Р Е Ш Е Н И Е
№ 260588/ 19.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
януари, две
хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14546 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, чрез процесуален представител, срещу З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
с искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1418.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в ремонт на предна броня, преден спойлер, лайна на предна
броня, задна броня, заден десен калник, задна дясна колонка, задна дясна врата,
предна дясна врата, преден десен калник, корпус ляво огледало, лайсна предна
дясна врата, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
09.11.2018 год. при движение в посока от гр. Варна към к.к. * *, представляващо
покрит от застрахователя риск, съгласно застрахователен договор за „*" на
лек автомобил марка „*“, модел „*“, с per. № *, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.01.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 4128 по
описа на Софийски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед от 25.01.2019
год. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 09.11.2018 год. при движение в посока от гр.
Варна към к.к. * * Х. Д. – водач на л. а. марка „*“, модел „*“, с per. № *,
собственост на ищеца, неспазвайки необходимата дистанция, блъска движещия се
пред него л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № *, който в следствие на удара се
завърта и удря л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № *. Във връзка с настъпилите
вреди ищецът подава уведомление за настъпилото застрахователно събитие, поради
което при ответното дружество е образувана щета № *, но застрахователят е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 270.48 лева от исканата сума
в размер на 2 688.96 лева.
Ответникът
депозира писмен отговор в срок по чл. 131 ГПК, в който релевира възражение за
местна неподсъдност на спора. Счита исковата претенция за недоказана по
основание и размер. Оспорва фактическите твърдения на ищеца като несъответващи
на действителното положение при реализираното ПТП. Твърди, че стойността на
вложените в ремонта труд и материали е прекомерно завишена. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 386, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 КЗ.
Вземането,
предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 386, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 КЗ.
Искът с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1, е предявен в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1674/ 2020 г.
на ВРС.
Съгласно
чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: валидна облигационна връзка между страните по силата на
договор за застраховка „*”, по който е изправна страна; настъпване на
застрахователно събитие; причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат; размерът на средствата, необходими за отстраняване на
вредите.
В настоящата хипотеза, установява
се от представените по делото протоколи за ПТП, факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца дата
- 19.11.2018 г. Данните, изнесени в ПТП, се потвърждават изцяло и от
заключението по изготвената в хода на процеса съдебно – автотехническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно
изготвено се установява механизма на настъпване и произшествието, а именно –
при движение, по пътя Варна – * *, водачът, поради неспазване на необходимата
дистанция, се удря в движещото се пред него МПС, което от своя страна блъска
движещия се пред него лек автомобил.
От
експертното заключение се установява наличието на причинно следствена връзка
между настъпилото застрахователно събитие и вредите по автомобила.
На
следващо място, видно от представения с исковата молба опис, конкретените вреди
по застрахованото МПС са са констатирани от представител на застрахователя при
извършване на описа. Конкретните вреди, освен от застрахователя, се установяват
и от експерта по делото.
В
тази връзка следва да бъде и съобразено и поведението на ответника -
извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява
признание относно възникване на всички предпоставки за това.
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
При формиране на този извод, съдът съобрази поведението на ответника -
извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно реализиране на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.
Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 405,
ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Основният
спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
По смисъла на
чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; Решение
№ 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в Определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент
за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
В настоящата хипотеза, от страна на застрахованото лице са представени доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне - представена фактура от 13.11.2018 г., издадена за
извършен ремонт на л. а. с рег. № *, включващ стойност на труд и резервни части,
на стойност 2688.96 лв. с ДДС. Видно от представеното на л. 7 платежно
нареждане, задълженото по фактурата е заплатено от ищцовото дружество към
„Софсървиз“ ЕООД, още на 13.11.2018 г. Този размер, съобразно заключението на
вещото лице съответства на стойността на сумата, необходима за ремонт на
автомобила, в сервизите с договор за „доверен сервиз“ към застраховател, с
използване на оригинални части. При това положение, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства до колкото те не надхвърлят уговорената застрахователна сума (в случая в размер на 4000 лева) и отразяват реалната възстановителна стойност
по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. В случая, действителният размер на вредата, релевантен за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база
представените от застрахования разходни документи за извършен ремонт. В този смисъл са и Решение № 109/
14.11.2011 г. по т. д. № 870/ 2010 г. на ВКС, І т. о., Решение
№ 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, II т. о. и др.
От
тази стойността, заплатена за ремонта на автомобила,
следва да бъде приспаднати
изплатените от ответника 1270.48 лв.,
т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 1418.48
лева (2688.96 – 1270.48).
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер, а именно 1418.18 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в ремонт на предна броня, преден спойлер, лайна на предна
броня, задна броня, заден десен калник, задна дясна колонка, задна дясна врата,
предна дясна врата, преден десен калник, корпус ляво огледало, лайсна предна
дясна врата, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
09.11.2018 год. при движение в посока от гр. Варна към к.к. * *, представляващо
покрит от застрахователя риск, съгласно застрахователен договор за „*" на
лек автомобил марка „*“, модел „*“, с per. № *, за което вземане по ч. гр. д. №
4128 по описа на Софийски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед от
25.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 386, ал. 1, вр. с. чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.01.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца заплатените за водене на заповедното и настоящото производство
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса от по 28.37 лв. лева и
400.00 лв. – внесен депозит за изготвяне на съдебно – автотехническа експертиза,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, до колкото съдържанието
на представените със заявлението и с исковата молба договори за правна защита и
съдействие от 14.01.2019 г. и 14.06.2019 г. не изясняват конкретното
производство, по което е възлжожено, респ. прието оказване на правна защита и
съдействие. Упълномощаването, намиращо се на същата страница, но след подписите
на страните на договора за правна защита и съдействие, съставлява самостоятелна
правна сделка.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „П.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1418.18
лв. (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на предна
броня, преден спойлер, лайна на предна броня, задна броня, заден десен калник,
задна дясна колонка, задна дясна врата, предна дясна врата, преден десен
калник, корпус ляво огледало, лайсна предна дясна врата, причинени в резултат
на застрахователно събитие, настъпило на 09.11.2018 год. при движение в посока
от гр. Варна към к.к. * *, представляващо покрит от застрахователя риск,
съгласно застрахователен договор за „*" на лек автомобил марка „*“, модел
„*“, с per. № *, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.01.2019
год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. №
4128 по описа на Софийски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед от
25.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 386, ал. 1, вр. с. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
З.
„Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 428.37 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.и з.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 28.37 лв. (двадесет и осем лева и тридесет
и седем стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника - З. „Д.Ж.и
з.“ АД по банков
път, по сметка с титуляр адвокат Т. П., а именно: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: