Решение по дело №5166/2021 на Софийски градски съд

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                              гр. София, 18.03.2024 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски градски съд, гражданско отделение,  ІІ-Г въззивен състав в публичното заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                              мл. съдия  КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В. Иванова гр. д. № 5166 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 263540 от 02.11.2019 г., постановено по гр. д. № 87112/2017 г. на Софийски районен съд, е:

- признато за установено спрямо В.Н.Я. и П.Я.Я., че сделката, обективирана в нотариален акт № 124, т. VІ, дело № 1057 от 23.10.2008 г. на нотариус Ц.Д., е нищожна, като относително симулативна и прикриваща договор за дарение по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-50 от 20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр. София, ж.к. ******, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.206.191, заедно с прилежащите му избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, на  основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като е обявен за действителен сключения между Е.Ф.П. и В.Н.Я. договор за дарение;

- намалено е на основание чл. 30 от ЗН дарението на 4/6 ид. части, извършено от Е.Ф.П., до размер на 4/18 ид. части, и възстановена запазената част на П.Н.П. от наследството на майка му Е.Ф.П. в размер на 2/9 ид. части от гореописания недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87;

- допуснато е извършването на съдебна делба между П.Н.П., В.Н.Я. и П.Я.Я. на гореописания недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87, при следните квоти: 7/18 ид. части за П.Н.П. и 11/18 ид. части за В.Н.Я. и П.Я.Я.. 

С допълнително решение № 20039592 от 11.02.2021 г. П.Н.П. е осъден да заплаща на В.Н.Я. и П.Я.Я. на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК сума в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.206.191.1.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-50 от 20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр. София, ж.к. ******, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.206.191, заедно с прилежащите му избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, за периода от влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.

Основното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответниците В.Я. и П.Я. във всичките му части.  В жалбата се излагат възражения срещу извода на съда за симулативност на сключения между Е.П.и ответницата В.Я. договор за покупко-продажба като прикриващ дарение. Сочи се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване липсата на намерение у страните по сделката за възмездно разпореждане с имота и наличието на воля у прехвърлителката за надаряване на ответницата. Излага се и възражение срещу извода на съда за накърняване на запазената част на ищеца от наследството на Е.П.- не били събирани доказателства в тази насока, не била формирана наследствена маса по чл. 31 от ЗН, не била определена стойността на разполагаемата и на запазената част и не било посочено с колко точно е накърнена запазената част на ищеца, за да бъде същата възстановена.

С писмения си отговор ищецът П.П. оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Срещу допълнителното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК,  е подадена частна жалба от ищеца П.П.. В жалбата се навежда оплакване, че това решение е недопустимо, тъй като районният съд се  е произнесъл по искането за привременни мерки, което е било подадено извън законоустановения срок. Излага се довод, че непроизнасянето от съда с решението по допускане по делбата по претенцията на ответниците по чл. 344, ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване по реда и в срока по чл. 274, ал. 1 от ГПК – в 7 дневен срок от уведомяването им за постановеното решение. Същите не били подали частна жалба в седмодневния срок от връчване на решението по допускане на делбата и липсата на отделна частна жалба предпоставяло влизане в сила на решението в тази му част. Иска се обезсилване на постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение и прекратяване на производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Подадена е и въззивна жалба от ищеца П.П. срещу решението на районния съд по чл. 250 от ГПК с идентично на горепосочената частна жалба съдържание.

Ответниците В.Я. и П.Я. оспорват подадените частна и въззивна жалби срещу решението по чл. 250 от ГПК. Излагат довод, че възражение срещу липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по заявеното от тях искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК те са направили във въззивната си жалба срещу постановеното решение, поради което срокът по чл. 250, ал. 1 от ГПК е бил спазен.

След образуване на въззивното производство е починал ответникът П.Я. и с определение на въззивния съд от 17.05.2022 г. на негово място са конституирани наследниците му – В.П.Я. и Н.П.Я.. С писмени молби новоконституираните съделители са заявили, че поддържат подадената от П.Я. въззивната жалба, както и подадения от него отговор на въззивната жалба на ищеца.

            За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която П.Н.П. е предявил срещу В.Н.Я. и П.Я.Я. искове за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 124, т. VІ, дело № 1057/23.10.2008 г. на нотариус Ц.Д., сключен между Е.Ф.П. и В.Н.Я., като привиден – прикриващ дарение; за намаляване на извършеното от Е.Ф.П. дарение до размер на 4/18 ид. части и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е.Ф.П. в размер на 2/9 ид. части от дарения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87 по кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-50/20.05.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. София, ж.к. ******; за допускане делбата на този имот при квоти: 7/18 ид. части за ищеца и 11/18 ид. части за ответницата В.Я..

            В исковата молба се твърди, че ищецът П.П. и първата ответница В.Я. са законни наследници на родителите си Н.В.П. /починал на 24.10.1996 г./ и Е.Ф.П. /починала на 12.08.2017 г./. Ищецът твърди, че наследодателите им оставили в наследство недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр. София, ж.к. ******, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 68134.206.191, с предназначение апартамент, със застроена площ 59,80 кв.м., заедно с избено помещение № 15 със застроена площ 4,05 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, в който имот живеел ищецът. През 2008 г. наследодателката Е.Я. сключила с първата ответница В.Я. по време на брака й с втория ответник П.Я. договор за покупко-продажба на 4/6 ид. части от описания имот. Ищецът твърди, че ответницата и нейният съпруг не са заплатили на продавачката по този договор  посочената в договора за продажба сума от 18 100 лева, а волеизявленията на страните по тази сделка били формални и не съответствали на действителната им воля. Твърди, че те не желаели настъпването на последиците на договор за продажба, а имали за цел да прикрият договор за дарение и по такъв начин да лишат ищеца от законната му наследствена част от имота. Излагат се твърдения, че наследодателката Е.П.винаги е живяла в едно домакинство с ищеца, който преди сключването на сделката и след това е полагал ежедневни грижи за нея. Е.П.нееднократно споделяла пред семейството на ищеца и пред други лица, че нито е искала, нито е получавала пари за апартамента, защото не е имало такава уговорка и не е очаквала да получи суми от дъщеря си, чието семейство било финансово затруднено и тя искала да им помогне с дарението на апартамента. Ответникът Я. бил с инвалидна пенсия, а ответницата работела по граждански договори като чистачка и нямала постоянни доходи. С оглед на тези твърдения ищецът навежда довод, че сделката, оформена с нот. акт № 124/2008 г., е недействителна като относително симулативна, доколкото намерението на страните по нея било да прикрият действителния договор за дарение, и иска същата да бъде обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, както и да бъде обявен за действителен на основание чл. 17 от ЗЗД сключения между Е.П.и В.Я. договор за дарение. Твърди се, че с договора за дарение е накърнена запазената част на ищеца от наследството на Е.П., въз основа на което е отправено искане за намаляване на дарението на 4/6 ид. части от дарения имот до размер на 4/18 ид. части от същия и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е.П.в размер на 2/9 ид. части от този имот. Иска се допускане на делба на гореописания имот при квоти 7/18 ид. части за ищеца и 11/18 ид. части за ответницата В.Я..

            С писмения си отговор ответниците В.Я. и П.Я. са заявили становище за допустимост на предявения иск за делба, но не при претендираните от ищеца дялове. Излагат довод, че сключеният на 23.10.2008 г. договор за покупко-продажба на 4/6 ид. части от процесния недвижим имот между Е.П.и В.Я. е действителен – същият не е симулативен и не прикрива дарение, тъй като купувачът по него е заплатил посочената в нотариалния акт продажна цена на продавача, което обстоятелство било отразено в нотариалния акт. Оспорват твърдението на ищеца, че той е полагал ежедневни грижи за наследодателката Е.П.. Излага се становище за неоснователност на претенцията на ищеца за възстановяване на накърнена запазена част. Твърди се, че след смъртта на бащата на страните Н.В.П., ищецът е получил в свой дял дворно място с къща в с. Добревци, Ловешка област, а след смъртта на последния и до настоящия момент ищецът ползвал безвъзмездно процесния недвижим имот, върху който притежавал в собственост 1/6 ид. част. Настоява делбата да бъде допусната при дялове: 4/6 ид. части за ответниците В.Я. и П.Я. в режим на СИО и по 1/6 ид. част за П.П. и В.Я.. Отправено е искане за осъждане на ищеца на основание чл. 344, ал.2 от ГПК за заплаща на ответниците ежемесечно по 100 лева срещу ползването на имота до окончателното извършване на делбата.

            Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:

            С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.06.1990 г. наследодателят Н.В.П. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, представляващ апартамент № 87, на V етаж, вх. *****, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 59,80 кв.м., заедно с избено помещение № 15 с полезна площ от 4,05 кв.м. и 0,545% от общите части на сградата и от правото на строеж  върху мястото.

            От представеното удостоверение за наследници се установява, че Н.В.П. е починал на 24.10.1996 г. и негови наследници са съпругата му Е.Ф.П. /починала на 12.08.2017 г./ и децата му В.Н.Я. и П.Н.П..

            С нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/23.10.2008 г. на нотариус Ц.Д. с район на действие Софийски районен съд, Е.Ф.П. е продала на съсобственика си В.Н.Я. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 87, ноходящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, в жилищна сграда – блок 214, вх. Д, на V-ти етаж, със застроена площ 59,80 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 15 с площ 4,05 кв.м., с идеални части от общите части на сградата и 0,545 % ид. части от правото на строеж върху дворното място – държавна земя, за сумата 18 100 лева, която сума продавачът Е.П.заявила, че е получила от купувача В.Я. преди подписването на нотариалния акт, като продавачката си запазила правото на ползване върху имота докато е жива. Не е спорно, че към момента на сключване на този договор приобретателката В.Я. е била в брак с втория ответник П.Я..

            Видно е от представената схема № 15-601980/28.11.2017 г., издадена от АГКК, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, че същият представлява жилище, апартамент № 87, на ет. 5, вх. *****, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.206.191, в ж.к. „Красно село” в гр. София.

            Според показанията на св. М. П./живееща на съпружески начала с ищеца от 20 години/, около Коледа на 2008 г. свекърва й споделила със сълзи на очи, че е прехвърлила апартамента на дъщеря си, като в отговор на въпроса на свидетелката „Поне почерпиха ли те нещо, дадоха ли ти парички?”, тя казала: „Какви парички ще ми дадат, нали знаеш, че нямат”. Свидетелката твърди, че е живяла в едно домакинство със свекърва си повече от 25 години и само тя е полагала грижи за нея, а ответницата В. е идвала един или два пъти.

            Съгласно показанията на св. В. Я./съсед на имота на ищеца в с. Добревци/, през 2016 г. в селото се носела приказка, че Е.е продала на дъщеря си дела от апартамента. Е.споделяла, че синът и снаха й се грижели за нея, както и че дъщеря й В. живеела мизерно.

            Според показанията на св. Р. Д., от 2014 г. В. взела майка си да живее при нея. Няколко години преди смъртта й Евгения, както и дъщеря й, не можели да влязат в жилището в Борово, тъй като братът бил взел ключа. Отношенията между В. и брат й били влошени. Е.споделяла на свидетелката, че синът й е бил агресивен с нея през последните години. Е.споделяла на свидетелката, че иска да прехвърли апартамента на дъщеря си.

            Според показанията на св. С. А., през 2014 г. В. взела майка си да живее при нея и полагала грижи. Е.споделяла на свидетелката, че синът й е агресивен към нея. В. нямала достъп до апартамента.

            Според заключението на ССчЕ размерът на месечния наем на процесния апартамент е около 500 лева на месец. Според допълнителното заключение на ССчЕ, средният размер на месечния наем на процесния апартамент без обзавеждане е 350 лв. месечно.

            Въз основа на така установените факти съдът намира от правна страна следното:

            Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за нищожен на сключения между Е.Ф.П. /наследодател на ищеца и ответницата В.Н.Я./ и В.Н.Я. договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/2008 г. на нотариус Ц.Д., с предмет 4/6 ид. части от апартамент № 87, находящ се ***в гр. София, ж.к. „Красно село”, представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87,  като привиден – прикриващ договор за дарение, и разкриване на прикритото съглашение;

2. Иск с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗН – за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на майка му Е.Ф.П. чрез намаляване на извършеното от последната дарение в полза на ответницата В.Н.Я., до размера, необходим за допълване на запазената му част;

3. Иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС – за допускане на делба между ищеца и ответницата В.Я. на гореописания недвижим имот -  апартамент № 87, находящ се ***в гр. София, ж.к. „Красно село”, представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87, при квоти: 7/18 ид. части за ищеца и 11/18 ид. части за ответницата В.Я..

Ответниците са отправили искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на ищеца да им заплаща обезщетение срещу ползването на имота в размер на 100 лв. месечно до окончателното извършване на делбата.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД:

            Ищецът твърди, че процесният договор за продажба е сключен между наследодателя му Е.П.и ответницата В. П. привидно, като в действителност волята на страните е била за сключване на договор за дарение,  т.е. претендира се относителна симулация. Претендира се и прилагане на последиците на прикритата сделка – дарение. Тежестта да докаже твърдяната относителна симулация е на ищеца по силата на общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В чл. 164, ал.1 от ГПК е установена забрана да се опровергава съдържанието на документ, в частност да се доказва симулативност на съдържащото се в него изявление, със свидетелски показания. В чл. 165, ал. 2 от ГПК е допуснато изключение от това правило, когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно  - тогава свидетелски показания са допустими, ако е налице т.нар. начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Представянето на писмено доказателство за вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т.е. за трето за сделката лице. Не са трети лица и следователно, са подчинени на общите правила за доказване на симулацията, универсалните и частните правоприемници на страните по сделката. В чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК обаче е предвидено изключение като са приравнени наследниците с трети лица, само “когато сделката е насочена срещу тях”, т.е. когато засяга техни права, които наследодателят няма право да накърни. Такъв е случаят, когато наследникът е с право на запазена част - ищецът е такъв наследник – чл. 29, ал. 1 ЗН. С оглед на това и доколкото в случая не се претендира абсолютна симулация, а се твърди привидност на процесния договор за продажба като прикриващ действителен договор за дарение, за доказването на привидността са допустими свидетелски показания.

Ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдяната от него относителна симулативност на процесния договор за покупко-продажба. Начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението му, че съгласието за сключване на договор за продажба е привидно и волята на страните е била за безвъзмездно разпореждане, няма по делото. Ангажираните от ищеца гласни доказателства не установяват по несъмнен начин твърдяната от ищеца привидност на процесния договор като прикриващ дарение. Единствено в показанията си св. М. П.твърди, че прехвърлителката й е споделила, че е „направила една глупост – прехвърлила е апартамента на дъщеря си”, а на зададен й от свидетелката въпрос: „Почерпиха ли, дадоха ли ти парички”, прехвърлителката отговорила: „Какви пари ще ми дадат, нали знаеш, че те нямат”. От така възпроизведеното от свидетелката, обаче, не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че страните са имали воля да сключат договор за дарение, а не за продажба. Съдържанието на така преразказаните от св. П.думи на прехвърлителката би могло да бъде индиция за възникнало у последната след сключването на сделката преосмисляне и/или евентуално съжаление, че е прехвърлила имота на дъщеря си, но не и като доказателство, че към момента на сключване на процесната сделка действителното й намерение е било да я надари. В останалата им част показанията на св. М. П.съдържат основно твърдения за това колко близки са били отношенията им с прехвърлителката, за здравословното състояние на последната, за полаганите от свидетелката и ищеца грижи за нея, респ. за липсата на полагани грижи от страна на ответницата В., за реакцията на ищеца, когато научил за прехвърлянето на имота на сестра му, както и за това, че прехвърлителата не е получила пари от В. за прехвърления имот. В показанията на св. В. Я.се съдържат твърдения за извършени от ищеца подобрения в процесния имот и за полагани от сина и снаха й грижи за прехвърлителката. Свидетелката разказва също, че прехвърлителката й е споделяла, че дъщеря й живее мизерно и тя й помагала с хранителни продукти. Всички тези изложени от посочените свидетели факти, касаещи поведението на ищеца и неговата съпруга спрямо прехвърлителя и техните отношения,  не установяват относимия към спора факт за привидно сключване на договора за продажба и действителна воля на страните по него за дарение на имота. Въпросите кой е живял в процесния апартамент, кой и какви ремонти са извършвани в него, какви са отношенията между наследниците, нямат никакво отношение към предмета на доказване по иск за нищожност и разкриване на симулацията. Дори и да се приеме, че прехвърлителката не е получила уговорената с процесния договор продажна цена, то това обстоятелство само по себе си не обуславя извод за симулативност на договора за продажба. Незаплащането от страна на купувача на продажната цена би могло да бъде само индиция за липса на намерение у него да се обвърже с последиците на договор за продажба, но не и пряко доказателство за това. Други доказателства, които да сочат, че двете страни по сделката в действителност са имали намерение за безвъзмездно прехвърляне на имота, няма по делото.

С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД е неснователен.

По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН:

Съгласно чл. 28 от ЗН запазената част от наследството е тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за посочения кръг от наследници и с която същият не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Следователно възникването за наследника на правото му да иска възстановяване на запазената част е предпоставено от безспорното установяване, че  наследодателят е извършил валидно безвъзмездно разпореждане – завещание или дарение, в полза на друго лице.

С оглед неоснователността на иска за обявяване нищожността на процесния договор да продажба като привиден /прикриващ дарение/ и за разкриване на симулацията, неоснователен е и обусловения иск за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е.Ф.П.. След като наследодателката Е.П.се е разпоредила възмездно в полза на ответницата с притежаваната от нея част от имота, не е налице основание ищецът да претендира възстановяване на запазена част от наследството му по чл. 30 от ЗН, поради което този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за делба:

Процесният апартамент е бил придобит възмездно през 1990 г. при условията на СИО от родителите на ищеца и първата ответница - Н.В.П. и Е.Ф.П.. След смъртта на Н.П. през 1996 г. е прекратена СИО, в резултат на което и на основание чл. 27 от СК /отм./ съпругата Е.П.е станала собственик на ½ ид.ч. от имота на основание прекратената СИО, а останалата ½ ид.ч. е наследена по равно между нея и двете им деца на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1от ЗН, т.е. всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 ид.ч. от имота. Така съпругата Е.П.е придобила общо 4/6 ид. части – по силата на прекратената СИО и наследяване от Н.П., а ищецът и първата ответница са придобили по 1/6 ид. част от имота – по силата на наследяване от Н.П.. С извършеното впоследствие с нотариален акт № 124/2008 г.  валидно възмездно разпореждане на собствените на Е.П.4/6 ид. части в полза ответницата В.Я. по време на брака й с втория ответник П.Я., последните са придобили тези части в режим на СИО. Така имотът е станал съсобствен между първоначелните страни по делото при квоти: 1/6 ид.ч. за ищеца П.П., 1/6 ид.част за ответницата В.Я. и 4/6 ид. части общо за ответниците В.Я. и П.Я. /при режим на СИО/.

Със смъртта на ответника П.Я.Я. /настъпила в хода на въззивното производство/ се е прекратила СИО по отношение на придобитите от него и В.Я. 4/6 ид. части от имота, в резултат на което последната е придобила 4/12 ид.части от прекратената СИО. Останалите 4/12 ид. части са наследени по равно от нея и децата на починалия П.Я., конституирани на основание чл. 227 от ГПК, а именно: В.П.Я. и Н.П.Я.. Така В.Я. е придобила общо 16/36 ид. части от притежаваната общо с бившия си съпруг 4/6 ид.части от имота /4/12 ид.ч. от прекратената СИО и 4/36 ид.ч. по наследство от същия/, а всеки от новоконституираните ответници В.Я. и Н.Я. – по 4/36 ид. части. Като прибавим към частта на В.Я. притежаваната от нея по наследство от Н.П. 1/6 ид. част от имота, квотата й в съсобствеността става  22/36 ид. части.

С оглед на горното делбата следва да се допусне между съделителите при следните квоти: 6/36 ид. част за П. Н.П.; 22/36 ид. части за В.Н.Я.; 4/36 ид. части за В.П.Я.; 4/36 ид. части за Н.П.Я..

По направеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

В случая жалбата на ищеца срещу допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл по направеното от ответниците искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, е основана единствено на довод за недопустимост на това решение поради това, че е постановено след изтичане на приложимия според жалбоподателя срок по чл. 274, ал. 1 от ГПК. Това възражение е неоснователно. По искането за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК делбеният съд може да се произнесе най-рано с решението по допускане на делбата /ако искането е направено преди това/ и в тази му част решението има характер на определение и може да бъде изменяно от същия съд. Когато такова искане е било направено, но съдът е пропуснал да се произнесе по него с решението по допускане на делбата, по искане на страната на основание чл. 250 от ГПК съдът може за допълни решението си. Искането на ответниците за допълване на решението чрез произнасяне по чл. 344, ал. 2 от ГПК е инкорпорирано във въззивната им жалба – т.е. в срока по чл. 250 от ГПК. Първоначално образуваното по въззивната жалба производство пред СГС / гр.д. № 2967/2020 г./ е било прекратено от въззивния съд е делото върнато на районния с указание за произнасяне по така направеното искане. Именно в изпълнение на това указание първоинстанционният съд е постановил допълнителното решение /след провеждане на открито съдебно заседание/. Решението е допустимо. В жалбата си ищецът не е изложил никакви конкретни оплаквания и възражения срещу фактическите и правни изводи на съда досежно предпоставките за налагане на привременните мерки, поради което и съобразно пределите на въззивата проверка, очертани в чл. 269 от ГПК, и доколкото не се касае за приложение на императивна материалноправна норма, решението следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да се посочи, че в обжалваното допълнително решение първоинстанционният съд е направил обосновани от доказателствата по делото изводи относно наличието на предпоставките за заплащане от ищеца на обезщетение срещу ползването на делбения имот и неговия размер в относимия към искането период.

С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и по чл. 30 от ЗН, и се допусне делбата на процесния апартамент между съделителите при горепосоените квоти. Решението, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което съдът е определил привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

 

       Воден от горното, Софийски градски  съд

                 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 263540 от 02.11.2019 г. по гр.д. № 87112/2017 г. на Софийски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Н.П. срещу В.Н.Я. и П.Я.Я. /починал в хода на делото и заместен от наследниците му В.П.Я. и Н.П.Я./ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за нищожен на сключения между Е.Ф.П. и В.Н.Я. договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/2008 г. на нотариус Ц.Д. с рег. № 350 на НК, с район на действие Софийски районен съд, с който Е.Ф.П. продава на В.Н.Я.   4/6 ид. части от апартамент № 87, находящ се в ***в гр. София, ж.к. „Красно село”, вх. Д, със застроена площ 59,80 кв.м., представляващ по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87, ведно с избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като привиден – прикриващ договор за дарение, и разкриване на прикритото съглашение.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.П. срещу В.Н.Я. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на П.Н.П. от наследството на Е.Ф.П. чрез намаляване на извършеното с нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/2008 г. на нотариус Ц.Д. с рег. № 350 на НК, с район на действие Софийски районен съд, разпореждане от Е.Ф.П. в полза на В.Н.Я., до размера на 2/9 ид. части от гереописания имот.

            ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П. Н.П., В.Н.Я., В.П.Я. и Н.П.Я. /последните двама като наследници на починалия в хода на делото П.Я.Я./ на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, а именно: апартамент № 87 в ***, вх. Д, със застроена площ 59,80 кв.м., представляващ по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87, ведно с избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

            6/36 ид. части за П. Н.П.;

            22/36 ид. части за В.Н.Я.;

            4/36 ид. части за В.П.Я.;

            4/36 ид. части за Н.П.Я..

            ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 20039592 от 11.02.2021 г. по гр.д. 87112/2017 г. на Софийски районен съд /с характер на определение/, с което П. Н.П. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на В.Н.Я. и П.Я.Я. /починал в хода на делото и заместен от наследниците му В.П. Я.и Н.П.Я./ сумата от 100 лева месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, а именно: апартамент № 87 в ***, вх. Д, със застроена площ 59,80 кв.м., представляващ по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.206.191.1.87, ведно с избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,  за период от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.