РЕШЕНИЕ
№265/10.04.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми март, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ангелина Латунова…..…………...……….........................……в
присъствието на
Прокурор Н.Т. …………….....……................……………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1178 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Ж.Г.Л. ***, с посочен съдебен
адрес ***, офис
*,
подадена чрез пълномощник, против Решение №313/02.11.2022г. , постановено по АНД №914/2022г. по описа на
Районен съд-Хасково, с което е потвърдено НП №22-1253-001137/23.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.
Касаторът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че изводите, въз основа на които съдът потвърдил НП
се основават на неправилно установяване на относимите факти и на несъществуващи
доказателства. Сочи, че механизмът на настъпилото ПТП не е описан нито в АУАН,
нито в НП. Излага съображения, че съдът кредитирал недобросъвестното поведение
на другия участник в ПТП във вреда на жалбоподателя. Неправилно съдът не
допуснал назначаване на експертиза, с което възпрепятствал установяването на
обективната истина и липсата на вина у наказания за настъпилото ПТП.
По изложените съображения, поддържани и в съдебно
заседание чрез процесуален представител, касаторът
моли за отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него НП.
Алтернативно, при отмяна на решението, прави искане делото да се върне за ново
разглеждане с указания за събиране на доказателства, изясняващи фактическата
обстановка, вкл. установяващи механизма на настъпване на ПТП.
Ответникът – Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява и не ангажира
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира оспорването за неоснователно при възприетата от съда фактическа
обстановка. Счита обаче, че същата в случая не е изяснена, което прави
абсолютно „блуждаещи“ правните изводи на съда за доказаност на нарушението.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С оспореното
решение съдът е потвърдил НП №22-1253-001137/23.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково, с което
на Ж.Г.Л. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр.
ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
Според описаното в акта и в НП, нарушението се
изразява в това, че на 12.07.2022г. в 17:15ч. , в община Хасково, на общински
път №HKV****, по пътна отсечка, свързваща разклона за с.С., Ж.Л. управлява
товарен автомобил Волво ФХ с рег. номер СВ **** КТ, излизайки от складова база „АРКА“ ООД, като
при излизане на пътя не се убеждава, че няма да създаде опасност за участниците
в движението и не пропуска движещият се от гр.Х. към
гр.Х. товарен автомобил Мерцедес *** с рег.№Х **** КР, вследствие
на което настъпва ПТП с материални щети. При изпробването на водача с
техническо средство, уредът отчита 0 промила алкохол. При така описаното е
прието, че предприемайки маневра, Ж.Л. е нарушил виновно чл.25, ал.1 от ЗДвП,
тъй като създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с
тях и осъществява ПТП.
За да потвърди НП съдът е приел, че административнонаказателното производство е проведено при липса на съществени процесуални нарушения. Посочил е, че актът за
установяване на административно нарушение е редовно съставен и съдържа точно описание на административното
нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Отбелязал е, че задължението по чл.25, ал.1
от ЗДвП не се свежда до това водачът да поглежда по много пъти назад , в страни и напред, тъй
като така би създал по-голяма опасност за участниците в движението, спирайки да
гледа и да владее, и управлява автомобила. Посочил е , че преди да започне
маневрата, възприема веднъж цялостно пътната обстановка /поглежда назад чрез
огледалото за задно виждане, встрани чрез страничните огледала и поглежда
отпред/ и ако няма опасност, след това пристъпва към извършване на маневрата,
навлизайки в съседната лява или дясна лента на платното, а когато видимостта е
ограничена, се използва човек отвън, който да подпомага маневрата. Приел е, че
в случая това не е сторено като маневрата излизане на пътя е била предприета от
водача на товарен автомобил Волво ФХ с рег. № СВ ****
КТ без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението.
Посочил е също, че от друга страна и водачът на товарния автомобил Мерцедес ***
с рег.№Х **** КР не е спазил пътен знак В1 – „пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и е навлязъл в пътя. Направил е извод, че настъпилото ПТП е съпричинено от двамата водачи и по взаимна вина. При
позоваване на чл.189, ал.2 от ЗДвП, че АУАН се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното и
приемайки, че същият се подкрепя от показанията на свидетелите К.В. и Н.М.,
съдът е направил извод за доказаност на нарушението, за което правилно касаторът е наказан на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, съотв. е потвърдил НП като законосъобрразно.
Настоящата инстанция споделя приетото от районния
съд, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, но не и извода за
доказаност на вмененото на касатора нарушение. Този
извод е направен единствено въз основа на показанията, дадени от свидетелите К.В.
и Н.М.. От тези показания обаче не може да се приеме, че се потвърждават
констатациите в съставения акт. Следва да се отбележи, че нито един от двамата
свидетели не си спомня механизма на настъпилото ПТП, а приложеният към
преписката протокол за ПТП с рег.№93/12.07.2022г. е нечетлив. Показанията на
горепосочените свидетели съдържат разминавания, а освен това не установяват
обстоятелства от съществено значение за преценката налице ли е нарушение,
извършено от касатора и извършено ли е то виновно. От
коментираните свидетелски показания не се установява с категоричност какво е
разстоянието от мястото, където е маневрирал касатоърт
до разклона за с.С. и до мястото на забранителния знак В1, след който е навлезнал другият участник в ПТП, къде се е намирал
последният в момента на предприетата от касатора
маневра, можело ли е маневрата да бъде съобразена с навлезналия
при забранителен знак водач. Всички тези обстоятелства са от съществено
значение за преценката кой от двамата водачи всъщност е причинил ПТП и дали това
е касаторът, а не се установяват от доказателствата по
делото. Следва в тази връзка да се посочи, че районният съд се е позовал на
разпоредбата н ачл.189, ал.2 от ЗДвП, без да отчете, че констатациите по акта
са оспорени с подаденото срещу същия възражение, при което съставеният АУАН не
се ползва с презумптивна доказателствена сила в
съдебното производство.
Следва да се отбележи също, че като е отказал да назначи исканата от касатора авто-техническа експертиза, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като дори и да бе назначена, експертизата не би довела до изясняване на горепосочените обстоятелства, предвид изтеклия продължителен период от настъпването на ПТП и липсата на запазени следи от местопроизшествието, като в тази връзка не би било достатъчно и представянето на четливо копие протокола за ПТП. При това положение изводът на съда за доказаност на вмененото на касатора нарушение е несъответен на събраните по делото доказателства и няма как да бъде споделен.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон , поради което следва да се отмени като се отмени и потвърденото с него НП.
При този изход на производството, на касатора се
дължат разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи общо в размер на 900.00 лв, съгласно представените два броя договори за правна
защита и съдействие, платими от бюджета на ОДМВР-Хасково. Направеното
от ответника възражение пред районния съд за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът не споделя, доколкото същото не надхвърля значително
минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията, действаща към момента на осъществяване на
процесуалното представителство пред първата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №313/02.11.2022г. , постановено
по АНД №914/2022г. по описа на Районен съд-
Хасково и вместо него
ОТМЕНЯ НП №22-1253-001137/23.08.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Хасково, с което на Ж.Г.Л.
за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на Ж.Г.Л. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис *,
направените по делото разноски в размер на 900.00 /деветстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.