№ 9301
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110105629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Ищецът „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, с предишно наименование „Мъни Плюс Корп”
ЕАД, твърди, че ответницата Д. С. К. дължала на „А1 България“ ЕАД сумата от 71,84 лв.,
остатъчни вноски по договор за продажба на изплащане № ** от 15.06.2018 г. за апарат **. С
договор за поръчителство ищецът се задължил към мобилния оператор да покрие
задълженията му, което той и сторил. До ответницата ищецът изпратил уведомление за
встъпване в дълг и че той е новият кредитор. За периода от плащането на дълга 13.11.2020 г.
до 01.06.2023 г. се натрупала мораторна лихва от 18,58 лв. За посочените суми било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, по което било образувано гр.д. № 879/2033 г., РС-Силистра. На 07.06.2023 г. била
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
подала възражение. След дадени указания ищецът предявява настоящия установителен иск,
с които моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 71,84 лв.,
остатъчни вноски по договор за продажба на изплащане № ** от 15.06.2018 г. за апарат **, и
договор за поръчителство от 07.11.2014 г. Претендира разноски.
Ответницата Д. С. К. не е подала отговор на исковата молба. С молба от 14.04.2025 г.
признава иска. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Счита, че не
била дала повод за заповедното дело, тъй като не била уведомена за цесията.
В молба от 05.05.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответницата.
С протоколно определение от 19.05.2025 г. съдът, след като е констатирал наличието
на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 ГПК за постановяване на решение при
1
признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение
при признание на иска, което и се постановява.
По разноските:
Съгласно основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат ищецът.
Неоснователни са доводите на ответницата, че на ищеца не се дължат разноски, тъй
като ответницата не била дала повод за спора. Дължимостта на разноски в заповедното дело
зависи от падежите на материалноправното задължение, а не от прилагането на писмени
доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК. На длъжника се връчва препис само от
издадената заповед. Съобщаването или несъобщаването на цесия на вземания не променя
размера на тези вземания, нито спира течението на мораторната лихва. Съобщаването може
да има отношение само към размера на мораторната лихва в хипотезата на смърт на
длъжника – тогава за да изпадне в забава наследникът, той трябва да бъде нарочно поканен –
чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 425 лв., които ответницата
своевременно не е оспорила, и те следва да се присъдят на ищеца. В исковото дело
разноските на ищеца са отново 425 лв. и те са оспорени като прекомерни от ответницата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 ЗАдв. няма уредени минимуми на адвокатски хонорар, а се препраща към
Наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
2
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС – тъй като са приети от орган на адвокатурата, а
самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно,
горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски
услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6300 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 86 лв./час.
С оглед липсата на явяване на пълномощника на ищеца в съдебно заседание, много
ниската фактическа и правна сложност на спора и факта, че почти всички доказателства
ищецът вече е бил събрал на етапа заповедно дело, съдът намира, че възнаграждението,
което не е прекомерно, е в размер на труд от 1,5 часа за изготвяне на исковата молба и 1 час
за изготвяне на писмени молби по делото, общо 2,5 часа, умножени по посочената ставка,
или 2,5х86=215 лв. Общо разноските за исковото дело са 240 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Елдрон Технолоджи“ ЕАД,
ЕИК *********, с предишно наименование „Мъни Плюс Корп” ЕАД, против Д. С. К., ЕГН
**, искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр. 146, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ищцата дължи на ответника сумата от 71,84 лв., остатъчни вноски по
договор за продажба на изплащане № ** от 15.06.2018 г. за апарат **, и договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., предмет на заповед № 452 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 879/2023 г. по описа на
РС-Силистра.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **, да заплати на „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, ЕИК
*********, с предишно наименование „Мъни Плюс Корп” ЕАД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
3
сумата от 240 лв., разноски, сторени по делото, и 425 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. №
879/2023 г. по описа на РС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4