, но когато П. е бил там. А. не е имала достъп до апартамента сама. Свидетелят
заявява, че ответникът си идва в годината от Англия 6-7 пъти всяка година, че от 2015г.
започнал да ходи в Англия при жена, като от 2018 година останал постоянно да живее при
нея. Свидетелят заявява, че освен ответника и той има ключ от апартамента, който е и със
СОТ, като тока и водата се плащат от П., а понякога и свидетелят ги плащал по негова
молба. Сочи, че не знае ищцата да е искала от ответника апартамента, нито последния да е
казвал, че ще й го даде.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът установи от правна
страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от предприемане на петиторна ревандикационна защита,
предвид направените и поддържани фактически твърдения – ищцата твърди, че е собственик
на процесния имот на основание дарение, като същия се владее без правно основание от
ответника.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Основателността на
ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във владение или държане
на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание
за това. Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си
активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез
доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ –
оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.
Разпоредбата на чл. 108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За целта дължи доказване на
собственическите си права върху веща, че тя се намира у ответника и я владее без основание
(вж.Р2419/60 на ВКС и др.).
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание
дарение.
Безспорно се установи от представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 124, том I, рег. №2113, дело № 117/2017 год. по описа на Нотариус *****,
че на 01.08.2017г. ищцата е придобила процесния недвижим имот по силата на дарение от
нейната майка *****, като последната си е запазила правото на ползване на недвижимия
имот до края на живота си.
Едновременно с това обаче от страна на ответника е сторено възражение за
придобиване по давност на процесния имот и респ., че го държи и владее на правно
основание като собственик.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС в рамките на заявения предмет на
спора при предявен осъдителен (ревандикационен ) иск, ищеца следва да установи както,
при условията на пълно и пряко доказване, всеки елемент от фактическия състав,
правопораждащ правото му на собственост, така и съществуването на това право на
собственост, в същия или по-малък обем и вид, към момента на приключване на устните
състезания. В тежест на доказване на ищеца е и факта, че соченото като ответник по иска
лице владее и ползва спорния недвижим имот и упражняват неговото право, а
опровергаването на отрицателното твърдение за липсата на основание за това владение и
ползване е в тежест на ответника
В настоящия случай съдът намира, че от събраните в производството доказателства,
ищцата не установи да е собственик към момента на претендирания от нея недвижим имот,
9
тъй като се установи, че правото на собственост е изгубено поради придобиването му по
давност от страна на ответника.
Установи се, че въпреки извършеното прехвърляне на имота през 2007 год., с което
ответникът е прехвърлил правото си на собственост в полза на дружеството „ДЕА-
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД собственост на майката на ищцата, същия не е предал владението на
имота на купувача и е продължил да го владее самостоятелно и до момента, като дори е
ограничил достъпа на майката на ищцата, като е взел ключовете от него, през 2010 год. е
сменил ключалките на апартамента и на входната врата на сграда и реално и е ограничил
изцяло достъпа. Установи се, че през целия този период и до момента имота се владее от
ответника, като не се доказа, да е допускал други лица да владеят имота или да е признавал
техни собственически права, включително и на ищцата и на майка й.
С разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи - лично или чрез другиго, като своя. За да е
основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика) и
спокойно (според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие). По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. същото да му е
противопоставено, в съдебната практика /напр. Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№
342/2011 г. на ВКС, II г.о./ е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на
съсобственост /когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на
останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му, в което се състои т.нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, разяснено в мотивите на ТР № 1 от
06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК), какъвто не е настоящия случай. Когато
обаче фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание (т.нар. „завладяване“), то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване
на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато (така и Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр.д.№ 661/2016 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, II г.о., Решение № 50074 от
05.07.2023 г. по гр.д.№ 2572/2022 г. на ВКС, I г.о.). С оглед на това е ирелевантно дали
владелецът съзнава, че имотът е чужд, респ. дали е манифестирал спрямо собственика му
своето владение стига да е установено наличието на обективния елемент на владението
(corpus) при презумиран съобразно чл. 69 ЗС субективният елемент на владението (animus).
Установи се по делото по безспорен начин, че процесния имот е бил лична
собственост на ответника до момента, в който същият със съгласието на свидетелката *****
/тогава негова съпруга/, тъй като е бил семейно жилище го е прехвърлил на фирма, чийто
управител е била съпругата му. Не се установи обаче владението да е предадено на фирмата,
като напротив от показанията на всички свидетели се установява, че семейството е
продължило да ползва имота до лятото на 2010г.
Установи се от показанията на всички свидетели, че след като август месец 2010г.
свидетелката ***** се е върнала от море с ищцата не е била допусната до апартамента.
Съдът намира показанията на посочената свидетелка, както и на свидетелката **** /баба на
ищцата и майка на свидетелката/, че в този момент ключът от апартамента е взет от
ответника с оправдание да прави ремонт и след това не бил допуснал свидетелката и ищцата
10
до апартамента за дадени от заинтересовани от изхода на делото лица и противоречиви. От
една страна свидетелката **** сочи, че двамата живеели в жилището до август 2010г., когато
дъщеря й с детето /ищцата/ заминала на море, като след като се върнала ответникът не я
пуснал в апартамента, като тогава **** подала молба за развод. Не я пуснал да влезе в
жилището и да си вземе дрехите на нея и детето, а след това сочи, че когато дъщеря й се
върнала от море ответникът й казал, че ще прави ремонт и й потърсил ключа, трябвало да
дава на майстори и не я пуснал повече в жилището, като към този момент все още не била
подадена молба за развод, а ответникът казал да отиде при майка си, докато направят
ремонта и повече не я пуснал в апартамента. Сочи, че тогава майката на ищцата подала
молба за развод, защото си търсела ключа, но той не й го дал и й казал, че повече няма да
влезе там. Посоченото противоречи на дадените показания от свидетеля *****, които съдът
кредитира макар и да ги обсъди внимателно предвид данните, че е приятел на ищеца, в
които сочи, че е участвал през 2010г. при смяна на бравата на вратата на процесното
жилище, както и на тази на входа на кооперацията, като ответникът е решил да смени
бравата и да не допуска съпругата си, след като **** подала молба за развод. Свидетелят е
участвал лично в смяната, поради което съдът намира, че показанията му се основават на
лични впечатления и са достоверни.
Не се спори от ищцата, като посоченото се установява и от водените от нея
свидетели, както и от свидетеля Генов, че след 2010г. единственият, който е ползвал и живял
в апартамента е ответника, като същият не е допускал бившата си съпруга в него, а ищцата
е посещавала същия само при осъществяване на режима на лични контакти.
Съдът намира, че от момента, в който ответникът е сменил ключа за вратата и е
отказал да предаде същия на бившата му съпруга, същият е завладял имота и е започнал да
демонстрира владение и че счита същия за свой.
И двете свидетелки, водени от ищцата, макар и заинтересовани, сочат, че дори и
когато ответникът се преместил да живее в Англия, си идвал в България и живеел през това
време в апартамента, като при поискване както от майката на ищцата, така и от последната е
отказвал достъп до апартамента, както и да предаде ключ. Споделеното от двете, че
ответникът заявявал на ищцата, че ще й даде ключ като стане на 18 г. по никакъв начин не
води на извод, че същият е признавал правата й върху апартамента, доколкото същото би
могло да означава, че ще и даде възможност да отсяда в същия. Нещо повече, тези показания
се опровергават и с поведението на ответника, който дори и след като ищцата е навършила
18 г. не е предал ключ от апартамента.
Индиция, че е считал жилището за свое е и обстоятелството, че дори и след
отправената нотариална покана за предаване на апартамента, същият не се е отзовал, а
напротив позовал се е на давностно владение и се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост.
Установи се от показанията на свидетеля Генов, които съдът намира за достоверни и
основани на лични впечатления, че само ответникът, както и свидетелят има ключ от
апартамента, че същият е дори със СОТ и че когато ответникът се връща в България 6-7 пъти
в годината живее именно в процесния имот. Извършил е ремонт на жилището и това е
основното му жилище, в което е живял и което обитава и сега при връщанията му от Англия.
Установи се, че имота не е изоставян, не е ползван от други лица, включително и от ищцата
по делото.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че безспорно се установи
и доказа, че от 2010г., когато ответникът е сменил ключа за входната врата както на
процесния апартамент, така и на входа на кооперацията, в която се намира, същият е
демонстрирал спрямо бившата си съпруга и спрямо ищцата, че счита жилището за свое,
продължил е да живее в процесното жилище и до момента като за този период нито ищцата,
нито преди това нейната майка са имали достъп до имота или са осъществявали някакви
11
собственически действия по отношение на него.
Съдът намира, че продължилото след 2010г. упражняване на фактическо господство
върху имота от ответника има явен характер и ограничава възможността на трети лица също
да упражняват фактическа власт върху вещта. Налице е явно демострирано именно по
отношение на собственика на имота-бившата му съпруга, а след това и ищцата, намерение
от страна на П. Т., да владее имота за себе си, като по категоричен начин е било отблъснато
владението на собственика на имота, а ответникът явно е заявил намерението си да свои
имота за себе си. От този момент осъществяваната фактическа власт върху имота разкрива
белезите на владение, а не на държане, а и е налице законова презумпция по чл. 69 ЗС.
Налага се извода че след този момент Т. е упражнявал фактическа власт върху имота под
формата на владение, а не на държане, което може да доведе до придобиване на
собствеността по реда на чл. 79 ЗС. Установи се по безспорен и несъмнен начин от
събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност, че е упражнявал фактическа власт
върху имота от 2010 г., която фактическата власт върху имота не му е била отнета и до
момента на предявяване на настоящия иск пред съда, поради което е продължила и до този
момент. Владението като фактическо състояние не е необходимо да се упражнява ежедневно,
а през определени интервали от време. Изискването е неупражняването да не надвишава
шест месеца, тъй като в този случай се прекъсва давността– чл. 81 ЗС. Също така, съгласно
чл. 83 ЗС, когато едно лице докаже, че е владяло в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Съдът намира че фактическата власт
върху процесния имот, упражнявана от ответника е била непрекъсната и е продължила
повече от 10 години. Без правно значение е и факта, че ответникът от 2018г. живее в Англия,
тъй като от разпита на свидетеля **** се установи, че същият се прибира в България поне 6-
7 пъти в година и не е изоставял жилището си.
Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност
съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство
и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна
давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите
смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на
владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност. По
делото няма данни установената фактическа власт върху имота, осъществявана от ищеца по
делото, да е била прекъсната чрез допустимите от закона способи. В тази връзка
неоснователно се явява и другото твърдение на ищцата, че с отправената до ответника ми
нотариална покана от нейната майка придобивната давност също е била прекъсната.
Отправянето на нотариална покана от лице, което заявява със същата собственически права
върху имота до владелеца на този имот, няма за последица прекъсване на течението на
придобивната давност в полза на последния, защото е извън кръга на действията, визирани в
горепосочените хипотези /Решение №39 от 25.04.2016 год. постановено по гр.д. №3611/2015
год. на второ г.о. на ВКС/. Не е сред действията, годни да прекъснат давността и
извършената в полза на ищцата прехвърлителна сделка през 2017 год. въз основа на която
същата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, тъй като не е сред
изрично предвидените в закона основания и не е довела до отнемане на владението на
доверителя ми върху имота.
В този смисъл по делото не се установи и доказа да са извършвани действия, които да
са довели до прекъсване течението на погасителната давност в полза на ответника.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с намерение
за своене в продължение на повече от 10 години. Упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, да е явно- фактическата власт да е упражнявана
така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, да е постоянно
упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта
12
по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да не е било
прекъсвано изобщо, в частност- за период подълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се
съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, и безспорно и несъмнено- да няма съмнение, че
лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от 02.12.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК/. Съдът намира че в настоящия казус бяха
установени и доказани по делото всичките елементи на владението от обективна и
субективна страна. След като по делото безспорно се установи, че още през 2010 год.
ответникът е завладял процесния недвижим имот като собствен, въпреки извършеното
прехвърляне на фирмата на майката на ищцата и го владее непрекъснато до момента
включително, като владението му е било явно и спокойно, доколкото самата ищца твърди, че
е била наясно с него и с отказа на същия да й предостави достъп до имота, както и е
осъществявано непрекъснато предвид липсата на доказателства в обратна насока, то се
доказа, че същия е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на основание
давностно владение.
Предвид изложеното към настоящият момент ищцата не е собственик на процесния
недвижим имот и не е налице както първата предпоставка за уважаване на предявения иск
по чл. 108 от ЗС, така и втората-тъй като ответникът ползва имота на правно основание като
собственик.
Ответникът доказа възражението си за изтекла придобивна давност по отношение на
процесния имот в негова полза, което опроверга твърдението на ищеца за липса на
основание за ползването му от него.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на иска по чл. 108 от
ЗС, то неоснователен се явява и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяната на Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, издаден на основание
чл.587, ал. 2 от ГПК №174, том III, рег.№12200, дело №441/2017 год. по описа на Нотариус
****.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 2000, 00 лв., представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от А. П. Т., ЕГН **********,
действаща чрез пълномощник- адвокат Ю. Х. А. от АК-Благоевград, съдебен адрес: *****-
адвокатска кантора Ю. А., против П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****,
съдебен адрес: *****, адв. кантора С. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска
да се признае за установено по отношение на П. Т. Т., с ЕГН **********, че А. П. Т., ЕГН
********** е собственик на основание сделка дарение, материализирана с Нотариален акт
вх.рег.№3500, Акт №195, том XI, дело №1936/01.08.2017г. на Сл.Вписванията при
Благоевградския Районен съд, а по описа на нотариус *****, с рег. №493 от регистъра при
НК с район на действие-Благоевградски Районен съд: Нот.акт №124, том I, рег.№2113, дело
№117 от 01.08.2017год., на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №04279.614.253.1.13 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка,
шестотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка, едно, точка, тринадесет/,
попадащ в сграда с идентификатор №04279.614.253.1 /нула, четири хиляди, двеста
седемдесет и девет, точка, шестотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три, точка,
едно/, в поземлен имот с идентификатор №04279.614.253 /нула, четири хиляди, двеста
13
седемдесет и девет, точка, шестотин и четиринадесет, точка, двеста петдесет и три/, по
кадастралната карта и регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на изп.Директор на АК, с адрес на обекта: **** /пет/, етаж 4 /четвърти/, трети
жилищен етаж, ап.“А“, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ 76,11
кв.м / седемдесет и шест цяло и единадесет стотни кв.м/и брой нива на обекта: 1 /едно/,
ВЕДНО с прилежащото на същия МАЗЕ №2/две/ с площ 12,85 кв.м /дванадесет цяло и
осемдесет и пет стотни кв.м/, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, както и да БЪДЕ ОСЪДЕН ответника П. Т. Т., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, да ПРЕДАДЕ на ищцата А. П. Т., ЕГН
**********, собствеността и владението върху собствения й недвижим имот, от който я
лишава без правно основание и искането на основание чл.537,ал.2, изр.посл.от ГПК да се
отмени Нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит от ответника по
настоящето по давност, а именно: Нот.акт вх.рег.№5622/01.12.2017г., акт №147, том XVIII,
дело №2956/2017г. на СлВписв. при БлРС, и по описа на Нотариус **** с рег.№415 на НК-
н.акт №174, том III, рег.№12200, дело №441/2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. П. Т., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощник- адвокат Ю. Х. А. от АК-Благоевград, съдебен адрес: *****- адвокатска
кантора Ю. А., ДА ЗАПЛАТИ НА П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****,
съдебен адрес: *****, адв. кантора С. Б. сумата от 2000, 00 лв. /две хиляди лева/, ,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14