Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

ОДМВР Кюстендил, [улица]чрез процесуалния представител юк Г. Б. обжалва решение №110/26.04.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1074/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на ЕФ. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение. Счита, че следва да се постанови съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционното решение и да се потвърди ЕФ.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №110/26.04.2024г., постановено по АНД №1074/2023г. Със същото е отменен ЕФ серия К №7326156 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Кюстендил. Е. П. Г. от [населено място] е санкционирана на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ненадлежно описание на нарушението от обективна страна, както и поради недоказаност на противоправното деяние.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. По същество касационният съд приема следното:

Е. П. Г. от [населено място] е санкционирана с процесния ЕФ, за това че на 13.04.2023г. в 08.16ч., в [населено място] по ПП1 Е-79, км 326+810 в посока [населено място], при ограничена скорост на движение с ПЗ В26 от 60 км/ч, е управлявала лек автомобил Т. Ъ. К. с рег.№[рег. номер] със 103 км/ч. Нарушението е установено с мобилно АТСС, като е приложена снимка. За констатирано нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП е издаден атакувания ЕФ. Към преписката е представен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., който отразява използването на АТСС на 13.04.2023г.; доказателства за годността и техническата изправност на АТТС; протокол за проверка; снимка за разположението на АТСС. Изискано и прието като доказателство във въззивното производство е писмо на ОПУ – Кюстендил от 01.02.2024г., в което се сочи, че посоченото километрично положение в ЕФ попада в обхвата на ПЗ В26, ситуиран при км 328+385, разположен от дясно на пътното платно, посока на движение от [населено място] към [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез клип, изведен от паметта на АТСС - мобилно техническо средство. За нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 600 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. Следователно законосъобразно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение, поради което и изложените съждения от районния съд за приложимост на норми от ЗАНН е неправилно.

Събраният доказателствен материал КАС намира за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Представеният клип, протокола, представляващ Приложение №1 към чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., снимка за разположението на АТСС и писмо на ОПУ – Кюстендил от 01.02.2024г., доказват мястото и времето на извършване на нарушението, както и измерената скорост – 103 км/ч след приспаднат толеранс. Клипът се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС /срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка/. Деянието е описано със съставомерните му елементи и правилно е отнесено към нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, доколкото е установено нарушение за скорост, различна от посочената в ал.1 и сигнализирана с пътен знак, която не трябва да се превишава. Субектът на нарушението е установен безспорно /вж.справка/. В този смисъл правилно Е. Г. е привлечена към отговорност. По тези съображения КАС намира, че административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

Постановявайки решение за отмяна на ЕФ, въззивния съд е приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се потвърди ЕФ като законосъобразен.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №110/26.04.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1074/2023г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К №7326156 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Кюстендил, с който на Евгения Пламенова Гергова, [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Решението е окончателно.