РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Добрич, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20243230101020 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от С. С. В. ЕГН ********** срещу „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД:
1/за установяване в отношенията между страните, че Договор за
потребителски кредит № ********** от 09.07.2012г. е нищожен
2/евентуален иск – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.7 от
Договора, по силата на която ищецът е задължен да заплаща застрахователна
премия;
3/за установяване , че ищецът не дължи на ответника сумата от 50 лв. –
частично от общия размер от 9 143,89 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор.
1/Обстоятелства по иска и отговора:
1/Обстоятелства , от които произтичат претендираните права от ищеца и
възраженията на ответника:
Ищецът твърди , че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №********** за сумата от 7 000 лв., със срок на
договора – 15.07.2024г. ГПР е уговорен в размер на 48,89% и така общата
дължима сума възлиза на 16 143,89 лв., с месечни вноски от 448,44лв.Ищецът
е извършвал частични плащания.
Ответникът не изразява конкретно становище по обстоятелствата на
1
исковата молба.
2/Правна квалификация- предявени са искове:
*по 26 ЗЗД – за обявяване на договора за кредит за нищожен;
*евентуален по чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.7 от Договора за кредит;
*по чл.124 ГПК – за установяване , че ищецът не дължи на ответника
сумата от 50 лв. като част от 9143,89 лв. на основание нищожност на договора
за кредит.
Доводи на ищеца- по недействителен договор за кредит се дължи само
чистата стойност на кредита.Разликата от 50 лв. като част от 9143,89 лв. не се
дължи.
Доводи за нищожност на договора за кредит:
Противоречие с чл.10 ,ал.1 вр. с чл.22 от Закона за потребителски кредит/
ЗПК/ - не е спазена изискуемата форма;
Договорът не е написан на разбираем език;с шрифт не по-малък от 12 и
подписан на всяка страница;
сключена е застраховка , по която застрахователната премия е включена
в месечните погасителни вноски, без да е отразен в ГПР.Всички вноски
по програма „защита на кредит“ и „Защита на сметките“ са забранени от
чл.10а,ал.2 ЗПК и заобикалят чл.19 ,ал.4 ЗПК.;
ГПР е некоректно посочен и съответната клауза е нищожна
Правни доводи на ответника:оспорва доводите на ищеца.Твърди , че
сключването на застраховка било доброволно.На ищеца е предоставен
Стандартен европейски формуляр с отразени главница, дължими суми по
застраховка , общо дължима сума;Застраховката е сключена за срока на
договора и платената от потребителя застрахователна премия осигурява
покритие на застрахованите рискове за този период.Ищецът е имал право да
прекрати застраховката и така на възстановяване подлежат припадащата се
част от застрахователните премии, но ищецът не е предприел такива действия.
Сключването на договора за кредит не е предпоставено от сключаване на
договор за застраховка.Ищецът е бил наясно със застрахователния договор ,
който сключва и го е сключи доброволно.
Клаузата на чл.7 не е неравноправна по смисъла на чл.146 ЗЗП: не е във
вреда на ищеца; наличие е пълно и информирано съгласие;отговаря на
изискванията за добросъвестност; няма неравновесие между правата и
задълженията на банката.
Счита договорът за кредит за валиден.
3/Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава
иска.
4/На доказване подлежат всички факти и обстоятелства , както и
доводите на страните.
2
5/Доказателствена тежест:В тежест на ответника е да докаже валиден
договор за кредит и валидно правно основание за плащане на сумите по него.
В тежест на ищеца е да докаже изложените доводи за нищожност.
По делото са събрани писмени доказателства; прието е заключение на
вещо лице по съдебно – искономическа експертиза- основно и допълнително.
След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата
по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит №
********** от 09.07.2012г. , сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и С. С. В.
ЕГН **********.Размер на кредита - 7000 лева ; общ размер на
застрахователна премия - 2199,23 лева; общ размер на кредита – 9199,23
лв.Годишен процент на разходите/ГПР-48,89.Сумата се дължи по погасителен
план , на 36 погасителни вноски за периода от 15.08.2021г. до
15.07.2024г.Крайният срок на договора е 15.07.2024г.
Експертизата дава заключение , че по процесния кредит получената от ищеца
сума е 9199,23 лв. , включваща главница от 7000 лв. и 2199,23 лв. – главница
по застрахователна премия.
Застрахователната премия е включена като кредит от банката, т.е като част от
главницата , а не като разход от общите разходи по кредита; съответно не е
участвала при определяне на ГПР.
Сумата от 2199,23 лв. е сбор от:
*9,99 лв. по застрахователна програма „Защита на сметки“-36 бр. месечни
вноски по 9,99 лв. , общо 359,65 лв.
*1839,58 лв.-по застрахователна програма „Защита на кредита“и ползване към
нея на медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от
Mediguide International , формирана на база 0,730% от 7000 лв./ първоначален
размер на кредита/ умножени по 36 бр.месечни вноски.
Уговорено е , по сметка на ищеца – кредитополучател да се преведат
средствата по кредита за общо ползване, а частта от средствата ,
представляваща дължима застраховка да се привеждат директно по сметка на
съответния Застраховател/ застрахователен посредник.
При включване в общите разходи и за застрахователната премия –ГПР по
кредита ще е 84,63%.
От ищеца са заплатени 16 03,36 лв. , от които са осчетоводени за погасяване:
*9 199,23 л.в - главница ;
*6944,66 лв. - договорна лихва
*259,47 лв. - лихва за забава / просрочени главници/.
При годишен лихвен процент/ГЛП/ от 41,09% и размер на кредит с главница
9199,23 лв./ 7000 лв.+2199,23 лв. застрахователна премия/ и договорна лихва
от 6944,66 лв. , ГПР е 49,7834%.
Правни изводи: Процесният договор е за потребителски кредит, чиято правна
3
уредба се съдържа в Закон за потребителски кредит.
Доводите на ищеца за нищожност на договора на формално основание не се
доказват.Не са ангажирани доказателства за размера на шрифта , на който е
написан , а прочитът на договора не води до извод, че елементите му не са
написани съобразно изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК.
ГПР се сочи само като абсолютна стойност- 48,89%, без да сочи
допусканията за неговото изчисляване.Бланкетното препращане към
Приложение 1 от ЗПК не е достатъчно и не отговаря на изискванията на чл.11,
т.10 ЗПК.Така е нарушена императивната разпоредба на чл.10,ал.1 ЗПК -
договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негов гр.С.
, жк „***“ бл.и съществени елементи.Това води до нищожност на договора
поради противоречие съд закона.
Уговорената в договора застрахователна премия е разход по кредита , който
следва да бъде включен в ГПР , което според заключението на вещото лице не
е сторено.На основание чл.19,ал.1 и 2 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи или бъдещи , лихви , други преки или
косвени разходи , комисиони и други, изразени като годишен процент от
обшия размер на предоставения кредит , т.е ГПР включва лихвения процент
по кредита и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени при
сключване на договора и в бъдеще.Още повече , че застрахователната премия
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита.При това
положение ГПР , изчислен на база главница и договорна лихва- 49,7834% , не
отговаря на действителния -84,63% на база включване на застрахователната
премия в общите разходи по кредита.
С Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС е прието , че посочването
в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита.Това може да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка , което в противен случай не
би взел.Решението приема тази търговска практика за заблуждаваща на
основание чл.6 , параграф 1 от Директива 2005/29 , което води до извод за
неравноправна клаузата за общия размер на сумата , която следва да плати
потребителя .На основание по смисъла на чл.4 , параграф 1 от Директива
93/13/ ЕО води до недействителност на договора в неговата цялост.
В частност ГПР от 84,63% е нарушение на императивната разпоредба на
чл.11,ал.1 , т.10 вр. с чл.19,ал.5 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК целият договор
за кредит е недействителен.
Главният иск е основателен и доказан, ще бъде уважен от съда.При този
извод , съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По признатия за недействителен договор за потребителски кредит ищецът
не дължи сумата от 50 лв. - частично от общо 9143,89 лв.Този иск също ще
бъде уважен от съда като основателен и доказан.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда в
полза на ищеца сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. / сто
лева/- държавна такса , 500 лв. – депозит за вещо лице, 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е внесъл по указания на съда ДТ от 150 лв. / по лева по всеки от
4
трите иска/.За предявения заедно с главния евентуален иск се дължи общо
една държавна такса за двата иска / главен и евентуален/.Така общата
дължима държавна такса се определя на 100 лв.За сумата от 50 лв. като
надвнесена ищецът може да поиска с изрична писмена молба връщането й по
посочена банкова сметка.
Адвокатското възнаграждение се определя на основание чл.38,ал.2 вр. с
чл.38,ал.1. т1 от Закона за адвокатурата в размерите по чл.7,ал.,2 , т.1 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения- 800 лв. в полза на Еднолично
адвокатско дружество „***“, представлявано от адв.Д. М./ по 400 лв. за всеки
от двата уважени иска/.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. С.
В. ЕГН ********** гр.Д. , ул.“***“ бл.*** , вх.*** ,ет.*** ,ап.*** и „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ********* гр.София , п.к 1421 , р-н Лозенец ,
ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 , че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № ********** от 09.07.2012г. е нищожен поради
противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. В. ЕГН
********** гр.Д. , ул.“***“ бл.*** , вх.*** ,ет.*** ,ап.**** , че НЕ ДЪЛЖИ на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ********* гр.София , п.к 1421 , р-н Лозенец ,
ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 сумата от 50 лв. / петдесет лева/- частично
от общо 9143,89 лв./ девет хиляди сто четиридесет и три лева 89 ст. / по
Договор за потребителски кредит № ********** от 09.07.2012г.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ********* гр.София , п.к 1421 ,
р-н Лозенец , ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. В.
ЕГН ********** гр.Д. , ул.“***“ бл.*** , вх.*** ,ет.*** ,ап.*** сторени
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 1020/2024г. по описа на РС Добрич
в размер на 100 лв. / сто лева/- държавна такса , 500 лв. / петстотин лева/–
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ********* гр.София , п.к 1421 ,
р-н Лозенец , ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „***“ ЕИК , представлявано от адв.Д. М.
Булстат ********* , гр.С. , жк „***“ бл.112 ,вх.*** , ет.*** , офис *** ,
представлявано от адв.Д. М. М. сумата от 800 лв. /четиристотин лева/–
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5