№ 186
гр. Велико Търново, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №75/22.07.2022г., постановено по т.д. №158/2021г., на
Окръжен съд-Плевен, е осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД във
връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен да заплати на
Община-Дряново сумата от 25 998,58 лева, представляваща авансово
възнаграждение, получено на отпаднало основание-развален договор
№129/02.03.2020г. за СМР на обект възстановяване на мост и подходите към
него в землището на гр.Дряново, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до
предявените 218 986,09 лева, като неоснователен. Осъдена е Община-Дряново
да заплати на Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен сумата от 5 572 лева,
направени разноски по компенсация.
Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна
жалба вх.№7544/10.08.2022г., подадена от ищеца Община-Дряново,
1
представлявана от Кмета Трифон Панчев, чрез адвокат Г. В., от Адвокатска
колегия-София.
Въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от тях
иск за разликата над уважените 25 998,58 лева до предявения размер от
218 986,09 лева, представляващи авансово възнаграждение, получено на
отпаднало основание, а именно развален договор №129 с предмет
възстановяване на мост и подходите към него, и вместо него да уважи иска и
в тази му част, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Първоинстанционният съд недопустимо се бил произнесал по незаявени
в производството претенции на насрещната страна. Бил допуснал нарушения
при тълкуването и прилагането на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост на фактическите и правни
констатации. Било безспорно по делото, че Инертстрой Плевен ЕООД не бил
изпълнил изцяло договора и това неизпълнение според въззивника е поради
недобросъвестното поведение на ответника и неполагането на дължимата
грижа. Едновременно с това, в хода на цялото производство, ответникът не
бил въвел насрещни претенции чрез иск или възражение. Въпреки признатото
право на Общината да развали договора, съдът частично бил отхвърлил иска
като неправилно бил приел, че разВ.нето няма обратно действие и че
ответникът имал право да задържи сумата на разходите, които едностранно
бил осчетоводил и за които нямало данни да са вложени при извършване на
работата.
Прави оплакване за недопустимост на обжалваното решение, в
обжалваната му част, като краен резултат, тъй като при приетото за валидно
разВ.не от страна на ищеца на процесния договор, Първоинстанционният съд
неправилно бил приложил изключението по чл.88 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗЗД за
това, че разВ.нето имало действие занапред, поради което ответникът
следвало да задържи значителна част от заплатения му аванс. В хода на
делото ответникът не бил предявил насрещни претенции срещу Общината,
нито чрез насрещен иск, нито чрез възражение.
Според въззивника, след като процесният договор е валидно развален
от възложителя, нямало правно значение дали има изпълнена от ответника
2
част от работата и ответникът дължи връщане на всичко, дадено въз основа
на отпадналия с обратно действие договор. Поради това Инертстрой Плевен
ЕООД следвало да върне на Община-Дряново всичко, получено по
разваления договор, а именно сумата от 218 986,09 лева, заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Като бил приел исковата претенция
за частично неоснователна за сумата, осчетоводена при другата страна като
разходи по процесния договор, Плевенският окръжен съд бил излязал извън
предмета на спора, бил се произнесал по непредявена претенция и бил
постановил частично недопустим съдебен акт.
Въззивникът навежда оплакване, че освен недопустимо,
първоинстанционното решение в обжалваната част било и неправилно, тъй
като погрешно било прието наличие на изключението по чл.88 ал.1 изр.1 пр.2
от ЗЗД към процесния договор, тъй като неправилно било прието че същият
договор е с продължително изпълнение. По своята специфика и предмет,
договорът между страните не бил с продължително изпълнение. В случая
нито една от страните не била поела задължение за многократно извършване
на еднакви действия през съответния период от време. – изпълнителят е
трябвало да извърши различни СМР за изпълнението на един цялостен обект
– мост и подходи към него, както и възложителят е трябвало да плати на два
пъти, с неравни вноски. Нито една от страните няма задължение за
периодично извършване на една и съща престация по време на действие на
договора.
Въззивникът твърди, че след като процесният договор не е с
продължително изпълнение, на основание чл.88 ал.1 изр.1 пр.1 от ЗЗД
разВ.нето му има обратно действие и на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД
ищецът има право да получи претендираната от него сума изцяло. Сумата,
предмет на иска се дължала на отпаднало основание. Каквито и СМР да били
изпълнени от ответника, то те не били на основание процесния договор за
обществена поръчка. Дори да се приемело, че разВ.нето не обхващало
изпълнените от ответника СМР, то неправилен бил направеният от Окръжния
съд извод, че се дължат осчетоводените от ответника разходи т.е. не по
договорните цени или по пазарните аналози, а по едностранно
осчетоводените разходи. Неправилно в този смисъл Първоинстанционният
съд се бил позовал на на липсата на каквато и да било документация за
3
уговорени между страните цени на възложените СМР. Методът на изчисления
на дължимите в полза на ответника суми бил в противоречие с характера на
процесния договор като сключен по реда на ЗОбП. Изменението му не може
да нарушава параметрите на обществената поръчка. Освен това, в случая,
предвид безспорното неизпълнение на ответника, би било релевантно каква
сума от платения аванс същият е изразходил за изпълнение на СМР, а не
осчетоводил.
Въззивникът прави оплакване за неправилност изцяло и то на
самостоятелно основание изводът на първата инстанция, че клаузата на чл.5
от сключеното между страните споразумение от 27.09.2021г. била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. На първо място неправилно било
прието накърняване на добрите нрави, поради това че клаузата на чл.5 целяла
отказ от право. Правната уредба на отказа от право съдържала изрично
посочване на изключенията от принципната допустимост на отказа от
субективно право, поради което дори и да се приеме че посочената клауза
представлява своеобразен отказ от право, това само по себе си не означава, че
тя накърнява добрите нрави. На второ място, независимо от обстоятелството
че в търговското право действа принципът за възмездно-еквивалентния
характер на отношенията, отказ от право можело да извърши и юридическо
лице, включително търговец. Търговците можело да извършват безвъзмездни
търговски сделки и такъв по естеството си бил отказът от право като
едностранно волеизявление на титуляра. Такъв бил и настоящият случай.
След датата на споразумението от 27.09.2021г., в което е признато пълно
неизпълнение, ответникът не бил предприел действия в изпълнение на
договора. Според въззивника предвид обстоятелството, че процесният
договор не е с продължително изпълнение, разВ.нето му обхващало и
изпълнените СМР от ответника. Предметът на договора бил възстановяване
на разрушен мост и оформяне на подходите към него. В случая липсва мост,
което означава пълно неизпълнение на предмета на договора.. След като в
уговорения със споразумението срок не било последвало никакво изпълнение,
направеното от ответника признание по чл.5 от споразумението, в който
изпълнителят изрично и писмено признава пълно неизпълнение на
възложената работа, валидно обвързва страните. Същественото в случая било
това, че споразумението било сключено именно по инициатива на управителя
на ответното дружество Б. С..
4
Във въззивната жалба се прави оплакване и за необоснованост на
обжалваното решение, в обжалваната му част. Първоинстанционният съд бил
приел, че Общината е приела изпълнени от ответника дейности, въпреки че в
доклада било изрично посочено, че ответникът не е изпълнил възложените му
дейности, а наред с това било прието, че липсват протоколи образец 19 за
приемане работата от Общината. Обстоятелството, че въззивникът бил
възложил нова обществена поръчка със същия предмет, категорично
доказвало неизпълнение от страна на ответника. Общината акцентира на
обстоятелството, че процесните дейности били аварийни, в смисъл че е
трябвало да бъдат извършени максимално бързо. Изводът, че изпълнителят
следвало да задържи осчетоводените от него разходи, също се явявал
необоснован, доколкото не почивал на никакви обективни доказателства.
В крайна сметка, Община-Дряново, като изправна страна по договора,
надлежно развалила същия, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, който е бил надлежно уведомен за разВ.нето, след което не е
последвало изпълнение в предоставения срок, има право да получи от
ответника платеното авансово възнаграждение, тъй като същото се явява
платено на отпаднало основание.
Предвид изложеното въззивникът ищец Община-Дряново моли
Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Плевенския
окръжент съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата
над присъдените 25 998,58 лева до пълния претендиран размер за сумата от
218 986,09 лева и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което на основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД да уважи исковата претенция до пълния предявен размер като
осъди Интерстрой Плевен ЕООД да заплати на Община-Дряново и сумата в
размер на 192 987,51 лева, представляваща неприсъдената от
Първоинстанционния съд част от претендираната главница в общ размер на
218 986,09 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и при условията на евентуалност на
основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.2 пр.4 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
след отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, да осъди
ответника Интерстрой Плевен ЕООД да заплати на Община-Дряново и сумата
в размер на 192 987,51 лева, представляваща неприсъдената от
5
Първоинстанционния съд част от претендираната главница в общ размер на
218 986,09 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й заплащане.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение и в частта за разноските, като му присъди всички направени от него
разноски в двете инстанции, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждентие и
транспортните разходи във връзка с делото.
Постъпила е въззивна жалба проткив същото решение на Плевенския
окръжен съд и от ответника Инертстрой Плевен ЕООД, с която въззивникът
ответник моли Апелативният съд да го отмени в частта с която са осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 25 998,58 лева, представляваща авансово
възнаграждение, получено на отпаднало основание-развален договор №129 на
обект възстановяване на мост и на подходите към него, заедно със законната
лихва, и вместо него да отхвърли изцяло предявения иск.
Неправилно Плевенският окръжен съд бил приел, че е налице виновно
поведение от страна на Инертстрой Плевен ЕООД във връзка с изпълнението
на процесния договор в срок. Не било доказано по делото въззивникът
ответник да има виновно поведение, тъй като забавянето за изпълнение на
договора се дължало на обективни причини, независещи от изпълнителя.
Първостепенният съд не бил отговорил на доводите им в тази насока. За
изпълнение на процесния договор Инертстрой Плевен ЕООД били наели
подизпълнител, който е Мегастрой 2014 ЕООД, който не бил изработил в срок
и не бил поставил на място металната конструкция, която по своя характер
съставлява моста, предмет на договора и поради това била настъпила забава в
изпълнение на същия договор. Счита, че от кореспонденцията между
страните, на която се позовава, било видно, че възложителят признава
извършените до този момент СМР, представляващи изградени постаменти, на
които да бъде монтирана металната конструкция на моста. На второ място се
позовава на това, че с поканата за прекратяване на договора, считано от
23.08.2021г., възложителят бил развалил договора с изпълнителя, но даденият
срок за довършване на обекта, не бил достатъчен, както и не бил съобразен с
условията за монтаж на металната конструкция на моста. Забавата в
изпълнението се дължала на влошените метереологични условия по време на
зима и обстановката във връзка с КОВИД 19. Били представили писмени
6
доказателства, видно от които се наложило 4-ри пъти да се спира строежа на
обекта, без противопоставянето на възложителя. Налице били основания за
задържане на платената от Общината сума, тъй като същата била вложена в
обекта, който бил почти завършен, като получената в аванс сума била
вложена под формата на труд, материали и печалба, което било основание за
задържането й. Изградени били устоите, върху които да бъде поставена
металната конструкция, която била изработена от Мегастрой 2014, платена от
Инертстрой Плевен ЕООД, но не била доставена не по негова вина.
Ответникът бил заплатил металната конструкция в размер на 27 600 лева.
Съгласно чл.88 от ЗЗД разВ.нето на договора има обратно действие, като
процесният договор не бил с продължително или периодично изпълнение,
поради което като правна последица от разВ.нето ищецът, който е изпрана
страна по договора има правно основание по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД да иска
връщане на даденото, като дадено на отпаднало основание т.е. на връщане
подлежи реално полученото при последваща липса на основание, като такава
в случая не е доказана, дори напротив, от страна на въззивника ответник било
доказано изпълнение на договора, а невъзможността да се изпълни договора в
определен обем, била по независещи от изпълнителя обстоятелства.
Предвид изложеното се налагал краен резултат според въззивника
ответник, че той бил получил сумата на правно основание, използвал бил
същата и я бил вложил в обекта по договора за строителство между страните,
поради което не дължи връщането й на ищеца Община-Дряново.
Въззивникът ответник моли за присъждане на всички напрпавени от
него разноски в двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на Община-Дряново от другата
страна Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен, представлявано от управителя Б.
С., чрез адвокат В. П., от Адвокатска колегия-Плевен, в който се моли
Апелативният съд да остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
от ищеца негова част.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на Инертстрой Плевен ЕООД
от другата страна Община-Дряново, с който въззиваемият по тази жалба моли
Апелативният съд да остави същата без уважение, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение в тази му обжалвана част, като
7
правилно.
Въззивникът ищец, чрез процесуален представител адвокат Г. В., от
Адвокатска колегия-София, в съдебно заседание и в писмена защита
поддържа подадените от тях жалба и отговор.
Въззивникът ответник, чрез процесуален представител адвокат В. П., от
Адвокатска колегия-Плевен, в писмена защита поддържа подадените от тях
жалба и отговоро.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Двете въззивни жалби са допустими, като подадени от страните по
делото, които притежава интерес да обжалват обжалваните от тях части от
конкретното съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване
съдебен акт и са подадени в срок.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и
допълнителния отговор, поради което Въззивният съд няма какво да добави
по този въпрос.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение
Апелативният съд намира за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при служебната проверка,
която е длъжен да извърши, счита че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Неоснователно е възражението на
въззивника ищец, че с решението си Плевенският окръжен съд се бил
произнесъл и по незаявени от ответника претенции, неотразени в отговора на
исковата молба, както като възражение, така и като насрещен иск, тъй в
8
отговора на първоначалната искова молба Инертстрой Плевен ЕООД изрично
е направил възражение за прихващане със суми, дължими според него от
ищеца, представляващи стойността на извършените СМР, материали и труд,
вложени от ответника при частичното изпълнение на договора от 02.03.2020г.
в обект: възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него
в землището на гр.Дряново.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При тази проверка на правилността на първоинстанционното решение
съдът е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. По същество, с
двете жалби, предявени от двете страни по делото и насочени срещу
различни части на първоинстанционното решение, се обжалва това решение в
неговата цялост, както отхвърлителната част от въззивника ищец, така и
осъдителната част от въззивника ответник.
Със събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 02.03.2020г. между Община-Дряново, като възложител и
Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен, като изпълнител, е сключен договор
№129/02.03.2020г. за възлагане на обществена поръчка в процедура на пряко
договаряне при условията на чл.182 ал.1 т.1 от Закона за обществените
поръчки. Предмет на договора е изпълнение на строително монтажни работи
по възстановяване на мост и оформяне на подходите към него, с място на
изпълнение Община-Дряново, при Дряновския манастир.
Безспорно е, че възложените ремонтни дейности са аварийни и са
възникнали вследствие непредвидени обстоятелства, а именно интензивни
дъждове и повишанане нивото на река Дряновска, които са довели до
срутване на моста. Този мост е едниствената връзка на хора и моторни
презовни средства, включително земеделски машини, към 45 частни имота.
Изпъйлнителят е внесъл при сключването на договора по сметка на
Общината договорената гаранция за изпълнение в размер на сумата от
2 305,12 лева.
9
На 05.03.2020г. Община-Дряново е платила по сметка на Инертстрой
Плевен ЕООД договореното авансово възнаграждение в размер на сумата от
221 291,21 лева, с включен ДДС, за което ответникът е издал фактура
№156/02.03.2020г.
Със съдействието на Община-Дряново са били изготвени всички
необходими строителни книжа за обекта, а именно: с протокол е открита
строителна площадка, определена е строителна линия, определено е ниво на
строежа, изготвени са актове образец 6, 7, 10 и 12 от Наредба №3/31.07.2003г.
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството – акт за
приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни
работи, актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната кщонструкция, актове за извършените СМР, актове за
състоянието на строежа при спиране на строителството – като всички актове
са изготвени от оторизирани за това лица.
С анекс от 10.05.2021г. страните са установили, че необходимите за
окончателното довършване на обекта СМР са на обща стойност 209 280,33
лева, без включен ДДС или 251 136,39 лева с ДДС и са уточнили, че
изпълнителят няма да има каквито и да било претенции към възложителя за
заплащане на разликата между първоначално посочената цена на обекта и
приетата с анекса.
На 29.05.2020г. Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен, като възложител
и Мостстрой Плевен ЕООД, като изпълнител, са сключили договор за
производство и доставка на метална конструкция, с който изпълнителят се
задължава да изработи, достави и монтира метална конструкция за временен
мост за обект „Аварийно възстановяване на разрушен мост при Дряновски
манастир.
С писмо от 03.08.2021г. Община Дряново уведомила Инертстрой
Плевен ЕООД, че уговореният по договора срок от 90 календарни дни е
изтекал, но договорените СМР не са извършени и обектът не е предаден като
изцяло завършен на възложителя Община Дряново. Даден е допълнителен
срок от 20 календарни дни за завършване на обекта, предмет на договора и
подписване на констативен акт, с отправено предупреждение, че при
неизпълнение Общината счита договора за развален на основание чл.87 ал.1
от ЗЗД на следващата дата след изтичането на допълнителния срок. . Писмото
10
е връчено на адресата на 04.08.2021г.
След като Инертстрой Плевен ЕООД получило писмото, между
страните е разменена електронна кореспонденция с електронни съобщения,
видно от която ответникът е заявил, че мостовото съоръжение не би могло да
премине безпроблемно по пътя до мястото, където трябва да бъде поставено,
сградите по пътя пречат за това, поради което искат да им бъде осигурен
достъп до мястото на монтажа. Общината заявява, че след оглед на място с
представител на изработващата съоръжението фирма, е установено че цялото
метално съоръжение може да премине по довеждащия път до мястото на
монтажа и е поискала ответникът да й изпрати график по дни до 25.08.2021г.
за изпълнение на оставащите СМР.
Със споразумение от 27.09.2021г., сключено между страните,
ответникът се задължил до 15.10.2021г. да предаде обекта в окончателно
завършен вид, при условията на чл.11 от договора, а Общината се е
задължила да поиска отмяна на наложените като обезпечение запори върху
банковите сметки на Инертстрой Плевен ЕООД.
Безспорно е, че страните не са изпълнили поетите със споразумението
задължения.
Съгласно чл.5 от същото спорзумение, в случай че Инертстрой не
изпълни което и да било задължение по него, същото да се счита за признание
за цялостно неизпълнение на договор №129/02.03.2020г. и анекса към него от
10.05.2021г.
По делото е приложен и приет като доказателство договор №149 от
16.06.2022г., със страни Община-Дряново, като възложител и Мегастрой 2014
ООД, като изпълнител, с предмет изпълнение на СМР на обект –
възстановяване на мост и оформяне на подходите към него при Дряновски
манастир. Видно от приложената към него количествено стойностна сметка
договорените СМР се свеждат до изработка и доставка на мостова
конструкция до обекта, монтаж на същата и направа на трошенокаменна
настилка за достъп до моста.
За изясняване на обстоятелствата по делото Окръжен съд-Плевен е
назначил комплексна съдебно икономическа и техническа експертиза.
От първоначалното заключение на вещите лица се установява, че на
11
обекта са завършени следните СМР: земни, кофраж, армировка, полагане на
бетон, обратен насип на земни маси. Неизвършени са декофражни работи,
доставка и монтаж на метална конструкция. За завършване на обекта и
въвеждането му в експлоатация трябва да бъде извършено сглобяемо
строителство, а именно монтаж върху изградените стъпки /устои А и В/ на
метална сглобяема конструкция. Вещите лица са дали 3-варианта на цена на
извършените СМР: по цени от 2018г., по цени към момента на изпълнение и
по счетоводни документи. Вещите лица посочват стойността на
неизвършените СМР само по стойностна сметка към 2018г.
В допълнително заключение, изготвено по счетоводната книга на
обекта при Община-Дряново и по счетоводните книги на ответника, както и
на подизпълнителя Мостстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен, вещите лица
посочват обща стойност на извършените СМР в размер на сумата от 98 192,96
лева без ДДС; сумата от 117 831,55 лева с ДДС, а по счетоводните записвания
на Инертстрой Плевен ЕООД тези стойности са съответно 165 287,88 лева без
ДДС или 195 292,63 лева с ДДС. Според вещите лица Инертстрой Плевен
ЕООД е заплатило на Мостстрой Плевен ЕООД за металната конструкция,
която не е могло да бъде поставена на място, сумата от 106 356 лева с ДДС
или 88 630 лева без ДДС. Според вещите лица счетоводствата на ответника и
на подизпълнителя са водени редовно. Вещите лица посочват, че за
изпълнените СМР няма съставени актове образец 19. Вещите лица посочват,
че надлежно осчетоводените разходи са подадени в справките декларации по
ЗДДС за съответния данъчен период, както и в годишната данъчна
декларация на Инертстрой Плевен ЕООД от 25.06.2021г.
В първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
Св.П. П., служител в Община-Дряново, твърди че по молба на
ответника били организирани срещи с проектанта и е било постигнато
съгласие за промяна на проекта, съгласно която вместо изграждане на пилоти,
било предвидено изграждане на втори устой, подобен на първия, било
издадено разрешение за строеж и бил сключен анекс към договора. Според
свидетеля до прекратяването на договора през м.август 2021г. на обекта били
изпълнени само 2-та устоя, но няма мост, няма и необходимата
инфраструктура около него. Свидетелят твърди, че мостовата конструкция,
изготвена от подизпълнителя, можела да мине по пътя, за да бъде монтирана
12
и този извод прави след като били извършени замервания на място от
поректанта и от представител на фирмата-подизпълнител. Свидетелят дава
показания, че след прекратяването на договора, по молба на управителя на
ответника – Б. С. – било сключено споразумението от м.09.2021г.
Св.П. Я.-собственик на Мостстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен-дава
показания че е возил Б. С. за срещата му в Община-Дряново, но не присъствал
на нея и не знае по чия инициатива се е провела същата.
Безспорно е по делото, че ответникът не е монтирал мост при
Дряновски манастир, в изпълнение на договор №129 от 02.03.2020г.
Този извод следва и при анализ на представените в настоящата
инстанция и приети като доказателства протокол №1 /акт образец 19/ от
07.11.2022г. и данъчна фактура № ********** от 07.11.2022г., видно от които
Община-Дряново е договорила нова обществена поръчка със същия предмет –
възстановяване на мост и подходите към него при Дряновски манастир – но с
изпълнител Мегастрой 2014 ООД-гр.Габрово, който нов изпълнител да
изработи и достави мостова конструкция до обекта, да сглоби тази мостова
конструкция, да монтира мост и да направи трошенокаменна настилка до
моста, за които СМР Община Дряново е заплатил на Мегастрой 2014 ООД на
07.11.2022г. сумата от 181 296,00 лева, с включен в нея ДДС.
При тези приети за установени по делото, въз основа на събраните
доказателства, факти, Апелативният съд стига до следните правни изводи.
Предявен е основен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД във
връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД, съдът да осъди
ответника Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен да заплати на ищеца Община-
гр.Дряново, представлявана от Кмета, сумата от 218 986,09 лева, авансово
заплатени СМР по договор, който е развален поради неизпълнение, заедно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
исковата молба-13.09.2021г. до окончателното й изплащане. При условия на
евентуалност обективно съединен с главния иск е евентуален иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.2 пр.4 от ЗЗД във връзка с
чл.88 ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
218 986,09 лева, поради неизпълнен договор за извършване на СМР от страна
на Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен, развален от Община-Дряново,
заедно със законната лихва върху главницата от 13.09.2021г. – датата на
13
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата,
представляваща стойност на частично изпълнени СМР, както и възражение за
нищожност поради противоречие на добрите нрави на клаузата по чл.5 от
споразумението между страните от 27.09.2021г., с която е уговорено че ако
Инертстрой Плевен ЕООД не изпълни което и да е договорните си
задължения по процесния договор №129/02.03.2020г., уточнени със
споразумението, признава цялостно неизпълнение по същия договор и анекса
към него от 10.05.2021г.
Безспорно е, че договор №129/02.03.2020г. между страните е валиден и
поражда правно действие.
Безспорно е и се установява от новата обществена поръчка, договорена
между Община-Дряново и Мегастрой 2014 ООД-гр.Габрово на 07.11.2022г. с
предмет „възстановяване на разрушен мост при Дряновски манастир и
оформяне на подходите към него“, доказана с представените и приети като
доказателства в тази инстанция протокол №1 от 07.11.2022г. и данъчна
фактура от същата дата, че ответникът Инертстрой Плевен ЕООД не е
изпълнил всички свои задължения по договор №129, сключен на 02.03.2020г.
между страните по делото, със същия предмет и преди всичко не е изпълнил
основното си задължение по договора да изработи, да достави и да монтира
на място мостовата конструкция, както и настилка за достъп до нея.
Община-Дряново е отправила едностранно изявление за разВ.не на
договора, поради неизпълнение от другата страна, с писмо от 03.08.2021г.,
получено от адресата на 04.08.2021г., като е даден допълнителен срок 20
календарни дни за престиране на цялостно изпълнение.
В чл.87 ал.1 от ЗЗД са уредени елементите на фактическия състав на
разВ.нето на договор, като общото правило е, че договорът се разВ. от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника.
Упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се
смята развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Ищецът е отправил
такова предупреждение. По делото е установено частично изпълнение на
възложените по договора работи, като неизпълнената част от задължението
по договора следва да бъде определена като значителна с оглед интереса на
14
кредитора. Стойността на изпълнените начални по време СМР е в размер на
сумата от 90 834,95 лева без ДДС или 109 001,94 лева с ДДС по цени към
момента на изпълнение, при договорена цена 230 511,67 лева без ДДС или
276 614,00 лева с ДДС. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
цената на извършените СМР следва да се приеме по цени към момента на
изпълнение, посочени от вещите лица, а не по осчетоводените едностранно от
ответника цени. Стойността на неизпълнената част от задължението е повече
от ½ от стойността на договора, която се приема за определяща при
преценката дали неизпълнената част е незначителна /решение №318 от
27.06.2012г. по гр.д. №273/2012г. на Върховния касационен съд, Гражданска
колегия, 4-то г.о.; решение №60 от 03.06.2019г. по т.д. №1892/2018г. на
Върховния касационен съд, Търговска колегия, 2-ро т.о./ Същата не може да
бъде определена като незначителна и с оглед на това, че възложителят не
получава договорената престация по договора – монтирана на място мостова
конструкция.
По тази причина настоящият съдебен състав намира, че упражненото от
възложителя право да развали договора, е породило целените правни
последици и договорната връзка е развалена.
Безспорно е и е доказано, че Община Дряново е заплатила на
Инертстрой Плевен ЕООД по договора авансово сумата от 221 291,21 лева,
както и е безспорно и доказано, че Инертстрой Плевен ЕООД е заплатил по
сметката на Община-Дряново сума в размер на 2 305,12 лева, като гаранция за
изпълнение.
Страните спорят относно това дали разВ.нето на процесния договор има
обратно действие, тъй като ответникът поддържа че договорът е с
продължително действие, поради което разВ.нето му има сила занапред.
Определянето на договора като такъв с продължително действие се
извършва с оглед престациите на страните по него. Процесният договор е за
изработка и неговият предмет е поставяне на мост на мястото на разрушен
такъв. Престацията на изпълнителя по договора е свързана с изработването на
готов материален продукт- мостова конструкция и поставянето й на
посоченото от възложителя място – на река Дряновска, в близост до
Дряновския манастир, което представлява еднократен акт. Тази престация не
определя договора като такъв с продължително действие, при който една и
15
съща престация е дължима в продължителен период от време /като например
договор за наем и договор за лизинг/. Дължимата престация по процесния
договор е готовият продукт – мост, поставен на мястото му.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
разВ.нето на процесния договор има обратно действие, поради което
направените по него престации се явяват направни на основание, което е
отпаднало, поради което подлежат на възстановяване/връщане.
Изпълнителят се е съгласил с чл.5 от споразумението от 27.09.2021г.,
че частичното неизпълнение на което и да е от договорните му задължения
по процесния договор №129/02.03.2020г., уточнени със споразумението, се
приравнява на цялостно неизпълнение по същия договор и анекса към него от
10.05.2021г.
Възражението за нищожност на тази клауза е неосноваетлно, тъй като
същата не противоречи на добрите нрави.
Възражението за прихващане със стойността на изпълнените СМР също
е неоснователно, тъй като ответникът се е съгласил, че частично
неизпълнение от негова страна ще се разглежда като пълно неизпълнение на
договорните задължения.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая са неприложими
разпоредбите на чл.267 ал.1 и чл.268 от ЗЗД, тъй като не е налице условие от
хипотезата им, при наличието на което същите са приложими. Приложението
на чл.267 ал.1 от ЗЗД изисква изпълнението на работата да е невъзможно
вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, а чл.268 от ЗЗД
изисква поръчващият да се е отказал от договора поради основателна
причина. В процесния случай не е налице безвиновна невъзможност
ответникът да изпълни договора, както и не е налице отказ на възложителя от
договора.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че основният
иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да се уважи до
предявения размер от 218 986,09 лева, тъй като тази сума, която е авансово
заплатена от ищеца на ответника, след приспадане на дадената от ответника
на ищеца парична гаранция от 2 305,12 лева, се явява заплатена на отпаднало
основание, доколкото Инертстрой Плевен ООД виновно не е изпълнил
16
задълженията си по договор №129 и Община Дряново правомерно
едностранно е развалила договора, поради което ответникът следва да върне
на ищеца полученото от него.
С обжалваното решение Окръжен съд-Плевен е уважил предявения иск
само до размер на сумата 25 998,58 лева, като част от авансово платеното
възнаграждение, в която част същото се явява платено на отпаднало
основание и е отхвърлил предявения иск за разликата над тази сума до
претендираните 218 986,09 лева.
Предвид изложеното първоинстанционното решение, в осъдителната му
част, се явява правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Първоинстационното решение, в отхвърлителната му част, като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата 192 987,51 лева, представляваща
разликата между присъдените от първата инстанция 25 998,58 лева и исковата
претенция от 218 986,09 лева, т.е. цялата платена авансово сума по процесния
договор, намалена с дадената от ответника гаранция по същия договор, на
отпаднало основание, а именно развален договор №129/02.03.2020г. за СМР
на обект „възстановяване на рзрушен мост при Дряновски манастир и
оформяне на подходите към него.“
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл.55 ал.1
пр.3 във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД, по
отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, Апелативният
съд намира същият за основателен и доказан като законната лихва върху
главницата се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.09.2021г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по
еска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.2 пр.4 от ЗЗД
във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските и вместо това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени по
делото разноски в двете инстанции, с изключение на претендирания хонорар
от 1 400 лева за изготвяне отговор на въззивната жалба, подадена от
17
Инретстрой Плевен ООД, тъй като във възнаграждението за процесуално
представителство на адвоката на Община Дряново пред въззивната инстанция
се включва и хонорар за изготвения отговор, както и поради това че са
представени списъци по чл.80 от ГПК за направени разноски от ищеца, както
в първата, така и във втората инстанция, и тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че претендираните от ищеца суми за разноски, са
заплатени. За първа инстанция Инертстрой Плевен ЕООД следва да заплати
на Община Дряново общо сумата от 18 940 лева, направени разноски в
Окръжния съд /съответно заплатени 4 000 лева държавна такса; 10 лева –
държавна такса за издаване на 2-обезпечителни заповеди; 9 870 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение; 4 760 лева – заплатена допълнителна
държавна такса за увеличени на иска и 300 лева доказани пътни разноски/. За
нтора инстанция Инертстрой Плевен ЕООД следва да заплати на Община
Дряново общо сумата от 11 660 лева, направени разноски /съответно 3 860
лева – заплатена държавна такса; 7 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 300 лева – направени пътни разноски, доказани, без сумата
1 400 лева – адвокатско възнаграждение за изготвен писмен отговор на
жалбата на другата страна, тъй като този хонорар се включва в хонорара за
процесуално представителство пред втората инсатнция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №75/22.07.2022г., постановено по т.д. №158/2021г.,
на Окръжен съд-Плевен В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 във връзка с чл.87 ал.1
във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД за заплащане в полза на Община Дряново от
Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен на разликата между присъдената сума
от 25 998,55 лева до дължимата сума 218 986,09 лева, представляваща
авансово заплатено възнаграждение, получено на отпаднало основание по
развален договор №129/02.03.2020г., заедно със законната лихва от
13.09.2021г. до изплащането й, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.87 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД Инертстрой Плевен ЕООД, със седалище и
18
адрес на управление гр.Плевен, с ЕИК ********* да заплати на Община-
Дряново, представлявана от Кмета, с Булстат ********* и сумата 192 987,51
лева /сто деветдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и седем лева, 51
стотинки/, представляваща платена авансово сума по развален договор
№129/02.03.2020г. за СМР на обект „възстановяване на рзрушен мост при
Дряновски манастир и оформяне на подходите към него“, заедно със
законната лихва върху тази главница, считано от 13.09.2021г. – датата на
подаване на исковата молба – до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/22.07.2022г., постановено по т.д.
№158/2021г., на Окръжен съд-Плевен В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е
осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД
Инертстрой Плевен ЕООД-гр.Плевен да заплати на Община-Дряново сумата
от 25 998,58 лева, представляваща авансово възнаграждение, получено на
отпаднало основание-развален договор №129/02.03.2020г. за СМР на обект
„възстановяване на мост и подходите към него в землището на гр.Дряново“,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2021г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Инертстрой Плевен ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, с ЕИК ********* да заплати на Община-Дряново,
представлявана от Кмета, с Булстат ********* сумата 18 940 лева, направени
разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА Инертстрой Плевен ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, с ЕИК ********* да заплати на Община-Дряново,
представлявана от Кмета, с Булстат ********* сумата 11 660 лева, направени
разноски във втората инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19
20