Решение по дело №171/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по предявен иск от Д. Д. К., [ЕГН], с правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с който се претендира право на обезщетение в размер 955,96 лв. за недопускане на ищцата в периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г. да изпълнява длъжността началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата по иска.

С исковата си молба и в хода на производството чрез пълномощник ищцата излага доводи, че с влязло в сила Решение № 4740/ 21.06.2024 г. по адм. д. № 2441/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, са отменени заповед № НК-Н010/04.12.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № ОСОС-Н080/04.12.2023 г. за прекратяване на служебните правоотношения, и двете издадени от изпълнителния директор на БАБХ. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение № 13891/19.12.2024 г. по адм. д. № 9578/2024 г. по описа на ВАС. На 20.12.2024 г. ищцата се явила на работа в сградата на ОДБХ като подала заявление адресирано до директора на БАБХ да бъде възстановена на заеманата длъжност. На 02.01.2025 г. и на 03.01.2025 г. подала отново заявления до директора на БАБХ, в които изразила желанието и намерението си да бъде възстановена на заеманата длъжност. Със заповед № ВР-1/06.01.2025 г. на директора на БАБХ, Д. К. била възстановена на длъжност началник отдел „Контрол по храните и граничен контрол“ при ОДБХ. Въз основа на изложените факти, ищцата счита, че за периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г. й се дължи обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. Моли искът да бъде уважен, както и да й бъдат присъдите сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Българска агенция по безопасност на храните представя писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че законът не поставя ограничение в какъв срок след подаване на молбата за възстановяване лицето следва да бъде възстановено на работа. Застъпено е становище, че съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК административните актове се издават в 7-дневен срок, и тъй като молбата за възстановяване е подадена на 20.12.2024 г., то седмодневният срок за издаване на заповед за възстановяване е изтекъл на 27.12.2024 г. Съгласно заповед № РД11-3342/23.12.2024 г. изпълнителния директор на БАБХ е бил в отпуск и е било обективно невъзможно да бъде издадена заповед за възстановяване в този срок, като видно от приложената заповед за заместване за зам. изпълнителния директор не е било предвидено правомощие да назначава, изменя или прекратява служебни правоотношения. Счита, че след като Кепекова е подала заявление вх. № БС-10311/20.11.2024 г., с което е поискано да бъде разрешено ползване на неплатен отпуск в размер на 7 дни за периода от 20.12.2024 г. до 03.01.2025 г., това доказвало, че няма намерение реално да започне работа на 20.12.2024 г., а на дата 06.01.2025 г., а идеята за депозиране на заявление била именно спазване на предвидения в закона 14-дневен срок. Моли се за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, като съобрази доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Искът е допустим, а разгледан по същество е основателен.

Не е спорно между страните, че със заповед № НК-Н010/04.12.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ на Д. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със заповед № ОСОС-Н080/04.12.2023 г. изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното й правоотношение на длъжността началник отдел „ Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Бургас.

С Решение № 4740/21.06.2024 г. по адм. д. № 2441/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас са отменени горепосочените заповеди. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение № 13891/19.12.2024 г. по адм. д. № 9578/2024 г. по описа на ВАС.
Не е спорно, че ищцата се е явила на 20.12.2024 г. за възстановяване в длъжност пред органа по назначаване, по повод на което е регистрирано нейно заявление вх. № БС-10310/20.12.2024 г. по описа на ОДБХ – Бургас (л.6). Съгласно заявлението въз основа на постановените решения на АС – Бургас и ВАС, Д. К. е заявила желание и намерение да бъде възстановена на заеманата длъжност в ОДБХ [населено място] и да изпълнява служебните си задължения.

На 02.01.2025 г. и на 03.01.2025 г. са подадени идентични заявления от Д. К..

По делото не са представени доказателства за извършени фактически действия от страна на органа по назначаване за допускане на ищеца до работа в периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г. Не се сочи и не се твърди по отношение на ищцата да са предприети действия по административно и материално обезпечаване, изпълнението на дейности по служба, респ. няма данни за възложени задачи или някаква форма на прием и въвеждане в работната среда с цел възстановяване.
Не е спорно, че със заповед № ВР-1/06.01.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ, д-р Д. К. е възстановена на длъжност началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Бургас, считано от 06.01.2025 г., както и че размерът на основната заплата за длъжността е 2 700 лв. към деня на явяване за възстановяване.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че е доказан фактическия състав на чл. 122, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДСл.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Следователно обезщетението е свързано с установяване предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, които са наличие на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение.

В случая се доказва, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца като държавен служител е отменена като незаконна с влязло в сила на 19.12.2024 г. съдебно решение. Установи се, и че на следващия ден – 20.12.2024 г., респ. в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл незаконно уволнения държавен служител се е явил в ОДБХ- Бургас и изрично, в писмена форма, е заявил желанието и готовността си да бъде възстановен в длъжност. Възстановяването в длъжност е установено по делото към 06.01.2025 г. с нарочен акт, видно от който органът по назначаване не отчита дата на явяване на служителя като правно релевантна за незабавното му възстановяването в длъжност към момента на явяване.

При така установените факти съдът намира, че са налице кумулативни изискуемите предпоставки по чл. 121, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на поисканото обезщетение. В случая безспорно е установено, че в периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г ищцата не е била допусната да изпълнява длъжността, в която е възстановена по см. на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, поради което предявеният иск е доказан по своето основание.
Искът е доказан и по своя размер от 955,96 лв., доколкото страните не спорят, че размерът на основната месечна заплата за длъжността за м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г. е 2 700 лв. В случая не е спорно и не са необходими специални знания да бъде изчислен размера на обезщетението. Периода на исковата претенция включва 5 работни дни за м. декември 2024 г. и 2 работни дни за м. януари 2025 г. Видно от извършена справка на https://kik-info.com/spravochnik/calendar/2024/ през месец декември 2024 г. работните дни са 19, а за м. януари 2025 г. са 22. След като основната месечна заплата бъде разделена на броя на работните дни се получава средно п 142,10 лв. на ден (2700:19=142,10 лв.) за м. декември и 122,73 лв. на ден за м. януари 2025 г. (2700:22=122,73 лв.) или (142,10 х 5) + (122,73 х 2) = 955,96 лв. общ размер на претендираното обезщетение.

Неоснователни са твърденията на ответника, че след подаване на заявлението от Д. К. на 20.12.2025 г. административния орган е следвало да се произнесе и да издаде административен акт в 7-дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК, с който да възстанови ищцата на работа. Посоченият в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл двуседмичен срок касае правото на възстановяване на длъжност на държавния служител на предишната длъжност, след изтичането на който и при неявяването му в този срок в съответната администрация, това право се преклудира. Този срок изобщо не касае органа по назначаването и задължението му за възстановяване на служителя на предишната длъжност при подадено своевременно заявление и явяване да заеме длъжността.
Отмяната на заповедта за уволнение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, като за органа по назначаване възниква задължение да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции, което задължение той не е изпълнил. При наличието на искане, основано на закона, работодателят е следвало да направи необходимото от деня на подаване на заявлението, за да може служителят да започне да изпълнява служебните си задължения. В случаите на възстановяване на служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен административен акт или с извършването на конкретни действия от негова страна, но волята му да изпълни съдебното решение следва да се демонстрира по подходящ начин. Действия, с които се осъществява фактическото допускане до работа, са посочването на работно място, определянето на основно и допълнително възнаграждение, поставянето на служебни задачи. В конкретния случай такива действия на органа по допускане на уволнения служител на работа не са извършвани до момента на постановяване на заповед № ВР-1/06.01.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която д-р Д. К. е възстановена на длъжност началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – Бургас.

Не могат да бъдат споделени и съображенията на ответника, че видно от приложената заповед за заместване № РД-11-3342/23.12.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ (л.30), с която е наредено на 27.12.2024 г. д-р В. А. – зам. изпълнителен директор на БАБХ да замества изпълнителния директор, органът по назначаването е бил в обективна невъзможност да издаде заповед за възстановяване на уволнения служител. Видно от самата заповед, същата е издадена на 23.12.2024 г., тоест два дни след като е подадено заявлението от Д. К. за възстановяване на работа, поради което е налице незаконосъобразно бездействие на органа по назначаване обосноваващо извод, че претендираното обезщетение е основателно. Както беше споменато по-горе в изложението в случаите на възстановяване на служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен административен акт поради което не може да се приеме, че органът е бил в обективна невъзможност да възстанови на работа уволнения служител.

Неоснователни са и твърденията на ответника, че след като Д. К. е подала молба за ползване на неплатен отпуск в периода от 20.12.2024 г. до 03.01.2025 г. то същата не е имала намерение реално да започне работа на 20.12.2025 г. В случая подадената молба е ирелевантна по отношение на изпълнение на законовото задължение на директора на БАБХ, въз основа на влязлото в сила решение на съда да възстанови уволнения служител на предишната заемана длъжност.

Предвид изхода на делото по главния иск, като основателен следва да бъде уважен на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и акцесорният такъв за присъждане на мораторна лихва върху главницата, така както е предявен, а именно считано от подаване на исковата молба – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора следва да бъде разгледано искането на ищцата за присъждане на разноски, което съдът намира да основателно. По делото е представен ДПЗС от 16.05.2025 г. (л.52) доказващ реално заплащане на сумата, както и списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно които разноските са в размер на 910 лв., от които 900 лв. платено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно. Същото е бланкетно и немотивирано и с оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на основание чл. 122, ал. 3 от от Закона за държавния служител на Д. Д. К., [ЕГН], сумата от 955,96 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за недопускането на Д. Д. К., в периода от 20.12.2024 г. до 05.01.2025 г., да изпълнява длъжността началник отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при Областна дирекция по безопасност на храните, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на главницата по иска.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Д. Д. К., [ЕГН], сумата от 910 (деветстотин и десет) лева представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.