П Р
О Т О
К О Л
Град София, 15 май 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно
заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 790 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 16.15 ч. се явиха:
/Във връзка с
обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020
г., откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн
видео връзка чрез програма „Skype“ във 73–та
заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ М.Н.К. – присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез видеоконферентна връзка.
В съдебна зала се
явява адв.Д.П. – от САК, надлежно упълномощен
защитник на осъдения К., с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора –
гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото е налице и онлайн
видео връзка с осъдения К., НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в
това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА изисканите от затворническата администрация на СЦЗ и постъпили писмени
доказателства, а именно – актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд.
К. наказание
„Лишаване от свобода“; Заповед № 10 от 28.04.2020 г. на Началника на
Затвора–гр.София – в цялост; писмен отговор от СЦЗ, с приложена към него докладна записка от ИСДВР в ЗО „Казичене” относто
осъдения К., от 30.04.2020 г.; писмен отговор от ЗО „Казичене”, с приложена към
него докладна записка от ИСДВР, от 12.05.2020 г.; Заповед № 57 от 16.04.2020 г.
на ИФ Началник ЗО „Казичене“, както и план за изпълнение на присъдата по
отношение на осъдения К., които документи ПРЕДЯВИ на присъстващите в залата
страни – за запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на
осъденото лице и на Процесуалния представител на Началника на СЦЗ.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах
се. Да се приемат.
Адв.П.: Да
се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ М.Н.К.: Да се приемат.
СЪДЪТ
НАМИРА, че така постъпилите писмени документи са относими към предмета на
делото, доколкото отразяват факти и данни, свързани с правилното и обективно
решаване на делото, в който смисъл същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмени доказателства, изисканите и постъпили такива, а именно – актуална справка – рег. № 79/14.05.2020 г., относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното на осъд. М.Н.К. наказание „Лишаване от свобода“; Заповед № 10 от 28.04.2020 г. на Началника на Затвора–гр.София – в цялост; писмен отговор от СЦЗ – рег. №
2571/04.05.2020 г., с приложена към него докладна
записка от ИСДВР в ЗО „Казичене”, от 30.04.2020 г., относно осъдения К.; писмен отговор от ЗО „Казичене”, с
приложени към него докладна записка от ИСДВР в ЗО „Казичене“, от 12.05.2020 г.;
Заповед № 57 от 16.04.2020 г. на ИФ
Началник ЗО „Казичене“, както и план за
изпълнение на присъдата по отношение на осъдения К..
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
Адв.П.: Няма
да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени
искания.
ОСЪДЕНИЯТ М.Н.К.: Няма да соча доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за неоснователна молбата на осъдения К. за УПО, тъй
като е налице само първата изискуема от закона предпоставка. Безспорно, от
наложеното му общо наказание, в размер на 9 години „лишаване от свобода”, към
настоящият момент същият е изтърпял повече от половината, с остатък от
наказанието към днешна дата – 1 година, 10 месеца и 10 дни, но предвид
новопостъпилите доказателства по делото, че на същия през м.04.2020 г. е
наложено наказание за извършено от него административно нарушение, може да се направи
извод, че корекционната работа с лицето е дала положителни резултати, но същите
не са трайни, а колебливи, предвид извършеното нарушение. В тази насока е и
становището относно завишаването на риск от рецидив от 22 на 24 точки, както и
отбелязаните в плана на присъдата проблемни зони, свързани с нагласи и умения
за мислене, поради което считам, че не са изпълнени в цялост задачите, заложени
в плана на присъдата, а корекционната работа с лицето следва да продължи.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на Затвора–гр.София,
също е отрицателно. Налице е само първата предпоставка, или изтърпяно повече от
половината от наложеното по отношение на К. наказание. По отношение на втората предпоставка
– въпреки, че първоначалното становище е било положително, с оглед на
новонастъпилите обстоятелства, а именно – наложено дисциплинарно наказание,
след изпратен доклад в СГС, становището се е променило в отрицателно, а корекционната
дейност не е постигнала своите резултати. Повишила се е оценката на риск от
рецидив – действително само с 2 точки, но в границите на ниските стойности пак
имаме завишение, с оглед на което се смята, че следва да продължи корекционната
работа с лицето за известен период от време, поради което моля да не уважавате
молбата на осъдения К. за УПО.
Адв.П.: Моля
да уважите молбата на подзащитния ми за УПО, тъй като считам, че са налице и двете
предпоставки, визирани в закона. По отношение на първата – тя е безспорна,
останалите страни в производството също не оспорват наличието ѝ, но аз
считам, че е налице и втората предпоставка в чл.70, ал.1, т.2 НК, във връзка с чл.439а НПК. Считам, че доказателства за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарните
заведения, се установяват от приложеното досие на същия, установяват се и от
първия постъпил доклад и справка, като в тях подробно е описан, като моля да
съобразите, че във всички части на този доклад – поведение в затвора, оценка от
ръководството, прогноза за личността – той е положителен. От приложеното
затворническо досие се установява, че тази оценка на администрацията е трайна,
тази трайно положителна оценка е и в предходните доклади, които са налични в
затворническото досие. Моля да съобразите, както е посочено, че К. е
многократно награждаван за поведението си. Посочено е, че е проследена трайна
промяна в поведението му, включително и по критериите за прогресивната система.
Посочено е, че са изпълнени както целите на наказанието, така и плана на
изпълнение на присъдата. Посочено е и, че въпреки завишението на риска, което е
отчетено поради последното дисциплинарно наказание със заповед от 16.04.2020
г., въпреки завишението с 2 точки, рискът продължава да е в ниски граници.
Констатирани са положителни промени в личността, в мотивацията, в трудовите
навици, посочено е, че по отношение на К. е налице жилищна осигуреност,
запазени връзки със семейството. Поради всички тези причини, аз моля да уважите
молбата му за УПО, като моля да съобразите обстоятелството, че в приложения
доклад на Инспектор „Пробация”, той е постигнал устойчива мотивация за промяна
и са изпълнени в цялост целите на наказанието.
Във връзка с днес приетите доказателства – аз изразих становище да
бъдат приети, но моля да съобразите следното: В докладната записка на С.А.е
посочено, че въз основа на текущите доклади, той е изпълнявал добре своите
работни задължения на работен обект в затворническа лавка, където е работел в
периода 26.11.2015 г.–16.04.2020 г., т.е. почти 5 години, като за този период
са налице похвали от управляващи лавката и служители в нея. За целия престой на
К. в затвора, са налице само положителни оценки и становища и моля, при
съобразяване на всички тези доказателства, включително и затворническото досие,
да прецените, че наложеното му наказание е инцидентно, като считам и, че това
наложено наказание не е влязло в сила. В последната заповед на Началника на
Затвора, която цитирахте, не е отразено на последната страница, че е връчена на
моя подзащитен. През последните 2 години беше утвърдена трайна практика, след
решение на ВАС за това, че всички тези заповеди също подлежат на обжалване.
Масовата практика на САС е да приеме и да разгледа едно производство като това
– дали тази заповед на директора на затвора, с която се потвърждава заповедта
за наказание, е основателна, или са налице нарушения за нейната отмяна. Както
казах, отразено в заповедта е „Връчване днес”, което прави невъзможно за моя
подзащитен обжалването.
С оглед на изложеното, моля да
уважите молбата, тъй като считам, че моят подзащитен отговаря на изискванията
на НПК за УПО, налице е изключително нисък остатък. На следващо място – ако за
законодателя критерият е бил прогресивната система, която е утвърдена от
затворническата администрация, или оценката на риска – това щеше да бъде
посочено в закона. Считам, че наложеното наказание на моя подзащитен, което пак
казвам, че не е влязло в сила – е една инцидентна проява. Моля да съобразите и
факта, че моят подзащитен трайно и непрекъснато е участвал в някакви трудови
ангажираности, поради което не е включван в образователни или специализирани
прояви.
С оглед всичко изложено, моля да уважите молбата на М.К. за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ М.Н.К. /в своя защита/: Моля съдът да уважи молбата ми за УПО. В периода
2015–2020 г., на мен са ми свалени само 2 точки от инспектор А., през което
време съм бил само награждаван и поощряван.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
М.Н.К.: Моля да уважите
молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано е по повод
депозирана молба от осъдения М.Н.К., подадена чрез адв.П., с правно основание
чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка
от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
В така депозираната
молба, се релевират доводи за наличието на двете, изискуеми от закона предпоставки,
за УПО на конкретния осъден. Изтъква се, че К. е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, както и че същият е имал безупречно поведение по време
на престоя си в затвора, в който смисъл и предвид изтеклия период от наложеното
му наказание, с оглед наличието на материалните предпоставки за постановяване
на УПО, се отправя молба съдът да уважи така подадената молба.
В днешното с.з., защитата
изтъква обстойни аргументи за уважаване на така депозираната молба. Счита, че
първата предпоставка, предвид изтеклия период от изпълнение на наложеното спрямо
К. наказание, е безспорно установена, като излага и, че е налице и втората
предпоставка за УПО, доколкото е налице изцяло положителна промяна при
осъденото лице, доказателствата за която се съдържат в приложеното досие на
осъденото лице, в изготвените доклади и становища на длъжностни лица при затворническата
администрация. Сочи, че първоначалния доклад от ИСДВР, изготвен по отношение на
осъдения, дава изключително положителна оценка за трайната устойчивост в
поведението на К.. Позовава се изцяло на съображенията и аргументите във всички
части на доклада, както по отношение на поведението на осъдения, така и на дадената
му оценка от ръководството, а така също и на прогнозата за личността на
осъденото лице, въз основа на които защитата приема, че е налице трайна промяна
в поведението на К., включително и по критериите на прогресивната пенитенциарна
система. Сочи, че въпреки завишаване оценката на риск от вреди, с оглед последното
наложеното дисциплинарно наказание на К., същата продължава да е в ниски
стойности. Отчита наличието на множество приложени в досието документи, в които
се отчита осъществявана в продължителен период от време от К. трудова реализация,
като наложеното му последно дисциплинарно наказание, защитата приема за
инцидентна проява в неговия живот. Именно с оглед тази проява, ниският остатък
от наложеното му наказание и доказателствата за трайно поправяне на осъденото
лице, защитата моли молбата на К. да бъде уважена, като изтъква и, че последно
наложеното дисциплинарно наказание на осъдения, не е влязло в сила, с оглед регламента
в АПК.
В обратен синтез на
изложеното от защитата, са становищата на представителите на СГП и СЦЗ, които
са тъждествени в насока наличието на единствено първата предпоставка за УПО на К.,
но не и такива за трайно поправяне на осъдения.
Прокурорът акцентира, че
последно наложеното дисциплинарно наказание на К. сочи, че корекционната работа
спрямо него следва да продължи, доколкото не е изцяло положителна промяната в
поведението на осъденото лице и това поведение не е устойчиво. Изтъква съображения
и с оглед завишения риск от вреди, в който смисъл и предвид неизпълнение целите
на наложеното на К. наказание, заложени в плана на присъдата, счита, че спрямо
него следва да продължи корекционният процес до постигане на съответните
превенции.
Идентично
е становището на процесуалния представител на СЦЗ, който освен, че сочи, че е
налице първата предпоставка за УПО, изтъква, че е налице новопостъпило
обстоятелство, а именно – наложено дисциплинарно наказание на К., с оглед на
което са завишени и оценките на риск от рецидив, в който смисъл пледира молбата
на същия да бъде оставена без уважение.
В своя
защита и в последната си дума, осъденият К. моли молбата му за УПО да бъде
уважена, като изтъква че е бил награждаван и поощряван.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, СЪДЪТ
констатира, че осъденият М.Н.К. изтърпява наказание „лишаване от
свобода” в размер на 9 години, наложено му по НОХД № 5136/13 г. по описа на
СГС, НО, 30 състав, с присъда, влязла в сила на 02.12.2014 г., с която К. е
осъден за извършено от него престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, букви
„а” и „б”, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, което наказание е
определено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в ЗО от открит тип. Посоченото
наказание, К. изпълнява считано от 11.12.2014 г., когато е постъпил в
Затвора–гр.София и когато това наказание е приведено в изпълнение. Съобразно
представената и приета в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ се установява,
че от така определеното наказание в размер на 9 години „лишаване от свобода”, К.
към момента е изтърпял фактически 5 години, 5 месеца и 4 дни; от работа 1
година, 8 месеца и 16 дни, или всичко – 7 години, 1месец и 20 дни, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 1 година, 10 месеца и 10 дни.
Въз основа на отразените данни и посоченият период на фактически изтърпяно
наказание, съотнесен към
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретния случай с оглед
правната квалификация на престъплението, за което К. е осъден, СЪДЪТ черпи
извод за наличието на първата формална предпоставка за УПО на осъденото лице,
доколкото К. е изтърпял много повече от ½ от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 9 години.
От доказателствените
материали по делото, с оглед преценката наличието на останалата материално–правна
предпоставка за постановяване на УПО, а именно – дали изтърпяваната част от
наложеното на К. наказание „лишаване от свобода” е оказала необходимото за
изпълнението на това наказание и за неговите цели поправително въздействие по
отношение на конкретния осъден, настоящият съдебен състав черпи изводи за
наличие, действително на положителна промяна в личността и поведенческото
проявление на осъдения, въз основа на множество доклади, становища и оценки, приложени
към затморническото досие, видно от които, проведената социална и корекционна
дейност е дала целения коригиращ ефект към позитивно личностово развитие на
осъдения. В тази връзка – в първоначално постъпилите доклади от затворническата
администрация, се дава една пълна оценка по отношение поведението на осъденото
лице в затвора; оценката на риск от рецидив, дефицитните зони, които са били
преодолени, като се посочват и множество награди, които са били предоставени на
К., с оглед законосъобразно негово поведение и постигнати успехи в трудовата
дейност, както и за положените от него усилия за реалното му поправяне. В първоначалния
доклад на ИСДВР от 03.02.2020 г., се отчита изцяло положителна тенденция към
позитивното развитие на осъдения К., като независимо от дефицитните зони по
отношение „злоупотреба с алкохол”, „умения за мислене”, се отчита, че К. е
започнал да осъзнава вредата от употребата на алкохол; не е допускал нарушения
на режимните изисквания; имал е съзнание за спазване на правилата за
пребиваване в местата за лишаване от свобода; проявявал е настойчивост спрямо
себе си и е полагал усилия за това. Сочи се, че същият е постигнал висок
самоконтрол; не се е поддавал на отрицателни влияния и на изкушенията на
средата; дал е доказателства, че преодолява порока относно злоупотребата с
алкохол, като се посочва, че е тестван през различни периоди от време, с
отрицателен резултат. В другата дефицитна зона по отношение на К. – „умения за
мислене“ се отчита, че същият разпознава проблема си; има ресурс за справяне с
него; има способности да предвижда последиците от постъпките си, поради което
не е склонен да допуска незрели и глупави постъпки. Отчита се, че К. е с висок самоконтрол
и самодисциплина, без импулсивност в поведението. Рискът от сериозни вреди не е
непосредствен за обществото, като са налице усилия за преодоляване на порока от
злоупотреба с алкохол; рискът от вреди за самият осъден е нисък, а за
останалите – без значими рискови фактори към м.02.2020 г. Прогнозата за
личността на К. също е позитивна, доколкото се отчита, че същият се е включвал
в изпълнение плана на присъдата; имал е положителното отношение към провежданите
социално–възпитателни дейности и трудова реализация; изпълнявал е поставените
цели и задачи, като е постигнал мотивация за промяна на криминалното си
поведение и е изградил трудови навици, с позитивно отношение към труда;
затвърдил е уменията си за самоконтрол. Ресурсите на личността на осъдения К.,
според ИСДВР, се изразяват в криминална неутвърденост; наличие на трудови
умения; добре изградени трудови навици; липса на криминална нагласа; положителна
тенденция към преодоляване на зависимостта; позитивна нагласа за бъдеш
законосъобразен начин на живот.
Към затворническото досие
на осъденото лице е приложен и плана на присъдата, в който са застъпени
изключително много цели и задачи, следващи да бъдат постигнати – от момента на
постъпване на К. в местата за лишаване от свобода до края на присъдата, които
са в зоните „съдействие за преодоляване на монотонията в условията на местата за
лишаване от свобода”, „спазване на правилата на ЗИНЗС”, „начин на живот и
обкръжение”, „умения за мислене”, „отношение към правонарушението”, „трудова
заетост”, „съхраняване на социални контакти”, „емоционални проблеми”. От
приложените впоследствие допълнителни доказателства, под формата на докладни
записки и становища от длъжностни лица при затворническата администрация, се
установява, че по отношение на К. действително е проведена една сериозна корекционна
дейност с оглед изпълнение именно на така заложените в плана на присъдата цели
и задачи, като в рамките на значителен период от време, осъденият е реализирал
трудова дейност и е спазвал изискващите се норми на поведение в местата за
лишаване от свобода; участвал е – доколкото е имал възможност, в други
мероприятия за пълноценно подобряване на престоя му в тези места, като с него е
прилагана основно индивидуална консултативно – корекционна работа от страна на ИСДВР и психолог.
Същевременно обаче, във
връзка с изисканите множество писмени доказателства от съда в хода на съдебното
производство, към материалите от затворническата администрация бе приложена и
Заповед № 57 от 16.04.2020 г. на началник ЗО „Казичене”, с която по отношение
на К., на основание чл.100, ал.1 и ал.2, т.5, вр.чл.104, ал.2 ЗИНЗС, за
нарушаване правилата на чл.56, ал.2 и чл.96, т.3 ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно
наказание „Извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за срок от 7
дни“. Във връзка с постъпила жалба от К. срещу така издадената заповед за наложеното
му наказание, Началникът на Затвора–гр.София, със Заповед № 10 от 28.04.2020
г., излагайки обстойни аргументи относно неоснователност на депозираната от
осъдения жалба, отчитайки и сериозността и тежестта на извършеното нарушение, с
оглед стриктните и императивни разпоредба на чл.56, ал.2 и чл.96, т.3 ЗИНЗС, е отчел,
че заповедта на Началник ЗО „Казичене” следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна и мотивирана, което е и сторил, именно с цитираната Заповед №
10/28.04.2020 г.
Настоящият съдебен състав
счита, че независимо от множеството положителни данни за поправяне на осъденото
лице, които реално и обективно съществуват в първоначално дадените за него оценки
от затворническата администрация, към момента не се установява изискващото се
трайно и устойчиво поведение на осъдения, доколкото същият е дисциплинарно
наказан със Заповед № 57/16.04.2020 г. за извършено дисциплинарно нарушение на разпоредби
на ЗИНЗС, която заповед е потвърдена със Заповед № 10/ /28.04.2020 г. на
Началника на СЦЗ и която според настоящия съдебен състав, въпреки възражението
на защитата, не подлежи на обжалване на основание нормите на АПК, в който
смисъл СЪДЪТ приема, че същата е влязла в законна сила. Само по себе си, това
дисциплинарно наказание сочи за едно колебливо и недостатъчно устойчиво
поведение в проявлението и личността на конкретния осъден. Независимо от
множеството изтъкнати положителни характеристични оценки за К. за дълъг период
от престоя му в местата за лишаване от свобода, се очертава, че същия не е
съзнал напълно необходимостта от твърдо и категорично спазване на изискващите
се правила в тези места, доколкото последно наложеното на същия дисциплинарно наказание
е за едно сериозно нарушение на ЗИНЗС, с оглед императива на чл.56, ал.2 ЗИНЗС,
визиращ възможността за държане на парични средства до определен в закона лимит,
без яснота за произхода им.
В приложените и приети в
днешното с.з. докладни записки от ИСДВР се изтъква, че именно предвид така
наложеното на К. дисциплинарно наказание, актуалната оценка на риск от рецидив
е завишена на 24 точки, като независимо, че същата е в ниски стойности, следва
да се констатира, че тази завишена оценка на риск е рефлектирала и върху
наличие на дефицитни зони при осъдения, по отношение на които, според ИСДВР, следва
да продължи корекционната дейност спрямо К., а това са зоните „управление на
финанси и доходи”, доколкото са установени данни за незаконни доходи в
условията на местата за лишаване от свобода, в която зона оценката е завишена
от 1 на 4 точки, и в зона „умения за мислене”, доколкото е констатирана от
страна на ИСДВР не добра способност за решаване на проблемите и осъзнаване на
последствията от собствените действия на осъденото лице, в която зона оценката
е завишена от 4 на 7 точки.
Независимо от дългия
период на реализирана трудова дейност от К. – в продължение на повече от 4
години, настоящият съдебен състав прие, че тази трудова реализация определено е
оказала положителен ефект върху поведенческото му проявление, но не достатъчно
такъв върху съзнанието му, доколкото същият е следвало да бъде напълно наясно с
негативните последствия от неспазване на режимните изисквания и правилата за
поведение в местата за лишаване от свобода, и въз основа на което неосъзнаване,
е осъществил дисциплинарно нарушение, за което е и наказан. Според този състав,
това дисциплинарно наказание не е изолиран случай в поведенческото проявление
на осъдения, доколкото във всички доклади на затворническата администрация се
отчита, че К. още към м.05.2015 г., е бил дисциплинарно наказан с наказание „Изолиране
в наказателна килия” за срок от 10 денонощия, въз основа на Заповед № 157 от 07.05.2015
г. на Началника на СЦЗ, предвид установената за него употреба на алкохол в
местата за лишаване от свобода. Не без значение е факта, че този период е почти
половин година след постъпването му в затвора, в който се установява, че проблемът
със злоупотребата с алкохол от осъденото
лице, не е бил преодолян, с оглед така установеното обстоятелство, още повече,
че тази дефицитна зона при К. – „злоупотреба с алкохол“, е сериозна предвид
престъплението, за което той е осъден – причинена смърт на повече от едно лице
и телесни повреди на поведе от 1 лице, вследствие нарушение на правилата за
движение по пътищата, и то при сериозна концентрация на алкохол в кръвта към
момента на деянието.
В този смисъл, независимо
че К. е бил наказван дисциплинарно към м.05.2015 г., настоящото наказание,
въпреки осъзнаването на негативните последици от наложеното му предходно
такова, не се явява изолиран случай, като за да докаже, че е налице трайно и
устойчиво поправяне, К. е следвало да прояви това положително поведение, което
е показал в предходните периоди от време и към настоящият момент, за да
затвърди оценката на затворническата администрация за напълно позитивна промяна
в неговата личност и в неговата поведенческа нагласа.
С оглед на тези
съображения, доколкото е налице колебливост в поведението на осъдения и липса
на стабилитет в неговата поведенческа и личностна нагласа, предвид именно
наложеното дисциплинарно наказание през м.04.2020 г., настоящият съдебен състав
прие, че това колебание се отчита от длъжностните лица при затворническата администрация
като такова, обуславящо необходимост от продължаване на корекционната и социално
– възпитателна работа спрямо конкретното осъдено лице в регистрираните дефицитни
зони, и на свой ред, обуславя извода на съда за неустойчивост на личността и
поведението на К. и за нужда от продължаване на поправителния процес спрямо
него и занапред. С осъщественото дисциплинарно нарушение от страна на К., СЪДЪТ
отчита непостоянство и неустойчивост, а напротив – променливост в
поведенческото му съзнание, като независимо от множеството награди, които са му
били предоставяни в минал момент, при това и „домашен отпуск”, последното
дисциплинарно нарушение на К. сочи, че е налице необходимост от продължаване на
възпитателното въздействие по отношение на осъдения, и в този смисъл е налице липсата
на втората, предвидена в закона предпоставка, за трайно поправяне на осъденото
лице, която да обоснове и възможност за УПО.
Отчитайки липсата на
безусловна поведенческа линия в нагласите и поведението на осъдения, отчитайки
нарушените правила за престой в местата за лишаване от свобода, с оглед
режимните изисквания и тези заложени в ЗИНЗС, доколкото К., с оглед последно
осъщественото от него дисциплинарно нарушение не е демонстрирал изрядно
поведение, което да обоснове извод за изцялото му поправяне, с оглед целите за
изпълнение на наказанието, което нарушение, както бе отчетено по-горе, не е
инцидентна проява по време на престоя му в пенетенциарните заведения, предвид
липсата и на категоричен, красноречив и безусловен ефект от въздействието на
така наложеното на К. наказание „лишаване от свобода“, съобразявайки всички
изложени по–горе обстоятелства и аргументи, настоящият съдебен състав прие, че
с цялото си поведение, К. не е доказал своето реално поправяне. В рамките на
оставащия период от 1 година, 10 месеца и 10 дни, настоящият съдебен състав
прие, че за изпълнение целите на наказанието, следва спрямо К. да се окаже необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие, така, че да бъде утвърдена една позитивна
и напълно задоволителна личностна характеристика за осъденото лице, чрез
провеждане на съдържателна корекционна дейност, за да може същият да
стабилизира личностовата си нагласа, съзнанието и мисленето си по начин, че да
докаже, че изцяло се е поправил и е способен да осмисли законосъоразно живота
си на свобода.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
М.Н.К. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, разведен, осъждан, със средно образование,
месторабота преди задържането – таксиметров шофьор, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 9 години,
който остатък се равнява на 1 година, 10 месеца и 10 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 НПК.
Адв.П.: Моля за препис от протокола.
С оглед направеното
искане от защитата, да се издаде препис от протокола от днес проведеното
заседание, на адв.П..
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
17.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: