Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12598 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Л.А.Е. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.01.2018
г. около 21,40 ч. на път Е-79, в района на гр.С., при км 426+300, в района на
магазин „Технополис“, при управление на л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег*******МК, А.Х.Д.нарушил
правилата за движение по ЗДвП, при което по непредпазливост е допуснал
настъпването на ПТП, като се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № *******, управляван от ищеца-правоспособен водач, в
резултат на което настъпила смъртта на А. Х.Д., а ищецът претърпял увреждания
по цялото тяло: фрактура на бедрената кост на левия крак, контузия на гръден
кош, мозъчно сътресение и охлузвания по лицето. На 05.02.2018 г. е извършена
операция с поставяне на вътрешна остеосинтеза. За случая е образувано ДП №
339-ЗМ-47/2019 г. по описа на РУП-Сандански, пр.пр.№ 418/2018 г. по описа на
ОП-Благоевград, прекратено поради смъртта на виновния водач.
Твърди се, че ищецът претърпял
оперативна интервенция, като е изписан от болницата на 14.02.2018 г. за домашно
лечение и със специална програма за постоперативно възстановяване,
представляваща: пълна почивка на легло за един месец, постепенна мобилизация
чрез ходене с подмишечни патерици за шест месеца, невъзможност за
самообслужване за три месеца, невъзможност за частично самообслужване за още
три месеца, редовни посещения в кабинета за постоперативно наблюдение на
травмата, системно прилагане на лекарства за продължителен период от три месеца
главно антимикробно лечение, 70 сесии по физиотерапия, редовен, всеки месец
рентгеноложки контрол на развитието на фрактурата. Поддържа се, че на
17.10.2018 г. ищецът е подложен на нова хирургична интервенция на лявото
коляно, където под обща упойка е извършено артроскопско премахване на
сраствания, отстраняване на свободен винт и изпъкнало парче кост, след което са
извършени още две оперативни интервенции съответно на 10.12.2018 г. и на
04.03.2009 г. Към 10.04.2019 г. при преглед са установени остатъчни увреждания,
във връзка с което на ищеца му предстоят в непосредствено бъдеще да претърпи
допълнителни хирургични интервенции.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/22/117003244358 от 11.12.2017 г., валидна към датата на ПТП.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 18.12.2018 г., но до момента
ответникът не му е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 120 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с
ПТП настъпило на 25.01.2018 г. на път Е-79, в района на гр.Сандански, при км
426+300, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег*******МК, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117003244358 от 11.12.2017 г.,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на деликта-25.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ по реда на
чл.38 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Чобанова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва иска по основание и
размер, който счита за изключително завишен и прекомерен.
Твърди се, че ищецът е получил
единствено телесни увреждания, които не обуславят сложно лечение. Твърди, че за
така претърпяното трайно състояние причината е собственото поведение на
пострадалия, който при първоначалния прием в лечебно заведение е отказал
болнично лечение.
Оспорва твърдението, че вина за
настъпилото ПТП има единствено водача на л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег*******МК,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Въвежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че същият е бил без правилно
поставен предпазен колан, както и че е нарушил чл.20 ЗДвП, като управлявал
автомобила с превишена за пътния участък и несъобразена скорост, като при
създалата се ситуация, не е предприел маневра аварийно спиране, с оглед на
което е допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва всички твърдения в
исковата молба относно обема и интензитета на претърпените болки и страдания.
Оспорва претенцията за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възражението за
съпричиняване като неоснователно и с твърдението, че причина за настъпилото ПТП
са субективните действия на водача на лекия автомобил. Поддържа
доказателствените си искания.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор на 19.12.2019 г. след изтичане на срока, но доколкото
същият съдържа само становище по спора, то съдът намира, че същият следва да
бъде приложен по делото.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител по съображения изложени в писмена защита по делото. Представя списък
на разноските. Адвокат С. моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съобразно събраните и приети по делото доказателства. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол за ПТП с
пострадали лица 2018-1046-73, протокол за оглед на местопроизшествие от
25.01.2018 г., фотоалбум, скица, намиращи се в приобщената към доказателствата
по делото пр.пр. №
418/2018 г. по описа на ОП-Благоевград, ДП № 339 ЗМ 47/2019 г. по описа на РУ-МВР - Сандански, както и със заключението на приетата по делото и не оспорена
от страните комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че на 25.01.2018 г. около
21,40 часа по първокласен път ПП Е-79, Видин-ГКПП Кулата, ищецът е управлявал
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******* в посока ГКПП Кулата в
дясната за него пътна лента със скорост от порядъка на 59 км/ч при тъмно време
и суха асфалтова настилка, като приближавал района на магазин „Технополис“ при
с.Ново Делчево, при км 426+300 м. По същото време в обратна посока се е движил
и приближавал този пътен участък, л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег.№ *******по
автомагистрала „Струма“, която завършвала до магазин „Технополис“ със скорост
от порядъка на 145 км/ч и преминава в двупосочен път. При достигане до края на
автомагистралата, водачът на лекия автомобил не намалил скоростта на движение и
навлязъл в продължението му като двупосочен път в десен за него завой. Поради
управление на автомобила със скорост надвишаваща максимално възможната за
движение в завоя без загуба на устойчивост, водачът не могъл да овладее
управлението му и навлязъл в лявата за него пътна лента, по която насрещно
приближавал ищеца с управлявания от него товарен автомобил. В резултат настъпил
челен ексцентричен удар между двата автомобила в пътната лента за движения на
товарния автомобил, реализиран с частично препокриване на предните им леви
части. От значително по-високата кинетична енергия на лек автомобил Ауди,
товарният автомобил е отблъснат в посока назад на около 28 метра за
първоначалното му движение и поради ексцентрицитета на удара и двамата
автомобила ротират. При транслационното движение след удара, двата автомобила
взаимно се удрят с различни части от оперението им и деформират. От много силния
сблъсък при високата сумарна скорост, от товарния автомобил се откъсва и
двигателя му и отхвърлен с прелитане на 20,4 м от мястото на удара, откъсват се
и предните им леви врати.
От приетия по делото протокол за
химическа експертиза № 88 от 20.02.2018 г., се установява, че водачът на лек
автомобил Ауди Кю 7, в момента на произшествието, е управлявал същия с
концентрация на алкохол в кръвта 2,14 промила.
Основна причина за настъпване на
произшествието е движението на лек автомобил Ауди Кю 7 по кривата на десния
завой, със скорост над критичната за преминаването му без приплъзване и загуба
на устойчивост и съответно навлизането му в насрещната пътна лента в момент,
когато по нея се е движил управлявания от ищеца товарен автомобил.
В пряка причинна връзка от така
описаното произшествие, ищецът е получил следните телесни увреждания: контузия
на гръдния кош и корема, многофрагментно счупване на лявата бедрена кост в
долния й край, разкъсване на кръстосаните връзки на лявата колянна става,
следтравматична анкилоза (обездвижване) на лявата колянна става. Първоначално ищецът е настанен за лечение в болница в гр.Сандански, където
е поставена гипсова шина и обезболяващи и противосъсирващи лекарства. По негово
желание лечението му е продължило в Гърция, чийто гражданин е. На 10.12.2018 г. ищецът е изписан
от Клиника „Св. Лука“ в Солун с диагноза-обездвижване (анкилоза) на лявото коляно след операция за
счупване на долния край на лявата бедрена кост. Направено е артроскопско
отстраняване на срастванията. На 04.03.2019 г. ищецът е приет за лечение отново
в същата клиника с диагноза постравматична анкилоза на коляното. Подложен на отстраняване на
срастванията и на тендопластика на м квадрицепс. Изписан на 06.03.2019 г.
Ищецът е бил в отпуск по болест
за 2 месеца считано от 06.03.2019 г. до 04.05.2019 г. Бил подложен на пластика
на м квадрицепс и имобилизация на ляво коляно.
За лечението на получените от ПТП
травми, ищецът е претърпял следните оперативни интервенции:
На 05.02.2018 г. ищецът е
опериран - открито наместване и остеосинтеза с метална пластина и винтове на
лявото бедро. Изписан на 14.02.2018 г. На 17.10.2018 г. поради нераздвижване е
опериран в болница „Св.Лука“-Солун. На 10.12.2018 г. е опериран отново -
артроскопско отстраняване на срастванията. На 04.03.2019 г. е опериран отново -
освобождаване на срастванията и тендопластика на квадрицепса. Постепенна
мобилизация за 2 месеца.
Към настоящия момент са налице
следните трайни остатъчни увреждания: походка накуцваща, левият крак е по-къс 1 см, лявото
бедро е по-слабо 4 см, лявото коляно е по-дебело 2 см, лявата подбедрица е
по-слаба 3 см. По външната повърхност на лявото бедро се вижда белег от
операция 33 см, по предната повърхност на лявото коляно има 3 белега от
операции - 6 см, 4 см и 8 см и няколко малки по 0,5 см между тях. Лявата
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Счупването на
бедрената кост е зараснало, има поставена метална пластина и 10 винта.
Към момента и видно от ЕР на ТЕЛК
№ 2017 от 04.09.2019 г., ищецът е с 50 % ТНР за 1 година.
От приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ, се установява, че ищецът е изпитвал болки с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 10-12 дни, след всяка операция за 7-8
дни, а също така и след като е започнал да ходи без помощни средства - два
месеца след последната операция, за около 20-30 дни. Болки с умерен интензитет
е имал в останалите периоди от лечението, като при покой са били с малък
интензитет. Ищецът има болки и понастоящем - при ходене и стоене прав, при
влажно и студено време, трудно слиза по стълби, не може да кляка.
Установява се още, че ищецът е
имал нужда от чужда помощ в пълна степен за около 5-6 месеца след ПТП, а също
така и за около 1 месец след всяка от трите допълнителни операции през м.10.2018
г., м.12.2018 г. и м.03.2019 г. Ищецът е имал нужда от частична чужда помощ
през останалите периоди от възстановителния процес до края на м.май 2019 г.,
когато е започнал да се движи без помощни средства.
В резултат на многофрагментното
счупване на долния край на лявата бедрена кост, постепенно в лявата колянна
става ще се развие „артрозна болест“, която ще налага периодично провеждане на
лечение, физиотерапия и балнеолечение. След около 10-15 години поради
значителното увреждане на ставата, може да се наложи смяната й с изкуствена.
Между страните не е спорно, че
към датата на настъпване на събитието л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег*******МК е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, сключена със застрахователна полица № BG/22/117003244358 от
11.12.2017 г.
Вещите лица установяват, че с
оглед механизма на процесното ПТП, характера, степента и местоположението на
травматичните увреди на ищеца, може да се приеме, че те биха настъпили с
правилно поставен предпазен колан.
На 18.12.2018 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, но такова не е изплатено и до момента. Ответникът е отказал да
заплати такова с писмо от 07.02.2019 г.
От разпита на свидетеля К.Н.П.се
установява, че знае за претърпения от ищеца пътен инцидент. Свидетелката
установява, че след него ищецът първоначално бил приет в Спешно отделение - гр.
Сандански. Не продължил лечението си в Сандански, тъй като лекарите там му
обяснили, че след като са му бинтовали крака не могат да направят нищо повече и
са му казали да избере, дали в София или в Солун да отиде в болница, при което
ищецът избрал да се лекува в Солун. Ищецът изглеждал много зле, бил на легло,
неподвижен. Не му разрешавали дори да мърда. Бил с яка около врата и с много
голям и дълъг метален стабилизатор вътре в коляното. Имал непрестанни болки,
въпреки че непрекъснато му давали обезболяващи. Лечението в болницата не било
само медикаментозно. Първата операция била на 5 февруари. От болницата ищецът
бил изписан на 14 февруари. Имал нужда да продължи лечението си в домашни
условия и го изписали за възстановяване и лечение вкъщи. В продължение на
повече от два месеца, ищецът не можел да са обслужва сам. Две седмици след
операцията му разрешили да става от леглото, да сяда на него. Приблизително около
два месеца след операцията за първи път му разрешили да стане, за да може да
отиде до тоалетна с патериците, сам. Не му било разрешено да стъпва на ходилото
си, на крака, който бил счупен. Това му било разрешено след седмия месец. До
момента ищецът е претърпял четири операции. След втората и третата операция,
около месец се налагало да ходи с две патерици, после продължавал с едната, а
след четвъртата операция това продължило малко повече от два месеца и половина
с две патерици. И до момента на ищеца е предписано посещение 4 пъти седмично на
курсове по рехабилитация. Обезболяващи пие и до ден-днешен, но по веднъж на
ден. В първите две седмици след всичките четири операции, ищецът приемал
по-силни обезболяващи по три пъти на ден, след това се намалявали по два пъти
на ден и след това по един път на ден, както е и до момента. Патерици не ползва
в момента, придвижва се с бастун. Изпитва все още силни болки. Трудно извървява
по-дълги разстояния от 200 м, тъй като тогава болките се усилват, ищецът се
изморява, налага се да си отпочине. Изпитва затруднение, когато изкачва стълби,
когато слиза по стълби. Ако улицата има наклон също представлява трудност за
него. Много дълго време изпитвал страх да шофира. Дори в колата като пътник
също не се чувствал комфортно вътре, изпитвал страх, а и до ден-днешен на тъмно
не шофира. В първите месеци след инцидента, 3-4 месеца, ищецът почти не
разговарял с близките си, които се грижели за него. Общуването се свеждало до
елементарната комуникация като „добро утро“, „добър ден“, „жаден съм“ или „имам
нужда от нещо“. Допълнително се чувствал потиснат от това, че не можеше да
работи доста дълго време. Не успял да осъществи бизнес идеята си, която имал за
България.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 18.12.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 18.03.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Настоящият иск е предявен в съда на 30.09.2019 г. и в този смисъл се явява
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 25.01.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ и комплексна
СМЕ и САТЕ безспорно са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи
болки и страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието има единствено и само водачът на лекия
автомобил Ауди Кю 7, който управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол
в нарушение на забраната, въведена с нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и който
нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с чл.47, ал.3 от ППЗДвП като управлявал
лекия автомобил със скорост 145 км/ч, т.е. с около три пъти по-висока над
разрешената за пътния участък, ограничена на 50 км/ч със знак В26.
С доказателствата по
делото не се установи ищецът със своето поведение да е допринесъл било за
настъпване на произшествието, било за увеличаване обема на претърпените от него
вреди, поради което и въведеното от ответника възражение за принос се явява неоснователно
и недоказано. Неоснователно е и възражението за принос от страна на ищеца,
поради отказ от лечение, тъй като с показанията на разпитаната свидетелка
безспорно се установява, че такъв не е налице. Напротив болницата в
гр.Сандански обективно не е била в състояние да предложи качествено и адекватно
лечение, поради което на ищеца е препоръчано такова в София или Солун.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 120
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежки телесни повреди, от които не се
е възстановил напълно и към момента, две години след произшествието.
При определяне на по-голям размер
на дължимото обезщетение, съдът съобразява, че се касае за млад мъж (на 37 години към датата на произшествието), който за лечението на получените от ПТП травми е
претърпял четири операции, пролежал е продължително време в болнични заведения,
около два месеца е бил напълно неподвижен и се е нуждаел изключително от чужда
помощ, имал нужда от чужда помощ в пълна степен за около 5-6 месеца след ПТП, а
също така и за около 1 месец след всяка от трите допълнителни операции през
м.10.2018 г., м.12.2018 г. и м.03.2019 г. Ищецът е имал нужда от частична чужда
помощ през останалите периоди от възстановителния процес до края на м.май 2019
г., когато е започнал да се движи без помощни средства. Ищецът следва да бъде
обезщетен за изпитаните от него болки с голям интензитет непосредствено след
ПТП за 10-12 дни, след всяка операция за 7-8 дни, а също така и след като е
започнал да ходи без помощни средства - два месеца след последната операция, за
около 20-30 дни. Следва да бъде обезщетен и за изпитваните болки с умерен
интензитет, които е имал в останалите периоди от лечението, като при покой са
били с малък интензитет. Следва да бъде обезщетен и за болките които има
понастоящем - при ходене и стоене прав, при влажно и студено време, трудно
слиза по стълби, не може да кляка.
При определяне на по-голям размер
на дължимото обезщетение, съдът съобразява, че към настоящия момент са налице
следните трайни остатъчни увреждания: походка накуцваща, левият крак е по-къс 1
см, лявото бедро е по-слабо 4 см, лявото коляно е по-дебело 2 см, лявата
подбедрица е по-слаба 3 см. По външната повърхност на лявото бедро се вижда
белег от операция 33 см, по предната повърхност на лявото коляно има 3 белега
от операции - 6 см, 4 см и 8 см и няколко малки по 0,5 см между тях. Лявата
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Счупването
на бедрената кост е зараснало, има поставена метална пластина и 10 винта.
Всички тези остатъчни увреждания са довели до 50% т.н.р. на младия мъж в
трудоспособна възраст.
Ищецът следва да бъде обезщетен и
за това, че в резултат на многофрагментното счупване на долния край на лявата
бедрена кост, постепенно в лявата колянна става ще се развие „артрозна болест“,
която ще налага периодично провеждане на лечение, физиотерапия и балнеолечение.
След около 10-15 години поради значителното увреждане на ставата, може да се
наложи смяната й с изкуствена.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 18.12.2018 г.
С оглед на горното акцесорният иск
за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
датата на деликта 25.01.2018 г. до 17.12.2018 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не е
правил, респ. не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. адвокат С. е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 120 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 3930 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /100 000 лв./
на адвокат С. се дължи сумата от 3275 лв.
Ответникът претендира само
разноски за депозит за вещо лице в размер на 500 лв., от която сума ищецът ще
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата
от 83,33 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /20000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 583,33 лв.-възнаграждения
на вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Л.А.Е., гражданин на Република Гърция, роден на *** г.,
притежаващ карта за продължително пребиваване № *******, издадена на 10.10.2018
г. МВР, със срок на валидност до 08.10.2023 г., с адрес в гр. София, ж.к. „*******със
съдебен адрес:*** сумата от 100 000 лв.
/сто хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания,
настъпили в пряка причинна връзка с ПТП осъществено на 25.01.2018 г. на път
Е-79, в района на гр.Сандански, при км 426+300, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег*******МК, който автомобил към датата на произшествието
е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № BG/22/117003244358 от 11.12.2017 г., с начална дата на покритие
11.12.2017 г. до 11.12.2018 г., прекратена на 28.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 18.12.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер
на законната лихва за периода от датата на деликта 25.01.2018 г. до 17.12.2018
г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Л.Л.С.,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 3 275 лв. /три хиляди двеста седемдесет и пет лв./
ОСЪЖДА Л.А.Е., гражданин на
Република Гърция, роден на *** г., притежаващ карта за продължително
пребиваване № *******, издадена на 10.10.2018 г. МВР, със срок на валидност до
08.10.2023 г., с адрес в гр. София, ж.к. „*******със съдебен адрес:*** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 83,33 лв. /осемдесет и три и 0,33
лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв./, както и сумата
от 583,33 лв. /петстотин осемдесет и три и 0,33 лв./-възнаграждения на вещи
лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената част от
иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищеца суми
могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** Л.А.Е., а именно: IBAN: ***, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: