№ 6812
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20221110150218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена молба от "Софийска вода" АД за
изменение на определение № 21103 от 21.05.24 г. в частта за разноските. В
молбата е направено искане да бъдат намалени присъдените в полза на
процесуалния представител на длъжника в заповедното производство
разноски във връзка с осъществената правна помощ на длъжника по
депозиране на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като съдът определи справедлив размер по своя преценка.
От насрещната страна в указания срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е
заявено становище.
След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото,
Софийски районен съд намира следното:
Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
същата е основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на Г. И. П., с ЕГН: **********
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
50 лв. При определяне на размера на същото, съдът взе предвид следното:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на
длъжника. Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в
заповедното производство по депозиране на възражение против заповедта за
изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от
Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия
ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а
само дали то е спорно. Същевременно, заповедното производство е
изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се
1
използват стандартни, предварително установени типови образци за
волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец
на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на
оспорване. Законът не изисква обосноваване на възражението, като при
депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава указания
за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК. В Определение №
140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че
заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание
за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл –
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021
г.
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение
под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК следва да се дължи заплащане на определено
адвокатско възнаграждение. За възражението е налице образец, утвърден с
Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа
във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на
правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци
на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение,
която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването,
включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез
процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за
определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. Доколкото
предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
2
възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
случаи, то на основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се
определи по аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези случаи минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева. Следва да се
съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото,
съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на
възнаграждение от определения размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Определение № 21103 от 21.05.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 50218/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав, КАТО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА "СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" №159, ет.2 и 3, Бизнес център
ИНТЕРПРЕД да заплати на Г. И. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. С сумата от
50,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
по ч.гр.д. № 50218/2022 г. по описа на СРС
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3